Автор Тема: Многоизмерни или паралелни преживявания  (Прочетена 141148 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Неактивен Xpuctoc Muxaul

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 447
  • Виждам мислите ти!
Re: Многоизмерни или паралелни преживявания
« Отговор #270 -: Септември 04, 2007, 10:00:33 am »
И точно когато ни беше най-хубаво, по земята плъзнаха едни черни петна, като разлят мазут. Те не просто бяха черни, но и излъчваха черна, "лоша" енергия. Ставаха все повече и повече. Скачах между тях, както се скача между локви. И не просто зацапваха пейзажа, а го изяждаха.

Прилича на това http://www.xnetbg.com/www/site/smf/index.php?topic=1835.msg29373#msg29373

observer

  • Гост
Re: Многоизмерни или паралелни преживявания
« Отговор #271 -: Септември 06, 2007, 02:26:36 am »
Прилича и на това:

http://ouim.org/forum/viewtopic.php?t=314&postdays=0&postorder=asc&start=140
Пуснато на: Вто Юли 18, 2006 5:52
anomy_lt

Видно е, че мотивът с чернилките се появява в сънищата на различни хора.

Дали сме успели да се отървем ли? Сигурно щяхме да успеем, но тогава се събудих. Решението беше намерено (беше някакъв елемент на осъзнатост - намерението ми да не търпя пасивно, а да противодействам - но не като се бия - то с кого да се биеш тук?) - и това стига. Разказът, който написах после, свършваше с хепи енд. Куколозите го наричат сублимиране.
Не помня оттогава да са ме навестявали безлични всеядни чернилки. Явно тестът за този вид хорър, хорърът със "злото без самоличност", е взет.  ;). Впрочем, споменатият хорър си имаше и интродукция от ранните ми ученически години: сън, в който си вървя из коридорите на училището и срещам ученици и учители без лица (предната част на главите им беше розова, без черти, като нос, очи и др.). Този стряскащ елемент контрастираше с прекрасния слънчев ден в съня. Както се знае, контрастът подсилва ефекта. "Безликите" ги сънувах общо два пъти.

« Последна редакция: Септември 06, 2007, 02:33:44 am от observer »

Неактивен Admin

  • White Force Fighter
  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 742
  • MAY THE FORCE BE WITH YOU
    • Light Motion Design Studio
Летене и Падане насън
« Отговор #272 -: Февруари 01, 2008, 17:42:55 pm »
Много често ми се случва при заспиване или събуждане да усещам с цялото си тяло невероятно силно падане. Това е само усещане, нищо не виждам, представете си - черен екран! Сякаш летя с хипер скорост и падам отвисоко в тялото си. И когато падна, цялото ми тяло се разтриса. Така се разтрисам, че направо подскачам в леглото. Интересното е, че тука не става въпрос до просто сън, а до реално подскачане. По думите на приятелката ми, тези подскачания в леглото ми се случват почти всеки ден. В началото се е плашила, но после ми е свикнала. Когато ми сподели това, веднага направих връзката, че дните за които ми говореше (в случая последните 3 дена) докато заспивах винаги усещах това падане със хипер скорост и разстрисането на тялото ми.

Моето обяснение за тези случки е че съвсем несъзнателно явно излизам от тялото си. Но въпроса ми е, след като излизам от тялото си, защо не виждам нищо освен черен екран. Освен това има ли начин да контролирам това падане, защото последният път така се разтресох, че сърцето ми щеше да експлодира.

Още по интересното е, че всеки път като ми се случи това при събуждане някак вътрешно знам, че съм бил мнооого далеч. Много далеч от нашата планета, слънчева система, а може и галактика. Това вече не знам дали не е просто плод на моята фантазия или нещо действително. Ако е истинско чудя се как ли мога да разбера къде отивам и с кого се срещам. Защото другото нещо, което "знам" при събуждане е, че съм се срещал с някого, даже с много "хора". Веднъж дори бях толкова капнал при събждането си, сякаш цяла нощ съм участвал в някаква тежка конференция. Абсолютно същото усещане, но пак нито си спомнях нещо, нито видях нещо при "падането" си.

Друго нещо, което ми се случваше преди (общо взето в тийнеджърска възраст), паралелно с "падането", е т.нар. летене по време насън. Тук вече виждах и усещах и затова мога да съдя затова като сън или спомен от минал живот, но не астрално преживяване в реално време. (Сега като се замисля, ако времето наистина не съществува и е просто човешка измислица, тогава може да се приеме, че си е чисто преживяване). Спомням си, като чели го сънувам в момента докато пиша, как се учих да летя. Засилвах се по един склон и се хвърлях и отпусках във въздуха. Невероятно усещане на лекота на тялото. Като цяло незабравимо преживяване.

