Автор Тема: В мрежите на "Агни-Йога"  (Прочетена 38934 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

firma

  • Гост
В мрежите на "Агни-Йога"
« -: Декември 27, 2005, 15:27:29 pm »
Н. Кроткий, психиатър

Както и мнозина от съотечествениците ми, изпитвайки духовен глад след многото години на войнстващ атеизъм, аз се хвърлих в бездната на духовните търсения, които ме доведоха при учението на "Живата Етика" (Агни-Йога). С какво ме завладя тя?
С новите, напълно потресаващи за атеиста дилетант знания за устройството на света, и преди всичко на духовния свят. "Живата Етика" се представя като някакъв синтез от наука, религия и философия, "синтез" между културите на Изтока и Запада. Тя призовава към "духовна еволюция", към онова, което жадуваше моята душа, и бързо обръща светогледа на 180 градуса... Но...
Първите две книги на Агни-Йога "Зов" и "Озарение" са обединени от общото название "Листа от градината на Мория". Тези две книги са разгърнат пролог на серията на Агни-Йога, състояща се от 13 (!) книги, печатани в течение на 13 (!) години - от 1924 до 1937 г. "Учението" се представя като "Духовен манифест на бъдещото човечество". Желанието да разбера кой е "Учителят Мория" възникна веднага, но в търсенето на отговора измина година и половина. Аз знаех, че Махатма Мория е "Учителят" на Е. И. Рьорих. Знаех, че в течение на много години той й е диктувал "Учението" по телепатичен път. Но не знаех кои са учителите на "Учителя Мория" и коя "школа" представляват.
"Учителят" призовавал своя ученик, а по-точно - ученичката си, да стане ловец, прелъстител на човешките души. В мрежите на това "Учение" са се хванали много търсещи и духовно неопитни, такива като мене, нямащи християнски имунитет хора, основно от средата на интелигенцията. Да разбера кой е "Учителят Мория" и какво представлява самото "Учение за Етиката" ми помогна отчасти книгата "Жива Етика", издадена в Москва.
Географският адрес на "Учението" се оказа съвсем земен, а не небесен: "Дадено в долината на Брамапутра, извираща от езерото на Великите Наги, пазещи заветите на "Риг-Ведите". Нагите в индийската митология са "полубожествени същества" със "змийско тяло и една или няколко човешки глави" (!). На тях им принадлежи подземният свят, където пазят "безчислените съкровища на земята". Те се почитат като мъдреци и магьосници, способни да съживяват мъртвите и да променят външния си вид, живеят във водата и на сушата (!).
Научих, че Мориа е свещена планина в околностите на Йерусалим. На нея старозаветният патриарх Авраам, покорен на Божията заповед, възнамерявал да принесе в жертва сина си Исаак. Цар Давид купил планината Мориа, за да извършва там всесъжение и мирни жертвоприношения. Синът му Соломон построил на планината храм, впоследствие разрушен от римляните. Според мюсюлманското предание Мохамед посетил планината Мориа и от върха й се възнесъл за беседа с Аллаха. В памет на това мюсюлманите отбелязват празника на възнесението, а джамията, построена от Омар на планината Мориа през седми век след Рождество Христово, се почита от мюсюлманския свят за трета по значимост след храма на Кааба и гроба на Мохамед. В "Книга за жертвата" ("Зов") се споменават още две имена на Мория. Първото - Алал-Минг, "Учител на Тибет". Второто - шейх Расул-Ибн-Рахим, или Расул Мория, който бил "едно от въплъщенията на Махатма Мория".
И така, мюсюлманската джамия, построена на свещената планина, и шейх Расул Мория, той и "Учителят на Тибет", той и " Учителят по Жива Етика". В "Живата Етика" се прекарва мистична връзка между свещената планина Мориа с името на Махатма Мория. Изглежда, че "Зовът" на Агни-Йога е вик на предизвикателство към християнина.
Името на Иисус Христос се споменава в "Учението" нееднократно, в това число още от първите редове на книгата "Зов": "За Христос с любов ревнувам, на Христа радост нося" - и не е ли затова, за да се приспи бдителността на лековерните християни (само по кръщение, а не по начин на живот). Втори път споменатият в "Книга за жертвата" Иисус Христос е споменат вече всуе, наред с другите "Учители", например шейх Расул-Ибн-Рахим. Йогата Рамачарока в "опуса" си "Окултна биография на Иисус Христос" отива още по-далеч. Без да му мигне окото, той твърди, че Иисус Христос е ученик на Махатма, някога е посетил Хималаите (?!) и е усвоил безценните знания, предадени Му от хималайските учители. За какво им е притрябвала подобна нечистоплътна фалшификация? Само за да могат постоянно да валят в калта Божия Син и Неговото спасително учение, внушавайки, че заслугата на Христос е минимална, а християнството е вариация на източните религии.
Но и това не е всичко! Оказва се, ако се вярва на махатмите и рьориховците, че Христос е имал отрицателни програмни установки, "минусова карма". "Минусовата карма" според "учението" това е "тщеславие, предателство, несъпротивление на злото, садизъм, разврат, пиянство, лъжа и други пороци, осъждани от съвременния морал". Ето какъв е, твърдят рьориховците, вашият Господ Иисус Христос! Могат да бъдат цитирани много подобни "откровения". По същия начин става и явно сатанинската подмяна на думите на Пресветата Богородица: "душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой" (Лук. 1:46-47) с нещо ново: "И духът ми се зарадва в Бога, твоя Спасител". И това не е просто демократична търпимост, признаване на чуждите вярвания, както се твърди в "Учението". Защото по-нататък се предлага: "...И обменяйки (?!) Господа, ще идете при Единия" ("Озарение"). Каква "размяна" предлагат авторите на "Агни-Йога"? Не е ли този "обмен" явно богоотстъпничество? Христопродавство?
По-нататък ми беше интересно да науча, че така наречената "огнена болест" (чети: беснованието) на Е. И. Рьорих се нарича окултна треска ("...познато на нас явление", "Зов"). Но окултизмът, както е известно, е стремеж на падналия, греховен и бездуховен човек да проникне в тайните на света независимо от волята на Твореца, да стане бог без Бога, да получи свръхестествени, свръхсетивни (екстрасензорни) способности със съдействието на нечистата сила (Сатаната) и да влияе на обкръжаващите го хора и световни стихии.

