Някой чете ли статията на списание 8,"фараони в тракия" на Мария Бончева.
Чух че са намерили някакъв скарабей.
В тоя град нищо не може да се намери.
автор: Мария Бончева
снимки: Владимир Мачоков
Д-р Васил Добрев разчете име на египетски владетел върху каменен скарабей от с. Любча. Откри и крилат слънчев диск.
"Повече от 30 години Смолянският музей ревниво пази най-ценния си експонат – фигурка на свещения за египтяните скарабей, издялана от камък, без дори да предполага какви тайни на историята крие. По убедителен начин изписаните на гърба му йероглифи доказват, че казаното от бащата на историята Херодот и баба Ванга е вярно: а именно - египтяните са били тук преди 4000 години. Името на фараона – Монтухотеп IV, който най-вероятно е изпратил експедиция в Тракия, разчете известният eгиптолог д-р Васил Добрев. Той няма нужда от представяне, но ако все пак някой е пропуснал филмите на „Дискавъри" с д-р Васко, както още го наричат, или материалите му във водещи издания у нас и в чужбина, следва да отбележим, че Добрев защитава докторска степен в Сорбоната през 1992 г., автор е на нова теория за произхода на Сфинкса, а в момента води разкопки на платото Сакара, където очаква да намери „изчезналия фараон" (Узеркаре от VІ династия).
Той е сред малкото учени, които вземат на сериозно думите на Херодот. И успява да ги подплати с факти и исторически издържани хипотези. Директна връзка с Египет той открива още в крилатия слънчев диск от светилището Палеокастро, който повече от 30 години бе погрешно мислен за каменен идол. Египтологът превежда директно от фараонски топоними и названия като Странджа, Перперек, Перелик, Сютка... Какво означават, ще прочетете в текста. И ще се изумите. Пътуването в миналото на Древна Тракия и Египет ще продължи с неизвестната история на една от най-красивите жени по онова време - тракийката от Родопите - Родопис. Тази омайна хетера е прототипът на любимата приказна героиня Пепеляшка. Ще ви разкажем и за Орфей в Египет, донесъл от там вярата за бога Слънце. Елате с нас да прочетем историята под друг ъгъл и да разкрием египетските мистерии в древна Тракия."
По една случайност имам това списание
Да се върнем на публикацията:
“В V в.пр.Хр. Херодот пише за легендарния древноегипетски владетел Сезастрис, управлявал през XIX в.пр.Хр., който “тръгнал през континента, подчинявайки всеки народ, който срещнел. (...) Правейки това, прекосил континента, и, като преминал през Азия в Европа, покорил скитите и траките”. В завладените страни Сезострис поставял “стели, на които било изписано неговото име и това на родината му и как със силата си ги е подчинил”. По-нататък Херодот допълва: “Струва ми се, че дотам най-далеч е достигнала египетската армия; защото в техните земи има положени такива стели, а по-нататък няма. След това се обърнал и се върнал назад.” Част от войските му, според бащата на изторията, останали при река Фасис, днес р.Риони в Западна Грузия. Дали и в земите на траките са останали египетски воини, историкът не съобщава. Завещанието на Херодот е добре известно на историци и археолози в България, но както и самият автор споменава, “от стелите, които поставил в различните земи египетският цар Сезострис, повечето вече не се виждат и ги няма”.
1.
СКАРАБЕЯТ ОТ С.ЛЮБЧА ПРОМЕНИ ИСТОРИЯТА
Монтухотеп IV бил известен с експедициите си. Дали негови пратеници са издялали и крилатия диск от Палеокастро?
Написаното от древния историк остава единственият непотвърден намек за египетското присъствие в Тракия до момента, в който след 24 год. престой във Франция и Египет, в България това лято се връща д-р Васил Добрев.
По съвет на проф.Диана Гергова той заминава за Смолян, за да види
каменна фигурка на скарабей с египетски йероглифи на гърба
До този момент за най-ценната находка на Смолянския музей не се знаеше почти нищо. Изследванията за него се ограничаваха с две изключително кратки публикации, едната от които на немски език в специализираната археологическа литература от края на 70-те години на миналия век. И в двете той е просто споменат, без да се дават обяснения или хипотези за произхода му.
Накитът от кехлибарени мъниста, в центъра на който стои свещеното бръмбарче
От тях научаваме, че единствения по рода си скарабей у нас е открит през 1976 г. от покойния вече археолог Владимир Мирчев при разкопки на тракийски могилен некропол в местността Бърцето край смолянското село Любча. Фигурката е в центъра на накит от кехлибарени мъниста и е датирана към VIII-VII век пр.Хр. На гърба на бръмбарчето са изписани йератически символи – опростен вариант на египетските йероглифи, един вид ръкописното им представяне. Повече от 30 години никой не бе опитал да разгадае чуждоземното писмо, но на д-р Добрев му бе достатъчно един поглед, за да произнесе на глас написаното – Неб Тауи Ре. В превод Неб означава господар, а Тауи – двата бряг, т.е. Египет. Целият текст се превежда като
“Господарят на Египет е Ре”
Малко по-късно д-р Добрев се връща в Египет и преглежда списъците с имената на египетските владетели. Открива фараон с такова име – царувал само 100 год.по-рано от данните, които дава Херодот – от 1992 до 1985 г.пр.Хр.
