Автор Тема: Символите - значение и правилна употреба  (Прочетена 90459 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Heinie

  • Гост
Тук ще обсъждаме и споделяме окултни, религиозни и въобще всякави символи. Започвам се един от най-древните - Пентаграма, със значението, дадено от Петър Дънов.



1. Значение на Пентаграма.

Използването на Пентаграма датира от дълбока древност. Той е Соломонов знак и с този символ са си служили много окултни школи с цел - своето духовно повдигане. Пентаграмът е символ на петте велики принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са петте качества, които трябва човек да изработи в себе си, за да стане съвършен. Във всичко пулсира живият Бог и хората, рано или късно, ще осъществят Божия замисъл - чрез силите на Пентаграма да намерят пътя към истинкия живот.
Пентаграмът представлява пет велики и разумни течения в живата природа - течения на енергия и светлина, които индусите наричат "прана" или "течения на живота". Това са пет велики центъра, в които стават разумни процеси. Те съчетават в себе си пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните сили, се намират по върховете на Пентаграма, обърнат с върха си нагоре, а низходящите или отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу.
Пентаграмът хармонира ума и сърцето на човека и му показва, че може да живее и да разреши правилно задачите си само с помощта на своя Отец - Бога. Той е извор на Светлина, на динамична и магическа сила.

2. Въвеждане на Пентаграма в Школата на Учителя.

За смисъла и практическото приложение на Пентаграма Учителят говори на участниците на Веригата още през 1908 г. Тогава той дава следното обяснение: "Външният кръг символизира светските хора, средният - учениците на окултизма, духовните хора, а вътрешният кръг е "Светая светих" и отговаря на Великите Посветени. Двете категории хора имат по пет стъпки за повдигане или по пет фази, през които трябва да преминат, за да завършат по един цикъл от своето развитие".
През 1911 г. Пентаграмът се приема като емблема за духовна работа в Бялото Братство. През 1922 г. се изработва нов цветен Пентаграм. Той се различава по някои от своите елеметни от черно-белия от 1911 г.

3. Основно значение на Пентаграма според Учителя.

Пентаграмът представлява човек с разтворени ръце и крака. Петте му върха са израз на пет важни стъпки за повдигането на човешката душа. В Библията те са свързани с великите събития, станали на петте известни планински върха:
Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота.

4. Основни елеметни на Пентаграма.

Пентаграмът се състои от външен кръг, вътрешен кръг, център, надписи и букви.

5.Външен кръг.

Външният кръг, в който е вписан Пентаграмът, представлява света, опитностите, земното училище. Той е символ на безкрайност и показва, че това , което не можеш да постигнеш в един живот, можеш в безкрайното бъдеще. Когато човек започне своето развитие като млада душа и придобива опитности, той извървява външния кръг, където са картините на сабята, чашата, светилника и жезъла. Те са извън фигурата и са символи на силите в природата, на нейния език.

6. Елементи на външния кръг.

а) Сабята (ножът)

Символизира силата. Показва, че всеки човек може да бъде силен, но като такъв може някога да извърши и престъпление, като неопитна душа да си послужи с насилие.
Символизират се и младежките енергии на човека. младият човек мисли, че всичко му е позволено и може да прави, каквото пожелае, без да мисли за последствията.
Силата трябва да бъде или в мускулите, или в ума, или в сърцето. Без нея нищо не може да се направи. След като човек има сила, като живее и работи с хората, ще направи грешки, за което ще го сполетят страдания. Той трябва да се научи да ги понася с търпение.

б) Чашата

По силата на кармичния закон, човек, който е извършил насилие, трябва да си получи заслуженото. Това се символизира от чашата. Преминавайки през страданията, той ще придобие ценни опитности. Чашата прилича на цвят, който по-късно ще стане добър плод.

в) Книгата

Като изпие горчивото съдържание на чашата, човек намира отворената книга, от която научава защо страда, и започва да изучава духовната наука. В нея той намира законите на природата и живота, започва да ги прилага, за да не прави повече грешки и да не страда. Така добива светлина и животът му става разумен и съзнателен.

г) Светилникът

За да чете от книгата на живота, на човек му е необходим светилник. Той символизира човешкия разум, който показва какво е написано в книгата на природата. Чрез тази светлина човек достига до величието на Божествения план, който го води от тъмнината към светлината, от робство към свободата, от обикновеното към съвършеното, от греха към чистотата и от невежеството към знанието.
Светилникът със свещта е Слънцето, което озарява разума на човека и го кара постоянно да мисли.


д) Жезълът (скиптърът)

Като чете книгата и изучава принципите и законите на природата, човек придобива просветление и се стреми да овладее себе си, да стане свой господар. Той е достигнал до закона на Правдата и не бива да отстъпва. В ръцете на просветения жезълът става средството, с което могат да се направляват известни природни и психични сили за благото на човечеството. С тази картина завършва пътят на светския човек, външното учение в неговия живот. Изминаването му е подготовка за тръгване по пътя на ученика. Това е вътрешният кръг.