Така съвсем неочаквано за себе си аз стигнах до извода, че "Живата Етика" е окултно, явно сатанинско учение. Учение на "Учителя Мория", магьосника от езерото на Нагите, в чиито мрежи била уловена и самата Е. И. Рьорих. В "Учението" има много информация за психическата енергия и за това, как да се натрупва тя. Постулатите му са дадени в сбит, концентриран вид, поднасят се в поетична, привлекателна форма. На места текстът прераства в молитва към духа на тъмнината, на места - в притча. Но най-често това са "кратки, енергични афоризми, призиви, резки като удар на мълния". Текстовете на "Агни-Йога" по същество са внушение, сугестия. Те носят голям заряд от отрицателната демонична енергия на нейните "Учители". Тази сатанинска енергия почувствах върху себе си, като получих екстрасензорни способности, което ми беше приятно и подгряваше тщеславието и гордостта ми. Станах като обсебен. Що се отнася до уж духовния ръст, то "Учението" няма ясно ядро, кодекс или заповеди. Разсъжденията за духовното са красиви думи и нищо повече, някаква илюзия за духовен ръст, самоизмама.
Когато чете книгите на "Учението", човек се моли за своите "Учители", без дори да подозира, че "Живата Етика" не е просто "Учение", което дава знание, а псевдорелигия, страшен духовен фалшификат, и че той, прелъстен от подобни знания, е предал Христа. Онзи, в Името на Който той най-вероятно е бил кръстен като дете, и Който е заповядал: "Недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител - Христос, а всички вие сте братя." (Мат. 23:8)

И Апостолът ни е предупреждавал: "Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел." (2 Пет. 2:1)

Именно знанията, получени от мен от Свещеното Писание (Библията), трудовете на Светите отци на Православието, и милостта Божия ми помогнаха окончателно да разбера, че зад нашите на пръв поглед мили, добри и простодушни съотечественици Е. И. Рьорих и мъжа й Н. К. Рьорих стоят духове, да разбера на кого съм се доверил и в чии ръце съм оставил душата си, както и към какви непоправими последици можеше да доведе това, ако Господ не бе ме спасил.

Хората от типа на семейство Рьорих, Христос е наричал "крадци и разбойници" (Иоан. 10:8). Крадци - защото те крадат душите от Бога, разбойници - защото проповядват, без да са пратени от Бога.

Вестник "Царкоунае слова" , Беларусь, 1994, № 11.
« Последна редакция: Декември 27, 2005, 16:04:25 pm от Horus »

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Отг: В мрежите на "Агни-Йога"
« Отговор #1 -: Декември 27, 2005, 16:41:03 pm »
Много добра - браво!!! Много хора са заблудени за "Агни-Йога-та", Блаватска и т.н...
Откъде я взе Ricardo???

Ето ти и от мен някои статии :)

http://www.xnetbg.com/www/site/smf/index.php?topic=181.0
http://www.xnetbg.com/www/site/smf/index.php?topic=192.0
http://www.xnetbg.com/www/site/smf/index.php?topic=232.0

firma

  • Гост
Отг: В мрежите на "Агни-Йога"
« Отговор #2 -: Декември 27, 2005, 16:53:47 pm »
Ами аз съм православен християнин,тази статия е от православните сайтове.Православието според мен започна да се развива в една непонятна за другите "църкви" насока.
« Последна редакция: Декември 27, 2005, 16:55:35 pm от Ricardo78 »

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Отг: В мрежите на "Агни-Йога"
« Отговор #3 -: Декември 27, 2005, 18:19:43 pm »
Православието е може би религията която от всички христиански такива докарва най-малко бели, но това не означава че сама по себе си не носи много дезинформация също!
На тези които го ръководят пък още по-малко може да се има вяра те и Дънов са преследвали.
Бог е навсякъде и не е задължително да ходиш на църква че да го видиш! Църквата от своя страна се ръководи от една книга с много съмнения за премахнати и добавени текстове, което я дискредитира.
Само един пример давам и това е прераждането, което е изличено като възможност и заклеймявано както от католичекста така и от православната църква.

firma

  • Гост
Отг: В мрежите на "Агни-Йога"
« Отговор #4 -: Декември 27, 2005, 18:24:39 pm »
Из завета на митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) към православния българин
Ако нашите бащи, деди и прадеди са считали за своя най-висока, най-свещена длъжност да се не отклоняват от православната вяра, но да я пазят и да я предадат на нас чиста и непокътната и ако тая именно св. православна вяра е спасила народът ни от загинвание, дала му е възможност да си запази името, езикът, книжнината, да се възроди, да излезе тържествуващ от тежките неволи и да си приготви честити времена: ний, честитите потомци, сме длъжни още повече да пазим православната си вяра, да я почитаме и да живеем според нейните изискания. Ето този е урокът, който ни дава днешното наше тържество, братие. Ний сме длъжни дълбоко в душата си да усвоим и запечатаме тоя урок и да работим според него.
Да не забравяме никогаж: ИМА ПРАВОСЛАВИЕ У НАС, ИМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД, НЯМА ПРАВОСЛАВИЕ — НЯМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД.
Ето какво казва православието за преражданията.