"Неб Тауи Ре, или Монтухотеп IV е последият фараон от XI династия. Властвал едва 7 години той е много малко известен, разказва д-р Добрев. За него се знае само от графити, издялани в Уади Ханнанат (място в Горен Египет, на изток от Луксор). За съжаление не са намерени нито статуя, нито гробницата му, която трябва да се намира близо до тези на Монтухотеп II и Монтухотеп III в района на Деир ел Бахри на западния бряг на р.Тива, т.е. в Луксор.
“Неб Тауи Ре е известен преди всичко с големите по мащаб експедиции”
– обяснява д-р Васко. – “Във втората година от царуването си той прави експедиция в Уади Хаммамат, която продължава повече от месец. Около 20 графита говорят за нея. Участвали са 13000 души, или около 1% от населението на Египет, което по онова време не надминава 1,5 млн души. Знаем и за друга негова експедиция в Уади ел Худи, където той за първи път отваря мина за аметист. Щом е правил толкова мнго походи, защо не и в Тракия?”
Освен намереният у нас, от този фараон, са останали още едва 4 скарабея. На всичките е изписано Неб Тауи Ре. Два от тях са открити в гробница в оазис близо до долината на Нил, а другите два се съхраняват в University College в Лондон.
Всички скарабеи от тази епоха са с размер от 4 до 13 мм
А намереният в Любча е именно 13 мм. Почти всички (80%) са изработени от камък, а не както по-късно от фаянс. Използван е зеленикав стеатит, който е досущ като камъка на родната находка.
“Значи рядкостта на името Неб Тауи Ре, характеристиките на скарабея – размер, камък, надпис, говорят за изстински артефакт. Говорят също така и за факта, че този фараон, известен с експедициите си, е изпратил такава и до Тракия малко след 2000 год.пр.Хр. По този начин
е подготвил терена за следващи мисии, може би тази в Тракия и Скития
на Сезострис I или III, за която говори Херодот” – заключава египтологът. Според световноизвестния специалист трябва да се преосмисли датировката на скарабея от с.Любча. “Може би VII-VII в.пр.Хр. е правилно като възраст за гробниците, но самата фигурка е много по-стара – XX-XIX в.пр.Хр. Затова как свещеният предмет е преодолял тази разлика във времето, има две възможности. Едната е да се е предавал от поколение на поколение в просължение на 10-12 века. Подобна реликва би била от огромна ценноста за управляващите родове. Другата версия е, че древните тракийци, населявали района на днешното с.Любча, са разкопали по-древна гробница и през VIII-VII в.пр.Хр.са преизползвали най-ценните елементи като каменния скарабей.”
В созополския архологически музей се съхраняват още два скарабея. Датирани са късен V век пр.Хр. Открити са от директора на музея Димитър Недев в Аполонийския некропол. “Те са дошли до тук през малоазийските контакти с древна Йония, т.е. те са вторичен внос от йонийците или атиняните. Свързани са с хтоничните (с подземния свят – бел.ред.) представи на древните траки, които идват през Египет. В гроба заедно с тях имаше и други предмети – червенофигурен лекит (лакиран глинен съд за балсамиране – бел.ред.), глинени магически предмети” – обясни ни Димитър Недев. Единият скарабей е изработен от синьо матово стъкло, а другият е от карнеол. На гърба на първи има печат, изобразяващ сфинкс. “Пряката връзка с Египет за мен е малко вероятна, защото къде е XIX век пр.Хр., за които говори Херодот, и къде е късният V век пр.Хр.” – коментира откривателят.
Фигурката на скарабея от карнеол - височина 12 мм
Изработеното от матово синьо стъкло скарабейче от некропола в Созопол с височина 15 мм. На гърба има печат, изобразяващ сфинкс.
Свещените бръмбари често бивали носени като амулет, който предпазва и лекува. А на коремчетата им наистина изписвали името на някой бог, владетел или по-рядко на друго знатно лице. В търкалящия топчета тор Scarabaeus sacer древните египтяни
съзирали праобраза на движението на слънцето
Затова между антенките на главата му изобразявали слънчевия диск. Достигащата до 2,5 см буболечка, наричана в Египет хепер, е смятана за мощен генератор на положителна енергия."
Със съкращения (на тази част от статията) от списание “Осем”
------------------
Не успях да се справя с прикачването на снимките, въпреки че изчетох всичко от "Помощ"