7. Вътрешен кръг.

Символизира пътя на душата чрез петте картини, които са поставени на линията на съответните добродетели: Истината - удобна стълба с врата; Правдата - Христовия Дух; Любовта - стръмен път, водещ към тясна врата; Мъдростта - окото, което вижда всичко и Добродетелта - Дървото на Живота. След изминаването на външния кръг, човек е все още недоволен и душата му търси по-дълбок смисъл в живота. Започва да работи съзнателно върху себе си, за своето повдигане и усъвършенстване и става ученик на Великото Училище на Живота (В, У, Ж). Досега външният живот е оказвал своето влияние върху неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в свои ръце. Това е влизане в Божествената школа. Ученикът започва да подхранва изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек, като минава през петте стъпки на самоусъвършенстване.

8. Елеметни на вътрешния кръг.

а) Стълба с удобни стъпала, които водят до една врата - път от Добродетелта към Истината (по синия лъч).

След външния кръг започва нов, по-труден етап от развитието на ученика. Той влиза през вратата на Добродетелта, за да бъде посветен. Отначало изпитанията ще бъдат по-леки (като удобни стъпала), но необходими. Ако при някоя неприятност ученикът загуби своя вътрешен мир, ако не помога на страдащите около него същества - той ще е пропаднал на изпита. В тази фаза от развитието му започва зазоряването на Истината. Това е началото на познаването на Бога. В ученика се ражда подтик да върви в Божия път.

б) Христовия Дух - Правдата (по зеления лъч).

"Глава на Твоето Слово е Истината" - това е Христовия Дух, до Който неизбежно достига ученикът в своето развитие. Тогава той е вече ръководен отвътре. Ученикът започва да се променя постепенно и влиза естествено в пътя на Правдата и Справедливостта. Той се старае да бъде справедлив към всички и всичко.
В цветния Пентаграм на върха е изобразен Учителят, с разтворени ръце, които благославят всички. Много векове душата на ученика търси да срещне своя Учител, да го познае и да влезе в неговата Школа да учи. Той става ученик на Всемирното Бяло Братсво, глава на което е Христос.

в) Стръмен път, водещ до тясна врата - Любовта (розовия лъч).

Преминавайки през изпитанията на Правдата, ученикът достига до една много тясна врата. Тя символизира отказване от светския живот. Той трябва да мине през нея и да започне да работи за Бога. Започват вътрешните, мистични изпти за ученика (да възлюби врага си, да премине през огромни изпитания подобно на Йов и др.).

г) Окото - Мъдростта (по жълтия лъч).

Окото е Божественият Дух, който ще научи ученика как да разбира Божествената Истина. Започват да се отварят портите на Божественото знание. Ученикът вече знае защо Бог е наредил така света.

д) Дървото на Живота - Добродетелта (по белия лъч).

Овладял Любовта и Мъдростта, ученикът е изправен пред Дървото на Живота. Новият живот вече дава своите плодове. Ученикът започва един дълбок, вътрешен живот и дава пълна изява на своите добродетели. Той достига до най-високата точка в своя живот - служенето на Бога и започва да живее изцяло съгласно Заповедта на Учителя:

"Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще ме познаеш и Аз ще ти се изявя".

9. Центърът на Пентаграма - "Светая светих".

След като измине външния и вътрешния кръг, ученикът има желание да се слее с Бога - последната задача от неговата еволюция. Той навлиза в Божествения център на Пентаграма, където пътят пак е илюстриран с картини: две преплетени змии, кръг, кръст и отворен нагоре полукръг. Отново е необходимо да бъдат издържани пет изпита.
Змията е противникът - врагът, когото той трябва да възлюби, за да победи. Двете преплетени змии показват, че ученикът се бори със своята низша природа - злото в себе си. Побеждава го с Мъдростта и преминава през кръста - пълното самоотричане. Те още символизират двата жизнени канала в човека, по които протича и се издига жизнена енергия към Глазус Пинеали (Третото око), изразено чрез свастиката.
Кръгът символизира Божествената хармония, до която всеки ученик трябва да достигне, полукръгът - човешката душа, съчетала в себе си всички основни добродетели и отправила се към Бога.
Минавнето през центъра на Пентаграма е път на пълното самоотричане - отдаването на Божеито дело, служенето на човечеството. Тук човек достига до висшите прояви на Любовта. В тази фаза на развитие ученикът минава през най-страшните и тежки изпити.

10. Буквите около Пентаграма.

Те са: В, У, Ж.