Александра Карамихалева

Често чуваме да се твърди, че някога, още в зората на християнството, Църквата е учела не за възкресение на мъртвите, а за прераждане на душите. Има дори хрис­ти­я­ни, пре­ми­на­ли в сво­и­те ду­хов­ни тър­се­ния през раз­лич­ни из­точ­ни ре­ли­гии и окул­т­ни уче­ния, които вярват, че някога Еван­ге­ли­е­то от­к­ри­то и яс­но е го­во­ре­ло за пре­раж­да­нето. Впос­лед­с­т­вие, (тук вер­си­и­те са раз­лич­ни) на ня­кой от по-къс­ни­те съ­бо­ри или през Сред­но­ве­ко­ви­е­то вис­ши­те йе­рар­си на Цър­к­ва­та би­ли цен­зу­ри­ра­ли Св. Пи­са­ние, ка­то от­с­т­ра­ни­ли всич­ки па­са­жи, в ко­и­то се го­во­ре­ло за пре­раж­да­не­то, и то­ва уче­ние ос­та­на­ло дос­тъп­но са­мо за мал­ци­на из­б­ра­ни.
Ще ос­та­вим нас­т­ра­на въп­ро­са как­ви са при­чи­ни­те за раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не­то на то­ва твър­де­ние. Да­ли то­ва са ин­си­ну­а­ции, це­ля­щи дис­к­ре­ди­ти­ра­не­то на Цър­к­ва­та и по­ред­но­то об­ви­не­ние сре­щу нея, че сан­к­ци­о­ни­ра поз­на­ни­е­то; да­ли то­ва е опит на чуж­ди за хрис­ти­ян­с­т­во­то вяр­ва­ния да на­ме­рят сво­е­то пот­вър­ж­де­ние, ка­то се до­мог­ват до ав­то­ри­те­та на Еван­ге­ли­е­то; или прос­то на­чин за не­о­фи­ти­те, не­поз­на­ва­щи още хрис­ти­ян­с­ко­то уче­ние в дъл­бо­чи­на, да съв­мес­тят вя­ра­та, в ко­я­то са прив­ле­че­ни от Хрис­тос, с дов­че­раш­ни­те си убеж­де­ния. Та­ка или ина­че не­мал­ко хо­ра от цър­ков­ни­те сре­ди са из­ку­ше­ни от по­доб­ни твър­де­ния, за­то­ва не би­ва да под­ми­на­ва­ме то­зи факт, а да се опи­та­ме да раз­бе­рем до­кол­ко ос­но­ва­тел­ни са те.

Новият Завет и “прераждането”
Ще по­тър­сим от­го­во­ра най-нап­ред в са­мия Нов За­вет. По-спе­ци­ал­но ще ви­дим как и ко­га е оп­ре­де­лен със­та­вът на но­во­за­вет­ния сбор­ник и да­ли в древ­ни­те сбор­ни­ци е има­ло кни­ги и па­са­жи, ко­и­то не съ­щес­т­ву­ват в Биб­ли­я­та, поз­на­та ни днес. За ра­дост на из­с­ле­до­ва­те­ли­те на Све­ще­но­то Пи­са­ние, как­то ни­кой друг пис­мен из­точ­ник, Но­ви­ят За­вет е дос­тиг­нал до нас в уди­ви­тел­но мно­го за­па­зе­ни древ­ни ръ­ко­пи­си -­ по­ве­че от 5 000, ня­кои от ко­и­то са мно­го близ­ки по вре­ме до своя ори­ги­нал, като се доближават дори до 20-ина години от научно доказания времепроизход.

Кни­ги­те, вли­за­щи в ка­но­на на Но­вия За­вет, са на­пи­са­ни през т. нар. апос­тол­с­ки пе­ри­од от ис­то­ри­я­та на Цър­к­ва­та. В със­та­ва на Но­вия За­вет вли­зат че­ти­ри­те Еван­ге­лия, Де­я­ния на све­ти­те апос­то­ли, 21 пос­ла­ния и кни­га От­к­ро­ве­ние. На­пи­са­ни са от Ма­тей, Йо­ан и Пе­тър от чис­ло­то на 12-те апос­то­ли, еван­ге­лис­ти­те Мар­ко и Лу­ка,­ спът­ни­ци и сът­руд­ни­ци на вър­хов­ни­те апос­то­ли, Яков и Юда, бра­тя Гос­под­ни по плът, и апос­тол Па­вел,­ из­б­ран за бла­го­вес­т­ител след Въз­к­ре­се­ни­е­то на Хрис­тос. Кни­ги­те са пи­са­ни по кон­к­рет­ни по­во­ди за нуж­ди­те на раз­лич­ни цър­ков­ни об­щи­ни и от­дел­ни ли­ца, но по­ра­ди го­ля­ма­та рев­ност у хрис­ти­я­ни­те да че­тат и раз­п­рос­т­ра­ня­ват апос­тол­с­ки­те пи­са­ния те се пре­пис­ва­ли и пре­ми­на­ва­ли от об­щи­на в об­щи­на, а вся­ка но­во­ос­но­ва­на цър­к­ва по­лу­ча­ва­ла от сво­и­те ос­но­ва­те­ли пъ­лен сбор­ник от све­ще­ни­те кни­ги.

