1. Липсата на осмислянe на нещата ни води до робство и изолация от живота. Загубата на смисъла ни е довела до едно жалко съществуване, чиято цел е борбата за оцеляване и насилието. Ако това ни омръзне до болка, започваме да търсим начин да излезем от това положение. Ще трябва да се опрем и разчитаме на собствените си възможности, да тръгнем към промени, към осъзнаване.
2. Ако се научим да мислим, ще можем да овладеем ума си, чрез който ще можем да контролираме себе си. Така ще можем да вземаме правилни решения и ще действаме правилно в събитията и живота и ще можем да излезем от зависимостите в нас и с околният свят.
3. Ако присъстваме съзнателно, ще можем да си служим с ума си и да следваме своята същност. Това може да стане като създадем пространство между необходимостта и нашата реакция, тоест една пауза, в която ще имаме време да обмислим нашият отговор.
4. Умът е основното ни средство, чрез което живеем, оцеляваме и се развиваме, дори и когато не присъстваме съзнателно. Когато не присъстваме в себе си съзнателно ума ни е програмиран да създава събития и да реагира в тях. Ние не можем да си обясним точно как е протекло цялото събитие и защо крайния резултат е негативен за нас, тъй като не сме участвали. Или като отмине време от събитието, се чудим как сме могли да реагираме така, че това не сме били ние, което действително е така, и съжаляваме за постъпките си.
5. Но както може да бъде програмиран да действа вместо нас, така и самите ние можем да си служим с него. За съжаление ние управляваме много малка част от нашите действия, които можем да наречем осъзнати действия. Всички останали се управляват от програми в ума ни, които ще наречем неосъзнатите действия.
6. Умът представлява система от пет основни способности: сетивна, защитна, възстановителна, ориентировъчна и запаметяваща. Мисленето може да се използва за създаване, поправяне и разрушаване на действителността. Също така може да се каже, че чрез мислене може да се програмира и препрограмира как да работи умът, което определя начинът ни на живот, наречено карма или генетичен код, както и чрез мислене може да се разпрограмира, наречено дхарма или изтриване на генетичния код. Всички програми се съдържат в паметта. Целта на програмирането на ума е да ни осигури безгрижие и спокойствие, тъй като така той ще функционира самостоятелно, управляван от тези програми, а ние ще можем в същото време да отсъстваме и бездействаме.
7. Чрез сетивната функця можем да възприeмаме, обмисляме(обработваме възприетото) и стигаме до заключение, въз основа на което действаме в дадено събитие.
8. Чрез защитната способност можем да се предпазваме, когато в нас проникне елемент, който представлява опасност или е ненужен за нас, като го изхвърляме навън, извън нас.
9. Чрез възстановителната способност можем да сглобяваме разпаднали се или изгубени в действителноста елементи от организма и живота.
10. Чрез способността да се ориентираме можем да се насочваме към събитието или мястото,където трябва да бъдем или се ориентираме в него.
11. Чрез способността да запомняме можем да съхраняваме жизненият ни опит, преживяванията ни, и всички необходими за нас елементи.
12. С ума можем да си служим ефективно само когато използваме всичките способности заедно и не се увличаме в използването му.
13. За да присъстваме в себе си съзнателно обаче ще са ни необходими много усилия, но само така ще можем да постигнем стабилност. Повечето от програмите, които управляват ума ни са много мощни и когато се озовем в дадено събитие, дори и да искаме да действаме по друг начин, ние ще бъдем изместени, дори изхвърлени от програмата, и ще стане така, като е програмирано да стане. За да изместим програмата и да можем да реагираме ние, ще е необходим дълъг период на постоянни опити, но само така можем да постигнем успех.
14. Ако искаме да поддържаме постоянно внимание и стабилно и постоянно присъствие, ще ни е необходим също и дълъг период от време на постоянство в упражняването ни да мислим.
15. За да не се увличаме, ще трябва да се освободим от стремежите да притежаваме както видими, така и невидими обекти, неща.
16. Съвършената необвързаност носи познание за духа и състояние на безпристрастност.
17. Познаването на грубата същност, фината същност, блаженството и чистото съществуване, е основна необходимост.
18. След като премахнем причините за промени, следва да се насочим върху старите впечатления.
19. За да постигнем телесно съвършенство и яснота за основната причина, съществуването ни се явява единствения начин. Само тук на земята и в това съществуване можем да се освободим от оковите.
20. Ако искаме да постигнем успехи ще ни е необходимо да бъдем по уверени в себе си, да проявяваме повече воля, да се опитваме да запомняме важните неща, да се осъзнававаме и да търсим основните понятия.
21. Ще ни е необходимо да установим собствените си възможности, за да не ги надхвърляме, което е важна предпоставка за успех.
22. Необходимата бързина на действията ни е в зависимост от събитието - обичайно, умерено или екстремно.
23. Важно за нас е и да навлезем в любовта.
24. Любовта е човешка особенност, която ни прави непричастни към страданието и свободни от впечатления, стремежи и резултати.
25. В нея зародишът на всички познания се разпростира до безкрайност.
26. В нея също сме извън ограниченията на времето, винаги ни е в помощ, и е предшественик на познанията и свободата.
27. В нея ще постигнем съвместимост и ще изградим обща основа.
28. Можем да разберем значението й с постоянство и обмисляне.
29. Във любовта ще станем по-съзнателни и така ще можем да си увеличим силите и възможностите си, които са ни необходими за да отстраним програмите в нас, които ни ограничават.
30. Болката, която е резултат от физическо или психическо разстройство на организма; апатията ни към живота; съмненията ни във всичко; разсеяността ни, която ни кара да се отнасяме от това което правим; ленивостта, която ни пречи да се мобилизираме; пристрастността ни, която ни кара да бъдем предубедени; заблудеността ни (вярата ни) , която е в резултат от това, че не вземаме под внимание всеки елемент от събитието, и си съставяме погрешни и непълни заключения; неприспособимостта ни към обстоятелствата, която ни кара да се борим с тях и да се мъчим да ги променяме; и непостоянството ни, което ни кара да се захващаме със нови неща, преди да сме приключили със старите, са основните ни програми, които ни разсейват и разстройват.
31. Грешни резултати, отчаяние, нервност, сърцебиене и затруднено дишане ще придружават отстраняването им.
32. Ако наистина искаме да ги преодолеем ефективно, трябва да насочим вниманието си само върху отстраняването на една реална програма.
33. Чрез размишление върху значението на дружелюбието, състраданието, радоста и безразличието, и отношението им към правилните и погрешните резултати, успехите и неуспехите, се постига чистота на ума.
34. Приемане и натрупване на основното средство.
35. Необичайните възприятия създават устойчиви връзки.
36. Безпечален и лъчезарен живот.
37. Освобождаване от всякакви стремежи.
38. Виждане чрез интуицията.
http://www.teoria1.com/part1.html