Буквата "В" е символ на Господ Иисус Христос, Вожд (ръководител) на Небето. Буквата "У" е символ на Господ Иисус Христос, Учител и Спасител.
Буквата "Ж" е символ на двувластието на Господ Иисус Христос, равенство между светската и духовната власт.
Взети заедно буквите означават: "Велико училище на живота". Има и друго значение: "Вожд и Учител на живота".

11. Цифрите в Пентаграма.

В Пентаграма, между катетите и големите ъгли, се образуват пет малки равнобедрени триъгълника, в които е написана по едно число. Числото 1 е на върха, при Истината, над който е ясносиният цвят - на духовния човек. Щом човек допусне в ума, сърцето или волята си някаква лъжа, той обръща Пентаграма с върха надолу и отива към ада, като загубва ясносиния цвят и придобива черния. Числото 2 е на върха на Любовта, където е яснорозовият цвят, който въздейства на сърцето и дробовете. Когато човек наруши принципа на Любовта - заболява от сърце, туберкулоза или получава психическо разстройство. Числото 3 е при върха на Мъдростта, където е ясножълтият цвят, който влияе на ума. Когато човек наруши принципа на Мъдростта и се откаже от Бога, в него започва една голяма вътрешна борба. Борят се две еднакви по сила и противоположни по същност мисли. Крайният резултат е, че човек полудява. Числото 4 при върха на Добродетелта, където е белият цвят, който символизира краката и тялото. Когато човек наруши принципа на Добродетелта, блокира му се физическата дейност. Числото 5 е при върха на Правдата, където е яснозеленият цвят, който влияе на жлъчката, черния дроб и ръцете. Ако човек наруши строгия закон на Правдата, заболяват тези органи.

12. Формули на Пентаграма.

а) Формула, написана в кръг около Пентаграма:

"В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа."

б) Формула на вътрешния кръг (не се вижда):

"Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего Единородного, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен."

в) Формула в центъра на Пентаграма (не се вижда):

"Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи (ще ви се даде)."

13. Подписът на Учителя.

Цветният Пентаграм е подписан от Учителя.

14. Духовна работа с Пентаграма.

Когато петте принципа живеят в човека, той се слива в Божествения свят и става една съзнателна монада, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и дълбоко знание за Божествените закони. Когато ученикът иска да изрази някоя добродетел най-силно, той поставя Пентаграма хоризонтално и насочва напред съответния ъгъл. Пентаграмът оживява и енергиите му протичат през тази добродетел с голяма сила. Тогава казва и формулата за случая:
"В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа." (3 пъти) "В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа." (3 пъти) "В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа." (3 пъти) "В изпълнението волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа." (3 пъти) "В изпълнението волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа." (3 пъти)
Когато ученикът се намира в опасност, трябва да си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка е хванал Правдата, а с лявата Истината. Насочва върха на Мъдростта напред, към обекта, който го заплашва, казвайки:

"В името на Господа Иисуса Христа, молим Господа на силите да стане благоугодно пред Неговите очи".

Абсолютно е забранено да се обръща Пентаграма с два върха нагоре или за правене на зло (черна магия). Тогава енергиите му се обръщат срещу този, който го използва с такава цел.

15. Препоръка на Учиталя за работа с Пентаграм.

"Често изучавайте тази картина и разсъждавайте върху символите в нея. Петте стъпки символизират един път, по който трудно се върви, защото не е на философстване, а на "живо дело", на постоянно творчество. Това е именно пътя на Христа. Не забравяйте, че много важно са за вас и думите, писани в кръга около Пентаграма."
« Последна редакция: Януари 16, 2006, 01:25:25 am от Horus »

Heinie

  • Гост
Отг: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #1 -: Януари 16, 2006, 08:35:04 am »
КРЪСТЪТ

"Ние не придаваме съществено значение на кръста: това би било греховно и би
било идолопоклонство. Ние почитаме кръста, заради Онзи, Който умря на него."

                                                                                                          "Вярата на нашите бащи"


Наричат кръста знак на знаците. Двете кръстосани линии на кръста още от предисторическо време са били религиозен символ, предпазващ знак в почти всички световни култури. Северната страна на кръста се приема, че символизира северния вятър — най-мощният, всепобеждаващият, но и главата, интелекта. Южната страна означава южния вятър — огън и чувство, но и топене  и изгаряне. Източната страна представя източния вятър, сърцето — изворът на любовта и живота. Западният  край символизира мекия западен вятър, идващ от страната на духовете, диханието на смъртта.

За алхимиците кръстът е бил символ на четирите елемента: въздух, земя, вода и огън.

Преди всичко обаче — това е символ на Христос, Неговото разпятие и слава, и по този начин — символ на християнската вяра и Църквата. Именно като такъв символ кръстът е получил най-голямо разпространение — в най-различни познати и непознати форми, с различен произход и приложение.