По­ра­ди го­ле­ми­те раз­с­то­я­ния меж­ду цър­ков­ни­те об­щи­ни дос­ти­га­не­то на ед­но или дру­го апос­тол­с­ко пи­са­ние до всич­ки цър­к­ви е изис­к­ва­ло вре­ме. Но за­па­зе­ни пис­ме­ни па­мет­ни­ци от II век (Му­ра­то­ри­е­ви­ят ка­нон, си­рийс­ки­ят пре­вод на Но­вия За­вет Пе­ши­то, сви­де­тел­с­т­ва­та на бе­ле­жи­ти цър­ков­ни­ци ка­то св. Ири­ней Ли­он­с­ки, Тер­ту­ли­ан, Кли­мент Алек­сан­д­рийс­ки) указ­ват, че в пър­ви­те ве­ко­ве на хрис­ти­ян­с­т­во­то във всич­ки цър­к­ви са из­вес­т­ни, раз­п­рос­т­ра­не­ни и по­чи­та­ни ка­то све­ще­ни ед­ни и съ­щи кни­ги, а те са съ­щи­те, ко­и­то поз­на­ва­ме и днес. Съ­пос­та­вя­не­то на хи­ля­ди­те за­па­зе­ни ръ­ко­пи­си и де­сет­ки­те древ­ни пре­во­ди на Но­вия За­вет по­каз­ва, че ня­ма фраг­мен­ти в най-древ­ни­те об­раз­ци, ко­и­то да са за­ли­че­ни от цен­зо­ри и да лип­с­ват в тек­с­та на днеш­на­та ни Биб­лия. Нап­ро­тив, до­ри в днеш­ния текст фи­гу­ри­рат па­са­жи, ко­и­то от­със­т­ват в древ­ни­те ръ­ко­пи­си. То­ва са 19 и 20 стих от 16 гла­ва на Еван­ге­ли­е­то според Марк, 7-8 стих от 5 гла­ва на Пър­во­то съборно пос­ла­ние на св. ап. Йо­ан Бо­гос­лов и раз­ка­зът за пре­лю­бо­дей­ка­та от Еван­ге­ли­е­то според св. ап. Йо­ан (Йо­ан 7:53-8:11). В те­зи па­са­жи оп­ре­де­ле­но ня­ма и на­мек за пре­раж­да­не.

До­ка­за­тел­с­т­во за не­на­кър­ни­мост­та на Еван­ге­ли­е­то мо­жем да на­ме­рим и в един тъ­жен за Цър­к­ва­та факт ­- от­па­да­не­то от тя­ло­то й на це­ли на­ци­о­нал­ни цър­к­ви по­ра­ди ед­ни или дру­ги ере­ти­чес­ки от­к­ло­не­ния от Пра­вос­ла­ви­е­то. Още в V-VI в. от един­с­т­во­то на Цър­к­ва­та се от­де­лят т. нар. до­хал­ки­дон­с­ки из­точ­ни цър­к­ви: ар­мен­с­ка­та, коп­т­с­ка­та и си­рийс­ка­та. Те прек­ра­тя­ват вся­как­ви от­но­ше­ния с Кон­с­тан­ти­но­пол и Рим. То­ва ще ре­че, че ако ня­кой в Кон­с­тан­ти­но­пол или Рим би дръз­нал да по­сег­не на це­лост­та на Еван­ге­ли­е­то и да цен­зу­ри­ра ня­кои па­са­жи, те­зи цър­к­ви не би­ха про­пус­на­ли да го изоб­ли­чат. Пък и та­ко­ва гру­бо по­се­га­тел­с­т­во лес­но би мог­ло да се до­ка­же и се­га при прос­то срав­не­ние меж­ду биб­ли­и­те на т. нар. древ­ни из­точ­ни цър­к­ви и на­ша­та Биб­лия. Подобно срав­не­ние би по­ка­за­ло, че ня­ма та­ки­ва час­ти, ко­и­то от­със­т­ват в ла­тин­с­ки­те пре­во­ди, но съ­щес­т­ву­ват в си­рийс­ки­те, нито има тек­с­то­ве, ко­и­то са налице при коп­ти­те или ар­мен­ци­те, а ги ня­ма в сла­вян­с­ки­те пре­во­ди. (Са­мо от­но­ше­ни­е­то към книга “От­к­ро­ве­ни­е на св. Йоан Богослов” е раз­лич­но в раз­лич­ни­те вре­ме­на и на­ро­ди.)

Сле­до­ва­тел­но твър­де­ни­е­то, че в тек­с­та на Еван­ге­ли­е­то е има­ло па­са­жи, пот­вър­ж­да­ва­щи уче­ни­е­то за пре­раж­да­не­то, ко­и­то впос­лед­с­т­вие са за­ли­че­ни, е не­вяр­но.
Но за да сме пре­дел­но обек­тив­ни, ще ос­та­вим за мо­мент Биб­ли­я­та нас­т­ра­на и ще ви­дим как­во е би­ло от­но­ше­ни­е­то на древ­ни­те хрис­ти­я­ни към пре­раж­да­не­то, ка­то раз­гър­нем пи­са­ни­я­та на най-древ­ни­те цър­ков­ни пи­са­те­ли. Ста­ва въп­рос за т. нар. апо­ло­ге­ти или за­щит­ни­ци на вя­ра­та, тво­ри­ли през II-III век. Ако док­т­ри­на­та за пре­раж­да­не­то е би­ла на­ис­ти­на из­по­вяд­ва­на от хрис­ти­я­ни­те от пър­ви­те ве­ко­ве, то тя би след­ва­ло да на­ме­ри из­раз и пот­вър­ж­де­ние в тво­ре­ни­я­та на те­зи древ­ни хрис­ти­ян­с­ки пи­са­те­ли.

