Автор Тема: Символите - значение и правилна употреба  (Прочетена 69627 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 513
Re: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #45 -: Юни 06, 2007, 08:37:17 am »





КРЪГ
Обща символика: Кръгът е един от четирите основни геометрични символа (кръг, център, кръст и квадрат), олицетворение на Земята и Слънцето, на жизнената сила и плодородието. От най-далечни времена той е служил за означаване на  цялост, завършеност и като темпорален знак. В древния Вавилон кръгът се използвал за измерване на време, а в по-късни вре¬мена сферичността на вселената, на земното кълбо и на човешката глава се възприемали като знак за съвършенството. Кръгът е един от най-разпространените елементи на митологическата символика, изразяващ идеите за единство, безкрайност и висше съвършенство. Той символизира небето в неговото кръгообразно и неизмеримо движение. Това движение без начало и без край олицетворява от своя страна времето. Като емблема на космическото небе, кръгът е знак за неговата активност, за отношенията му със земята и за ролята му на провидение. Кръгът е символ на преградата между културно-усвоеното пространство от природата и Хаоса. Той изпълнява функцията и на знак със защитна магическа сила срещу болести и лоши влияния.
Според теологическите и философските текстове, кръгът символизира безначалния и безкраен дъх на божествеността в своята неизменност и като източник на благост и добрина. Кръговата форма се асоциира с култа към огъня, към героите и божествата. В Християнската символика кръгът олицетворява  вечността. В най-ранни времена той бил изобразяван във формата на Уробурос – навита в кръг змия, която си хапе опашката, след това станал олицетворение на слънцето, после кръглата форма влязла в символиката на ореола (виж стат. "Ореол"). 
Кръгът е знак на основното Единство и на Небесната циклична активност. Като такъв той символизира развитието и проявлението на централната точка.  В този смисъл кръгът се разглежда  като "разтеглена" точка, където участва в нейното скрито съвършенство.  Кр. и точката (или центърът) имат общи символни качества като завършеност, еднородност, неделимост и др.
Кръгът е фигура, образувана от правилна крива линия без начало и без край, представлявайки универсална проекция на кълбото. В много традиции космосът е графически изобразяван като кръг или неговите варианти – във вид на костенурка, диск, яйце. В кръговата форма намира отражение концепцията за цикличността на времето. Месечното и годишното кръгово движение на слънцето обединява времевата цикличност с тази на пространството. Това намира отражение в астрологическото отчитане на времето и създаването на "кръгли" календари за неговото обозначаване. Кръглата форма се асоциира и с култа към огъня, към героите и божествата. В Ислямската традиция тя се възприема като най-съвършената от всички форми. 
Кръгът е основен символ на Земята и на Слънцето, поради еднаквата форма и кръговия характер на цикличното им движение. Аналогия между кръга и слънцето откриваме в крилатия диск на Атон, в дискообразната корона на Ра, в слънчевата колесница на Аполон и др.   
Кръгът в съчетание с  други фигури и символи образува широка област от символни и емблематични асоциации, като:



Кръг с криле – слънчев символ, познат от  древния Египет, където е често срещан  елемент, известен като "Крилато слънце". Там той изразявал представата за слънцето и небето с крилата на сокол, ко¬ито се  простират над земята. В Египет се среща и като защитен знак, поставян над вратите на храмове и светилища. Кръгът с криле е също древна емблема за бог или за божествен дух


Кръг с кръст в средата означава център и четирите посоки на вселената.Това е стар  предхристиянски символ на слънцето и  светлината (при германските племена и азиатските народи). По-късно, в християнското изкуство става знак за властта на   Христос над живота и светлината в света.



Кръг, разделен на две е олицетворение  на деня и нощта, на лятото и зимата, на   ЯН и ИН принципите.




Два съединени кръга означават свещен   съюз между небето и земята.




Два кръга един в друг
символизират андрогинизъм и хермафродизъм.




Кръг, разделен на две, с точка в горната половина и долна част, разделена на още две: точката горе символизира "центъра на света" – Ерусалим; горната половина е Азия, разделителната хоризонтална черта е Средиземно море, долната дясна част е Африка, а долната лява част е Европа. В някои стари изображения владетелите са представени с такъв диск в ръката.




Кръг, разделен на три части – символ на Светата Троица. Във византийското (християнско) изкуство прибавяли буквите О, омега и  Н - гръцкият превод на Яхве (Господ) или "Този, който е".






« Последна редакция: Юни 10, 2007, 06:30:04 am от tan4e »
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 513
Re: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #46 -: Юни 06, 2007, 08:51:07 am »




Концентрични кръгове –  символ на тишината, необходима за самовглъбяване и медитация. Олицетворява също обединението на Космическия разум. Фигурата е   често срещана и в Дзен Будизма, където символизира етапите на вътрешно усъвършентване и прогресивно хармонизиране на духа.