АНХ

Анх - най-значимият символ за древните египтяни, известен също и като crux ansata, или ansate, т.е. "кръст с ръкохватка". В този кръст се обединяват два символа — кръст, като символ на живота, и кръг, като символ на вечността; заедно те символизират безсмъртието. 
Този кръст също така символизира и единението на женското божество — Изида и мъжкото божество — Озирис, т.е. съюза на земното и небесното. В иероглифното писмо с този знак се бележи "живот". Египтяните рисували анх върху амулетите си, за да удължат земния си живот; с този амулет били погребвани, за да са сигурни, че ги чака живот и в отвъдния свят. Вярата в силата на този символ се градяла върху представата, че именно така изглежда ключът, с който се отваря вратата на смъртта. Надявайки се, че самото присъствие на символа предпазва от наводнения и колебания на нивото на водата, рисували символа върху стените на каналите.
В по-ново време го използвали врачки и магьосници в магьосническите си ритуали и гадания.
През 60-те години на вече отминалия век, във времето на хипитата станал популярен символ на мир и справедливост.

   
КРЪСТЪТ НА ГОЛГОТА

Латински кръст, известен още като кръст на "въздигане" или "снижение". На него са изобразени трите стъпала на християнските добродетели — Вяра (най-високата), Надежда, Милосърдие. Един от най-лаконичните кръстове на олтара.


ГАМА - КРЪСТ

Гама - кръст, или Гамадион, наречен така заради неговата форма, близка до гръцката буква "гама". Твърди се, че символизира Христос като "крайъгълен камък на Църквата". Често може да се види върху облеклото свещениците на православната църква.


ГРЪЦКИ КРЪСТ

Гръцки кръст с най-простата форма. Всички страни са равни по дължина. Този знак (quadrata) се е използвал от предисторическо време с най-различно значение — като символ на бога на слънцето, бога на дъжда, като символ на елементите, от които е създаден светът: въздух, земя, огън, вода. В ранното християнство гръцкият кръст е символ на Христос.
Върху националния флаг на Гърция този кръст — бял на син фон се е появил за първи път през 1820 година, символизирайки борбата против управлението на турците-мюсюлмани.


ЖЕЛЕЗЕН КРЪСТ

Най-висшата военна награда в Германия е  железен кръст със сребърен кант, учреден от Фридрих Вилхелм ІІІ Пруски през 1813 година по време на войната с Наполеон. По време на Втората световна война Хитлер добавя към този кръст и нацистка свастика, която официално е премахната през 1957 година.
В хералдиката тази форма най-често се нарича "forme" или "pатте" (на фр. - "лапа"), заради формата си, която напомня четири лапи.


КЕЛТСКИ КРЪСТ

Понякога го наричат кръст на Йона или кръгъл кръст. Кръгът символизира както слънцето, така и вечността. Този кръст, който се е появил в Ирландия преди VІІІ в., вероятно произхожда от "Хи-Ро" (вж. Константинов кръст), монограм от  първите две букви от името на Христос, написани на гръцки. Често пъти този кръст се украсява с резбовани фигури, животни и библейски сцени, като например грехопадението на човека или жертвоприношението на Исаак.


КОНСТАНТИНОВ КРЪСТ

Кръстът на Константин — монограм, известен като "Хи-Ро", състоящ се от Х (гръцката буква "хи") и Р ("ро") — първите две букви от името на Христос на гръцки език.
Легендата гласи, че именно този кръст император Константин видял в небето пътувайки към Рим при своя съуправител и едновременно противник Максентий. Заедно с кръста той видял надпис: In hoc vinces - "с този ще победиш". Според друга легенда, той видял кръста насън в нощта преди битката, при това императорът чул глас: In hoc signo vinces (с този знак ще победиш). И двете легенди твърдят, че именно това предсказание обърнало Константин към християнството. Монограма той направил своя емблема, поставяйки я върху лабарума — държавното знаме на Рим, вместо орела. Последвалата победа при моста Милвиан недалеч от Рим на 27 октомври 312 година го направила единствен император. След това бил издаден едикт, разрешаващ изповядването на християнската вяра в империята, вярващите повече не били преследвани, и този монограм, който дотогава християните използвали тайно, станал първият общоприет символ на християнството, получил също така широка известност и като знак за победа и спасение.


КОПТСКИ КРЪСТ

Кръстът на коптите принадлежи на коптската църква в Египет. Четирите гвоздея символизират гвоздеите, използвани при разпятието на Христос.


КРЪСТ-КОТВА

Кръст във формата на котва се среща в изображенията, които рисували ранните християни върху стените на катакомбите. Понякога го рисували заедно с делфин или две риби, висящи от напречните пречки. В християнския символизъм котвата  изобщо се смята за знак на безопасност, устойчивост и надежда. Кръстът - котва, който e комбинация от двата символа — кръст и полумесец, символизира раждането на Христос от тялото на Мария, чиято емблема е полумесецът.


