За Бастет, Беглиг Таш, Атлантите, Людмила Живкова, Георги Марков, ДС и много други инересни нещица.Доста е дълго, но си заслужава.
http://blogzaserioznihora.blogspot.com/p/blog-page_6746.htmlОфициалната история мълчи откъм подробности как са протекли разкопките, както и какво е открито. През лятото на 2009 г. за първи път посетих мястото и направих свое собствено проучване на нещата. Това, което разбрах се оказа много по-голямо, дълбоко, древно и многопластово от всичко, което знаехме досега. Намесени са множество интереси и следите се преплитат една връз друга, което прави представянето на нещата в една адекватна хронология почти невъзможни. Успях да се срещна и да интервюирам местния „събирач на истории”, Илия Петков, който е бил партиен секретар по това време и също е бил пряк участник в събитията. Милият човек е вече доста възрастен, но добротата е изписана на лицето му. Прие ме с удоволствие и разказа чистосърдечно, всичко което знаеше. Разговорът на моменти бе доста комичен, защото клетия човек е почти оглушал. Слуховите апарати не му помагаха и трябваше да крещя в ухото му, когато исках да задам някой въпрос. В процеса ми хрумна, че мога да му пиша въпросите си на лист, но дори тогава той ги четеше с лупа, защото нямаше очила. Това не се налагаше често обаче, защото той разказа почти всичко което искам да знам, без да задавам конкретни въпроси. По всичко личеше, че е разказвал целия сюжет безброй пъти на десетки хора, като мен, които са идвали от цялата страна, за да се докоснат до мистерията.
Ще пресъздам подробностите около случилото се, така както не могат да бъдат намерени в нито един официален източник.
След прожектирането на холограмата, разкопките започнали бавно и мъчително. Прогреса бил бавен и станало очевидно, че трябва по-тежко оборудване за постигането на целта. По този повод се присъединяват минни инженери, които заключват, че това е стар тракийски, а впоследствие е бил и римски полу-открит рудник, с открита част и галерии. Първоначално, миньорите намират само дървена лебедка, която очевидно била много стара. В процеса на копаенето експедицията намира вестник „Правда” на руски. По-късно Илия ми обясни, че през 1949-50 г. пристигнал инж. Лебедев, който дошъл да изследва района на база някакви стари документи намерени в Ермитажа в Санкт Петербург под претекст, че иска да види дали има условия за развитие на рударството в околността. Тази версия е много слабо издържана. Очевидно руснаците са просто поредните, които са получили сведения по свои пътища, че в Странджа има нещо от голямо значение, което ако попадне в ръцете на някоя от Великите сили, може да бъде в голяма полза. Излиза, че руснаците открили статуи до кръста както и камъни с надписи (и на Градището и на Мишкова нива, за която ще стане въпрос по-нататък в изложението). Опаковани са в чамови дъски в 1 волска каруци и са пренесени до пристанището в Бургас, а оттам – навярно за СССР. За да се убеди Илия, че нещо наистина е изнесено от страната, той отишъл при коларя и го попитал, дали тази история е вярна. Коларя казал „да” – била една пренатоварена каруца, теглена от 2 вола. След това Илия разказа за едно друго, още по-старо сведение. По време на турско робство, от Цариградската патриаршия са били изпратени двама свещеници с много висока култура и ранг. Те дошли с група работници, които са работели и на гробницата на Бастет и на Хероона (за който ще обясня по-късно) в продължение на 6 месеца. Възрастните хора твърдят, че са отнесли всичко за Цариград и може би Гърция. Всичко това води на въпроса – какво се случва тук? Излиза, че българите за пореден път разбират последни, за това, което е скрито в собствените им земи! Очевидно за това малко забутано място в малка Странджа се знае от Индия през Великобритания, Русия и дори гръцката ортодоксална църква! След това Илия каза, че мястото е посещавано и от нацистите, което разбира се е логично и е похлупака на всичко. По време на ВСВ в Малко Търново е имало 2 групи нацисти. Едната е инсталирана в граничния отряд, където са сложили голяма антена. Другата е настанена в местността Витаново. Ходили са на върха Градище за да подслушват линиите. Предвид сведенията, които имаме, че фашистите са се интересували от всичко окултно и са пращали експедиции по цял свят в дирене на всякакви древни, скрити оръжия, които да обърнат хода на войната в тяхна полза, не е чудно, че са минали и през Странджа. Официалната версия за присъствието на немските войници е за да се подслушват телефонните линии по време на войната, но предвид всички други екипи, които са ровели в околността, няма да е смело, ако предположим, че всичко е просто едно извинение, за истинската цел, която е пещерата на Бастет. По стечение на обстоятелствата, един от нацистите загива в областта, когато камион го блъска по невнимание, давайки на задна скорост при строежа на един бункер. Гроба на този германец стои и до днес и аз го посетих, за да се уверя в историята. На паметната плоча едва се различава вече почти изличена свастика. Оказа се, че историята е вярна.
Поемайки по следата, че разузнаванията по целия свят и различни духовенства знаят за гробницата на Бастет в България, попитах Илия дали преди въпросните събития през 80-те, в околностите е имало легенди свързани с Бастет или нещо подобно. Той се позамисли и разказа следната история. Преди много години негов приятел донесъл снимка на килимче, на което е избродирана жена-котка с мустаци. Снимката е направен в Стара Загора в апартамента на един друг техен познат, където над леглото стояло въпросното килимче с този образ на фона на двата върха – Малко и Голямо Градище. Явно тази легенда е съществувала и отпреди и се е съхранила по този начин (вече ти бях писал веднъж затова, как в българските килими и шевици се вгражда езотеричното знание на древните).
В контекста на историята за нациста обаче, можем само да заключим, че определено Германия също има апетити във въпросния сюжет, тъй като има слухове, че всичко в процеса на разкопките е отнесено там за изследвания и никога не е върнато. В процеса на разкопките, екипа попаднал на вход, подобен на минна галерия водещ към дълбок тунел и затворен с обработен правоъгълен камък. В тунела са открити полуизгнили дървени дръжки от сечива и скрипец. Освен тях екипът открива 2 камъка от черен гранат – плосък с гравиран мъжки профил и сферичен с 12 стени (това се потвърждава и от Илия, който твърди, че скоро след приключването на разкопките посетил мястото и под камъните имало остатъци от същия черен гранат). За него изследователите смятат, че е ценен информационен носител, подобен на днешните микрочипове. Находките били изпратени незабавно по разпореждане на Живкова в ГДР за лабораторен анализ, но там, както вече казах, изчезват безследно.
