Така, този сън е специално за Alien, който се заинтересува от това, че съм сънувал китайци на българска територия. Естествено и за всички други на които им е интересно. Сънят е от края на 2004 година, тогава не знаех нищо за илюминати, американци и китайци управлявани от едно място или каквото и да е. Та за това след съня бях много объркан. Естествено от тогава много неща ми се изясниха. Искам да подчертая, че сънят естествено е много личен, т.к. някои емоции и преживявания в него въобще не бяха приятни. Забелязал съм и друго, че при сънища, които сякаш те предупреждават за нещо, краят винаги е там, където трябва да направиш избор. Тук краят също е отворен за съжаление.
Спомням си кулминацията на съня. Тя започва пред една огромна сграда с формата на буквата П, като централния вход е точно между двете крила, т.е. на лицето на третото. Входове има и на дъното на краката на буквата, но те са по-малки, странични. Спокоен съм. Вървя покрай лицето на дясното крило и ще завивам на дясно, за да вървя през вътрешната част на буквата към централния вход. Отивам в сградата, за да се срещна със свои близки. Тъкмо завивам зад ъгъла и тръгвам към входа, чувам изстрели, а след това викове. Стъписвам се и замръзвам на място. Стрелбата продължава. Някой вика на китайски, а след това се чупят стъкла, които падат около мен. Пак викове и от двете крила на П-то започват изстрели към вътрешната част на буквата, по-точно към мен. Ококорвам се светкавично и се връщам колкото мога по-бързо зад ъгъла. Там се сблъсквам с мъже в униформи, но не парадни, а бойни. Виждам, че са военни, говорят английски. Странното е, че ми козируват, а аз не се учудвам, а им отвръщам. Казвам им, че сградата е превзета от китайци, а те искат разрешение да щурмуват. Притеснен от факта, че близките ми са в сградата издавам такава заповед малко прибързано. Момчетата, които се опитват да щурмуват централния вход загиват под дъжд от куршуми, а малкото влезли чувам, че ги разтрелват още на партера. Разбирам, че едва ли някой от близките ми е останал жив след атаката на китайците, а сега загубих и групата войници. Някак нареждам да се повикат подкрепления, но да щурмуват сградата от покрива с хеликоптери. Десантът пристига, но китайците се оказват не по-малко умни. Те заемат позиции на някои от балконите и обстрелват машината. Тя се опитва да се доближи максимално до сградата и на войниците им се налага да извършат десанта не на покрива, а на балконите под прекия китайски огън. Едно от въжетата се закача там и един китаец виждайки, че съм останал съвсем сам решава да слезе по него, за да ме довърши. В този момент изпитвам само едно чувство, желание за мъст. Загубил съм всичко, душата ми е изтормозена и вече и е безразлично какво ще последва. Изваждам двата автоматични пистолета, които не знам как са се указали у мен и докато китаецът се спуска с бесни викове по-въжето, очевидно незнаещ, че съм въоръжен, не носех униформа. Обстрелвам го бясно. Когато той пада на паважа, чувам, че някой го вика, но като не го намира излиза на терасата и се подава над перилата, за да погледне. За мое учудване това е жена, която ми изглежда позната. Тя ме вижда и се връща обратно в сградата. Решавам да я преследвам, за мен тя е предателка, т.к. не беше китайка, а викаше китаеца на китайски и се скри когато забеляза, че я гледам. Нахълтвам в сградата през малкия вход на крилото на П-то. На партера заварвам голяма група въоръжени китайци и жената, очевидно готвещи се да се изтеглят. Започвам да ги обстрелвам, но след като свалям няколко жената дава нареждане да спрат огъня точно в момента, когато пълнителите ми се изпразват и трябва да заредя. Тя им казва да се изнасят по стълбището нагоре към покрива и остава сама с мен на партера. После ме пита защо не се отказвам, каква цел преследвам, не знам ли, че нямам шансове да ги спра. Аз с истински дълбоки болка и отчаяние в душата, такива каквито не съм изпитвал никога на сън и отвръщам, че явно преди не се изправяла срещу човек, който просто вече няма какво да губи в живота. Презареждам и откривам огън по нея, но тя се шмугва между куршумите и разпилените мебели в един асансьор с овална форма, чиято шахта е като колона в края на партера, опряна на стената. Решавам да я преследвам по стълбите и се затичвам по тях. Тогава забелязвам, че китайците минират цялата сграда, очевидно за да прикрият чрез експлозията какво точно са търсили в нея. Стълбите са блокирани от групата китайски войници, която се изтегли по тях с купчина отломки от стените и мебели. Към мен се спуска китайски дракон и се опитва да ме сграбчи (типичен символ на Китай). Аз се затичвам към асансьора и го викам. Вмъквам се вътре в последния момент. Вратата се плъзга и се затваря, а аз се заглеждам в копчетата. Нямам време, ако искам да хвана предателката трябва да решавам бързо на къде е отишла като се е качила, т.к. се оказва, че асансьора водил и към подземни етажи. Забелязвам, че под таблото нещо със стената не е наред. Част от покритието е като отлющено, оказва се, че това е капаче и отдолу има още един панел само с едно червено копче. Явно в бързината си тя не го е затворила както трябва. Натискам копчето и асансьорът тръгва с бясна скорост надолу. Спира се след известно време, колкото да се качиш на 20 етаж на сграда, помислям си аз. Врата се отваря и влизам в затъмнена стая. Пред мен с учудено изражение седи изправена същата жена, държи някакви папки и гледа ту мен, ту едно бюро в тъмния край на стаята, на което стоят трима генерали в униформи, чиито лица не виждам. Жената се обръща и отива на едно друго бюро, където започва да подрежда папките си най-безцеремонно, сякаш не съм дошъл, за нейната глава. Нещо обаче ми подсказва, че сега не е моментът да се поддам на желанието за отмъщение, нещо не е такова каквото съм го мислил. Генералите ме повикват. Поглеждам към тях, не говорят на китайски, а на английски. Похвалват ме за изпълнението, за това как съм се справил, а аз недоумявам, т.к. не знам кои са и освен това от моя гледна точка не съм се справил въобще добре. Но те настояват с похвалите. Накрая взимат решение, че аз съм подходящ за следващото начинание. Още преди да попитам какво начинание и защо аз, жената се сепва и нервно започва да пита, как така аз, нали тя била избрана. Генералите и заявяват, че аз съм по-подходящ, т.к. вече нямам нищо за губене и съм по-независим материално и психически, т.е. не може да ми бъде повлияно. Разбирам, че всичко онова, което се случи горе в сградата беше нарочно разигран сценарий, за да стана човекът който им трябва. Жената също май го разбира, т.к. тя всъщност помогна за това, а сега заемам мястото и. Тя също бе изиграна от генералите. Но аз решавам да не се бунтувам преди да чия какво имат да кажат господата в парадните униформи. А те ме питат дали съм съгласен да поема мисията. Съгласявам се, а те отвръщат, че в такъв случай е решено – аз ще извърша полета. Разбирам, че става въпрос за космически полет, но преди да попитам каквото и да е се събуждам.