Кръг и квадрат символизира движение  и промяна на реда или на нивото.




Кръг, вписан в квадрат, кабалистичен символ, олицетворяващ божествената огнена искра, скрита в материята, разпалваща в нея огъня на живота.




Три вплетени кръга - свързват се с идеята за Триединството (Светата Троица) и за трилистната детелина.




Пет вплетени кръга - един от най-известните международни символи. Петте олимпийски кръга олицетворяват мирното обединение на петте континента чрез  спорта.




Кръг с точка в средата – точката символизира обединяващото съдържание на всичко, което тръгва от нея и ще се върне отново в нея. Знакът е познат също и като емблема на златото и на слънцето.


Българска обредност и символика: Кръговите ритуални обреди са типични за много народни празници, свързани с цикличността в природата и с критични ситуации във времето и пространството. Такива са кръговите обредни шествия по празниците Коледа, Нова Година, Кукеровден, Еньовден, Великден и Спасовден
Кръгови са обхожданията на землищата против природни бедствия като суша, градушка или наводнения. Кръгова е и церемониалната обиколка на свещени извори и параклиси, извършвани от нестинарите. При строеж на нова къща избраното място най-напред се обикаля с конец и се прекадява с тамян, за да се сложи преграда между човешкото усвоено пространство, хаоса и природата.

« Последна редакция: Юни 10, 2007, 06:37:56 am от tan4e »
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 513
Re: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #47 -: Юни 11, 2007, 07:53:02 am »


ЖАР ПТИЦА


Небесна Огнена Птица.Безсмъртна и вечно самовъзраждаща се от пепелта си.Част от най-сакралната митология на българите и се отнася до Душата БА* (небесната), както и до ролята й в живота на хората.
Символичен образ на безсмъртния ДУХ.Символ на най-високата степен на посвещение в Тангризма,когато Душата е станала Велика ,Старша Вселенна Същност -БалГ-УР (българин).В най- новата история на българското племе Душата  Иисус е единствената,която е достигнала това ниво да се самовъзражда , да възкръсва.

* БА   Космична ,полово неопределена душа , слизаща в материята , за да стане Ка-проявена душа.
Спас Мавров

*******

Световното дърво


Славяните си представяли Вселената като едно гигантско дъбово дърво, наричано "Световно дърво". В короната му е свила гнездо вълшебната   Жар Птица -  птица с многоцветни, сияещи като огън пера. Жар-птица обитава короната на Световното дърво и е вестител на божествената воля, тъй като има способност да мигрира между света на боговете Прав и света на хората Яв. Също така огнената птица охранява плода на живота — златната ябълка, която расте по клоните на Дървото.
За Жар-птица се вярвало също, че може да се преражда. При смъртта си тя се превръщала в пепел, а след това отново можела да се възроди от пепелта.
В корените пък живее огромна змия, която свързва света на живите и света на мъртвите. По вертикалата на Световното дърво са разположени трите вселенски свята - "Прав", "Яв" и "Нав".
Прав е короната на Световното дърво, горният свят, небесните селения, обитавани от боговете. Името му е в основата на думите правда, право, правилно, т.е. това е светът на върховната истина, на справедливостта. Там живеят боговете, които се подчиняват на основните космични принципи, на вселенския ред и божествената йерархия, установени от прародителя - бог Род. Всред тези богове пръв е бог Сварог - небесния господар, родител на божествата, наричан "Всевишният". Той управлява над Прав, грижи се за поддържането на вселенския огън - един от четирите основни елемента - и не се интересува особено от земния свят.
Светът на видимото, на хората, се нарича Яв и представлява ствола на Световното дърво. Яв е всичко около нас, материята, сред която живеем, която е ЯВНА, т.е. видима. Тук най-силно се усеща типичният за славянския мироглед - дуализъм и противопоставяне. Тук се сблъскват живот и смърт, добро и зло, щастие и страдание, ден и нощ, светлина и мрак, здраве и болест, топлина и студ. Затова и Яв се възприема като преходна реалност между двете крайни реалности Прав и Нав. Над света на хората властва бог Перун - господар на мълнията и възмездието, наричан "Всемогъщият". Той следи дали се спазва божественият закон на земята и ако бъде нарушен, въздава заслуженото на престъпилите го. А на ония, които спазват закона, почитат боговете си, уважават ги и се вслушват в поученията им, Перун донася благополучие.
В корените на Световното дърво е Нав - подземният свят на смъртта и злото. Там обитават духовете на мъртвите (нави), змейовете и други злотворни чудовища, а над всички властва богът на злото и мрака - Чернобог, придружаван от своята страховита спътница - богинята на смъртта Мора. Нав е пълният противовес на Прав, но съвсем в дуалистичен дух, на самия вход към Нав се намира и вечнозелената, винаги топла и светла градина Рай, където праведниците намират покой след смъртта си. В Рай живее богът на познанието, вълшебствата, богатството и стадата Велес, край когото често седят праведните души и водят дълги беседи. Точно тия души, които обитават Рай, усвояват големи свръхестествени способности, и когато живите им роднини са в затруднение, могат да помогнат.
Над трите вселенски свята бди бог Троян, "Всевиждащият". С трите си глави, той вижда и знае всичко в Прав, Яв и Нав. Следи за съблюдаването на световния ред и възможно най-бързо възстановява космичния баланс, ако бъде нарушен. Именно балансът е основна грижа на Троян, не благодеянието, не налагането на светлото, доброто над тъмното, злото, а равновесието между стихиите.



