ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ - ПОСЛЕДСТВИЯТАТропически болести нападат ЕвропаОтделните засега случаи на малария, треска и някои видове енцефалити на Стария континент са още едно свидетелство за промяната на климата11.01.2007
news.netinfo.bg
Едно от последствията на глобалното затопляне е все по-голямото разпространение в Европа на тропически заболявания, които преди се срещаха само в региони като Африка, твърдят експерти от италианската организация за защита на природата Legambiente.
Те предупреждават, че отделните засега случаи на малария, треска и някои видове енцефалити, регистрирани в Европа, са още едно свидетелство за промяната на климата на континента.
Според изнесените данни причините за разпространението на няколко случая на малария са комарите, които се размножават в Европа.
"Това е нещо ново. Преди на нашия континент нямаше малария, но в бъдеще това може да стане голям проблем, ако не се вземат незабавни мерки", смята ръководителят на организацията Франческо Феранте.
В Европа вече се срещат и известните тропически болести, които се разпространяват от папатаците (Phlebotomus), например черната треска.
От 2002 г. всяка година само в Италия се регистрират около 100 случая на това опасно заболяване.
От тези болести страдат не само хората. През август миналата година в Холандия, Белгия и Германия много едър рогат добитък се оказа заразен от тропически вирус, който заради симптомите си получи названието "син език".
От Legambiente твърдят, че с времето тропическите заболявания могат да станат обичайни за Стария континент и затова единственият начин за прекратяване на тяхното разпространение е промяна на политиката на международната общност по отношение на климатичните промени.
Докато климатът на Земята става все по-топъл, Европа ще се сблъсква с епидемии от болести, които преди се смятаха за победени, заключават учените.
==============================
Глобалното затопляне можело да коства на световната икономика до 7 трилиона долараДокладът на бившия главен икономист на Световната банка Никълъс Стърн е първият значим принос на такъв специалист по темата, вълнувала досега предимно ученитеГлобалното затопляне може да коства на световната икономика загуби, достигащи до 7 трилиона долара, ако правителствата не вземат спешни меркви през следващите 10 години. Този извод прави в доклад от 700 страници сър Никълъс Стърн (The Stern Review), бивш главен икономист на Световната банка.
Докладът е разработен по поръчка на британското министерство на околната среда и е публикуван официално днес. Това е първият значим принос на икономист по темата за глобалното затопляне, заинтригувала досега главно учените по света.
Дори и незабавно да се сложи край на замърсяването, парниковите газове в атмосферата ще продължат да предизвикват затопляне на климата в продължение на още 30 години, а нивото на моретата ще продължи да се покачва в продължение на век, се казва още в изследването.
Температурите ще нараснат с 2-3 градуса през следващите 50 години, ако се запази настоящата тенденция. Ако емисиите на парникови газове продължат обаче да нарастват, температурите дори ще се повишат с още няколко градуса и това ще има
тежки последствия предимно за бедните страни по света
200 млн. души могат да станат жертви на наводнения или суши, породени от глобалното затопляне на планетата. Топящите се ледници ще повишат първо риска от наводнения, а после ще намалят запасите на планетата от вода, което ще застраши 1/6 от населението на Земята - главно в Индия, части от Китай и южноамериканските Анди.
Реколтите ще намалеят и това ще направи милиони хора, най-вече в Африка (вж. и доклада "Africa - Up in Smoke 2"), неспособни да си произвеждат храна. Нарастващото ниво на моретата може да стане причина за смъртта на стотици милиони хора годишно, предупреждава докладът.
Според бившия експерт на Световната банка човечеството трябва да похарчи в борбата с глобалното затопляне 1% от годишния брутен вътрешен продукт на планетата, т.е. близо 350 милиарда долара, ако не иска ръстът на този феномен да се повиши с 5 до 20 пъти.
Жителите на Африка вече изпитват върху себе си влиянието на климатичните промени, които ще ликвидират успехите в борбата срещу бедността на континента, ако не бъдат взети незабавни мерки, твърдят еколози.
Според данните от съвместно изследване на редица британски благотворителни и природозащитни организации промените в климата представляват невиждана заплаха за изхранването на континента.
Пустинните райони в Северна, Западна, Източна и отчасти Южна Африка стават още по-сухи, докато райони около екватора и в Южна Африка стават все по-влажни, се казва в доклада.
