Да,ето един интересен откъс:
Странна археологическа експедиция на екипа на Кръстю Мутафчиев в Странджа през 1981 г. обаче поставя началото на една от най-големите мистерии, неизяснена и до днес. Полк. Стефан Лилов разказва, че тя също е била обект на интерес при разработката на контраразузнаването, и след смъртта на Людмила Живкова е спряна.
По време на дейността на тази дирекция „Културно наследство” има една странна експедиция в Странджа, която част от хората правят. Значи има следи, че са водени разпити по делото и толкова. Виси недовършен този въпрос. Какво са правили, защо са харчили държавни пари, каква е тази експедиция?
Този сигнал ние го получихме по време на разработката. Те са дали ухо и на иманяри и по същество без надлежно разрешение от никакви културни институти или от държавата като цяло, те са използвали властови позиции, може би чрез Александър Фол и бяха ангажирали гранични войски, които с булдозер разкопаваха антични рудници, които се намират точно на границата с Турция, а някои от тези рудници преминават и на Турска територия. И са представени доказателства пред тези, които са разрешили да копаят по този варварски начин, че са намерили културни ценности естествено само в един римски рудник. Винаги ще се намерят следи от тази култура, но да съсипваш по такъв начин, да провеждаш изследване по този начин. Те търсиха световната цивилизация там.
Някакъв египетски саркофаг. Имате ли данни да е намерен този саркофаг?
Не, разбира се. Ние направихме една справка, с което спряхме това рушене на този културен паметник.
Или пък службите да са се върнали да търсят след тях някакви действителни следи. Или това е била чиста фантазия?
Не е фантазия дотолкова, доколкото такъв паметник съществува и естествено, че иманярската мафия, когато държавата така мащабно разравя един културен център, и по същия начин е спряна, и за тях е останало място за работа. Тогава беше гранична зона и нямаха достъп, но след 1990-91 година, когато махнаха тези бариери, сега там достъпът е свободен и съм сигурен 100%, интензивно се занимават с иманярски разкопки.
В разпит пред следствието на 23 септември 1981 г. майор Стоян Христов Балкански, заместник командир на поделението на Гранични войски в Малко Търново, разказва, че през април 1981 г. в поделението дошъл заместник командващия на Гранични войски полк. Лазаров заедно с група от четирима души, сред които Цеко Етрополски, сътрудник на служба „Културно наследство” и основна фигура в т.нар. иманярска група на службата, и Красимира Стоянова, племенница на Ванга. С тях бил и шофьор на име Иван Николов. Полк. Лазаров обяснил, че групата ще има поверителна работа в района на местността „Градище”, която се намира между граничното съоръжение и граничната бразда, на юг от град Малко Търново. Заместник началникът на Гранични войски разпоредил местното поделение да окаже необходимата помощ с техника и войници. Балкански си спомня, че групата работила от май до средата на юли 1981 г., но какво точно правила си останало в пълна тайна. През това време няколко пъти идвал от София Кръстю Мутафчиев, който бил ръководител на групата. При едното от посещенията си дори подарил на майора от Гранични войски ловна пушка „Ремингтон”, която по-късно става веществено доказателство по делото.
