Аз ,ще пофантазирам малко.
Разликата между съзнанието и науката е в ефекта на наблюдателя.Наблюдателя наблЮдава явление,и се ограничава в неговото разбиране.Тоест наблюдателя създава рамка която не може да бъде напусната(почуствана).
Съзнанието от своя страна,работи със измерни вероятности.Те се съдържат в нас,под формата на на мисли и чувства .
Всички сме забелязали ,че странно как но това ,което сме си фантазирали в миналото ,днес се оказват наша реалност.
Цялата странност, на уж случайното събитие е е това ,че всяка наша мисъл ,която е насочена на някъде,получава моментален отговор от измерната реалност.
Пример мога да дам с вероятностите който ние разиграваме като очаквания за прехода.Всеки един от нас ще разиграе версия на една вероятна измерност.Самия факт ,че казваме някакви думи,веднага подрежда,някакъв вид баланс,това са мислите,които ние превръщаме в уж случаен отговор.Тоест ние ,не можем да кажем нещо което не е истина....
Всяка мислъл за бъдещето получава своя моментален измерен отговор под формата на фантазия.
Това е и принципа на илюзията.Разликата между фантазията и реалността е в това ,че реалността съществува само на определена дължина която е получена като хармония от всички измерни вероятности.
Затова всички сме прави,но най прав е този който изравни своята скорост с тази на нашето измерение.Скоростта на нашето измерение ние измерваме със скоростта на светлината еди колко си километра в час .Тоест хармонията на нашата реалност работи на тази скорост.
Преди да обянся ,защо всичко е съзнание,ще се опитам да направя няколко връзки с проекта ЦЕРН.
В момента учените наблюдават взаймодействията между ускорените частици,за да видят,как те променят поведението си.
До колкото си спомням скоро беше и обявено ,че е задържана частица антиматерия,за еди колко си минути.
Според мен при ускорението на частиците се случват няколко вида трансформационни процеси.
Един от тези процеси е и превръщането на частицата в състояние при което се получава информационно дублиране с обратен знак.
Оказва се съществува състояние в което се образува обратна полярна реалност.
Главоблъсканицата започва когато започнем да търсим и самата антиматерия в НАБЛЮДАВАНАТА реалност.
Оказва се ,че за да съществува такава закономерност,значи ,че някъде в пространството съществува обект който се явява антиматериален двойник на обект от нашата измерност.При взаимодействието между двете тела се образува в основната вълна на гравитация.Двете тела са в постоянно равновесие,и на пръв поглед не би трябвало да има разлика в равновесито помежду им.
Опита обаче ни показва ,че няма система която да не съществува в друга система.
Съществува голяма вероятност,в даден момент ,голямата танцуваща електронна двойка да взаимодейства с друга електронна двойка с по силен магнитен заряд.При това положение е възможно да се получи ускорение което да измести полярната двойка в други измерни нива на хармония.
Ние живеем в елкетромагнитно поле,и си мислим че земята се движи с скорост ,далеч по малка от светлината.Аз обаче ,мисля ,че това не е така.Галактиката ни се върти около централното слънце със скорост ,чиято вълна е самата светлина.
Наблюдателя,не може да излезе извън обекта на наблюдение,за да види ,че всъщност ние сме в един гигански ускорител.Точно като в ЦЕРН,
Реалната скорост на земята винаги е била светлинната.Само електомагнетизма ни балансира усещането за скорост.
Ако мойта теория е вярна ,значи ,че при ускорение над светлината скорост,се получава електромагнитното копиране с обратен знак.
Когато нашата система взаимодейства с мощен магнитен обект,се получава и ускоренито ,което ни трябва за да обърнем полюсите.Полюсите ще сменят знаците си защото ,по принцип и двата аспекта са били ускорени.И плюса и минуса,не е било поотделно,и няма как да стане ,ако няма баланс.
При ускорените на електроната двойка,от която разбира се ни интересува само единия резултат,другия както знаем е същия с обратен знак.
Та при ускорението на нашата земя, което ние не усещаме,заради ефекта на наблюдателя,Нашата планета ,ще достигне точка на превръщане при което сменя полярностите.Това е така ,защото колкото повече се ускорява една частица,толкова повече полярноста с която взаимодейства намалява .Ускорението продължава до пълното неутрализиране.Веднага щом се неутрализира,полетата сменят местата си и по този начин ние разменяме заряда си.
Ако нашата планета смени полюсите си , е ясен знак ,че тази трансформация е станала без да разберем нищичко.
Целия преход,ще се запечата на лентата на опитната душа,дори и да не искаме.Съзнанието ни ще придобие опитността на частицата,и това ще отключи механизмите на многоизмерното съзнание.
Когато наблюдателя пътува вътре в Частицата,се отваря времеви портал,който трансформира самата частица в някои от каналите на многоизмерната космическа реалност.
Учените наблюдават,че частици се появяват и изчезват хаотично ,без конкретна закономерност....И няма как да има закономерност,като си страничен наблюдател.
Линейната ни представа за движение,също обърква учените.Те наблюдават,че частиците се движат хаотично , и също така не могат да изчислят вероятностите им.
Картината обаче се промена когато осъзнаем ,че не се движи частицата,а се движи само пространство.Винаги се е движело само пространството,и само ефекта на наблюдателя причинява илюзията за обратното.
Колкото повече вникваме във измерните вероятности ,ще откриваме че когато сменяме позицията на наблюдателя,ще успяваме да докажем всяка една вероятност.
Стигнем ли до там ,ще разберем,че трансформацията е била само в нашата гледна точка.
Ние винаги сме съществували във всички вероятности,и само наблюдателя пътува.
Когато това бъде доказано,ще разберем защо фантазията е толкова важна.
Причината да се ускорим ,може би изобщо не е космическа,космоса изобщо може да не е космос.
Нито всетлината светлина,може би за това и Морфей от матрицата казва...” нима си мислиш ,че това което дишаш е въздух”......
Когато илюзията се разпада,остава душата, тя може да е една самотна пътуваща частица в търсене на своята пловинка.
Винаги сме познавали бъдещето,не мисля,че и този път ще сгрешим.
Във времевия тунел който ще се отвори ,може всеки да влезе в собствения си бъдещ измерен канал.Кой къде ,ще пристигне предполагам зависи само от нас.
Даже сега си представям ,че това е следващия естествен етап от трансформацията на ускорението.
След смяната на полюсите,би трябвало ускорението да остане стабилно и съзнанието да разбере ,че живее в ускорението на светлината.Това ,че наблюдаваме статични обекти,не значи,че те не са ускорени на светлинна скорост.
Светлинните ни тела май са точно това.
Съвремената наука,вече,е стигнала до извода ,че не наблюдава реалността,а наблюдава себе си.Затова и тълкуваме нещата като ускорение ,превръщане и полярност....
Сигурен съм ,че можем да местим цялата планета,стига,да пожелаем.
Гледам ,съмнало се е навън пожелавам ви приятен фантастичен ден.
Тема: 2012 г. (Прочетена 574493 пъти)
Април 20, 2006, 15:08:56 pm
