Попаднах на интересен материал, търсейки информация за егрегорите на английски. Намерих статия от масон, който за първи среща тази дума, след като е провокиран от антимасон. Интересно обяснение развива, а още по-подходящо е за този форум, тъй като около теориите за конспирации на масоните е отредено "достойно" място. Нека разберем те какво мислят.
Окултното разбиране: Какво е егрегор?
превод:Invisible World,
източник:www.illuminati-news.com,
by Theron Dunn, 32° Freemason Theron Dunn [1957-2008] | Преди да започнем, авторът би искал да благодари на Джовани Ломбардо за оказаната помощ при определяне и привеждане на настоящата статия.
Много хора не са чували тази дума и до неотдавна авторът бе към тази група. Преди една година, антимасон на име Томас Сампсън ни наклевети, като каза, че ние масоните трябва да започнем отново да работим за пораждане на егрегора ни в ложата.
Авторът по това време за първи път среща тази дума, а търсенето й е затруднено от това, че се изписва по различен начин – веднъж с „е” или без „е” (egregor/e).
|
И така, какво е егрегор?
Нека започнем с едно просто обяснение, което е по-популярно, след което да се насочим към същността на темата. Съществуват различни мнения особено сред „окултистите” , които изглежда са основните автори на това понятие. Ето и следните четири дефиниции от окултист за „егрегор”:
Енергийна астрална форма, създадена от човешка група съзнателно или несъзнателно. Отделно:
А) тази форма е архитипен образ, произведена от фантазията и емоционалната енергия от религиозна или магическа група или
Б) астрална форма от всякакъв вид, съзнателно формулирана, като носител на специфична сила от магьосник.[1]
На гръцки означава „наблюдател”. Мисъл-форма, създадена от мисъл или визуализация. Колективният егрегор е отличителна (характерна) енергия на определена група от магьосници, които работят заедно за създаването и изграждането на една и съща мисъл-форма или енергийна форма. [2]
Всеки символичен модел, който служи като фокус за човешката емоция и енергия ще изгради свой собствен егрегор с течение на времето и повече енергия, която се поставя в такъв модел още по-мощен от егрегора, които ще формират около него. Боговете и богините на всяка религия, миналото и настоящето, са в центровете на огромни егрегори, натоварени с конкретни видове енергия.[3]
Егрегорът е ангел, наричан понякога „наблюдател”; На иврит думата е ir и като понятие се появява в Книгата на Енох.Така ИРИМ, градът на исполините, е отново свързан с книгата на Енох, тъй като нефилимите, според тази книга, са синове на Ирим (егрегорите)… въпреки че Ирим, т.е. егрегорите, са фракция от ангели, които са и от двете страни на лагера – падналите, както и верните. [4]
René Guénon, талантлив писател на Масонска философия предлага следното:
На първо място трябва да отбележим, че ние никога не сме използвали думата „егрегор”, за да определим какво може да бъде наречено „колективен субект”, тъй като този термин е нетрадиционен и представлява една от фантазиите на окултния модерен език.
Първият човек , който го ползва по този начин е Елифас Леви, и ако паметта ми е точна, той е онзи който, за да оправдае този смисъл, даде латинска етимология, произтичаща от „grex” , “стадо”, а думата е гръцка и не значи нищо повече от наблюдател.[5]
Следователно, според Guénon, егрегор е проявя на психическа енергия, а не духовна сила, както го определят окултистите.
Сега, след като авторът ви обърка напълно, нека пристъпим към дисекция на това, което имаме като "определение", за да видим дали ще може да разберем значението на egregore и какво е неговото "място" в масонството.
Изглежда, че определението, което дава Guénon се отнася до свободното зидарство, а на другите за религиозната/окултна вяра. Егрегорът е психически субект, съществуващ между материалното и духовното, в контакт и с двете. То е сътворението на психическата воля на членовете на групата и съществува като връзка с Божественото.
Тъй като ние провеждаме ритуали, фокусираната ментална енергия създава и се позовава на егрегорите да отговарят на нуждите на групата. Егрегорът не е магическо същество, не е и Дух, за да изпълняват желания. Егрегорът служи като проводник, връзка, която свързва членовете на групата, в която се създава и осланя на духовното.