Тво­ре­ни­я­та на апо­ло­ге­ти­те са из­ви­ка­ни от не­об­хо­ди­мост­та но­во­по­я­ви­ла­та се и все още не­ут­вър­де­на хрис­ти­ян­с­ка вя­ра да бъ­де за­щи­те­на от на­пад­ки­те от стра­на на ед­на ка­то ця­ло враж­деб­на към хрис­ти­ян­с­т­во­то сре­да: от ези­чес­ка­та дър­жа­ва, не­ве­жа­та тъл­па, ези­чес­ки­те фи­ло­со­фи и не на пос­лед­но мяс­то - от зап­ла­ха­та раз­лич­ни чуж­ди на хрис­ти­ян­с­т­во­то ези­чес­ки и ере­ти­чес­ки вяр­ва­ния да на­ру­шат чис­то­та­та на хрис­ти­ян­с­ка­та вя­ра.

Тер­ту­ли­ан остро про­ти­во­пос­та­вя вярата във възкресението на док­т­ри­на­та за пре­раж­да­не­то. За то­зи ви­ден цър­ко­вен пи­са­тел от II в. вя­ра­та във въз­к­ре­се­ни­е­то е она­зи, ко­я­то за­щи­та­ва ис­ти­на­та за не­пов­то­ри­мост­та на чо­веш­ка­та лич­ност. “А­ко бих­ме ис­ка­ли -­ пи­ше той -­ да се по­ше­гу­ва­ме кой в как­во жи­вот­но ще се пре­вър­не, мо­жем в сво­бод­но­то си вре­ме да на­ме­рим мно­го, ка­за­но по то­зи въп­рос у раз­лич­ни­те ав­то­ри. Все пак не­ка си ос­та­нем при на­ше­то твър­де­ние: че мно­го по-дос­той­но е да вяр­ваш, че от чо­ве­ка пак чо­век ще се по­я­ви. И тъй ка­то ос­но­ва за зав­ръ­ща­не­то е за­мис­ле­ни­ят от Бо­га съд, то за­дъл­жи­тел­но тряб­ва да из­ле­зе лич­ност, за да по­лу­чи Бо­жи­я­та при­съ­да за доб­ри­те си де­ла.”

Не­го­ви­ят съв­ре­мен­ник Ми­ну­ций Фе­ликс виж­да в док­т­ри­на­та за пре­раж­да­не­то изо­па­че­но раз­би­ра­не за въз­к­ре­се­ни­е­то. В сво­я­та апо­ло­гия на хрис­ти­ян­с­т­во­то “Октавий” той пи­ше: “Що се от­на­ся до въз­к­ре­се­ни­е­то, то най-про­чу­ти­те от фи­ло­со­фи­те ­- най-нап­ред Пи­та­гор, но глав­но Пла­тон -­ са да­ли не­яс­ни и по­ло­вин­ча­ти обяс­не­ния. Те учат, че след раз­па­да­не­то на те­лес­ни­те око­ви ду­ши­те са­ми про­дъл­жа­ват да жи­ве­ят веч­но и от­но­во, и от­но­во пре­ми­на­ват в но­ви те­ла. За да изо­па­чат ис­ти­на­та, до­ба­вят и то­ва, че чо­веш­ки­те ду­ши вли­зат в до­би­тъ­ка, пти­ци­те и ди­ви­те зве­ро­ве. То­ва е твър­де­ние, дос­той­но не за се­ри­о­зен фи­ло­соф, а за поз­во­ля­ващ си гру­би ше­ги ав­тор на ми­мо­ве.”

Св. Ири­ней Ли­он­с­ки (ІІ пол. на ІІ в.) из­тък­ва вя­ра­та си във въз­к­ре­се­ни­е­то на все­ки чо­век в ця­ла­та му ду­хов­но-те­лес­на иден­тич­ност: “Та­ка как­то все­ки от нас при­е­ма съз­да­де­но­то от Бо­га тя­ло, та­ка все­ки има своя соб­с­т­ве­на ду­ша. Бог не е бе­ден и не стра­да от не­до­и­мък, за да не е в със­то­я­ние на вся­ко тя­ло да да­де своя ду­ша.” (“Срещу ересите”)

Св. Юс­тин Фи­ло­соф (ум­рял ок. 167 г.) в поп­ри­ще­то си на фи­ло­соф сам бил при­вър­же­ник на пла­то­низ­ма и вяр­вал в пре­раж­да­не­то. Пре­ло­мен мо­мент в жи­во­та му е раз­го­во­рът му със ста­рец-хрис­ти­я­нин, ко­го­то сре­ща на мор­с­кия бряг. То­зи раз­го­вор по-сет­неш­ни­ят пла­ме­нен за­щит­ник на вя­ра­та в Хрис­тос и Въз­к­ре­се­ни­е­то пре­да­ва в своя “Ди­а­лог с ев­ре­и­на Три­фон”. Ста­ре­цът точ­ка по точ­ка убе­ди­тел­но обор­ва вя­ра­та на ези­чес­кия фи­ло­соф в пре­раж­да­не­то и не ос­та­вя у не­го и у чи­та­те­ли­те на то­ва тво­ре­ние ни­как­во мяс­то за съм­не­ние.

Друг хрис­ти­ян­с­ки пи­са­тел от II век Ати­на­гор от Ати­на пи­ше цял трак­тат “За въз­к­ре­се­ни­е­то на мър­т­ви­те”, ко­й­то не ос­та­вя ни­как­во мяс­то за фан­та­зи­и­те на пре­раж­да­не­то.

В своя фун­да­мен­та­лен труд “С­ре­щу Целз” го­ле­ми­ят бо­гос­лов от пър­ва­та по­ло­ви­на на III в. Ори­ген каз­ва по по­вод на уче­ни­е­то за пре­раж­да­не­то след­но­то: “Да ле­ку­ва­ме те­зи, ко­и­то стра­дат от глу­па­ва­та вя­ра в пре­раж­да­не­то.” И на дру­го мяс­то: “Не вяр­ва­ме в стран­с­т­ва­не­то на ду­ши­те, ни­то в то­ва, че ду­ши­те вли­зат в те­ла­та на не­ра­зум­ни­те жи­вот­ни.”