Племенницата на петричката Ванга - Красимира Стоянова разказва, че през януари 1981г. при майка й дошъл възрастен иманяр с молба да му ходатайства да се види с Ванга, имал нещо важно да говори – и показал смачкан лист хартия, на който имало писмени знаци и криволичещи линии. Човекът разказал как носил картата в София, но никой от „професорите” не могъл да разчете знаците, и му казали, че това са глупости, които не приличат на никоя писменост. Та затова дошъл при Ванга – да му я разчете. По описанието на Красимира Стоянова на картата имало десетина реда несръчно преписани йероглифни знаци. На пръв поглед наподобявали арабско писмо, но между тях имало и такива, подобни на геометрични фигури. Над знаците имало криволичещи линии, изписани като от детска ръка. Личало, че картата е прерисувана многократно. В този момент Ванга извикала възрастния човек, обяснила му, че картата не е вярна, защото е преписвана многократно и вече няма нищо общо с оригинала, че тези знаци не крият съкровище и напразно е дошъл на Рупите да пита. Накрая го изпратила да си направи една баня в минералната вода наблизо, а през това време накарала племенницата си да прекопира картата върху прозрачен лист от кутия с бонбони. По-късно през деня Ванга казала, че картата не е глупост, а става дума за огромно нещо, което не е лъжица нито за устата на възрастния иманяр, нито за племенницата й. И че тук не става дума за съкровище, а за писменост, която досега не е известна на света. Красимира Стоянова разказва, че леля й обяснила, че тя е изписана от вътрешната страна на каменен ковчег от черен гранит, скрит дълбоко в земята преди хиляди години. Ванга обаче добавила, че дори и да намерят саркофага, няма да могат да разчетат писмото. А то било много важно, защото с него била записана историята на света – 2000 години преди нашето време и 2000 години след него. Ванга разказала, че този саркофаг е скрит по нашите земи от хора, дошли по вода от Египет с камили. Имало роби, войници и висши началници. Една нощ при пълна тъмнина и пълно мълчание саркофагът бил спуснат в земята и зарит с огромно количество пръст, а хората, участвали в това, били избити до крак. Така тайната била запечатана, за да дочака времето, когато ще бъде открита и разгадана от хората.
Красимира Стоянова съобщава, че се върнала в София, показала преписа на картата на колеги, но никой не успял да разчете знаците. След около 2 месеца Ванга отново се върнала на темата и описала пред племенницата си с подробности някаква планинска местност с поляна в Странджа и с голяма скала на нея. Казала, че трябва да отиде там на 5 май и да гледа там първите лъчи на слънцето и луната. Стоянова разказала на Кръстю Мутафчиев, той се ентусиазирал и заедно с Цеко Етрополски, Иля Прокопов, Юлий Фърков и шофьора отишли още предишния ден. Стоянова описва, че призори върху високата около 3 метра скала, върху която имало отдавна издълбани 3 соларни кръга, се появил първият слънчев лъч и в продължение на 20 минути започнал да се движи, като описва светлинен триъгълник. Малко след това слънцето изгряло и всичко прекъснало. Вечерта, около 21 ч., когато се появили звезди на небето, първият лунен лъч повторил същата игра със светлината. И в този момент по думите на Стоянова северната стена на скалата светнала някак отвътре, като екран на телевизор. Миг след това в открояващо се бяло се появили триизмерни изображения на 2 фигури на мъже – единият отляво бил прав, възрастен с дълга до раменете бяла коса и бяла брада, облечен с дълга бяла роба и с вид на библейски старец, с протегната напред ръка, в която държи нещо кръгло. А другият – млад, седнал на трон, с конусовидна корона на главата, която се разширява нагоре. Петимата наблюдавали това от 2-3 метра. Уплашили се, събрали си набързо нещата и се прибрали в София. Така решили да организират експедиция и да проучат какво има там. Мутафчиев решил, че е разчел картата, после вече в затвора написал книга „Хомо Сапиенс за произхода на Хомо Сапиенс” и публикувал собствени чертежи на мистериозната карта, която там нарича „ребус”.
Макар Красимира Стоянова да уточнява, че по това време работила в Комитета за култура и знаела турски, никой от групата не е специалист археолог. Така когато опитали през август, вече след смъртта на Людмила Живкова, отново да се върнат там, Александър Фол, който ръководил малко по-надолу археологически разкопки на Мишкова нива, просто ги изгонил. По нейното мнение Кръстю Мутафчиев, който по това време вече знае, че кръгът „Културно наследство” се разследва, се е хванал за тази експедиция като за спасителна сламка с идеята, че ако намерят нещо, особено толкова важно, може и да избегне съдебния процес. Стоянова твърди, че когато Мутафчиев и останалите вече били арестувани, тя се изплашила и изгорила въпросната прекопирана карта. Друга документация не са водили.
Едната от версиите за това откъде всъщност е тръгнало всичко това гласи, че в отговор на опитите на Людмила Живкова да сложи ръка върху каналите за антики, службите решили да подведат нея и хората от близкия им кръг, и им подхвърлят уж пристигнала от чужбина странна старинна карта на съкровище, скрито в гробница в Странджа, и че нейната кухина с формата на правилен куб е засечена по сателит и от руснаци, и от американци, че дори и от британци откъм Гърция. По нейна преценка това е толкова важно, че човек от екипа прави непрекъснати совалки чак до вътрешния министър Димитър Стоянов.
