Японският експеримент
Източник: Fenomenibg.com
Японци опитват да построят малка пирамида точно до Пирамидите в Гиза, използвайки методите, използвани от египтяните. Далеч не всичко обаче се развива по план.
През 1978 г. на японци им хрумва идеята да направят научен експеримент, с който да проверят как се прави пирамида с предполагаемите методи и техника на древните строители. Честта за това оригинално начинание се пада на компанията "Нипон корпорейшън", която замисля и финансира целия експеримент. Египетското правителство разрешава на компанията да построи пирамида с височина 20 м недалеч от пирамидата на Микерин в Гиза, при условие че новата конструкция ще остане там само няколко дни, след което мястото на строежа ще бъде възстановено в предишния му вид. Японците започнали с подготовката на каменните блокове в кариерата, която някога доставяла облицовъчните блокове за Голямата пирамида. Тя се намира на около 15 км, на източния бряг на Нил.
Там японските специалисти и наетите от тях работници дори не се опитали да извадят блокове направо от скалата. И дума не можело да става за използването на медни триони и сечива. Наложило се да използват по-съвременни инструменти. Блоковете от по 2,5 т се видели непосилни за експериментаторите, които решили да правят по-малки - само по един тон. Затрудненията продължили с прекарването им по реката. Лодките не можели да ги издържат, както не могат да издържат 15 души с общо тегло 1 тон. Наложило се да ги прекарат с параход. Стоварили ги на другия бряг и бригади от по стотина работници се опитвали да ги повлекат по пясъка. Блоковете не мръднали и на сантиметър. Тогава докарали съвременни строителни машини и с тях ги откарали до определеното място за строеж. Там бригадите успели да повдигнат блокове на сензационната височина от 30 см.
За завършване на конструкцията, т. е. за нареждането на блоковете един върху друг, на помощ били повикани кран и хеликоптер. Не може да се каже, че японците са претърпели поражение при експеримента си. Всеки познава тяхната упоритост, честност и изобретателност. Аз не се съмнявам, че са направили всичко възможно, за да успеят. Но с експеримента си те демонстрират единствено че древните египтяни не са могли да построят пирамидите така, както някои уверяват, че са ги строили.
Пирамиди в Мексико
Източник: Fenomenibg.com
Пирамидите в Мексико дълго време са оставали в сянката на египетските пирамиди. Това се дължи на географското им положение и на по-късното им откриване.
Повечето Мексикански пирамиди са с пресечен връх. Много от тях имат стъпала, водещи до постройка на върха на пирамидата. Голяма част от пирамидите са разположени на полуостров Юкатан. Интересни пирамиди има в Тула, Теотиуакан, Чичен Ица, Ушмал, Куикуилко, Монте Албан, ШочикалкоУтвърденото от официалната наука схващане, е че пирамидите са с датировка от преди 2000 години, т. е. от началото на новата ера. Това обаче е доста спорно, поради луковичната структура на пирамидите. Често срещано явление е надграждането на нова пирамида върху старата, така че много пирамиди представляват няколко пирамидални постройки, нахлупени една върху друга. Датировката на най-външната пирамида може и да е вярна, но вътрешните са от доста по-ранен етап. Интересно е и схващането за функцията на пирамидите. Счита се, неизвестно защо, че пирамидите в Мексико, в които са открити много трупове, са служели като места за извършване на церемонии, а не за гробници.
В същото време официалната наука твърдо заявява, че пирамидите в Египет, в които не е открит труп, датиран от времето на построяване на пирамидата, са гробници на фараоните. Друг е въпросът, че повечето трупове, открити около египетските и мексиканските пирамиди, са погребани в по-малки и по-семпли гробници точно до пирамидата.
Интересна е пирамидата в Чолула, щата Пуебло. Тя е най-голямата по-обем в света. Въпреки голямата си основа, пирамидата не е много висока. Със своите 54м. тя е малко по-висока от пирамидата на Микерин. На върха има площадка с площ около 4 дка. върху която е имало храм. Пирамидата съдържа мрежа от вътрешни галерии, изрисувани с фрески. Интерсно е, че по тавана няма сажди, т. е. не са били използвани факли за осветяване по-време на работата на художниците. При разкопки в първата тераса на пирамидата са били открити квадратен каменен блок върху два човешки трупа, идоли от базалт и голям брой съдове, украсени с рисунки. Впоследствие учените са разпознали някои следи от строителното изкуство на маите - например характерния сводест таван, който се среща и в Голямата пирамида в Гиза.
Друга интересна пирамида се намира в Кастильо де Теайо. Тя е сравнително малка - висока е само 15 м. Намира се в центъра на селото, основано около нея преди повече от век. Интересна е повече с това, че семплите индианци от селото, които никога не са чували за научните спорове, какво са и какво не са пирамидите, знаят, че в конструкцията има нещо, което ние наричаме енергия. За това нещо обаче те имат друго име - теайо или "богът, който вече го няма", а на древния език науа се казва "теокали" (жилище на бога) или "теопантли" (огън около бога), както и "цакуали" (затворено движение). "Богът" може да си е заминал, но ни е оставил за спомен "затвореното движение". То съществува и поддържа релра на човешко жертвоприношение. Но за щастие има и специалисти, които не мислят така. Археолози заедно игиозната вяра на населението заедно с католическите є подправки.
В същото това селце Теайо има прелюбопитна статуя на човек с отворени гърди. На туристите, жадни за по-силни усещания, тя се представя като скулптура на човешко жертвоприношение. Но за щастие има и специалисти, които не мислят така. Археолози заедно с лекари са изучавали статуята и са стигнали до единодушното мнение, че се отнася до професионална... торакотомия.
Пирамидите с Атлантите
На север от столицата Мексико, в щата Идалго, се намира позападналият град Тула. Там са открити останките на древния Толан - главен град на толтеките, които играят важна роля в историята на Месоамерика. В този културен център се намира обектът, който съперничи на Храма с надписите в Паленке. Това е пирамидата с атлантите или за по-лесно - Тлауискалпантекутли. Специалистите казват, че 4-метровите каменни фигури, известни като атланти, били воини, които в дясната си ръка носят атлатл - приспособление за мятане на стрели, а в другата - връзка стрели. Фигурите са с нагръдници и шлемове, каквито толтекските войници никога не са носили. Те могат да минат и за войници, но не толтекски. Дори и за професионален стрелец с лък ще е трудно да метне стрела с уредите, които държат атлантите, да не говорим, че стрелите не приличат много на стрели. Ерих фон Деникен вижда във фигурите извънземни астронавти с неопределен уред на гърдите, а това в ръцете им - някакво оръжие или комуникационна система. Археолозите гневно отхвърлят теорията му, но сега ще трябва да обърнат внимание и на Алън Алфорд. Английският автор също вижда в атлантите извънземни посетители, които обаче носят не оръжие, а инструменти, използвани в рудодобива или за обработка на каменни блокове. Нещо повече: в книгата си Алфорд помества и детайл от толтекски релеф, показващ как точно се работи с този инструмент.
)))