КРЪСТ НА КРЪСТОНОСЦИТЕ

Кръстът на кръстоносците представлява пет златни кръста на сребърен фон. Като герб този кръст е взет от норманския завоевател Годфрид Бульонски, който станал Охранител на Святата Гробница и пръв управител на Ерусалим след освобождението му от мюсюлманите в края на Първия Кръстоносен поход през 1099 година. Кръстът на кръстоносците (или ерусалимският кръст) често се използвал като християнски символ върху покривалата на олтара. Големият кръст символизира  Христос, четирите малки — авторите на четирите Евангелия, разпространяващи Христовото учение в четирите посоки на света.  Петте кръста заедно могат  също така  да символизират и раните на Христос.


КРЪСТ КРОСЛЕТ

Наричат го Тевтонски кръст. Четирите малки кръста символизират четирите Евангелия. Диагонално разположен, се нарича кръст на Свети Юлиан.


ЛАТИНСКИ КРЪСТ

Латинският кръст е най-разпространеният християнски религиозен символ в западния свят. По традиция се смята, че Христос е бил разпнат именно на такъв кръст, оттук и другото му наименование — кръст на Разпятието. Обикновено е изработен от необработено дърво, но понякога го покриват със злато, което символизира славата, или с червени петна (кръвта Христова) върху зелен цвят (Дървото на живота).
Тази форма, толкова сходна с човешка фигура с разтворени ръце, е символизирала Бога в Гърция и Китай много преди появата на християнството. Кръст, изправен от сърцето, при египтяните символизирал доброта.


КРЪСТ С ЛИСТА ОТ ДЕТЕЛИНА

Кръст с листа от детелина в хералдиката се нарича "кръст ботони". Листата на детелината са символ на Светата Троица, и кръстът носи същата идея. Използват го и като образ на възкресението на Христос.


ЛОРАНСКИ КРЪСТ

Кръстът на Лоран има две напречни линии. Произходът му е свързан с фамилния знак на Гизите, които са управлявали Лоранското херцогството във Франция от началото на XVІ век. 
Твърди се, че Жана д'Арк, която е родена близо до Лоран, е имала за своя емблема точно този кръст.
През юни 1940 година генерал Шарл де Гол одобрява тази форма на кръста като символ на освобождението на Франция от нацистките окупатори, а също така и като символ на организацията "Свободна Франция".


МАЛТИЙСКИ КРЪСТ

Известен е също под името "осмоъгълен кръст". Бял кръст с такава форма върху черен фон е бил от самото начало емблема на военния и религиозен орден на темплиерите, наричани още "йоанити", които се посветили на освобождението на Святата земя от мюсюлманите по време на кръстоносните походи (1095-1272). През 1291 година вече били изгнанници. През 1310 година, те пренесли своята щаб-квартира на о-в Родос, а по-късно — на о-в Малта (1529), откъдето идва и названието на този кръст.
В наши дни малтийският кръст може да се види като знак на Санитарната бригада на св. Йоан; някои ордени, даващи рицарско звание, са с неговата форма.
Във филателията "малтийският кръст" е първият пощенски печат, с който са подпечатвани пощенските пратки от 1840 до 1844 година.


КРЪСТ НА МИРА

Кръстът на мира е символ, разработен от Джералд Холтом през 1958 година за създаващото се "Движение за ядрено разоръжаване". Този символ Холтом взаимствал от семафорната азбука. Той съставил кръста от символите за "N" (nuclear, ядрено) и "D" (disarmament, разоръжаване) и ги поставил в кръг, което символизирало глобалното съглашение. Този символ привлякъл общественото внимание след първия протестен марш на 4 април 1958 година от Лондон към центъра на ядрените изследвания в Беркшир. Скоро този кръст станал един от най-разпространените знаци на 60-те години, символизиращ както мира, така и анархията.


КРЪСТ НА ОСВЕЩЕНИЕТО

Кръстът на освещението е малък Гръцки кръст, поставен в кръг, разположен на височина 2,5 метра от земята върху вътрешните и външни стени на църквата. В църквата имало общо 24 кръста — по три кръста се нанасяли с червена боя върху всяка стена вътре в църквата и по три се изобразявали в барелефи върху външните стени. Над кръстовете се закрепвали светилници (12 горящи свещи вътре в църквата символизирали 12-те апостоли, които носели светлината на християнството). Тези кръстове, символи на Христос, били призвани да отблъснат дявола и неговите демони и били важен атрибут на церемонията на освещаване: свещеникът се изкачвал по стълбата, потапял палеца си в свещеното масло, помазвал кръста, а след това под кръста размахвал кадилницата.


ПАПСКИ КРЪСТ

Кръстът на папата се нарича още и "троен" кръст. Използва се в процесиите, в които участва папата. Трите кръстосани линии символизират властта и Дървото на живота.


