Като цяло природата е балансирана. Движи де по определени закони и принципи.
Ако застанеш под водопад и крещиш "Не искам да се намокря!" какво ще последва? Вир-вода...

Не е достатъчно само желание и приказки. Нужно е единство между "мисъл, дума и действие" Но едва след като сме разбрали законите, принципите по които нещо се случва.
Примера с рака е много показателен. Според моето виждане няма значение искал или не да те споходи рак. И в двата случая го подхранваш. И то качествено защото знаеш как действа той - приватизира ти тялото.

Всеки желяе да му се рзмине тая възможност. Но ако продължава да приема тежки метали, съединения съдържащи мед, химикали съдържащи изопропилов алкохол... ако продължава с раздразнителни реакции и повдение спрямо постъпките на околните... Как мислите? Дали ще му се размине рак-а?
Желанието и нежаланието, сами по себе си не решават нищо конкретно и самостоятелно. Но са пътеполагащи. Ако не допуснеш вероятноста да се разболееш от рак, не допускаш и да се запознаеш с причините за него. Това поведение няма да ти даде и възможност за осъзнат избор и постъпки водещи към здраве. Но допускайки вероятноста, вратата към информиране се отваря. Тогава зависи от желанието ти, ще се информираш ли за причините и ще предприемеш ли нужните корекции в хранителния си режим и поведенческите си реакции.
Т.е., ако не искаш водопада да те подгизне - няма да застанеш под него.
......
Та за 2012-та:
Ако съставим списък от причините, които могат вероятно да доведат до катаклизми, можем да определим и нужните действия за по-благоприятно развитие на събитията. Поне тези, които са по силите и възможностите ни.
Няма лесен, прост и бърз отговор и решение. Всичко е взаимосвързано и някои неща подсилват а други намаляват вероятностите.
За тези, които заявяват, ще на всяка цена трябва да се постигне нещо... нека не забравят, ще в цената, щом е всяка, е включен и живота им. Постигането с цената на живота, често е чиста загуба...
.....
В този случай дали ще допускаме или не край на света няма значение за крайния резултат.Има значение за нас.Ние не искаме да го допускаме защото не ни харесва, но в живота ни се случват много неща независимо от това че не ни харесват.Когато допуснем всякакви възможности ще отворим ума и сърцето си и ще се доближим до развръзката която искаме.С отхвърляне и недопускане това не може да се случи.
Така е
eses... почти. Има значение и за нас и за крайния резултат. Ние сме на ход. И ние имаме карти в ръцете си (образно казано).
Въздуха, водата и почвата се замърсяват прекомерно и природата, въпреки силата да се самопочиства е поставена пред колапс от нас самите. Какво може да се направи? Списъка е много дълъг за споделяне. Обаче ще се наложи да се плати някаква цена. Примерно от към лукс и удобства (поне временно докато се намерят и приложат неразрушителни методи). С все по-засилено добиване на изкопаеми суровини подкопаваме основата върху която можем да съществуваме. Бихме ли рискували живота си за да запазим статуквото и временното си удобство? Ами ДА. Това и правим почти всички и в момента.
Бихме ли преустановили агресивните и нервни изблици спрямо природата и хората? Не съм сигурен, че ще ви е лесно да обуздаете властолюбието и себелюбието на Его-то. А е възможно. Успеем ли, ще подобрим "атмосферата" и ще умножим щастието и Любовта в света. А за това не са ни необходими богове и извънземни. Не са ни виновни те (или не само те), защото и в нашите карти има козове. Ако хвърлим картите и се откажем - резултата е ясен. Ако изиграем разумно и отговорно козовете си дори да не спечелим то загубата няма да е съкрушаваща.
И все неща в този порядък.
Няма как да постигнем промяна ако самите ние не се променим.
Може, и ще ни споходи промяна но едва ли ще е желаната.