Странджа: вратата на времето
Автор Красимира СТОЯНОВА
В мартенския брой ви разказах как направихме експедиция в Странджа планина, за да открием скрития саркофаг на древните египтяни. За разлика от Индиана Джоунс обаче, ние не открихме нищо и експедицията ни завърши съвсем безславно. Остана ни само предсказанието на Ванга и хилядите въпроси, на които трябва да търсим отговорите, защото това познание е важно за всички нас.
Изречено от Ванга
Януари, 1981 г. е завръзката на тази история. Тогава непознат човек носи на Рупите карта и иска от Ванга да му я разчете. Пророчицата обаче е категорична, че това не е лъжица за неговата уста и прави така, че да запази картата, за да инициира експедиция в Странджа, в която попада и Красимира Стоянова. А това са напътствията на Ванга към нея:
“Тази иманярска карта не е глупост!Тук става дума за огромно нещо,което не е лъжица нито за устата на иманяра, нито за твоята, нито за която и да е друга засега. Този текст и тази иманярска карта са преписвани много пъти и отпреди много години. Повече от няколко поколения. Но никой не може да ги разчете, защото не става дума за скрито съкровище, а за писменост, която досега не е известна на света. Тя е изписана от вътрешната страна на каменен ковчег от черен гранит, който е скрит дълбоко в земята преди хиляди години. Дори и да намерят този саркофаг - няма да могат да разчетат писмото. А то е много важно, защото с него е записана историята на света - две хиляди години преди нашето време /Ванга има предвид времето преди Христа - б. а./ и още толкова след това.
Този саркофаг е положен и скрит в нашите земи от хора, които са дошли от Египет по вода. Вървели са камили. Имало е роби, войници и висши началници. Една нощ при пълна тъмнина и при пълно мълчание ковчегът е бил спуснат и зарит с огромни количества пръст, а хората, които са участвали в тази работа, са избити на мястото. Така тайната е зациментирана с потоци от невинна кръв, за да дочака времето, когато ще бъде открита, показана на бял свят и разгадана от хората. Това е едно хилядолетно послание с безценна стойност.
Трябва да отидете на посоченото/от мен-б.а./ място на 5 май,за да наблюдавате първите лъчи на слънцето и луната.”
На въпросната дата малкото участници в тази експедиция наблюдават странната игра на първите лъчи на слънцето и луната, които описват светлинни триъгълници в горния край на скалата, а вечерта върху нея се появяват две триизмерни фигури, чието послание така и не е разбрано.
Кога човек скрива най-скъпото нещо, което притежава, на най-сигурното място?
Когато го очаква някаква голяма трагедия, някаква фатална загуба. За Древен Египет това е времето след 332 г. пр. Хр., когато великият Александър Македонски разбива персите и завзема Египет. След девет години умира, а властта на неговата огромна държава се поделя между неговите военачалници. Управител, а после цар на Египет, става Птолемей, който поставя началото на династията на Птолемеите, управлявала до 30 г. пр. Хр. След това Египет бил покорен от Рим, а в VII в. сл. Хр. - от арабите. Това бил един предизвестен край за залеза на великата египетска цивилизация.
Жреците знаели за тези бъдещи събития
На около 20 км северно от град Мемфис се е намирал легендарният град Ану (Хелиопол), който бил седалище на могъщото духовенство. Жреците попечителствали Школата на мъдростта и пазели религиозния държавен култ. Тази школа била прочута и по времето на Птолемеите, за нея с огромна почит разказва и Херодот. Но тези жреци не били само “духовници”, по-скоро високообразовани избраници, едно научно затворено общество, запознато не само с религиозните идеи, но с най-древните познания, с науката за небесните тела, вероятно с изкуството на символната архитектура и йероглифите. Има съмнения, че дори и пирамидите в Древен Египет са проектирани по указания на жреците.
С две думи, тези жреци-учени били съвсем наясно каква е бъдещата съдба на Египет и се опасявали за опазването на хилядолетните познания. Египет вече не бил сигурно място за съхранение на тези знания, защото предстояли още войни, кръвопролития и промени в целия регион. Трябвало да се търси сигурно убежище, но къде?
Още през VII в. пр. Хр., по време на управлението на фараона от XXVI династия Псаметих I, 664-610 г. пр. Хр.) гърците основали своя колония на територията на Египет - в делтата на река Нил, югозападно от Саис. Тук възникнал големият гръцки град Навкратис (възприеман като предшественик на Александрия), който изиграл голяма роля за сближаването на египетската и гръцката култура. Египетското влияние се разпростряло в страните от Средиземноморието, а по-късно и върху Римската империя, в чийто състав освен самият Египет влизали още Балканите, Италия и други страни от Западна и Източна Европа. Наред с египетските култови предмети в тези страни прониквали и египетските религиозни представи, така че нашата територия не е била непозната за жреците.
Каменният саркофаг
Ванга казва: ”Историята на света - две хиляди години преди нашето време и две хиляди след него, е изписана от вътрешната страна на голям каменен саркофаг от черен гранит, на непозната досега писменост.” Това не е необичайно. Царските книги за отвъдното се срещат изписани в Древен Египет по късните каменни саркофази от времето на персийското владичество и Птолемейският период. За първи път такава книга е пренесена върху саркофаг още по времето на Мернептах (1213-1203 г. пр. Хр.). По време на Средното царство също са използвали саркофази с изписани отвътре свещени текстове. Обикновено те се изработвали от черен или червен гранит. Повечето от откритите досега саркофази са датирани от периода на XXVI-та династия (около 500 г. пр. Хр.). Тогава в Гиза често нахлували външни лица и жреците от онова време явно предпочитали идеята за изписани каменни саркофази, които да се полагат в гробници, слизащи дълбоко под земята, с широки правоъгълни шахти, като тези в Сакара, например.
Но да се върнем на казаното от Ванга
Според мен тайнственото и необикновено пътешествие на древните египтяни до Балканския полуостров в земите на траките (бъдещите български земи) е станало по времето на Птолемей I (ок. 323 г. пр. Хр.). Както вече уточнихме, това не е било невъзможно, защото и двете земи са били част от Римската империя. А преди това, по времето на Александър Македонски, са били части от неговата “Световна македонска държава.” В многоезичната македонска армия се сражавали и много траки, които после се заселвали по долината на Нил.
Ванга дава указание,че египтяните са ”дошли по вода”. Те били добри мореплаватели. По времето на Птолемеите Египет водил войни за морски пътища и бил признат за Средиземноморска държава. Значи не е било проблем да се организира пътуване от Египет, през Средиземно море, Дарданелите, Мраморно море и да се достигне югоизточния бряг на Черно море, откъдето започва да се извисява Странджа планина. От тази страна тя се издига полегато и е удобна за изкачване.
Остава да отговорим на въпроса защо саркофагът е донесен и скрит в тази планина.Тя се намирала в територия, която се превърнала в отдалечена северозападна провинция на Римската империя и изпаднала в изолация, довела Тракия до упадък през III-I в. пр. Хр. Голяма част от населението на укрепените тракийски селища и на високопланинските крепости започнало да слиза в равнините, по-близо до производителните центрове.
Странджа в по-голямата си част се намира в днешна европейска Турция
В българската част заедно с друга по-малка планина, намираща се близо до западните й склонове, образуват ниската заоблена планинска верига Странджа-Сакар.
По билото на Странджа минава границата на България с Турция, а най-високият връх на планината в българската част е висок 710 м и се нарича Голямо градище. Някога тук е имало тракийска крепост. Под нея тече река Резовска.
Под този връх е поляната и тайнствената скала, на която наблюдавахме чудното явление с изображението на двете фигури.
Странджа планина е известна със залежите от медни и железни руди, затова още от древни времена тук е било развито рударството и има прокопани галерии на древни рудници под планината. Това са важни уточнения, защото те ще ни помогнат в по-нататъшните разсъждения.
Според някои версии думата “странджа” е одриска по произход
и идва от името “Тонзос” (река Тунджа), “Тра-Тонзос” (на изток, отвъд реката) - “Транзос” - “Транза” и “Странза” при българизацията и грецизацията, т.е.от одриска гледна точка на изток от Тонзос, към черноморския бряг. Зоната Тра-Тонзос е била огромна и е достигала чак до т. нар. Делта на Босфора. Според друг тракийски топоним думата означава “връх, защита, шлем, височина”, а според старобългарския корен “стран”, означава отстранена, затворена територия - с две думи защитено и закрито пространство, подходящо да се скрие нещо ценно.
Но Странджа върви редом със Сакар
и докато за първата планина можем да намерим някакви обяснения за името, не така стои въпросът със “сакар”. Откъде идва, какво означава? Аз поне не можах да открия никаква следа освен тази на древните египтяни и смятам, че е привнесено от тях. Защото те нищо не са правили случайно. Всяко тяхно действие, да не говорим за важната им мисия в Странджа планина, се е подчинявало на определени магически и религиозни ритуали, свързани с определено божество, с цел то да покровителствува и пази направеното в негово име.
Древния бог на мъртвите
Сакара се наричала в Древен Египет местност до платото Гиза в Мемфиския некропол. Тя има голямо значение в историческо отношение, защото тук са представени всички основни династии - от Първата до епохата на Птолемеите и управлението на персите. Названието Сакара идва от името на древния бог на мъртвите - Сокар. Първоначално вероятно е бил бог на земята и плодородието. По време на празника му по полетата е теглен камък (неговото култово изображение?) в ладия, закрепена върху шейна, а хората са следвали с венци от лук около вратовете си. Тъй като култовият обсег на Сокар били некрополите, той се превръща в бог на мъртвите. В уподобяването на божествата на царя Сокар приема образа на небесния сокол и започват да го изобразяват стоящ върху камък. Основните обекти на култа към Сокар били могилата и свещената лодка, която отнасяла мъртвия цар на небето. По време на Древното царство Сокар се смятал за покровител на занаятите, рудодобива и по специално на металообработването.
Отъждествяван е с бог Озирис - бог на плодородието, подземния свят и възкресението. По време на Средното царство е известен като синкретичен (общ) бог Сокар-Озирис,тъй като между двете божества има тясна връзка и действията и ролите им често пъти са взаимозаменяеми. По времето на Птолемеите празникът му е свързан с кръговрата на слънцето към пролетта, когато като Озирис символизира възкресението и обновлението на природната сила. Празникът се е провеждал през петия месец по време на новолуние с издигането на свещената колона “джет” като символ на възраждането на духовното.
Според древната свещена египетска книга Ам Дуат-Книга за отвъдния свят, Сокар се вижда в изображението на четвъртия и петия час. Тази книга била белег на царската гробница и на познание,недостижимо за обикновения египтянин. Била разделена на 12 части, които символизирали 12-те часа на нощта. Четвъртият и петият час са Четвъртата и Петата област на подземния свят, като Петата, където властва бог Сокар, има изключително важно значение - това е най-дълбоката и централната част на отвъдния свят, където настъпва преобразяването на покойника, където ”тленното се превръща в нетление”.
Изображението на Петата област в древните египетски текстове представлява тунел, пълен с вода, който води от изток на запад и се изкачва към голям Сфинкс, чиято задница е затрупана с пясък. Този Сфинкс, наричан “Акер”, сякаш пази входа към странна елиптична камера, в която стои Сокар, изобразен тук като човек с глава на сокол...
Известно е и друго изображение: Сокар е застанал в могилата си, в нещо като хълм, увенчан с някакъв черен коничен символ.
Спомняте ли си как описах “фараона” на скалата при експедицията в Странджа?
Той беше увенчан с някаква конична царска корона, за която тогава нямах никаква представа какво означава.
Сфинксът Акер
Според древните египтяни той е бил бог, въплъщаващ земята. Изобразяван е като тясна ивица земя съответно с човешка или лъвска глава в двата края или просто като два обърнали си гръб лъва. Едното животно гледа на Запад, където залязва слънцето и започва нощния му път и където се намира царството на мъртвите. Другото животно гледа на Изток, където всяка сутрин слънцето се издига от царството на тъмнината. Двата лъва пазят входа и изхода на подземния свят.
Казаното от Ванга е напълно възможно
Възможно е египтяни да дойдат по вода, да се изкачат на известно, но скрито място в планината, да донесат изписан отвътре със свещени текстове саркофаг от черен гранит и да го закопаят дълбоко в земята! Защо обаче трябваше да отидем на определеното от Ванга място и да наблюдаваме първите лъчи на слънцето и луната точно на 5 май? Защо тази дата е била толкова специална? Колко иманяри и псевдоархеолози ходиха след нас на мястото и го разкопаха надлъж и нашир, но нищо не видяха и не откриха!
Празниците на Сокар-Озирис
като период на възраждането на природата и духовността са се чествали през май по време на новолуние. На 5 май 1981 г. луната е била в новолуние и е преминавала през Кит, Овен и Бик! Древните египтяни са вярвали, че тяхната цивилизация е създадена в ерата на Телеца/Бика,затова и в Старото царство са се прекланяли пред бика. Някои съвременни астрономи датират тази ера през 4630-2200 г. пр. Хр. Значи на тази дата сме получили едно древно, четирихилядолетно послание и потвърждение - това едва ли е случайно. Древноегипетските писмени паметници съобщават, че Ростау (отвъдният свят) трябва да бъде търсен в нощното небе: ”Аз изминах пътищата на Ростау по вода и по суша. Това са пътищата на Озирис и те са в небето.”