ПАТРИАРХАЛЕН КРЪСТ

Патриархалният кръст е символ на православната църква, но го наричат също и "католически кръст на кардинала" или кръст с две напречници. Горната напречница представлява titulus, или още дъска за надписи, въведена по разпореждане на Понтий Пилат. Под името "архиепископален кръст" той се среща често в гербовете на архиепископите. Понякога погрешно го наричат "лорански" кръст, макар че при лоранския кръст горната и долната напречници се разполагат на равно разстояние от краищата на вертикалата.


КРЪСТ НА СВЕТИ ПЕТЪР

От ІV век този кръст е един от символите на апостол Петър, който както се смята, през 65 г. сл.Хр. по време на управлението на император Нерон в Рим, е бил разпънат на кръст с главата надолу.


КРЪСТ  ПОТЕНТ

Този кръст е един от главните хералдически кръстове, наречен така от фр. potence — "опора", понеже формата му прилича на опора, която се е използвала в древността. Нарича се също така и кръст - чук


РАЗПЯТИЕ

Разпятието се изобразява с фигурата на Христос. Когато Христос е със затворени очи, кръстът се нарича "Мъртвият Христос", когато е с отворени — "Христос в агония". Когато изобразяват Христос облечен и с корона на главата, разпятиего се нарича "Разпятие на Христа - царя".
Започнали да изобразяват Христос върху кръста след Константинополския събор през 692 година. В началото Христос не е бил съединен с кръста, бил е облечен с дълга туника, с корона на главата и разперени ръце. Брадата и голотата се появили едва през XІ век като символ на страданията. Били добавени също така и петте рани и трънения венец. Често в горната част изобразявали свитък с буквите INRI — латинската абревиатура на думите "Исус от Назарет, Цар Иудейски". Разпятието може да се види в домовете на католиците, в техните болници и учреждения. Протестатнтите смятат разпятието за символ на римския папа, и като правило то липсва в техните домове и църкви. Въпреки това, до XVІІІ век моряците протестанти често татуирали на гърба си разпятие, понеже вярвали, че злото ще ги подмине, срещайки лика на самия Христос.


РУСКИ КРЪСТ

Руският кръст, наричан още "Източен" или "Кръст на Свети Лазар", е символ на православната църква в източното Средиземноморие, Източна Европа и Русия. Най-горната от трите напречници се нарича titulus; там се е писало името, както и при патриархалния кръст. Най-долната напречница символизира поставката за краката. Тази напречница е наклонена, напомняйки за кръстната смърт на апостол Андрей Първозваний, разпространил християнската вяра в Русия, ръкоположил първия епископ в Цариград. Апостолът бил куц.


ДИАГОНАЛЕН КРЪСТ

В хералдиката този кръст се нарича "салтир" и по форма напомня буквата "Х", първата буква от името на Христос, написано на гръцки език. Нарича се още и crux decussata (от приликата с изписването на римската цифра 10). Кръстът символизира различни светии — в зависимост от цвета си: златист — Свети Албан - първият британски великомъченик, син или бял — Свети Андрей, черен — Свети Озмунд, червен — Свети Патрик.
 


СВАСТИКА

От древността свастиката е символизирала късмета. Самата дума произхожда от санскритската дума "благоденствие". Този кръст, завъртян както по часовниковата стрелка, така и обратно на нея, може да се открие върху тъкани от племето Навахо, върху гръцка керамика, критски монети, римски мозайки, върху предмети, открити при разкопките на Троя, върху стените на индуски храмове и в много други култури от най-различни времена. Често това е символ на движението на слънцето по небесата, превръщащо нощта в ден — и оттук един по-широко тълкуван символ на плодородието и възраждането на живота.
Краищата на кръста се интерпретират като символи на вятъра, дъжда, огъня и мълнията. В Япония това е символът на дълъг живот и процъфтяване. В Китай това е древна форма на знака "фан" (четирите посоки на света), а по-късно  — символ на безсмъртието и обозначение на числото 10 000 — така китайците си представяли безкрайността. А също така и свещен символ на будизма.
Ранните християни изобразявали свастиката върху гробовете като замаскирана форма на по-ортодоксалния кръст, а в средните векове го рисували върху витражи, за да запълнят празното място отдолу (fill the foot), откъдето идва и неговото английско название — fylfot.
В хералдиката свастиката е известна с името "кръст крампоне", от crampon — "желязна примка".
В позитивния смисъл на свастиката има и изключения. Най-известното е германският Hakenkreuz, който нацистката партия прие за свой символ през 1919 година. 
На Изток свастиката също може да предизвика негативни асоциации. В Индия, например, формата с завъртени краища по посока против часовниковата стрелка, наричана понякога "саувастика", може да означава нощ и черна магия, а така също и бог Кали, "черният бог", който носи смърт и разрушение. ВНИМАНИЕ - има доста спорове около посоката на завъртане насвастиката и превръщането й в саувастика или суувастика - така че бъдете предпазливи! Бележка Хайни.


