Автор Тема: Гробницата на Бастет в Странджа  (Прочетена 244756 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re: Какво стана с гробницата на Бастет в Странджа???
« Отговор #30 -: Октомври 24, 2005, 20:45:34 pm »
книгите на Логинова са гениални,въпреки дидактизма си,те очертават измерения,за които не може да се прочете никъде другаде..
някой замислял ли се е - каква е функцията на Акашевите записи?
musica universalis

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 667
  • In Lies We Trust...
Re: Какво стана с гробницата на Бастет в Странджа???
« Отговор #31 -: Октомври 26, 2005, 02:15:54 am »
Книгите на Логинова са доста смешни доколкото разбрах. Имам 1-ва част на хартия и електронна. 2-ра и 3-та имам само електронни, чудя се дали да си ги купувам... Казаха ми, че са тъпи. Ейлиън потвърди...

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re: Какво стана с гробницата на Бастет в Странджа???
« Отговор #32 -: Октомври 26, 2005, 03:28:10 am »
ми незнам,според мен книгите си ги бива,Елиън ако иска нека да поспори,като изкаже аргументи.За мен книгата е ценен източник на инфо за цялата цивилизационна история досега... ::)
musica universalis

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 675
  • WATCHER
Re: Какво стана с гробницата на Бастет в Странджа???
« Отговор #33 -: Октомври 26, 2005, 11:32:59 am »
Аз съм чел само една - нещо като чанълинг с някво същество от Акаша - обаче не ми хареса тона с който говори за човека и постояно отклонява въпроси да не говорим че голяма част от инфото не пасва с много други източници като например това че твърди че не може да има пътуване във времето. Няма да се учудя ако тва е същество от нисшия астрал което знае някои неща но по-скоро дезинформира и от книгата по-скоро изпитваш усещане за нищожност и се мъчи да внуши колко са прости хората. Та затова не ми хареса  а и много отговори са противоположни на тези които дава Дънов пък аз съм му фен на последния  :P

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re: Какво стана с гробницата на Бастет в Странджа???
« Отговор #34 -: Октомври 26, 2005, 14:32:04 pm »
ехх , Елиън,защо все противоречията търсиш? Дънов е една вселена - лично според мен,голяма част от съжденията му са заимствани от Духовната наука на Щайнер,Рьорих и богомилските мистици...
Посланията от Акаша са друг разрез на действителността - изчистен от напластяванията и ограниченията на езика,директен scanning от друга честота.Проблемът на Логинова е , че не е успяла много точно да "преведе" инфото,и го е обяснявала така,както тя го разбира - това е довело да изопачаване на моменти...Но ако текстовете се четат с допълнителен,"коригиращ" филтър,стават разбираеми и сериозни..Това си е проблем като цяло на ченълингите - посредниците изкривяват информацията в процеса на транслиране,но това е неизбежно,тъй като едно телепатично послание трябва да се вербализира,и това го осакатява...
Препоръчвам ти да прочетеш третата книга - "родени от светлина" - там има горе - долу по-ясна систематизация и рутина.Но в първата има доста кодирани послания,които не случайно са засекретени и лежат в някой кашон в МО
musica universalis

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 675
  • WATCHER
Re: Какво стана с гробницата на Бастет в Странджа???
« Отговор #35 -: Октомври 26, 2005, 15:03:20 pm »
Търся противоречия а не неточности едно е да сбркаш леко в подробностите при описание на нещо а съвсем друго един да твърди че нещо съществува а друг да твърди че не съществува в този случай единия е прав  а другия бърка. Според много източници пътуване във времето е възможно докато в книгата на Логинова пише че е абсолютно невъзможно при това имаше "послания" че всичко които са на Земята са си здраво закотвени за нея  и мърдане няма и е невъзможно да живеят при прераждане на други плането, което пак противоречи на много други текстове а и на интуицията ми  ;)