Пор­фи­рий (232-304 г.), мо­же би пос­лед­ни­ят от го­ле­ми­те фи­ло­со­фи на древ­ност­та, ко­ри­ги­ра съ­щес­т­ве­но док­т­ри­на­та за пре­раж­да­не­то, ка­то при­е­ма, че ду­ши­те на хо­ра­та след смърт­та се зав­ръ­щат са­мо в чо­веш­ки те­ла, а не в жи­во­тин­с­ки. Но независимо от това от­но­ше­ни­е­то на Хрис­то­ви­те пос­ле­до­ва­те­ли към пре­раж­да­не­то ос­та­ва неп­ро­ме­не­но.

Бла­же­ни Ав­гус­тин (354-430 г.) по­ле­ми­зи­ра или по-ско­ро ос­ми­ва уче­ни­е­то на Пор­фи­рий, ка­то каз­ва: “С­по­ред тру­до­ве­те на Пла­тон чо­веш­ки­те ду­ши след смърт­та пре­ми­на­ват в те­ла и то до­ри в те­ла на жи­вот­ни. [...] На Пор­фи­рий то­ва съв­сем ес­тес­т­ве­но не се е ха­ре­са­ло. Той вяр­вал, че чо­веш­ки­те ду­ши вли­зат са­мо в чо­веш­ки те­ла, ес­тес­т­ве­но не в те­зи, ко­и­то са на­пус­на­ли, а в дру­ги, но­ви. На­вяр­но се е сра­му­вал да по­вяр­ва в пър­во­то, не мо­жей­ки да при­е­ме ми­съл­та, че май­ка­та, пре­вър­на­та евен­ту­ал­но в ма­га­ри­ца, ще тряб­ва да но­си своя син; не се е сра­му­вал оба­че да вяр­ва във вто­ро­то, без да взе­ма под вни­ма­ние, че обър­на­та­та в мла­до мо­ми­че май­ка би мог­ла да се оже­ни за си­на си.” “Кол­ко по-прек­рас­но е -­ пи­ше блаж. Ав­гус­тин -­ да вяр­ваш в то­ва, че ду­ши­те са­мо вед­нъж ид­ват в соб­с­т­ве­ни­те си те­ла, от­кол­ко­то - че мно­гок­рат­но пре­ми­на­ват в раз­лич­ни те­ла.” А ето как­во каз­ва той за Пла­то­но­ва­та те­о­рия за ре­ми­нис­цен­ци­я­та, въз­к­ре­ся­ва­на днес от ня­кои при­вър­же­ни­ци на пре­раж­да­не­то: “Пла­тон, то­зи про­чут фи­ло­соф, се опит­ва да ни убе­ди, че ду­ши­те са жи­ве­ли тук, на зе­мя­та, още пре­ди да се свър­жат с тя­ло­то. От то­ва спо­ред не­го след­ва­ло, че поз­на­ни­е­то е по-ско­ро при­пом­ня­не на ве­че поз­на­ти не­ща, от­кол­ко­то поз­на­ва­не на но­ви. Той раз­каз­ва нап­ри­мер за мом­че, ко­е­то от­го­ва­ря­ло на за­да­де­ни му въп­ро­си по ге­о­мет­рия ка­то опи­тен учен. [...] Но то­ва са лъж­ли­ви спо­ме­ни, по­доб­ни на то­ва, ко­е­то най-чес­то из­пит­ва­ме в сън­ни­те бъл­ну­ва­ния. Случ­ва се та­ки­ва съ­ни­ща да на­вес­тя­ват хо­ра­та до­ри на­я­ве, при­чи­на за ко­е­то са зли­те и лъж­ли­ви ду­хо­ве, за ко­и­то е мно­го важ­но да съ­щес­т­ву­ват та­ки­ва фал­ши­ви пред­с­та­ви за стран­с­т­ва­не­то на ду­ши­те, за да въ­ве­дат хо­ра­та в заб­луж­де­ни­е.”

Стру­ва ми се, че те­зи сви­де­тел­с­т­ва, ма­кар и крат­ки, са на­пъл­но ед­нознач­ни и дос­та­тъч­ни, за да илюс­т­ри­рат как­во е би­ло от­но­ше­ни­е­то на древ­на­та Цър­к­ва към уче­ни­е­то за пре­раж­да­не­то.

Раз­би­ра се, в син­к­ре­ти­чес­ка­та Рим­с­ка им­пе­рия, в ко­я­то сво­бод­но са шес­т­ва­ли все­въз­мож­ни ре­ли­гии и уче­ния, иде­я­та за пре­раж­да­не­то е би­ла ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­на и доб­ре из­вес­т­на на хрис­ти­я­ни­те. Но из­с­лед­ва­не­то на хрис­ти­ян­с­ки­те пис­ме­ни па­мет­ни­ци от оне­зи вре­ме­на не да­ват ни­как­во ос­но­ва­ние да се пред­по­ла­га, че ня­ко­га уче­ни­е­то за пре­раж­да­не­то е на­ми­ра­ло до­бър при­ем сред пос­ле­до­ва­те­ли­те на Хрис­тос. Нап­ро­тив, древ­ни­те хрис­ти­я­ни яс­но раз­би­ра­ли сми­съ­ла на Въз­к­ре­се­ни­е­то и не­го­ва­та дъл­бо­ка не­съв­мес­ти­мост с чуж­ди­те на Еван­ге­ли­е­то вяр­ва­ния за съд­ба­та на чо­ве­ка след смърт­та.