ТАУ КРЪСТ

Наречен е по буквата "тау" от гръцката азбука, понеже има същата форма. Гръцката "тау" произлиза от финикийската буква "тау", която имала Х-образна форма и означавала "белег, знак". Древните египтяни използвали знака Т, за да обозначат плодородието, но и живота. Обединен с кръг — символ на вечността, той става "анх" — символ на вечен живот. В библейско време, понеже този символ бил последната буква от еврейското писмо, Т станал знак за края на света, служил също и за знак на Каин; станал знак на спасението на израилтяните, поставен на вратите им, за да бъдат защитени домовете им, когато Ангелът на Смъртта минел по Египет, за да унищожи "всички първородни в тази страна" — това го превърнало в общ защитен знак. Алтернативни названия на този кръст са "египетски кръст", а в християнските църкви — кръст на Свети Антоний. Заради приликата му с бесилката, каквато тя била в древността, го наричат и "кръст бесило". Някои смятат, че Христос е разпнат на кръст именно с такава форма.


ЧЕРВЕН КРЪСТ

Червеният кръст е символ на Международния комитет на Червения Кръст, основан през 1863 година в Женева. Представлява червен кръст на бял фон — цветовете на швейцарския флаг, но в обратен ред. Рожба на швейцарския банкер Хенри Дунат (1828 - 1910) организацията "Червен кръст" била призвана да оказва медицинска помощ и да осигурява неутрален статус на лекарите във воюващите армии на християнския свят. От тогава Червеният кръст е разширил значително обхвата на своята дейност. Мюсюлманските страни одобрили създаването на аналогична организация, но под името "Червен полумесец". Днес в 149 страни има национални общества на Червения кръст и Червения полумесец, в които ченуват над 250 милиона души.
« Последна редакция: Януари 23, 2006, 04:20:27 am от Horus »

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 789
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Отг: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #2 -: Януари 16, 2006, 09:08:06 am »
Свастиката, както си я дал, би трябвало да е обратната, тъмната, нали ?
Не мисли като човек!-Крион

Oberon

  • Гост
Отг: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #3 -: Януари 16, 2006, 13:37:39 pm »
Heine, много благодаря за хубавия пост. Съдържателен и интересен.
10х

Оберон

Heinie

  • Гост
Отг: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #4 -: Януари 16, 2006, 20:36:13 pm »
Това тук е затворената свастика - древен прабългарски символ. Символизира кръговрата на "бели" и "червени" епохи в колобърската традиция (ако някой ми обясни по-подробно..) Мартеницата - бяло и червено е опростен вариант на този символ. Внимавайте с използването на този символ като амулет/талисман! Колкото добро ви се случи, точно толкова ще ви се въре като зло - има препатили хора във форума на Войни на Тангра! Аз се бях запалил да си направя медальон, но след това ми секна хатъра.

Btw, Коровиев, той е арестуван и бит доста жестоко. И напуска, само за да не се случи нещо по-сериозно и да ни навлече карма.
« Последна редакция: Януари 23, 2006, 22:25:18 pm от Horus »

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 789
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Отг: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #5 -: Януари 16, 2006, 22:46:28 pm »
"Колкото добро ви се случи, точно толкова ще ви се въре като зло" - това пък за пръв път го срещам. И защо трябва да е вярно ? Защото някой си е въобразил, че откакто го носи, цялото зло на света се е стоварил в/у него ?
Важно е с какво чувство е направен даден символ, но също толкова важно е и с какво чувство се носи.
Не мисли като човек!-Крион

Heinie

  • Гост
Отг: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #6 -: Януари 17, 2006, 08:25:48 am »
Въпросът е, че свастиката е затворена и символизира кръговрат и цикличност. Някакво момиче от форума на Войни на Тангра разказваше, че каквато и радост да й се е случила, скоро биа помрачена от толкова голяма тъга/разочаровани и обратното. Черно и бялооо във наааас се препитааат//във неделим кръговраааат, както пее Георги Христов.

EDIT
- За още свастики цъкнете тук: http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/index.php?cat=15
« Последна редакция: Януари 17, 2006, 08:48:16 am от Heinie »

Heinie

  • Гост
Отг: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #7 -: Януари 18, 2006, 20:32:30 pm »
Уроборос

 

Уроборос (на латиница Uroboros, Ouroboros) е широко разпространен из различни култури архаичен мотив – змия, захапала опашката си (понякога също един или два дракона). Едната половина на животното е най-често бяла, а другата – черна (сравни с Ин и Ян). Произходът на символът се губи в древността.

Уроборос е символ на безкрайността, на вечния кръговрат и единството на противоположностите (като светло/тъмно или активен/пасивен). Змията, захапала опашката си символизира, че на всеки край съответства ново начало във вечно повторение, че приключването на даден път или процес означава ново начало. Освен символиката за вечно самообновяващата се змия, заключените в кръг животни носят силна метафора за цикличното повторение – кръговрата на годишните времена, преходността на света и новото му сътворение, смъртта и раждането, вечността.