« Последна редакция: Юни 13, 2007, 00:43:54 am от tan4e »
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 513
Re: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #48 -: Юни 24, 2007, 08:04:25 am »
СВЕТОВНОТО ЯЙЦЕ


   

 
Cosmic Egg
William Blake , Milton
1804-1808

 
   Яйцето, като свещена емблема, се среща в Космогонията на всеки народ на Земята и се е почитало както поради неговата форма, така и по силата на заключената в него тайна. Започвайки от най-ранните умствени представи на  човека, то е било известно като най-подходящото изображение на началото и тайната на Битието. Постепенното  развитие на невидимия зародиш вътре в затворената черупка вътрешният процес, без някаква забележима външна намеса на сила, който от скритото нищо произвежда активно нещо, без да се нуждае от каквото и да е, освен от топлина; постепенното развитие на този зародиш в конкретно живо същество, което разбива своята обвивка и изглежда за нашите външни сетива като самозараждащо се и самосътворило се същество; всичко това от самото начало е трябвало да изглежда като постоянно чудо.
   Окултното Учение вижда причината за това почитане в символизма на доисторическите раси. Отначало „Първопричината" не е имала название. По-късно тя се е запечатала във въображението на мислителите като вечно невидима, тайнствена Птица, изпускаща Яйцето в Хаоса, и това Яйце става Вселена. Оттук и Брама се е наричал Калаханса - „Лебед в (Пространството и) времето". Ставайки Лебед на Вечността, Брама (в началото на всяка Махаманвантара) полага Златно Яйце, изобразявано с великия Кръг, или  O, което само по себе си е символ на Вселената и нейните сферични тела.
Втората причина за избирането на яйцето като символ на Вселената и на нашата Земя се е съдържала в неговата форма. То е било Кръг и Сфера - овалната форма на нашата планета е била навярно известна от самото начало на символиката, щом яйцето е било при¬ето повсеместно. Първото представяне на Космоса във формата на Яйце е било най-широко разпространеното вярване в древността. Tо е било символ, приет сред гърците, сирийците, персите и египтяните. В египетския Ритуал се казва, че Себ, Бог на Времето и Земята, положил Яйцето, или Вселената,  „Яйце, заченато в часа на Великия Единен, обладаващ Двуначална Сила."
   Ра, подобно на Брама, е бил изобразяван като развиващ се в Яйцето на Вселената. Умрелият „блести в Яйцето на страната на Мистериите." Тъй като това е „Яйце, на което е даден Живот сред Боговете." „Това е Яйцето на великата кудкудякаща Кокошка, Яйцето на Себ, който излиза от него, подобно на ястреба."
Орфическото Яйце е било описано от Аристофан и е било част от Дионисовите и други Мистерии, по времето на които е ставало осветяване на Световното Яйце и се е пояснявало неговото значение.Порфирий също го обяснява като символ на Света.
   Във Вишну Пурана е посочено:
„Разумът (Махат)... включвайки (непроявените) груби елементи, образувал Яйцето... и Властелинът на Вселената Сам пребивавал в него в качеството на Брама. В това Яйце, о, брамини, са се съдържали материците и моретата, планините, планетите и подразделенията на планетите, боговете, демоните и човешкият род."
    Както в Гърция, така и в Индия първото видимо Същество с Мъжко Начало, съединяващо в себе си природата на двата пола, се е намирало в Яйцето и излязло от него. Този „Първороден на Света", по мнението на някои гърци, е бил Дионис, Бог, който възникнал от Световното Яйце и от когото са произлезли Смъртните и Безсмъртните. Бог Ра е показан в Книга на Мъртвите като сияещ вътре в своето Яйце (Слънце), като при това звездите също излизат от него, когато Бог Шу (слънчевата енергия) се пробужда и му дава тласък.  „Той е в Слънчевото Яйце, Яйце, на което е даден живот сред Боговете." Слънчевият Бог възкликва: „Аз съм Душа на Твореца на Небесната Бездна. Никой не вижда моето Гнездо, никой не може да разбие моето Яйце, Аз съм Властелин!"