Хм, всъщност сънищата ми с летенето прекъснаха в късна тийнейджърска възраст. Можеби бях на 17-18 години, когато тъкмо заспивах и започнах да сънувам как летя над някакъв невероятно красив град. Бяхме много. Не бях единствен. Имаше страшно много кръжащи и летящи като мен. Усещаше се някакво напрежение във въздуха. Всички се страхувахме от нещо и гледахме постоянно надолу със забити в земята под нас очи. Сякаш очаквахме нещо да се случи. В този момент се случи нещо ужасно. Всичко отведнъж започнахме да падаме. Телата ни станаха страшно тежки и се понесоха със страшна скорост надолу към земята. Тогава се събудих и си спомням при събуждането, че едвам си поех въздух. По случайност баща ми беше в същата стая, където бях заспал (в хола пред някакъв глупав филм) и така се беше стреснал като си отворих очите че веднага загрижен се стече да види и разбере дали съм добре. Тогава ми обясни, че преди да се събудя в ужас, съм подскочил в леглото поне с 5 до 10 сантиметра, след което съм се вдигнал и съм се събудил. Това, което ме учуди беше разказа на баща ми след като му разказах какво съм сънувал. Оказа се, че и той като малък, а и после като възрастен, много често е сънувал как лети. Това много ме беше впечатлило. После си спомням разпитвах и други хора, дори ако не се лъжа бях пускал тема във форума преди 2-3 години, която обаче нещо не можах да намеря.

Сега като се замисля, пишейки този постинг, май това което преживявам с това "падане" почти всяка седмица, има много общо с този сън с падането и другите летящи хора, който сънувах в късната си тийнейджърска възраст. Интересно...

Да. Интересно ми е да чуя вашите истории по темата и евентуално обяснение.  Колко от вас са сънували, че летят и какви са вашите преживявания.
VOX UNIUS - VOX NULIUS
-------------------------------
The change is in your mind!

Неактивен WhiteRider

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 518
  • *terrafim*
Относно: Летене и Падане насън
« Отговор #273 -: Февруари 01, 2008, 17:48:37 pm »
на мен ми се е случвало усещането с падането само веднъж, когато бях на 12. майка ми ме събуди за училище, а "сънят" всъщност беше летене над едно познато място около вилата ни до своге. "видях" дерето много бързо :) тогава я помолих да измисли друг начин да ме буди, за да не е травмиращо. сънищата ми обикновено продължават още 5-10мин след като тялото е будно, така че има време съзнанието да заеме мястото си в него. няколко пъти след този случаи си мислех, че при мен падането е свързано именно с прибирането обратно. а летенето е нещо, което винаги присъства в сънищата ми. дори да сънувам, че "ходя" по улица винаги всъщност левитирам на 5-6см над асфалта и никога не съм сънувал, че движа краката си, винаги се придвижвам носейки се нанякъде.

stiver

  • Гост
Относно: Летене и Падане насън
« Отговор #274 -: Февруари 07, 2008, 23:59:04 pm »
Да. Интересно ми е да чуя вашите истории по темата и евентуално обяснение.  Колко от вас са сънували, че летят и какви са вашите преживявания.

Първият спомен който имам от този живот е как летя. Интересното е, че не беше сън, а се случи посред бял ден, не бях и сама, а бяхме група деца. Мисля, че това е първият път когато имах преживяване извън тялото. Бях само на около 3 години, но си спомням всичко с големи подробности. Сравнила съм и фактите с майка ми, която потвърди, че наистина не е сън. Бяхме на почивка в планината, къща, доста отдалечена от градчето. Един ден готвачката, която беше местна, ме попита дали искам да сляза с нея и с група други някакви деца до селището за продукти. Като добро дете и казах да попита мама. Майка ми ме пусна. Пътят минаваше през гората и нямаше никакви къщи наоколо. Бяхме около 5 деца на различна възраст и готвачката, която си спомням като едра, засмяна и много добра жена. Изведнъж на пътя ни от гората излезе мъж на около средна възраст. Приличаше на някой от местните хора, с дънки, високи бутуши и карирана риза. Беше едър и мургав. Готвачката явно го познаваше добре, зарадва му се и се заприказваха. Ние, децата чакахме около тях. По едно време мъжът се обърна и ни загледа особено, но усмихнато. Гледайки към нас попита жената: "Какво ще кажеш, дали да им покажа?" Попита я, сякаш вече знаеше отговора. Тя, някак заговорнически отговори: "Покажи им. Време им е." В този момент, не знам как стана това, но ние всички се издигнахме над земята. Само готвачката остана долу. Летяхме около мъжа, като пиленца около голямата птица. Полетяхме над селището. Напълно ясно си спомням къщите, улиците, които опасваха градчето кръгово, защото беше на хълм. Беше обяд, лято и много слънчево. Не си спомням хора, беше тихо, но и ние летяхме доста високо. Ясно си спомням една червена кола която добре се открояваше на асфалтираното шосе. Не знам колко време продължи това. Спомням си, че плавно кацнахме на земята в същите пози в които излетяхме. Мъжът стоеше пред нас и ни се усмихваше с онзи особен блясък в очите. Без да извръща поглед каза на готвачката: "Стига им толкова за сега." И тук спират споменът. Не бях летяла още със самолет и нямаше как да знам как изглежда земята отгоре.