А ето откъде е дошла картата според друг от участниците в тази странна експедиция – Иля Прокопов.
Красимира Стоянова ли донесе тази идея за тази експедиция в Странджа да се търси гробницата на Бастет?
По принцип никой не знаеше какво е съдържанието на една странна старинна карта, която е била…
Виждал ли сте я картата?
Само на снимка… занесе я на Людмила Живкова…
Красимира ли я донесе тази карта?
Доколкото си спомням имам две версии. Едната версия е, че службите решават да подведат Людмила и нейния екип. Да ги вкарат в задънена улица, че всичко това е едно много добре премислено мероприятие, с много силна външна подкрепа, защото доколкото разбрах по агентурен път и от къде по дипломатически, тази карта, къде наистина от чужбина.. не е изключено да има намеса…
Единият вариант е, че е дошла от Турция?
Така е, от този район, дали от Кюрдистан.
Друга версия гласи обаче, че когато в средата на 70-те години Людмила Живкова специализира в Оксфорд, там се среща с полковник от британската служба МИ-6 и той всъщност пръв й подава информацията за странния предмет, скрит в Странджа. По същото време в Лондон на работа в посолството е и Живко Попов. Малко преди това там е бил и Кръстю Мутафчиев. Всъщност, в продължение на 3 години от 1968 г. до 1971 г. Кръстю Мутафчиев и Живко Попов се засичат в посолството в Лондон. От 1968 г. до 1973 г. Попов е трети секретар, а Мутафчиев от 1968 г. до 1971 г. е домакин в посолството ни в Лондон. След което двамата продължават да работят заедно в отдел „Кадри” на МВнР. Има податки, че е твърде възможно те, а чрез тях и Людмила, да са се свързали с британските служби по-близко, отколкото службата им е позволявала. Това разказва и Иля Прокопов.
Поддържаха се връзки с видни британски политици, неофициални връзки.
Чисто практически възможно ли е офицер от британските служби да се доближи до дъщерята на генералния секретар на ЦК на БКП във Великобритания?
Да. Напълно възможно е и почти съм сигурен, че е било така, защото влиянието, британския стил просто се усещаше тук и там. Онова, което си позволяваха да правят нашите хора беше само благодарение на това, че тя имаше атомен двигател в общи линии. Иначе сигурно нямаше и да се разбере какво се е случило. И по-ниско ниво хора са се срещали със солидни…не говоря само за служители и агенти, говоря за фигури в британското общество с влияние в съответните области.
Версията е, че те са засекли с апаратура откъм Гърция някаква кухина?
Сателитни снимки. И руснаците и американците, изобщо всички, които имат космическо наблюдение вече са имали сведения за такива снимки от сателити.
За връзки на Живко Попов с британските служби става дума и в негово изложение по следственото дело, в което той цитира закана на началника на Главно следствено управление Костадин Коцалиев, че ако Попов не спре да изнася за Англия информация срещу Тодор Живков, Милко Балев и Димитър Стоянов, включително и от затвора, ще го изпратят за наказание в трети цигански отряд.
Трета версия за произхода на мистериозната карта сочи, че информацията за странния предмет, скрит в Странджа, дошла най-напред от Индия, където в по-ранни години е работил към посолството и Кръстю Мутафчиев, а широко е известно и отношението на самата Людмила Живкова към индийските вярвания. Тази версия всъщност не противоречи на предишната, защото е добре известно, че Индия дълги години е била британска колония и информацията спокойно би могла да бъде с първоизточник и да е известна на британските служби. Живкова обаче явно е придавала голямо значение на очакваната находка, сочи Иля Прокопов.
Идеята на Живкова, доколкото си спомням, че тя в един момент каза ние, ако това нещо е истина, ще станем много силни, ще бъдем независими. Очакваше се фундаментално значение да има това, което е укрито. Оказа се, че има две места в България с такава характеристика. После е викана Красимира, която е отишла до леля си още веднъж, да чуе и нейното мнение. Лично Людмила решава този въпрос, да се създаде експедицията. Тя се съгласява, че в това има нещо много важно.