В символиката на алхимията, Уроборос е символът на затворен и циклично протичащ процес на преобразуване на материята, състоящ се в нагряване, изпарение, охлаждане и кондензация на течност, чрез което субстанциите трябва да се свържат. При това, често затворената в кръг змия се заменя с две същества, свързани чрез устите и опашките си, като горното същество символизира течността (летящ дракон).

Символ е също така на философския камък, който би трябвало да се състои от един безценен материал и от един - без стойност.


 
Уроборосът може да бъде представен и като тороид с непрекъснато намаляващ диаметър

Михаел Енде (Michael Ende) използва символът на уроборос в своята “Die unendliche Geschichte” – “Безкрайна история”.

Крис Картър (Chris Carter) използва символът като знак за хилядолетие.

Според Дийтхард Щелцл (Diethard Stelzl) в Древния Египет този символ е обозначавал вечния(!) живот и възраждането.

Eon

  • Гост
Отг: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #8 -: Януари 19, 2006, 11:45:12 am »
Евреите/Юдеите също използваха този символ нали?

Heinie

  • Гост
Отг: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #9 -: Януари 19, 2006, 11:53:27 am »
Метафорично. Говори се за ерейската змия, обхванала целия свят и захапала опашката си. Сатанистите си я използват съвсем открито.

Неактивен Zikko

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 95
  • The Sleeper must Wake Up
Отг: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #10 -: Януари 19, 2006, 12:33:29 pm »
Някой да има повече информация за българските символ (имам предвид прабългарски, протобългарски и т.н.). Например знаците на Тангра, на Аспарух и др. под. Имам предвид освен чисто историческото им възникване (пратиха ми по майл-а книга за тях... отдавна де), а и техния езотеричен смисъл, силата която дават и това което отнемат. Как вие бихте възприели тяхното използване в сегашно време. Редно ли е българите да се върнем към корените си, дори само ползвайки тях, вместо безмислени или копирани заемки, които са благи за окото, но биха могли и да ни ръчнат тук-таме. Лично аз вярвам, че както същността определя формата, така и формата определя същността.
И сам войнът е войн!

Heinie

  • Гост
Отг: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #11 -: Януари 19, 2006, 12:52:21 pm »
Аз пуснах нещо за затворената свастика, която е древнобългарски символ. Ако ти знаеш нещо, сподели ги, защото и без това има малко информация - по мое мнение нарочно потулвана.

Ето нещо от сайта на Български Национален Съюз - БГНС

Един от най-разпространените свещени символи на древните Българи е другият семиотичен знак на Слънце-бога - IYI (ИУИ).

Някога Българите са смятали, че изобразяването му носи щастие, успех и физическо здраве на живите същества, а на неживите обекти - якост и здравина.

В езотеризма на едфуистиката, IYI символизира още и идеята за единство на крайностите в битието, което го прави сравним с други сакрални знаци - Кадуцей, Ин-Ян, Зервани и т.н.

IYI можем да видим на каменните блокове от крепостната стена на старата столица Плиска, както и на бронзовата розета, открита през 1961г. пак там.

Знакът присъства и в Ситовският надпис, открит през 1928г. от руският археолог д-р А. Пеев край вр. "Шутград", недалеч от малкото родопско селце Ситово. В този случай можем да преведем IYI буквално като "СЛЪНЦЕ".

Думата има подчертан шумеро-еламски произход, като днес се е запазила единствено в говора на кавказките народи, наследници на Стара Велика България.

Като знак на кановете от рода Дуло, създатели на Стара Велика, Волжко-Камска и Дунавска България IYI безспорно се превръща и в символ на Българската държавност въобще.

След близо 12 века забрава, знакът на прадедите ни отново изгрява. Днес IYI е използван като емблема от търговски фирми, исторически дружества и други неправителствени организации.

Oberon

  • Гост
Отг: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #12 -: Януари 19, 2006, 14:06:06 pm »
Crack the Earth..Gods of thunder !!!!

Неактивен Zikko

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 95
  • The Sleeper must Wake Up
Отг: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #13 -: Януари 19, 2006, 17:55:07 pm »
Имам две книжки в пдф вариант - утре ще имам повече време да ги пусна на желаещите. Едната е точно за символите и знаците, другата е за Древните Българи и Вавилон. Някой от форума ми ги беше пратил. Аз лично се интересувам от най- древната история на Българите. Ако някой има инфо или материали, моля нека сподели...
И сам войнът е войн!

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 789
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Отг: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #14 -: Януари 19, 2006, 21:01:46 pm »
Тази за символите и знаците бих я разгледал  :P
Не мисли като човек!-Крион

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27