Светлината, за която Вердин говори, е битието - всичко съществуващо.Той говори за "вътрешното слънце" - тоест метафоричната светлина, която съзнанието дава на тялото.
С други думи Вердин говори, че за да черпи тялото енергия от съзнанието, достатъчно е това тяло да е одухотворено и да има съзнание в него.Тоест, да е живо, да не е клонинг и съзнанието да не е предприело астрален път(перманентен).
А светлината от слънцето е просто светлина.Можем да направим малък компромис, като кажем, че светлината на слънцето е съзнание в материална форма.
Ако се идентифицираш с физическата светлина, това е ограничаване на съществото ти и нищо не правиш.Защото в теб има толкова мрак, колкото и светлина.
Говоря за тъмнината като небитие - онова, което го "има", когато в пространството няма нищо - няма материя, няма вакум - онова, което е било, преди Сътворението."Небитие", наречено от философията.
Да, човек е светлина, когато тя е синоним на битие - той е всичко.Човекът не е и тъмнина само тогава, когато тъмнината е синоним на небитието.
И така отговарям на marhs - вечер няма нужда от лампи да заместват слънцето.Физическото слънце не е въпросът и именно тук не съм съгласен с Манек.
Физическото слънце спомага за 1.пречистване на тялото от токсините, 2.стимулиране на мозъчните и другите телесни хормони, 3.постигане на спокойствие на психиката и като следствие на 1,2 и 3 тялото изоставя храната като нещо, което го натоварва и преминава на онова, което Вердин нарича "вътрешното слънце" - битуващото в тялото съзнание.
В общ план мешавицата между авторите е пълна и трябва да се уточни кой за какво говори.