Значи Людмила отнякъде има информация. Разпорежда да се направи експедиция, да се види имали нещо там в Странджа, няма ли. Кой заминава и какво се случва. Красимира Стоянова е пратена до баба Ванга да пита за всеки случай?
Няколкократно тя правеше „совалка”. Тя Красимира Стоянова естествено правеше ”совалки” и при вътрешния министър. Тя не е спирала. Тя продължи много дълго време, но с … как да кажа, неправилно тръгнаха. Анализът им беше неправилен. Изобщо беше започнало едно разцентроване вътре в тази група, служба, или както го наричат. Когато почина Людмила Живкова ние отидохме при зам.-премиера, проф. Стамен Стаменов, който каза „аз съм и обещал, трябва да се довърши. Това е толкова важно нещо. Поемам цялата отговорност”. Човекът не можа да удържи. Просто прибраха ни и ни върнаха по етапния ред. Кога са отишли за първи път – не знам, но знам, че аз съм бил там и 80-та, вероятно и 81 година и след смъртта на Людмила, защото казвам ви, че професор Стаменов, като вицепремиер на България тогава и който отговаряше за минерални ресурси, гори – не знам какво си, беше в неговия сектор, пое отговорност да отидем за последен път, ако можем да си довършим работата.
Извадиха ли някакви предметни находки оттам, експедицията?
Представете си римска или средновековна мина, като затрупано с огромно количество камъни.
За кухината на мината ли и нейните коридори ли са хванати сателитните снимки?
Не, обектът, за който става дума, аз след толкова години, макар че нямам никакво желание да ходя, вече се ориентирам, то е малко по в страни. Не е точно там. Просто оказа се, че не е едно мястото.
Има ли човек, който може да посочи къде е било това, което е трябвало да се копае, т.е. местото на евентуалната гробница?
Не знам дали имам жив човек. Разбирате ли, те бяха обременени. Аз колкото и да съм бягал от тази история, в смисъл, че много неприятни преживявания имах там, въпреки всичко съдбата ме връща обратно към това нещо. Струва ми се, че съществува такъв обект и конфигурацията на скалите, знам описанието, но просто нямам никакво желание и не е достигнато до него, изобщо не е работено.
Защо не е достигнато?
Според мен има активно отклоняване на групата през цялото време не със сила, а с доводи. Не, просто един от хората, който имаше най-голямото доверие на Кръстю, беше основният човек на службите, на структурите, който отклоняваше нещата. Създаде се не добра координация и проблемът беше, че за да се попадне на онзи обект, който е визирала Людмила, картата и всички тези неща, се получи изместване. Същност се отиде на второстепенни обекти.
Смятате, че мястото, където групата е ходила и е гледала, не е мястото?
Не е мястото. Не е далече…
Кръстю Мутафчиев смята, че разчел там т. нар ребус?
Точно там, според мен го подведоха и го отклониха, може и за добро да е.
Неофициална информация твърди, че британска СДВ-станция е засякла кухината в Странджа. Такива свръх дълги радиовълни се използвали от американската флотска радиослужба за повикване на подводниците, тъй като се оказало, че за този честотен обхват дълбочинното проникване не е проблем. По-късно военните установили, че свръх дългите вълни проникват спокойно не само през дебел слой вода, но и през земните пластове, и тези вълни започнали да се използват за сканиране на земните недра и търсене на кухини с нефт или газ в тях. Твърдението е, че тъкмо такава британска СДВ-станция регистрира кухината във формата на правилен куб в Странджа.
Малко след като експедицията от петима души от „Културно наследство” начело с Кръстю Мутафчиев започва да прави разкопки в местността „Градището” в Странджа, на 21 юли внезапно и твърде загадъчно умира Людмила Живкова. Настъпват сериозни размествания и сътресения във висшия ешелон на властта. Екипът на „Културно наследство” начело с Живко Попов изпада в немилост, и през август 1981 г. разкопките са прекратени. Дали петимата от експедицията намират нещо, никой и никога не казва ясно. Знае се, че са достигнали дълбочина на изкопа 4 метра. Иля Прокопов разказва:
