Много често ми се случва при заспиване или събуждане да усещам с цялото си тяло невероятно силно падане. Това е само усещане, нищо не виждам, представете си - черен екран! Сякаш летя с хипер скорост и падам отвисоко в тялото си. И когато падна, цялото ми тяло се разтриса. Така се разтрисам, че направо подскачам в леглото. Интересното е, че тука не става въпрос до просто сън, а до реално подскачане. По думите на приятелката ми, тези подскачания в леглото ми се случват почти всеки ден. В началото се е плашила, но после ми е свикнала. Когато ми сподели това, веднага направих връзката, че дните за които ми говореше (в случая последните 3 дена) докато заспивах винаги усещах това падане със хипер скорост и разстрисането на тялото ми.
Моето обяснение за тези случки е че съвсем несъзнателно явно излизам от тялото си. Но въпроса ми е, след като излизам от тялото си, защо не виждам нищо освен черен екран. Освен това има ли начин да контролирам това падане, защото последният път така се разтресох, че сърцето ми щеше да експлодира.
Още по интересното е, че всеки път като ми се случи това при събуждане някак вътрешно знам, че съм бил мнооого далеч. Много далеч от нашата планета, слънчева система, а може и галактика. Това вече не знам дали не е просто плод на моята фантазия или нещо действително. Ако е истинско чудя се как ли мога да разбера къде отивам и с кого се срещам. Защото другото нещо, което "знам" при събуждане е, че съм се срещал с някого, даже с много "хора". Веднъж дори бях толкова капнал при събждането си, сякаш цяла нощ съм участвал в някаква тежка конференция. Абсолютно същото усещане, но пак нито си спомнях нещо, нито видях нещо при "падането" си.
Друго нещо, което ми се случваше преди (общо взето в тийнеджърска възраст), паралелно с "падането", е т.нар. летене по време насън. Тук вече виждах и усещах и затова мога да съдя затова като сън или спомен от минал живот, но не астрално преживяване в реално време. (Сега като се замисля, ако времето наистина не съществува и е просто човешка измислица, тогава може да се приеме, че си е чисто преживяване). Спомням си, като чели го сънувам в момента докато пиша, как се учих да летя. Засилвах се по един склон и се хвърлях и отпусках във въздуха. Невероятно усещане на лекота на тялото. Като цяло незабравимо преживяване.
Хм, всъщност сънищата ми с летенето прекъснаха в късна тийнейджърска възраст. Можеби бях на 17-18 години, когато тъкмо заспивах и започнах да сънувам как летя над някакъв невероятно красив град. Бяхме много. Не бях единствен. Имаше страшно много кръжащи и летящи като мен. Усещаше се някакво напрежение във въздуха. Всички се страхувахме от нещо и гледахме постоянно надолу със забити в земята под нас очи. Сякаш очаквахме нещо да се случи. В този момент се случи нещо ужасно. Всичко отведнъж започнахме да падаме. Телата ни станаха страшно тежки и се понесоха със страшна скорост надолу към земята. Тогава се събудих и си спомням при събуждането, че едвам си поех въздух. По случайност баща ми беше в същата стая, където бях заспал (в хола пред някакъв глупав филм) и така се беше стреснал като си отворих очите че веднага загрижен се стече да види и разбере дали съм добре. Тогава ми обясни, че преди да се събудя в ужас, съм подскочил в леглото поне с 5 до 10 сантиметра, след което съм се вдигнал и съм се събудил. Това, което ме учуди беше разказа на баща ми след като му разказах какво съм сънувал. Оказа се, че и той като малък, а и после като възрастен, много често е сънувал как лети. Това много ме беше впечатлило. После си спомням разпитвах и други хора, дори ако не се лъжа бях пускал тема във форума преди 2-3 години, която обаче нещо не можах да намеря.
Сега като се замисля, пишейки този постинг, май това което преживявам с това "падане" почти всяка седмица, има много общо с този сън с падането и другите летящи хора, който сънувах в късната си тийнейджърска възраст. Интересно...
Да. Интересно ми е да чуя вашите истории по темата и евентуално обяснение. Колко от вас са сънували, че летят и какви са вашите преживявания.