Днес ка­то че ли е на­ма­ля­ло до­ри сред най-рев­нос­т­ни­те хрис­ти­я­ни съз­на­ни­е­то за то­ва, кол­ко цен­т­рал­но мяс­то в хрис­ти­ян­с­т­во­то за­е­ма Въз­к­ре­се­ни­е­то и че та­зи вя­ра не мо­же да се съв­мес­тя­ва с док­т­ри­на­та за пре­раж­да­не­то.

Впро­чем ня­ма ни­що ло­шо във вя­ра­та в пре­раж­да­не­то в дох­рис­ти­ян­с­кия ези­чес­ки свят или сред нех­рис­ти­я­ни, не­поз­на­ва­щи още Хрис­тос. В те­зи вяр­ва­ния на­ми­рат из­раз ня­кои прав­ди­ви пре­ду­се­ща­ния и до­гаж­да­ния за ис­ти­на­та за зад­г­роб­на­та участ на чо­ве­ка: че чо­веш­ко­то съ­щес­т­ву­ва­не прех­вър­ля гра­ни­ци­те на смърт­та; че де­ла­та ни, доб­ри или ло­ши, ни за­ся­гат мно­го по-дъл­бо­ко, от­кол­ко­то е ви­ди­мо и имат пря­ко от­но­ше­ние към зад­г­роб­на­та ни участ; че в мно­го­об­ра­зи­е­то на чо­веш­ки съд­би има по-дъл­бо­ки и ра­зум­ни ос­но­ва­ния от сля­па­та слу­чай­ност и лич­на­та ни во­ля; че гре­хът и зло­то мо­гат да бъ­дат пре­о­до­ле­ни и то­ва за­ви­си от нас и т. нат.

Свет­ли­на­та на свещ­та е не­що без­к­рай­но цен­но и по­лез­но в неп­рог­лед­на­та нощ на не­раз­би­ра­не­то на све­та и на­ше­то мяс­то в не­го. Ние оба­че сме хрис­ти­я­ни и тай­на­та на чо­веш­ко­то ни съ­щес­т­ву­ва­не и ес­ха­то­ло­ги­чес­ка участ ни е раз­к­ри­та яс­но от Иисус Хрис­тос и от светите от­ци на Цър­к­ва­та. На днев­на­та свет­ли­на, която пръска Ис­ти­на­та, т. е. Хрис­тос, раз­би­ра­ме кол­ко фраг­мен­тар­но, из­к­ри­ве­но и на­ив­но е би­ло оно­ва, ко­е­то сме виж­да­ли на пла­мъ­ка на свещ­та. С из­рас­т­ва­не­то във вя­ра­та, с жи­во­то при­об­ща­ва­не с Хрис­тос, ес­тес­т­ве­но, вся­как­ви уче­ния, не­съв­мес­ти­ми с Ис­ти­на­та-Хрис­тос, би тряб­ва­ло да от­па­дат, да от­ми­на­ват ка­то дет­с­ки бо­лес­ти с пре­ми­на­ва­не­то в по-гор­на ду­хов­на въз­раст.
« Последна редакция: Декември 27, 2005, 19:03:00 pm от Horus »

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Отг: В мрежите на "Агни-Йога"
« Отговор #5 -: Декември 27, 2005, 18:34:44 pm »
Вярно е че Православието е изиграло много важна роля както и самата църква по време на Османското владичество. Но в момента нещата са много по-различни! На хората им трябват истините , скритата от тях история и прочие отговори , които в момента църквата не им дава а и не съм убеден и дали може да им ги даде защото ако има такива  които знаят за какво става въпрос те са шепа хора и също не се знае за коя кауза служат а  на по-долните нива обикнивените свещеници съвсем не заят за какво иде реч!
Аз искам да попитам като правословен християнин редно ли е да си заколиш на Георгьов ден едно агне ? Щото според морала на църквата е редно  че даже  и Богоугодно ! а според моя не е!

firma

  • Гост
Кулминация на историята на избавлението
« Отговор #6 -: Декември 27, 2005, 18:43:16 pm »
разбира се, са събитията, свързани с излизането на Израил от Египет и започването на странстванията му през пустинята на Синай към Обетованата земя.
Бог подготвя постепенно народа за това чудесно освобождение, възвестявайки присъдата над Египет за непокорството и непослушанието към Божията воля (Изх. 11:5-7). Израил трябва да се отдели от греховете на Египет. Знак за това отделяне, знак за покорството и вярата в Яхве е заколването на агне във всеки дом. То по Божия повеля трябва да е мъжко, едногодишно, без недостатък (Изх. 12:5). Заколването на агнето е свидетелство на дело за вярата в Божието избавление още преди то да се е изпълнило. То е и израз на принасянето на всеки един в ръцете на Бога и очакването на избавление и помилване от греховете само от Него.
Агнето се заколва и с неговата кръв се помазва рамката на вратата от външната страна. Кръвта на невинното животно е спасителното средство и знак, който отклонява Божията пораза (Изх. 12:23). Тя се пролива, за да бъде запазен животът във всяка израилска къща. То се яде бързо, до сутринта, опечено, с горчиви треви, които като че ли трябва да напомнят на евреите, че с греховете си огорчават Бога. Негова кост не трябва да бъде строшена, защото Господ поставя нов знак и ново средство като път към избавяне (Изх. 12:8-11).

Ами знам че трябва да минем всички на растителна храна.Аз още не съм.

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Отг: Кулминация на историята на избавлението
« Отговор #7 -: Декември 27, 2005, 18:53:07 pm »
Заколването на агнето е свидетелство на дело за вярата в Божието избавление още преди то да се е изпълнило. То е и израз на принасянето на всеки един в ръцете на Бога и очакването на избавление и помилване от греховете само от Него.