Оттогава много често летя на сън. Мразя да падам, но когато ми се случва, винаги си казвам, че сънувам и излитам нагоре. Последният път беше само преди няколко дни. Когато човек свике да бъде буден в сънищата си, разбира, че може да въздейства на околната среда, да променя и да скулптира почти всичко в нея, включително и развоя на събитията. Сега се питам, дали когато сънуваме осъзнато и променяме реалността в сънищата си, не създаваме една алтернативна вселена, един паралелен свят, в който се събуждаме и продължаваме да съществуваме в него с нова съдба и с променено бъдеще.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 652
  • In Lies We Trust...
Относно: Многоизмерни или паралелни преживявания
« Отговор #275 -: Февруари 08, 2008, 00:26:36 am »
Уникална история? Сигурна ли си че е бил човек? А майка ти как е потвърдила за летенето като не е била с теб?

stiver

  • Гост
Относно: Многоизмерни или паралелни преживявания
« Отговор #276 -: Февруари 08, 2008, 00:44:05 am »
Уникална история? Сигурна ли си че е бил човек? А майка ти как е потвърдила за летенето като не е била с теб?

Вероятно не е уникална история. С нас имаше други деца. Някой от тях може би също си спомня, но няма начин да разбера. На мен ми изглеждаше като човек. Тя не би могла да каже за летенето  :) Тя си спомня че ме е пуснала. Майка ми не ме пускаше лесно никъде сама, но явно имаше доверие на тази жена. Тя ми каза по-късно, че едно от децата е било на готвачката, но аз не помня това. Описах и пътя през гората и тя потвърди, че изглеждал точно така. Тя има невероятна памет. Но никога няма да се съгласи за летенето. Тя е пълен атеист и не вярва в тези неща. Цялото ми семейство са атеисти и материалисти по убеждения.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 652
  • In Lies We Trust...
Относно: Многоизмерни или паралелни преживявания
« Отговор #277 -: Февруари 08, 2008, 01:08:07 am »
Завиждам ти благородно за преживяването :)

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 581
Относно: Многоизмерни или паралелни преживявания
« Отговор #278 -: Февруари 08, 2008, 11:36:45 am »
Спускам се с колело по една гориста алея. Облечен съм в скромна азиатска дреха, каквато по онези места носят селяните и будистките монаси. На един завой на алеята спирам до река. Надолу реката е преградена със стена и се е образувал голям вир. Оставям колелото насред алеята и отивам до брега. Потапям главата си във водата и поглеждам отдолу. Гмурвам се, поемам си въздух под водата и в нещо средно между летене и плуване, се насочвам към дълбоката част. Отдолу някога е имало селище, което е останало под водата след преграждането на реката. Развалините на къщите все още си стоят и аз се насочвам към тях. Вмъквам се през един от прозорците и вътре заварвам един будистки монах. Той е запалил ароматни пръчици, приготвил е свитъци със сутри и ми дава да разбера, че ме е чакал да дойда. Сядам край него и медитираме, четем заедно сутри, пием чай и си говорим за живота. Живея няколко дни при него, под водата, като му помагам в грижите за градината и помещенията, в които е отседнал. По едно време откъм брега, отвъд който има селище на повърхността, забелязвам да се приближават група деца. Те са шумни и агресивни - ловят жабки или рибки и ги измъчват, късат водораслите, безпричинно разместват камъни. Забелязвам, че ползват шнорхели и подводни очила, което им позволява все по-надълбоко да проникнат. Започват да достигат до стените на нашето подводно селище. Монахът ми казва, че скоро ще трябва да си отида. Знам, че това ще е краят и съм тъжен. След не много дълго време децата ще забележат неговото присъствие и ще го убият като рибките и водораслите преди това. Пеем за последно няколко сутри и монахът настоява, че сега е време да си ида. Едвам откъсвам очи от местата, в които живях тези няколко дни. Обръщам гръб и плувам към мястото, където беше алеята с моето колело. Внимавам децата да не ме забележат в плитчините и да не ме подгонят. Достигам до брега и се надигам от реката. От мен тече вода, изправям се и отивам към колелото си, което си стои непокътнато на алеята. Вдигам го от земята и продължавам нататък, по пътя си...
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

