Книгата на Мутафчиев, я имам от зората на "демокрацията". Тогава за пръв път прочетох за този случай. По-късно прочетох първата книга на Стоянова за Ванга без да знам, че последните страници са посветени на същата случка.
Според мен и двамата не казват всичко, в някои детайли разкразите им се различават, но като цяло се покриват.
От други неща, които съм чувал излиза, че почти всички свързани със това преживяване, биват сполетени от незавидна съдба. Дали това е защото са станали неудобни на някой или нещо, или е като легендата за проклятието на фараона.
Може би, това, че преднамерено мястото е запечатано с много невинна кръв придизвиква отблъскващата енергия на мястото.
За мен и двамата са скрили факти, или може би им е било наложено несъзнателно да го направят. Тук явно са замесени непознати фактори. Специално за Стоянова съм чувал от неин познат(не го познавам лично), че не разбира някои неща и им прави грешни тълкувания. Това може би е наложено и от времето. В следващите книги Стоянова разказва някои мн. интересни мистични случки, с исторически отенък, например за хилядолетният град погребан под вулкан, или за огромният злаетн конник, заровен под един хребет. Както и за това, че конника е защитника на тукашните земи. А т.е. конника е тракийският герой, който е изобразявам много от траките, и по-късно го е представен и в конника от Мадара.
Около Мутафчиев също така витаят много слухове. Основните са известни. Но нещо интересно, което четох, бе, че според еидн човек, който се представя за близък приживе на Мутафчиев, вторият е говорил, че тибетски монах му е разказал, как при тях се пази знанието, че преди хиляди години от Хималайските земи са били изпратени хора към нашите земи. Това е слух. Не се знае, дали тоя който се беше представил за познат на Кръстю не си е измизлил и без това звучи странно. Но не толкова. От друг източник, май беше поредицата за българите на БТВ се спомена, че там някъде в хималайска долина около Тибет до днес живеел малък коневъден народ, в който се отривали много подобни на българите черти.
Макар и това да са легенди, по мистериозен начин се свързват с други легенди и слухове.
Легендата за пръстена на Людмила, за която имаше тема във форума. Тоя пръстен май и бил даден от хиндуисти и в него било запечатано добруването на България. После според различни слухове тоя пръстен бил откраднат или изгубен и това станало в година 1981-ва.
Живкова умира 81-а, дали се е натровила сама или е убита, това няма как да разберем. Но аз съм си дръпнал книгата за нея, написана от Богомил Райнов. А на тоя човек четох една много хубава книга и мисля, че може да му се има доверие. Сега мисля да я почна тази книга за биографията на Людмила.
Живкова е поддържала много близки контакти със сем. Рьорих, а аз много уважавам това, което са правили. Може би не се знае, но идеята за "Знаме на Мира" идва точно от сем.
Сега един факт - Тодор Живков, не е известно да е говорил никога на всеослушание за за смъртта на дъщеря си, но хората около него са писали, че това страшно го е пречупило. Единственият слух по въпроса, който съм чувал е, че само веднъж е казал, че зад смъртта на дъщеря му стоят сили, много по големи, но от какво не е казал.
Другият слух, който е свързан с египетската връзка е че, до смъртта си Живкова е водела кореспонденция с тогавашният президент на Египет.
Следва факт - че пак през 81-ва този президент е убит.
Сега - защо Ванга е казала, че на Людмила не и била писана тази преждевременна смърт. Според мен - може би защото наистина се е самоубила, тя е била в тежко емоционално състояние, а може би самоубийството е нещо извън предначертаното. Всъщност май не съм чувал, никога предсказание за смърт, която да е самоубийство.
Или другата причина може да е точно в тези "много по-големи сили".
Следващият слух с 81-а, който свързвам, е че точно тогава, Живков е казал, че досега е било добре, но отсега нататък ни чакат много тежки времена. Тогава и основават тия външни фондове в западни банки.
За мен лично това, че Живкова се е "побъркала" по индийците звучи положително. Може би това и е дало духовно израстване. Аз знам, че Ванга я е харесвала и я обичала като дъщеря. Но и, че ние сме свързани с тази култура по някакъв начин, поне сме били. Раковски е първият, който прави изследвания и за него това е факт. За него санскрит, означава самоскрит, т.е. таен език. Досега не е проведено сравнително изследване м/у санскритският и българският, но и така може да се каже, че в българският има санскритски думи. Като например "веди" - познание, провиждане, което на наш език е види, да видиш. Чекрък е санскритската дума за колело. Или ведическите герой Кубра. Имаше и друг с прабългарско име. М/у другото в Индия има училище на името на Раковски, и то не е по българска идея, даже изненадващо било установено, че там го почитат като борец за индийското освобождение. Раковски приживе пише за Индия, и сравнява участта на българите с тяхната. По времето когато са били част от Британската империя.
За Александър Фол, мога само да кажа, че за мен, а и от поддръжници и противници се признава за най-големият траколог.
А книгата на Мутафчиев за мен има много ценни препратки и сравнения, чудни идеи. И малко известни неща.
Там е една статия за Мадарският конник. Май за Казахстан ставаше въпрос, за местна легенда за пророка Кубра и неговото летящо куче. Там имало древно изображение на две кучета, черно и бяло, и сякаш едното било сяка на другото. Кучетата носели гердан. Какъвто носи и кучето до конника от Мадара. Изображения на кучета с гердани са намирани и в Плиска.
П.с. За кои дати са несъответсвията в книгата на Мурафчиев? За пирамидите мисли, че са посторени според научното становище. Може би за преселенията?
Той свъщност едва ли е имал достъп до по-модерни и западни теории, но определено е имал усет. Не съм чел другите му книги, но знам, че е писал в тях неща, които са развивани после от други. А всъщност от новите автори той първи ги предлага. Например за Навуходоносор.
М/у другото много неща за българите са развивани според вижданията на Раковски, виждам че и от Мутафчиев са вземали. Както и автохтониците пък ползват Ганчо Ценов. Но не винаги това се споменава.