Ето точно затова  говорих  - типичната пирамидална структура! Да пожертваме някой под нас че да се спасим! Тука този вид морал и морала който е заложен в  учението на Дънов доста рязко се разминават и направо си противоречат. Аз и затова казах че залагането само на Библията като еединствен и неуспорим Божий закон е  голяма грешка да не говорим колко хиляди секти има тълкувайки съвсем буквални Библията. А и има още един проблем че не се знае кой точно е този Бог в Библията и дали няма някой и над него ;)

firma

  • Гост
Отг: В мрежите на "Агни-Йога"
« Отговор #8 -: Декември 27, 2005, 18:56:37 pm »
Много правилно Alien ,според Библейският код хората не могат да различат Бог от дявола.Но да не забравяме че дявола е част от еволюционния процес заложен от Бог на човечеството.

Heinie

  • Гост
Отг: В мрежите на "Агни-Йога"
« Отговор #9 -: Декември 27, 2005, 19:00:54 pm »
Хм. А защо Адам и Ева ядоха от дървото - за да познават кое е добро и кое - зло?

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Отг: В мрежите на "Агни-Йога"
« Отговор #10 -: Декември 27, 2005, 19:09:00 pm »
разбира се, са събитията, свързани с излизането на Израил от Египет и започването на странстванията му през пустинята на Синай към Обетованата земя.
Бог подготвя постепенно народа за това чудесно освобождение, възвестявайки присъдата над Египет за непокорството и непослушанието към Божията воля (Изх. 11:5-7). Израил трябва да се отдели от греховете на Египет. Знак за това отделяне, знак за покорството и вярата в Яхве е заколването на агне във всеки дом. То по Божия повеля трябва да е мъжко, едногодишно, без недостатък (Изх. 12:5). Заколването на агнето е свидетелство на дело за вярата в Божието избавление още преди то да се е изпълнило. То е и израз на принасянето на всеки един в ръцете на Бога и очакването на избавление и помилване от греховете само от Него.
Агнето се заколва и с неговата кръв се помазва рамката на вратата от външната страна. Кръвта на невинното животно е спасителното средство и знак, който отклонява Божията пораза (Изх. 12:23). Тя се пролива, за да бъде запазен животът във всяка израилска къща. То се яде бързо, до сутринта, опечено, с горчиви треви, които като че ли трябва да напомнят на евреите, че с греховете си огорчават Бога. Негова кост не трябва да бъде строшена, защото Господ поставя нов знак и ново средство като път към избавяне (Изх. 12:8-11).

Ами знам че трябва да минем всички на растителна храна.Аз още не съм.

Е съжалявам, но това са абсолютни глупости. Старият завет в по-голямата си част е манипулиран яко, а Яхве, Йехова и т.н. са демони ануннаки, добре прикрити, знаем от кой...

И пак казвам - да се смята Новият завет, за продължение на Стария е ОГРОМНА грешка. Те не са едно, разделено на две. Това са две отделни книги, от съвсем различни източници...

firma

  • Гост
Отг: В мрежите на "Агни-Йога"
« Отговор #11 -: Декември 27, 2005, 19:13:11 pm »
Най-добре за мен е Библейският код.Всичко е кратко ясно.Старият завет е така е писан,както се казва в кода от:"свръх компютър".А най-интересното е че всеки си тълкува Библията както му дойде,то и затова толкова учения има създадени чрез Библията-да отчете дявола дейност,че нещо прави ;)

virtual

  • Гост
Отг: В мрежите на "Агни-Йога"
« Отговор #12 -: Януари 14, 2006, 02:59:53 am »
Православието според мен е наи правилното като религия защото корените му ясно водят до своя саздател (Христос) само по себе си и името много говори православие означава ортодоксалена т.е. води началото си от началото всичко което ни представя църквата като знание е напълно достатачно от там нататък човек сам трябва да достигне до съваршенство като не забравя че трябва да баде в границите на догмите защото в противен случаи се появява нов прочит,ново разбиране, замъглява се истината и от там започваме да критикуваме истината което е ЕРЕТИЧНО. Всякакви други учения са плод не на Бог а познаите не кого.Ако човек желае ще стигне до Истината, но ако постоянно търси само как да гложди истината просто ще открива нещо ново което ще му донесе само моментни удоволствия които само ще му навредят. Трябва да се мисли в бъдеще време иза живота след смърта

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Отг: В мрежите на "Агни-Йога"
« Отговор #13 -: Януари 14, 2006, 07:58:10 am »
Поправка-Християнството е създадено от Петър и от Павел.Първият е създател на църквата,а вторият е този,които обявява Христос за бог
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Отг: В мрежите на "Агни-Йога"
« Отговор #14 -: Януари 14, 2006, 11:24:06 am »
Христос Е Бог.
Павел изкривява много неща, както и другите апостоли.
Скоро ще скенирам специална книга само за това. Черпи от "Урантия".

 

Сходни теми

  Заглавие / Започната от Отговора Последна публикация
0 Отговора
6619 Прегледи
Последна публикация Май 01, 2006, 17:33:08 pm
от fisk
51 Отговора
37706 Прегледи
Последна публикация Април 17, 2012, 03:16:48 am
от Hacko
14 Отговора
13538 Прегледи
Последна публикация Декември 19, 2006, 03:33:03 am
от Ford_Prefect
Water "Crop" Circles

Започната от H. НЛО

4 Отговора
12105 Прегледи
Последна публикация Юли 06, 2011, 12:41:54 pm
от Hacko
5 Отговора
9076 Прегледи
Последна публикация Август 19, 2008, 08:14:25 am
от insomnia1304

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27