А сега- по темата. Първо искам да се извиня, ако въпросът вече е зачекван, но не ми се преглежда пак цялата тема, а и малко напомняне никога не е излишно
Във връзка с този метод, трябва да се обърне основно внимание на епифизната жлеза, която се зарежда с енергия всеки път, когато тялото бъде изложено на слънчева светлина, а директно- и чрез очите (в по- малка или в по- голяма степен). Тъй като епифизната система е една от системите за захранване на тялото, развиването и води до по- голяма възможност за поемане на по- голяма част от тази функция, освобождавайки до голяма степен другите системи, като е възможно, както това се е получило в случая на Х.Р.М., функцията почти напълно да се поеме от нея. Като доказателство за това може да се разглежда пониженото желание за хранене след правене на духовни упражнения или след продължително стоене на слънце (примерно ако сте прекарали цял ден на плажа).
А ето и малко сборна фактологична информация, не на последно място и за ролята на цветовете:
Всичко, включително и хората, е създадено от електромагнитна енергия, която трепти с различни честоти, съответстващи на звук, светлина и цветове.
Епифизата е органът, който определя влиянието върху нас на светлината и цветовете, които играят голяма роля в контрола на денонощния ни ритъм. Тя работи заедно с хипоталамуса - друга жлеза, свързана с чувствата на глад и жажда, либидото, биологичния часовник и определя скоростта на стареенето.
Когато светлината достигне до очите или кожата ни, тя предизвиква възбуждане в нервните окончания и импулси, които се предават до епифизата.
В епифизата когато светлината намалее и под въздействието на серотонина (“хормонът на щастието”) започва да се образува мелатонин*, чиято секреция достига апогея си в най- тъмните часове на денонощието.
*(тука малко странична информация)*
Когато е в достатъчно количество, мелатонинът леко понижава телесната температура на човека – по този начин се намалява и консумацията на енергия и се ускорява регенерацията на клетките, които не са активни по време на фазата на съня.
Предполага се, че мелатонинът е и един от най-мощните, познати ни до момента, антиоксиданти, които действат както на ниво клетъчна мембрана, така и вътре в самата клетка. В хода на еволюцията човек е загубил способността си да произвежда някои мощни антиоксиданти, като бета каротин и витамин С в организма си, но е запазил други антиоксиданти (например мелатонин), които дезактивират свободните радикали (голяма заплаха за организма) и така образуват мощна отбранителна система срещу тях. Например мозъкът, съставен от 50 процента мастна тъкан, една трета от която са ненаситени масти, е много чувствителен към свободните радикали. Намиращата се в основата на мозъка епифиза синтезира мелатонин, който представлява “последния рубеж” срещу свободните радикали, атакуващи мозъка.
Мелатонинът понижава и нивото на “лошия” LDL-холестерол, предпазва от някои видове рак и стимулира имунната система.
Множество изследвания и наблюдения са показали, че различните цветове водят до установяване на равновесие в нашите физически и емоционални функции. И така, различните цветове носят различна енергия и имат различна честота и дължина на вълната, което води до различно влияние върху физическото и психическото ни състояние.
Всички вещества в плодовете и зеленчуците, както и всички неорганични материи имат характерен цвят. Пресните зеленчуци са заредени със светлинна енергия от Слънцето, както и с магнитна земна енергия. Всички храни имат вибрации, хармонични със седемте основни чакри, както и с жлезите, органите и нервните центрове, свързани с тях. Енергията, освободена от различните цветни вибрации при хранене, се привлича от сходните енергийни центрове и ги зарежда- всяка храна енергизира, пречиства и лекува определена чакра.
При състояние на цветови дисбаланс организмът губи стабилността си. Когато на един или повече от енергийните ни центрове не достига енергия, другите са претоварени. Ако дисбалансът не се коригира, може да предизвика болести.
Таааа тъй като светлината явно съдържа всички цветове, нужни за нормалното функциониране на тялото, директното и поемане чрез ретината (което става в подходящото за това време, когато опасните за окото лъчи са най- малко) може максимално да захранва епифизната жлеза (след като тя бъде приучена към подобен род захранване), а от там и цялото тяло с нужната енергия, правейки ненужно поемането и чрез процеса на хранене с медиатори.