Средната температура на континента се е увеличила с 0,5 градуса
през последните 100 години. В някои части обаче покачването й е много по-голямо. Например в Кения през последните 20 години температурите са скочили с 3,5 градуса.
Глобалното затопляне още по-силно ще усложни всички тези проблеми, с които Африка вече се сблъсква, смята Ендрю Симс от "Фондация за нова икономика". По думите му само през миналата година 25 млн. души са се сблъскали с продоволствената криза в африканските страни южно от Сахара.
"Пустинните райони ще станат още по-големи пустини, а влажните ? още по-влажни. Хората ще се окажат в капан между ужаса от сушата и наводненията", твърди изследователят.
Той смята, че най-лошото в цялата тази ситуация е, че Африка по никакъв начин не съдейства за глобалното затопляне, което е резултат от икономическата дейност на богатите индустриални страни. Според Симс една от най-големите заплахи е непредсказуемостта на климата, която
усложнява развитието и самото оцеляване на земеделието
В своя доклад специалистите също така отбелязват, че от средата на 80-те години на ХХ век броят на извънредните ситуации, свързани с изхранването в Африка, почти се е утроил.
Учените все пак смятат, че по-съвършените методи на планиране, насочени към намаляване на опасностите от климатични катастрофи, паралелно с развитието на земеделски методи, работоспособни в условията на нестабилен климат, са вече проверени и могат да смекчат последствията от глобалното затопляне, ако бъдат използвани в цяла Африка.
Според авторите на доклада на Африка са й нужни от 10 до 40 млрд. долара годишно, но развитите държави предоставят едва 43 млн. долара, или едва 1/10 част от това, което самите те са обещали. В същото време за изкопаеми горива те харчат по 73 млрд. долара на година.
Специалистите са убедени, че отделяните вредни емисии газове в атмосферата ще трябва да се съкратят с 60-90%, което е много повече от квотите, установени от Протокола от Киото, изискващи намаляване с 5,2% в сравнение с 1990 г.
Докладът е публикуван в навечерието на конференцията на ООН, посветена на климатичните промени, на която ще се обсъжда изпълнението на условията на Протокола от Киото и по-нататъшните действия за борба с глобалното затопляне.
==================================
Северна Европа печели от глобалното затопляне, Южна - губи многоЗаради меката зима в Канада някои животни се събуждат от зимния си сън, а други забравят да мигриратСтраните от Северна Европа ще спечелят от глобалното затопляне, за разлика от средиземноморските държави, прогнозира в свой доклад Европейската комисия, цитиран от ИТАР-ТАСС.
В документа се предупреждава, че икономиките на Италия, Испания и Гърция ще претърпят катастрофални загуби от промените в климата.
Средиземноморските страни ще изпитват несравнимо по-голям недостиг на източници на питейна вода в сравнение с момента.
Според експертите на ЕК селскостопанските добиви в Южна Европа ще намалеят с около 20%, докато в северната част на континента ще се увеличат с 40%.
Прогнозираното повишаване на температурите в Европа с три градуса по Целзий до 2071 г. ще доведе до ситуация, при която жегата ще взима годишно по 87 хил. жертви повече, отколкото сега, отбелязва се още в доклада. Най-засегнати ще бъдат страните от Южна Европа.
В северната част на континента високите температури ще взимат по 27 хил. жертви годишно. Смъртните случаи, причинени от студа, обаче ще бъдат с 20 хил. по-малко в сравнение със сега.
Извънредно мекото време в източна Канада предизвиква смущения в зимните дейности и в поведението на животните, коментира Франс прес.
Метеоролозите регистрираха в петък нови температурни рекорди. Термометрите показваха до 9 градуса по Целзий при обичайни стойности за началото на годината от минус 5 до минус 14 градуса.
Температурата в Монреал от началото на годината не е падала под нулата, което е твърде необичайно.
Жертва на необичайно мекото време стават зимните спортове.
Риболовът в замръзнали езера бе забранен в района на Квебек заради крехкостта на леда. Затворени бяха центрове за каране на ски, пътеки за каране на моторни шейни и открити ледени пързалки.
Засегнати са и животните. Някои видове се събуждат от зимния си сън. Други забравят да мигрират или не знаят дали трябва да се размножават.
БТА
================================
Започва се...гледах в едно филмче, че ако се повишат температурите с 2 градуса за планетата, някои видове в световния океан ще изчезнат и ще се нарушат храноителните вериги ...и т.н.