Някои егрегори са временни, а други, като егрегор на ложата, църквата, или държавата, са постоянно поддържани. Егрегорът на масонството съществува от векове, и е резултат от целенасочеността да се свържат с духовния свят милиони хора.
Егрегорът е психически „субект”. Всички членове на групата, независимо дали това е клуб, твоето семейство, ложа, вяра, политическа партия, държава или дори дадено лице, са обединени с егрегора на тази група чрез психическа връзка. В резултат на това и като се има предвид характера на обществото, ние често сме включени в сферата на няколко егрегори наведнъж.
Силата и способността на егрегорите за помощ и подпомагане на членовете на групата расте с течение на времето, чрез оказаната подкрепа от страна на членовете, които ги представляват и чрез действията си поддържат силата им.
Егрегорите от своя страна, се позовават на нематериалното и ни издигат от материалното, свързвайки ни с фините светове. Когато намерението е положително и духовно, ефектът от егрегорите се състои в предаване на духовността на членовете, както в процеса на посвещаване в Ложата. Целта е да се преотстъпи кандидатстването на светското и да го свърже към духовното, и за повечето масони, този ефект се усеща най-дълбоко. Напротив, в случаите на други групи, особено на непосветените, които приемат обреди и символи за постигане на негативни или светски цели – егрегорите могат да бъдат разрушителни за живота и духа на членовете. [6]
Всяко лице, което е в групата е повлияно от егрегорите. Тези, които търсят духовната връзка, егрегорите я подпомагат и улесняват. Този процес е несъзнателен, но се усилва чрез посвещаването, чиято цел е да отвори съзнанието за духовното чрез егрегорите.
Символично представяне на това може да видим в звездата на Давид, емблема на божественото. Горните точки, които образуват триъгълник, символизират небето и духът. Другите точки, образуват триъгълник, сочещ надолу и символизира материалното и светското. Обединени, тяхната форма образува нов субект , 6 – лъчна звезда, която символизира единството на двете, от материалното към духовното, връзката с божественото.
Пример за това е масонският символ Пергел и Винкел. Пергелът представлява мъжкото, духовната енергия, а винкелът символизира материалното. Пергелът огражда и определя духовното, като точка в кръга;винкелът – простосмъртните, материалния свят.обединени, тези два символа, наподобяващи триъгълници, като тези на Давидовата звезда, са емблема, изобразяваща духовното, също така, пергелът и винкелът обединени, представляват божественото, както е видно от буквата G в средата.
Така че, същността на егрегорите е позната още от незапомнени време, както е показано по-горе. Функциите им са на пътеводител и посредник, за повеждане на членовете на групата към духовното и връзката им с него. Някои групи са свързани по-силно от светската и простосмъртна страна към духовното, отколкото другите, някои по-малко, но всичко това зависи от намеренията им. Както всички неща, намеренията са важни и имат значение, а не формата.
Guénon посочва във връзка с влиянието на егрегорите:
Човекът обаче, от гледна на егрегорите не може да надхвърли индивидуалната област, тъй като в крайна сметка, това е само резултат от всички индивидуалности, нито пък да надхвърли душевната степен; сега всичко, което е, само психически не може да има пряка връзка с посвещаването, тъй като това последното се състои в предаване на духовно влияние с цел да предизвика ефект от подобна поръчка на духовното и по този начин доминира по отношение на индивидуалността, откъдето и явно трябва да заключим, че това, което сме способни да отдадем, повлиява на първоначалното истинско действие на това въздействие, което само по себе си трябва да има интерес, надхвърлящ индивида и затова, ако някой го постави по този начин, казваме, че има надколективен характер.[7]
В ложите на масоните, егрегорите се подсилват от времето и опитността, както и от желанието на добронамерените хора. Силата на егрегора е патент в ефективността от ритуала на кандидатите, и ефект, който не може да се отчете само при изпълнението на самия ритуал.
Всички ние сме изпитали тръпката, тръпката на посвещаване, и високите емоции, които ни носи в продължение на дни, след което пламва пламъкът в гърдите ни. Това е духът на егрегора, който ни свързва и запълва. Именно този дух, който диша в нас ни вдъхновява с братска любов, облекчение, истина и великодушие.
Духът е от божественото. Егрегорът е психическата връзка между тленността и духовното. Зидарят е вдъхновен от дъха на Духа.