Смятам,че това е темата,в която е подходящо да споделя нещо с вас
Става дума за онова нещо,което предполагам е наречено "намерение",но приложено в съня.
Това е например начинът,по който се движим в осъзнатото 3-Д - можем да искаме ръката ни да се мръдне,можем да си мислим ръката ни да се мръдне,но докато не направим
едно друго нещо тя няма въобще да се мръдне
Може би тъкмо това "друго нещо" е наречено "намерение".
Много пъти ми до сега ми се е случвало да се опитвам насила да порявявам това "друго нещо" в съня си.Искам да разкажа последният ми такъв сън,но преди това нека спомена за предните два,които помня.
Първият сън е по-особен,защото в продължение на няколко дни се опитвах да програмирам съзнанието си да се самоосъзнава в съня си,тъкмо преди да заспя.Резултатът от тези няколко дни беше,че се сънувах в нещо като изпитателен полигон - остров.
Имаше група твърде различни един от друг хора,които изказваха мнения сле дкато направя нещо и даваха словесната си оценка.
Аз се виждах от трето лице,но когато трябваше да направя избор влизах в първо лице и от мен се искаше да направя избор за някакво действие - в тези моменти(които бяха общо три) наистина разсъждавах.Не съвсем трезво,но съзнателно можех да насочвам мисълта си.
Едно от нещата,които направих,беше да полетя и да накарам групата от хора да полети с мен.Напънах се,за да излъча тъкмо онова намерение,с което обикновено мърдам крайниците си в 3-Д...само че не знаех какво трябва да мръдна.Стана така,че тъкмо това "намерение" се синхронизира с желанието ми за полет и нещото,което трябвае да се мръдне,разбра какво трябва да направи и се мръдна сякаш само.
Летяхме дотогава,докато аз успявах да излъчвам това намерение и да съхраня същото желание в дадена пропорция.Също така летяхме толкова по-стабилно,колкото по-чисто беше желанието ми.
Друг път пък командвах околното.Мен и мой спътник ни гонеше някакъв бая зъл магьосник,който ни замеряше с огнени топки,падащи от небето.
Бягайки,стигнахме една река - аз загребах шепа вода и напръсках спътника си.След това напръсках себе си и казах "сега водата ще ни защити/погълне/обвие/скрие".
Обърнахме се с лице към магьосника и направих нещо много естествено - сякаш мърдам совй крайник в 3-Д,но не беше насочено към мен,а към водата от реката.Сякаш стегнах мускулче някъде в себе си - някъде зад очите и малко по-нагоре от хоризонталната им линия,във вътрешността на черепа си.
Тогава водата ни всмука с невероятна сила - пътувахме гърбом с невероятна скорост в някаква огромна,бездънна водна маса.Нямахме никакви затруднения с дишането,което беше все така леко.Чувството на потъване в този огромен басейн и усещането как всеобхващата водна маса те поема и буквално поглъща към дъното си,беше неописуемо приятно.
Третият сън беше също странен - някаква древна битка (твърде често се сънувам като участник в древни битки,в които участват сумати митични същества и най-странното е,че никога до сега не съм умирал в тях.Губим в повечето случаи,но или с бягство,или с криене,или с някакъв друг метод винаги оцелявам и след това се разхождам сред мястото на клането)
Вражеската армия,или по-точно сган,беше сбор от всякакви изроди - деформирани човеци,ниски гърбести същества,като игуани на два крака и шипчето по гърба и тн.
В съня си без да искам вкамених с поглед един враг.Много се изненадах и се ме обвзе новаторска тръпка - правих го пак,и пак и пак.Вкаменявах някого за кратък период от време,сле дкоето го промушвах с някакво странно копиеобразно оръжие.
Когато погледнех някой усещах излъчване на намерение в същата област в главата като при потъването във водата.В 3-Д бих го оприличил на онова напрежение,което се усеща,когато затвориш очи и напънеш очните си ябълки максимално нагоре,сякаш за да се обърнат навътре.
Същото това чувство,но с отворени и неподвижни очи.
Извинявам се за дългото предисловие,но го направих,за да разясня чувството в ето този следващ сън Класика в жанра - поне за мен - гонеха ме неизброими пълчища от вампирясали човеци по мрачните улици на София.Бяха твърде безмозъчни,за да са вампири,по-скоро кръвожадни зомбита.Дори ми е омръзнало да ги сънувам,така и не са ме хващали или хапали до сега
В този сън ме сгащиха.Влязох в блок,в апартамент,в стая - голяма грешка
Бяха толкова много,че разбиха витрината на балкона и ме заляха - започнаха да ме тъпчат.Казах си,по-скоро говорех на себе си "Или се събуждаш,или това е краят ти!"
Стиснах очи,почувствах същото това напрежение зад очните ябълки.Отворих ги и зомбитата ги нямаше.Беше ден и нямаше и следа от изверги.След това отново стиснах очи,пак това "намерение" и като ги отворих,се озовах в завивките в леглото си...в доброто старо реално 3-Д
П.П.Имах и един много силен сън с ярко послание.
Отново ме гонеха вампири със светещи червени очи и змийски зеници.След сумати премеждия започнаха да ме хващат - стисках очи и веднага се озовавах някъде другаде - на светло,полянки,зелено...само че те все изникваха от някъде и се множаха.
Започнаха вкупом да викат на английски "The Bloodlords never return!" (Господарите на кръвта никога не се завръщат!)
Изведнъж се обърнах и един от тях ме сграбчи силно за раменете.Имаше огромни зъби и потресаващи червено-светещи очи с черна змийска зеница,разтресе ме здраво и ми изкрещя същото в лицето - Господарите на кръвта никога не се връщат!-казано на английски.
Стиснах очи и се озовах другаде,преди да ме захапе
Някой с подобни сънища?