topteglo

  • Гост
Относно: Многоизмерни или паралелни преживявания
« Отговор #279 -: Февруари 08, 2008, 18:33:26 pm »
Не успях да изчета всички постове и затова рискувам да повторя нещо което някой вече го е казал. Предполагам че повече от половината от тези които посещават форума и пишат в него са чели книгата на Робърт Монро "Преживявания извън тялото". Та тези сънища ни се случват на всички. Интересно ми беше ,когато правих упражненията описани в книгата за контролирано напускане на тялото. Успях да направя два успешни опита и ми мина мерака. Но се получи и друг приятен за мен момент- получих много голям контрол върху собственото си движение в сънищата ми. Когато някой ме гони вече не ми е така трудно да бягам насън както преди- май всеки го е изпитвал това затруднение в бягането насън. Ако някой знае къде има записи на звуците които предават Хеми Синк слушалките- нека даде линк за сваляне.

Питал съм се дали ние не водим двойствен живот- едновременно на две места. Защо човек не може без сън? може би прескачаме от едното съществуване в другото всеки ден. Това за Лазерев и програмата нещо не ми се вижда много читаво- но може да бъркам- не съм хич наясно като него по тия въпроси.

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 581
Относно: Многоизмерни или паралелни преживявания
« Отговор #280 -: Февруари 09, 2008, 17:31:28 pm »
Аз приканвам към внимание и пестеливост по отношение използването на електронно синтезирани или електронно излъчвани звуци по време на заспиване и сън... Системите за синхронизиране на мозъчните полукълба крият риска на електронните устройства, които стават по време на заспиване особено силни в способността си да проникват в заспиващото съзнание и да внедряват там опасни за вашия интегритет внушения!... По-добрият вариант за човешката психофизика е около своето заспиване, по време на спането и до времето след своето събуждане да нямаме в стаята включени компютри, мобилни телефони, МР3-playerи, etc., нито дори такива, които са изключени, но шнурът им все пак е заврян в контакта! Въздействието на такива прибори е нежелателно.
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 652
  • In Lies We Trust...
Относно: Многоизмерни или паралелни преживявания
« Отговор #281 -: Февруари 09, 2008, 19:33:27 pm »
Аз приканвам към внимание и пестеливост по отношение използването на електронно синтезирани или електронно излъчвани звуци по време на заспиване и сън... Системите за синхронизиране на мозъчните полукълба крият риска на електронните устройства, които стават по време на заспиване особено силни в способността си да проникват в заспиващото съзнание и да внедряват там опасни за вашия интегритет внушения!... По-добрият вариант за човешката психофизика е около своето заспиване, по време на спането и до времето след своето събуждане да нямаме в стаята включени компютри, мобилни телефони, МР3-playerи, etc., нито дори такива, които са изключени, но шнурът им все пак е заврян в контакта! Въздействието на такива прибори е нежелателно.

Подкрепям. Хемисинковете ги имам, има някакви в data.bg, но с който и да съм разговарял не съм чувал да има особен резултат с тях. Аз лично не ги препоръчва поради изказаните по-горе съображения от fly.

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Относно: Многоизмерни или паралелни преживявания
« Отговор #282 -: Февруари 09, 2008, 19:54:12 pm »
Ооо при мен имаше много сериозен резултат послендо като ги бях пробвал-безсънна нощ и 4 аспирина
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 652
  • In Lies We Trust...
Относно: Многоизмерни или паралелни преживявания
« Отговор #283 -: Февруари 09, 2008, 20:00:30 pm »
Ооо при мен имаше много сериозен резултат послендо като ги бях пробвал-безсънна нощ и 4 аспирина

Да - или такъв :P

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 581
Относно: Многоизмерни или паралелни преживявания
« Отговор #284 -: Февруари 09, 2008, 20:03:03 pm »
Човек по време на заспиване и сън може да бъде много податлив на внушения. Не е добре около него да действа електронна техника в такъв момент!
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27