Хммм, да си призная, малко кръвожадни ми изглеждате.Чакате потопи, кризи и бедствия.Не вярвам че края на света ще е скоро.Хората не са чак толкова лоши за да бъдат унищожени или ако са лоши не го осъзнават.Поне не и на този етап.
Освен това, така като гледам, луната си е още тук, не ни е избягала, въпреки че, се опитва, все още ни пази.Атмосферата си е що годе наред.Слънцето е далеч от умирането си...можем да допуснем, че Бог е способен да спре всичко това, стига да иска, но някак си, незнам, мисля че, човечеството е още в детските си години, рано ни е още.
Дано ни остава още време да се научим да бъдем милосърдни и благородни.Да се научим да обичаме и да го предаваме на поколенията си.Да се молим или контактуваме с абсолюта, всеки както може.Ако правим това след няколко поколения самозабравата и самоунищожението ни ще бъдат заличени.Не е ли по-добре да го правим, от колкото да мислим за един евентуално брутален край?
И все пак, ако краят е близо или пък има някаква криза или катаклизъм :
"Аз си представям малки дечица да си играят в една голяма ръжена нива.Хиляди деца, а наоколо няма никой голям човек, искам да кажа- освен мен.И аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта- искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда къде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася. Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта.Зная,че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда."
Холдън от "Спасителят в ръжта" - Селинджър
По логиката да се измъкваме в 5-то измерение(вярвам че 4-тото измерение е време-пространството и ниe съществуваме в него, т.е. живеем в 4 измерен свят), голяма част ще успеят, но не е там работата.
Не е нужно да губим тренировъчния си полигон (Земята) докато все още не сме достатъчно добре обучени или лоши.Мисля че, целта е да бъдат спасени колкото се може повече, а не една малка част.Така че, колкото по-добри ставаме, повече ще се отдалечаваме от един евентуален край на човечеството.Иска ми се да е така.