Слънцето на този ден
То е преминавало през съзвездието Овен, изгряло е в 6,17 ч., залязло е в 20,31 ч. и в лъчите му няма нищо особено, освен че триъгълникът, който очертаваха върху скалата, се повтори вечерта с лунните лъчи. Но според египетската митология слънцето и луната са двете очи на небесния ястреб, олицетворяван от бог Сокар. Лявото е деня - слънцето, а дясното – луната или нощта. Тъй като едното от тези очи “расте” и “намалява” в течение на лунния цикъл, древните египтяни използвали числени части от единицата за обозначаване на символа на Уаджет (Окото). Събирането му означавало завръщането на пълната луна като символ на хармония и че космическият порядък Маат е непокътнат. Значи общо взето ние сме били във времето, указващо този порядък.
Високообразованите учени-жреци са владеели до съвършенство
езика на символите, названията и символната архитектура. Името на нашата планина Сакар едва ли е случайно съвпадение с името на местността Сакара, посветена на бог Сокар; той е древен бог, изобразяван като сокол, небесната птица, каквато се среща в Странджа; бог е на мъртвите и подземния свят и владее една от най-важните области - тази, в която материалното се превръща в духовно. Какво по подходящо място да съхраниш древните световни познания, изписани на саркофаг? Нали те са ни дадени от боговете? А дали пък там, под скалата, където стояхме, има такова място за преобразяване? Сокар е покровител на рудниците и на металообработването, на дълбоките минни галерии и шахти, с които е опасана цялата Странджа планина. На това място е имало стар меден рудник,а съвсем близо до него, до Малко Търново има още действаща мина. Освен това Ванга неведнъж споделяше: ”Всички говорят за пирамидите в Египет, но древни пирамиди има и у нас”.
Пътя на откривателите
Когато настъпи определеното време и саркофагът с тези древни познания бъде намерен, си представям пътя, по който ще вървят откривателите: вероятно дълга подземна галерия ще завършва с дълбока четвъртита шахта (нали в такива през 500 г. пр. Хр. жреците в Гиза са заравяли изписаните саркофази, за да ги запазят от чужденците), след това ще достигнат до тунел и овална пещера пълни с вода, където в средата, върху някакъв постамент, камък или скала (“хълм”) ще се намира саркофагът. Центърът, в който материалното придобива нематериален израз по някакъв начин, какъвто не мога да си представя.
Ванга е права като казва, че не става дума за “съкровища” в нашето материално разбиране на думата. Но едва ли е толкова лесно да влезеш вътре, ако не си допуснат и определен свише, ако не е отворена за теб портата на подземния свят, както се казва в един текст от пирамида: ”Отворени са за теб портите на Акер”, защото лъвовете пазят и на входа и на изхода.
Първите хора, населявали земята, били хората-лъвове
според древните египтяни, т. е. хората-богове, които се появили на тази планета в периода на зодиакалния знак “Лъв” преди около 11 хиляди г. пр. Хр. Възможно е древното познание, за което говори Ванга, да датира от това време, но за мен е интересен и един друг факт: защо древните египтяни са предпочели да скрият древното си познание в нашите земи и защо ние почитаме толкова много лъва или лъвовете и даже ги изписваме и в съвременния ни държавен герб? Лъвът не е животно, което е обитавало тези земи. Явно причината е друга. Лъвът изразява физическа сила, но и духовна мощ и още древните траки са го изобразявали на стели и керамични съдове. Защо древните българи не са поставили на герба си конската опашка, а са оставили лъва? Повлияни ли са от вярванията на древните египтяни или са имали свои познания за първите човеци-лъвове и за началото на човешката история? Или пък имат с египтяните някакви общи, древни допирни точки? Това са все въпроси, на които отговори ще търсят бъдещите изследователи. Аз със скромните си познания, като се опирах на казаното от Ванга и написаното в древните паметници на Египет, се опитах просто да ръзсъждавам на глас и да се опитам да обясня истинската цел на експедицията ни в Странджа планина.
Със своята дарба да вижда и чува “отвъдното”
Ванга беше вестителят на древния бог Сокар-Озирис и ни предаде неговата покана да се уверим, че “онзи” свят съществува, че древните познания не са легенди и че в Странджа съществува “врата на времето”, през която се преминава в друго, нематериално битие. Но фигурите, които видяхме на скалата, ни внушиха, струва ми се и друго послание - аз си ги спомням много добре: по-въз