  В Книга на Мъртвите, често се правят позовавания на яйцето. Могъщият Ра остава в своето Яйце, докато се води борбата между „Децата на Възмущението" и Шу, Слънчевата Енергия и Дракона на Тъмата. Умрелият проблясва в своето Яйце, когато преминава в Страната на Тайните. Той е Яйцето на Себ. Яйцето е служило за символ на Живота в Безсмъртието и Вечността, а също за глиф на раждащата утроба, докато Тау, намиращ се във връзка с него, е бил само символ на живота и раждането в акта на зараждане. Световното Яйце се е намирало в Хнум във Водите на Пространството, или в женското абстрактно Начало, при което Хнум е ставал (след „падението" на човечеството в зараждането и фалицизма) Амон - Творящ Бог. Когато Пта, „Огненият Бог", носи Световното Яйце в своята ръка, символизмът става съвършено земен и конкретен в своето значение. В съединение с  Ястреба, символ на Озирис-Слънце, символът става двойствен и се отнася към този и към другия живот - смъртен и безсмъртен. Изображението на един папирус в „Еdipus Egyptiacus" на Кирхер  представлява яйце, хвърчащо над мумията. Това е символ на надеждата и обещание за Второ Раждане на озирифицирания умрял - неговата душа, след необходимото очистване в Аменти, ще пребивава в това яйце на Безсмъртието, за да се роди отново от него за нов живот на Земята. Доколкото това Яйце по Езотеричното Учение е Девачан, Обител на Блаженството, Крилатите Скарабеи са друг символ на същото. Крилатата Сфера е само друг вид на Яйцето и има същото значение, както и Скарабея, Кhopirоо от корена кhoprоо - да стана, да се родя отново - което има значение за превъплътяването на човека, също както и за неговото духовно възраждане.
   В Теогонията на Мохус намираме отначало Ефира, а след това Въздуха - две начала, които са породили Улом, Познаваемото Божество, видимата Материална Вселена, от Световното Яйце .
   В Орфическите Химни Ерос-Фанес възниква от Божественото Яйце, което се оплодотворява от Ефирните Ветрове; от Вятъра, който тук е „Дух Божий" или по-точно „Дух на Непознатата Тъма" -Божествената Идея на Платон, - движещ се, както е казано, в Ефира . В Катхопанишада на индусите Пуруша, Божественият Дух, вече стои пред Първичната Материя, „от сливането на които се ражда Великата Душа на Света". Маха-Атма, Брама, Дух на Живота  и т. н. - всичките тези наименования са тъждествени с Аnimа Миndi или „Вселенска Душа", Астрална Светлина на кабалистите и окултистите, или „Яйце на Тъмата". Освен това съществуват много други прекрасни алегории на тази тема, разхвърлени в свещените книги на брамините. В един текст Творецът от женски род е представен отначало като зародиш, след това като капка роса, бисер и накрая като Яйце. В такива случаи, които са твърде много, за да бъдат изброявани отделно, Яйцето дава живот на четирите Елемента вътре в Петия - Ефира, и е покрито със седем обвивки, които впоследствие стават седемте висши и седемте нисши свята. Разбивайки се на две, черупката става Небеса, а съдържанието - Земя, като при това белтъкът образува Земните Води. След това от Яйцето възниква Вишну с Лотос в ръката. Вината (дъщеря на Дакши и жена на Кашиапа, „Самородения, възникнал от Времето", на един от седемте „Творци" на нашия Свят) положила Яйцето, от което се родил Гаруда, Носителят на Вишну - последната алегория се отнася до нашата Земя, тъй като Гаруда е Великият Цикъл.
   Яйцето е било посветено на Изида и поради това жреците на Египет никога не са ядели яйца. Изида почти винаги се изобразява като държаща Лотос в едната ръка, а в другата - Кръг или Кръст -(crux ansata).
   Диодор Сикул твърди, че Озирис, подобно на Брама, се е родил от Яйце. От Яйцето на Леда са били родени Аполон и Латона, а също Кастор и Полукс, светлите близнаци. И въпреки че будистите не приписват тъждествен произход на своя Основател, те също както и древните египтяни или съвременните брамини не ядат яйца от страх да не унищожат в тях латентния зародиш на живота и с това да извършат грях. Китайците вярват, че техният Първи Човек се е родил от Яйцето, което Тян пуснал във Водите  от Небесата на Земята. Този символ на Яйцето и до днес се разглежда от някои като изразяване на идеята за началото на живота, което е научна истина, въпреки че човешкото оvит е невидимо с невъоръжено око. Затова ние виждаме неговото почитане от най-древни времена у гърците, финикийците, римляните, японците и сиамците, сред племената на Северна и Южна Америка и даже сред диваците на далечните острови.
   У египтяните Съкровен Бог е бил Амон, или Мон, „Скритият", Висшият Дух. Всички техни Богове са били двуначални; научната Реалност - за светилищата; нейният двойник, приказното, митично Същество - за масите. Например, Старшият Хор е Идея на Света, която пребивава в Разума на Демиурга, „Роден в Тъмата преди сътворението на Света"; Вторият Хор - същата идея, излизаща от Логоса, обвиваща се в материя и започваща реално съществуване . „Старшият" Хор, или Наroiri, е древният аспект на Слънчевия Бог, съвременният Ра и Шу; Наroir често се приема за Хор (Ноrsusi), Син на Озирис и Изида. Египтяните много често са представяли изгряващото слънце като Хор Старшия, издигащ се от разтворен Лотос, Вселената, като при това слънчевият диск винаги се е намирал на ястребовата глава на този Бог. Наroiri е Хнум (Khnum). Същото е и по отношение на Хнум и Амон - и двамата се изобразяват с овчи глави и често ги бъркат, въпреки че функциите им са различни. Хнум е „оформител на хората", създаващ хората и нещата от Световното Яйце на колелото на грънчаря. Зараждащият се Амон-Ра е вторият аспект на Съкровеното Божество. Хнум е бил почитан в Елефантина и във Фил  , а Амон във Фив. Но Емефт е Единно Висше Планетно Начало, издухващо Яйцето от своята уста, който поради това е Брама. Космическото и Вселенско Божество, което мъти и оплодотворява Яйцето със своя животоначален Дух, докато не съзрее съдържащият се в него Зародиш, е бил този Тайнствен Бог, името на когото не се е произнасяло. Това обаче е Пта (Пта е бил първоначално Бог на Смъртта и разрушението подобно на Шива. Той е Слънчев Бог само поради това, че огънят на Слънцето също убива, както и дава живот. Той е бил национален Бог на Мемфис, Лъчезарен и „Прекрасно-Лик" Бог.), „този, който открива", откриващ Живота и Смъртта , излизащ от Яйцето на Света, за да започне своята двойствена работа.
   Според гърците призрачната форма на Хеми (Хеми - Древният Египет), плаваща по Ефирните Води на Небесната Сфера, е била призована към живот от Хор-Аполон, Слънчевия Бог, който бил причина за нейното развитие от Световното Яйце. В Браманда Пурана се съдържа цялата тайна за Златното Яйце на Брама и вероятно затова тя е недостъпна за езиковедите, които казват, че тази Пурана, подобно на Сканда, е „невъзможно вече да се намери цялата", а „се среща в различните Кханди и Махатмии, които, както се твърди, са произлезли от нея". Браманда Пурана е описана като „тази, която възпяла в 12 200 стиха великолепието на Яйцето на Брама и в която се съдържа пояснение за бъдещите Калпи, както това е било открито от Брама".  Съвършено вярно, а даже може би и нещо повече.
   В Скандинавската Космогония, която проф. Макс Мюлер счита за „много по-древна от Ведите", в поемата на Волюсп, в Песента на Пророчицата, Световното Яйце отново се среща в Зародиша, Призрака на Вселената, който е изобразен като лежащ в Гинунгагап, в Чашата на Илюзията, Майа, Безпределната и Пуста Бездна. В тази Световна Утроба, която преди е била област на нощ и пустота, Нефелхейм, Страна на Мъглата, небесните мъглявини, както това се нарича сега, в тази Астрална Светлина паднал Лъчът на Студената Светлина, който препълнил Чашата и замръзнал в нея. Тогава Невидимият извикал горещия Вятър, който разтопил замръзналите Води и разпръснал Мъглата. Тези Води (Хаос), наричани Потоци на Еливагар, се излели като живителни капки и създали Земята и Гиганта Имир, който бил „само подобие на човек" (Небесния Човек), и Кравата Аудумлу („Майка", Астрална Светлина, или Космическа Душа), от вимето на която потекли четири реки от мляко - четирите страни на света: четирите извора на райските реки и т. н., които „четири" са символизирани от Куба във всичките му разнообразни и мистични значения.
 Християните, особено гръцката и латинската църква, изцяло са приели този символ и виждат в него напомняне за вечния живот, спасението и възкръсването. Свидетелство и потвърждение на това намираме в осветения от вековете обичай да си подаряваме „Великденски Яйца". Започвайки от Ангуина, „Яйцето" на езическите Друиди, само името на които е довеждало Рим до ужас, и стигайки до червеното великденско яйце на селянина славянин, е минал цял цикъл.

Е.Блаватска
Тайната доктрина


*****


    Обща символика:  Яйцето е универсален символ на това, което съдържа зародиша на всяко проявление. В митологията Яйцето се осмисля като първоизточник на живата материя и от дълбока древност  е възприето разбирането, че светът е произ- лязъл от яйцето. Според преданията, в стари времена пастирите очертавали около стадата си елипса с формата на яйце, за да пазят животните от опасности. В различните традиции то се интерпретира различно: било като яйце на змия или  дракон, като яйце на хаоса, като космическо или световно Яйце, появило се на повърхността на първичната вода и т.н.
Според китайските традиции в незапомнени времена Яйцето на хаоса и тежките елементи образували земята (ИН), а леките и чисти елементи образували небето (ЯН). В друго китайско по-верие светът се възприема като огромно Яйце, където небето и звездите стоят в горната вътрешна част на черупката, земята представлява жълтъка, плуващ в средата на първичния океан, олицетворяван от белтъка, изпълващ дъното на Яйцето. В тази образност сезоните се разглеждат като следствие на периодичните вълнения в посочения океан. В някои медитативни будистки направления кокошката, която мъти яйца, символизира концентрацията на духа, съзнанието и способността за духовно обогатяване.
       За древните египтяни яйцето и заякът били символи на плодородието и според египетските представи от яйцето бил произлязъл живота в света. Стар египетски мит разказва, че първият бог е произлязъл от яйце, което лежало сред блатния гъсталак. Бог Кнум въвел ред в хаоса и дал живот на различните същества по земята. От първото яйце и от първичния океан той създал яйцата и зародишите на живота. В Египет били ценени амулетите с яйцевидна форма, чрез които хората желаели да придобият силата на скрития в тях бог.   
Символиката на Яйцето отвежда и към друга широко използвана идея – тази за периодичното подновяване и възраждане на живота в природата. С нея се свързва традицията на боядисаните Великденски яйца, които отвеждат към възкресението, вярата и надеждата. В гробниците в Египет и Китай са открити доказателства, че преди хиляди години хората боядисвали яйцата в яркочервени цветове – за прослава на слънцето, което през пролетта започвало да грее и да топли по-силно.
Яйцето символизира също и гнездото, дома, семейството, сигурността и топлото крило на майката. То може да олицетворява и вътрешни противоречия в образа на пиленцето и новия живот, напиращи под черупката да излязат от зависимостта на меката и влажна обвивка.
       




                                                                                                                       
Източник: Светът на символите
                                                                                                                         Х.Енев
« Последна редакция: Юни 24, 2007, 08:09:28 am от tan4e »
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 794
  • Невъзможно е нищо
Re: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #49 -: Юни 28, 2007, 01:10:43 am »
Защо слонът е враг на еднорога или по - скоро противоположност?
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 513
Относно: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #50 -: Януари 20, 2008, 22:59:30 pm »

ОГЪНЯТ


Огънят не е елемент, а божествена същност. Физическият пламък е обективен носител на висшия Дух. Елементалите на Огъня са висши. На тази светлина всички имат своя Аура и свой Дух, Пламъкът, който вие прилагате към свещта, няма отношение към самата свещ. Аурата на обекта влиза в допир с най-низшата част на другия. Гранитът не може да гори, понеже неговата Аура е Огън. Елементалите на Огъня не притежават съзнание на този план, те са твърде високи, отразявайки божествеността на своя източник. Други елементали притежават съзнание на този план, тъй като те отразяват човека и неговата природа. Между минералното и растителното царство има огромна разлика. Например фитилът на лампата е отрицателен. Той става положителен чрез огъня, като при това маслото ще бъде посредник. Ефирът е Огън. Най-ниската част на ефира е този пламък, който вие виждате. Огънят е Божество в своето субективно присъствие в цялата вселена. При други условия този Вселенски Огън се проявява като вода, въздух и земя. Това е единен Елемент в нашата видима Вселена, който представлява Крияшакти на всички форми на живот. Това е нещото, което дава светлина, топлина, смърт, живот и т.н. Той е дори кръв. Във всичките си различни прояви той по същество е един.
Той е „седемте Космократори".
Свидетелства за почитта към Огъня намираме в „Стария Завет". Огненият стълб, Горящият храст, Сияещото лице на Мойсей - всичкото това е огън. Огънят по своята природа е подобен на огледало и отразява лъчите от първи порядък на субективните прояви, които, както предполагат, се хвърлят на екрана на първите очертания на сътворената вселена; в своя по-нисък аспект те по същество са творения на Огъня.
В най-грубия аспект на своята същност огънят е първата форма и отразява низшите форми на първите субективни същества, които се намират във вселената. Първите божествени хаотични мисли са Огнените Елементали. Намирайки се на Земята, те приемат форма и пърхат в пламъка във вид на саламандри, или низшите елементали на Огъня. Във въздуха има милиони живи и съзнателни същества, освен нашите мисли, които те подхващат. Елементалите на Огъня са свързани с чувството зрение и поглъщат елементалите на всички останали чувства. Така чрез зрението вие можете да имате съзнание за осезание, слух, вкус и т.н., тъй като всички те се съдържат в чувството зрение.







Е.П.Б.
"Тайната доктрина"
Езотерика





                                 
 Обща символика: Символиката на огъня и култът към него имат различни корени в човешката праистория. Според Дж. Фрейзър митологията на огъня може да се възпроизведе на три нива: първото – когато хората все още не са познавали Огъня; второто – когато се научили да го ползват; третото -  когато хората се научили сами да добиват огън.
В Египет огънят се възприемал едновременно като разрушителна и като благодетелна сила. Пламъкът бил смятан за пречистващ и за символ на чистотата. Той прогонвал властта на Сет и поглъщал злото. Другата, зловещата и разрушителна сила на огъня играела важна роля в представите за отвъдното в Текстовете от саркофазите.
Огънят е най-нагледния и универсален пример за отделянето на човека от животинското царство. Най-често срещания мотив в митовете е открадването на Огъня от някой, изпълняващ ролята на културен герой и даването на Огъня на хората. Този герой можело да бъде някакво животно (птица или четириного) или човек. В много от митовете за огъня се проявяват някои общи мотиви, като:
-главният герой е едновременно първи притежател на  огъня и негов похитител;
-огънят първоначално е притежание само на жени, а мъжете го получават по-късно; при някои северни народи (якути и буряти) Огъня е символизиран от женския образ на Майката на Огъня;
-първоначално Огъня е притежание на боговете и бива откраднат от културния герой;
-в много от митовете за Огъня хората го получават от животни или с тяхна помощ.
В римската митология богиня на домашния огън е Веста, в гръцката – богът ковач Хефес (съотв. на римския Вулкан). Гръцката митология съживява праисторическия мотив за огъня и му придава човешки, морален и богоборчески аспекти в мита за Прометей, който открадва огъня от Олимп.
В древноиранската маздеистка (зороастърска) религия огънят е представен като свещена стихия и въплащение на Божествената справедливост. Пламъкът на огъня е символ на върховния бог на Доброто в религията на Зороастър – бог Ахурамазда. Повечето от символните аспекти на Огъня са резюмирани в индуистките принципи и доктрина. Във Ведическата (индуистката) традиция един от най-великите богове е този на Огъня – Агни. В индуизма "огньовете на земните светове, на посредника и на небето" са олицетворени от Агни, Индра и Сурия. Те символизират обикновения Огън, Мълнията и Слънцето. Всъщност, познати са още два огъня – на Проникването(Вайшванара) и на Разрухата (отново Агни). Ритуалният огън се разглежда в 5 паралелни аспекта, свързани с Агни. В Индуизма свещения огън бива още "вътрешен огън", представляващ едновременно "проникващо познание", "просветление" и "разрушаване на обвивката".
В Китай, според И Дзин, огънят съответства на посоката юг, на лятото, на червения цвят и на сърцето. Отношението  огън/сърце е постоянна величина, понеже Огъня символизира страстите (по-точно любовта и омразата). Той  олицетворява също и разума (триграмата Li)  и интуитивното познание.

Една от основните символни характеристики на Огъня е неговата пречистваща и регенерираща сила – идея, развита в Източните и Западните традиции. Католическата литургия за Новия огън се отслужва в нощта  на Великден. Земеделските народи имат многобройни обичаи, свързани с огъня и неговите пречистващи функции, напр. опожаряването на полето преди "новото зелено покривало на живата природа". Както Слънцето чрез лъчите си, така и огъня посредством пламъка си символзира осветляващото, пречистващото и облагородяващото въздействие. На санскритски има само една дума за понятията "огън" и "чист".
Символиката на Огъня, свързана със смъртта и възраждането  отвежда към познатия антагонизъм между огъня и водата. Така например, в микрокосмически план, пречистването с огън е допълнение към пречистването с вода. В макрокосмически план тази идея е развита в митовете за Потопа,  за Големите Суши и Пожари.
Огънят се асоциира освен с идеята за периодичната регенерация и със своята Слънчева символика и функции. Той се отличава и с деструктивни, отрицателни аспекти, отвеждащи към пожари, изпепеляване, дяволски функции, свързани с пламъците на Ада, изключващи завинаги възможността за възраждане и т.н.   
Огънят е един от четирите елемента, с които се свързват зодиакалните знаци Овен, Лъв и Стрелец. Като проекция на Небесния Огън, огънят се явява посредник два свята - между небето и земята.

Българска обредност и символика: Преклонението и култа на българите към Огъня са отразени в народните вярвания и празнично-обредните традиции. Те се обуславят от неговата разрушителна, но и съзидателна сила, и се отнасят най-често към периода на лятото с типичните за него небесни стихии (Горещници, Павльовци, Илинден, Игнажден). Огънят заема важно място в народните вярвания, които му приписват магическа, очистваща, предпазваща и профилактична сила. Огъня може да прогонва зли демони, болести, вредни животни и насекоми, може да предпазва от градушка, пожари и т.н. 
Огънят от запалената свещ при мъртвец се явява средство против превъплащаване. Пепелта от огъня на Бъдника или от Огъня, горял през т.нар. Мръсни дни (12-дневния период между Коледа и Йордановден) се слага в семето за посев, за да се роди чисто жито и жътвата да е богата. От недогорелия Бъдник се правят части за ралото, с идеята за бъдещо плодородие и т.н.




Х.Енев
« Последна редакция: Януари 21, 2008, 01:27:38 am от Fiery »
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 513
Относно: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #51 -: Февруари 25, 2008, 01:37:42 am »
Това медно изделие, наподобяващо ръка, ми бе подарено тези дни от една еврейка. Така и не успях да получа задоволително обяснение, какво точно символизира. Някой да има някакви идеи? :)
« Последна редакция: Февруари 25, 2008, 01:42:14 am от Fiery »
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Mystic

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 169

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 513
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Magnolia

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 258
Относно: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #54 -: Март 01, 2008, 23:00:20 pm »
A за тези символи някой нещо да предположи:


Може и да съм завъртяла изображението... :-\
« Последна редакция: Март 01, 2008, 23:02:05 pm от Magnolia »
Бъди промяната, която искаш да видиш в света!

Неактивен AU

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 860
Въпрос относно рисунка
« Отговор #55 -: Октомври 17, 2008, 22:39:55 pm »


Някой може ли да обясни какв е това?
 
« Последна редакция: Октомври 20, 2008, 08:23:36 am от H. »

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Re: Въпрос относно:рисунка?
« Отговор #56 -: Октомври 18, 2008, 03:06:08 am »
някой може ли да обясни какв е това? Поставям и други картини от подобен характер намрени в интернет. 
Четирите стихии: огън (Ignis), въздух (Aer), вода (Aqua), земя (Terra), сякаш звучи ОК.

Обаче, змията и рогата ги разбирам като печат от O.G. (orion group), което не вдъхва доверие.

Освен това, не е сигурно, дали "рогата" върху слънчевата система/зодиака (например, знаците на Венера и Марс, кръг с кръст и кръг със стрелка, плюс Земя - кръг с точка и зодиакалните знаци около тях) не е масонския полумесец (вж темата "Символи и лога..."), което пак не е добре.

Насекомото е или кокарача :) или скарабей, което незнам как да го разбирам.

Като цяло сякаш ала-бала, масонски дивотии - без да искам да те засегна AU. Просто не мисля, че има кой знае какъв смисъл.

Иначе мисля, че има други потребители, които са по-вещи в тази област.
--
ПП: Слънчевата система стига до Сатурн....
« Последна редакция: Октомври 18, 2008, 03:11:16 am от RedGuy »

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re: Въпрос относно:рисунка?
« Отговор #57 -: Октомври 18, 2008, 11:06:08 am »
Понеже има доста египетски мотиви. Рогата са атрибут на Изида и са символ на плодородието, на женския, скрития аспект на Бог, на материята като основа, чрез която се проявява божествения замисъл. Да не забравяме, че в Египет бикът е било свещено животно. Като цяло не намирам нищо особено в първата рисунка, т.е. няма нищо което да бъде от особена полза за някого.

Неактивен AU

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 860
Re: Въпрос относно:рисунка?
« Отговор #58 -: Октомври 18, 2008, 12:35:05 pm »
 спред мен това е някакъв календар или нещо , което показва точка във времето, за случило се нещо, или нещо което ще се случи. На мен също хич не ми изглежда добро това което е там, особенно с тези рога, змии/ отровни/ и т.н.
 Интересно е, че е някаква микстура от разлчини култури. Зодиаклните знаци са древногръцки, но има и египетски, както и маиски символи./ не съм много вещ, но изглежда така  ???

  Направо си е сатанистко това изображение, но ми беше интересно дали някой може да го обясни някак си  :-\

Неактивен AU

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 860
Относно: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #59 -: Ноември 08, 2008, 19:19:28 pm »
 допреди няколко години не бях чувал за Алистър Кроули, но в последно време все повече и повече откривам негови последователи в средите на музикантите. Ето какъв знак открих в един негоя профил направен от почитатели.

 


  :-\

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27