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 667
  • In Lies We Trust...
Re: Какво стана с гробницата на Бастет в Странджа???
« Отговор #36 -: Ноември 28, 2005, 02:42:45 am »
   При Ванга идват какви ли не хора с най-невероятни въпроси, искания и проблеми. Идват дори и такива, които искат да им каже кои цифри ще се паднат от следващия тираж на тотото, за да спечелят много пари, разни иманяри, настояващи да им каже къде има закопани съкровища, за да ги открият. Някои от тях носят писмена и карти, мислейки, че като ги подържи в ръцете си, Ванга ще се ориентира по-лесно и ще им каже къде е точно мястото. Такива хора Ванга отпраща с възмущение, защото не признава придобиването на пари без честен труд.
   Един ден при моята майка на Рупите дойде човечец с молба да му ходатайства да бъде приет от Ванга. Показа й някакъв смачкан лист хартия с написани, по-точно много несръчно преписани десетина реда със знаци, които приличаха на йероглифи.
   Отгоре имаше някакви драскулки като нарисувани от детска ръка, за които човекът каза, че представлявали карта.
   Не вярвам и не се отнасям сериозно към този вид преживявания, слушах с половин ухо и с нарастваща досада, защото много хора ни притесняват с молби за ходатайства, а освен това трябваше да отидем до Петрич.
   Човекът надълго и нашироко й обясняваше, че носил тази карта при разни професори в София, но никой не могъл да му разчете писмото, даже му казали, че това са глупости, защото според тях там били просто наредени в редове знаци, които не приличат на никое писмо, което им е било познато. Та човекът беше дошъл при Ванга да му го „разчете” и да му каже къде са парите.
   Понеже майка ми много добре знаеше, че Ванга не обича да приема такива хора, реши да го накара да се откаже от тази среща и тъй като е отзивчива към проблемите на всички Вангини посетители, за моя най-голяма (неприятна, признавам си) изненада, я чух да казва, че дъщеря й, т. е. аз, е изучавала и се е . занимавала с йероглифи и може би ще може да му го разчете. Като всяка майка естествено тя много ме бе надценила.
   Човекът дойде при мене - аз седях на пейката до Вангината къщичка - и отново най-подробно ми разправи всичко.
   Вече съвсем притеснена, не го слушах изобщо и съвсем бегло погледнах омачкания лист хартия, който ми подаде. Къде ти! Как ще го разчета, след като отдавнашните ми университетски познания по арабското и старо-турското йероглифно писмо са, меко казано, оскъдни. Това бе непосилна за мене работа. Освен това „професорите от София” като че ли бяха прави. Наистина много от знаците приличаха на арабските йероглифи, но между тях имаше и съвсем непонятни за мен знаци, които по-скоро представляваха някакви дребни геометрични фигури, отколкото йероглифи.
   Разбрах, че усилията ми са безнадеждни, но след като вече бях обявена от майка ми за „капацитет по йероглифите”, предложих на човека да ми разреши да препиша този текст и в София да го покажа на някои специалисти и преводачи, може би те щяха да се домогнат до тайнственото писмо.
Човекът се съгласи и след като се уговорихме след време да се обади на майка ми за резултат, си отиде.
   Аз, разбира се, на часа забравих и него, и разговора, който водихме, защото още от началото бях убедена, че цялата тази работа е някаква измишльотина или плод на болна фантазия.
   Отидохме с майка ми в Петрич, пазарувахме, свършихме си и спешната работа и следобед отново се върнахме на Рупите. По едно време Ванга ме извика при себе си в стаята, където си почива, и след като си поговорихме, се оказа, че тя е чула целия разговор, който водихме с този човек. Разказах й за картата и йероглифите, които разглеждах, и отново категорично заключих, че това е някаква глупост, за която не си заслужава да говорим.
   Ванга ме слушаше мълчаливо през цялото време, после малко помълча и каза:
   - Да, ама не е глупост! Тука става дума за огромно нещо, което не е лъжица нито за устата на онзи човек, нито за твоята, нито за която и да е друга засега. Този текст и тази карта са преписвани много пъти и отпреди много години. Повече от няколко поколения. Но никой не може да ги разчете. И тук не става дума за скрито съкровище, а за писменост, която досега не е известна на света. Тя е изписана на вътрешната страна на каменен ковчег, който е скрит дълбоко в земята преди хиляди години. Дори и да намерят този саркофаг - няма да могат да разчетат писмото. А то е много важно! Защото с него е записана историята на света - две хиляди години назад от нашето време и две хиляди години напред в бъдещето.
   Този саркофаг е сложен и скрит в нашите земи от хора, които са дошли от Египет. Вървели са с камили. Имало е и роби, войни и висши началници. Една нощ при пълна тъмнина и при пълно мълчание ковчегът е бил спуснат и зарит с огромни количества пръст, а хората, които са участвали в тази работа, до един са избити на мястото. Така тайната е зациментирана с потоци невинна кръв, за да дочака времето, когато ще бъде открита, показана на бял свят и разгадана от хората. Това е едно хилядолетно послание с безценна стойност.
   Слушах Ванга удивена и смаяна и не вярвах на ушите си. Възможно ли е да има такова чудо - неизвестна досега писменост, адресирана до бъдещите хора хилядолетия напред? Нямам никакви причини да не вярвам на казаното досега от Ванга, но това ми се стори повече от невероятно.
   Когато се върнах в София, показах преписа на мои колеги - специалисти и преводачи, - но те всички установиха, че този текст не може да бъде разчетен и вероятно представлява някаква безсмислица. Тъй като продължавах да мисля, че цялата тази работа е невероятна и невъзможна, един ден просто накъсах листа и го унищожих. След време, когато отново отидох в Петрич, съвсем неочаквано пак заговорихме с Ванга за картата и скритото „съкровище”, за което става дума в нея. На Ванга й беше интересно да разговаря на тази тема. Имах чувството, че самата тя се удивлява на думите, които изрича. Попита ме дали съм показала преписа на специалисти и аз й казах, че съм претърпяла пълен провал. Тя рече:
   - Да, не можете да го откриете, нито да го разчетете. Още не е дошло времето му!
   Казах й, че е много жалко, защото съм споделила казаното от нея пред неколцина приятели ентусиасти, които веднага изразиха готовност да тръгнат накъдето и да било, стига тя да ни каже накъде да вървим.
   Ванга не отговори нищо, после дойдоха други хора и тя разговаряше с тях. Наблюдавах я и ми се струваше, че на моменти се заслушва в нещо, а после като че ли вижда някакви картини, защото спуснатите й клепачи се разтваряха и очите й се движеха под тях, като че ли проследяваха нещо.
Когато отново останахме сами, изведнъж без всякаква връзка с водения в момента разговор Ванга ми заговори на предишната тема. Много бавно и отчетливо, много образно и като че ли четеше по книга - започна да ми описва подробно някаква местност в планината. Имах чувство, че самата тя е там и ми рисува с най-малки детайли онова, което вижда: не убягнаха от вниманието й нито дребната растителност, нито камъчетата, нито почти невидимите пътечки. Накрая спомена за някаква голяма скала и каза, че трябва да отидем на мястото на 5 май. Попитах я защо точно на 5 май, но тя ми каза само:
   - Заради небесните тела. Трябва да гледате първите лъчи на Слънцето и Луната.
   И ми даде да разбера, че повече не желае да говори по този въпрос.
   Въобще не разбрах какво означава последната й реплика, но ние вкъщи сме свикнали да не задаваме излишни въпроси и аз се задоволих с това неясно обяснение.
   Отидохме в планината още на 4 май. Приличахме на „следотърсачи”, които дирят някаква невидима следа. Не съм планинар и не ме бива много в ориентирането. Това лутане по баирите по-скоро ме притесняваше, отколкото да ми доставя удоволствие. На моменти ме обземаше сериозно съмнение в успеха на това издирване и неколкократно предлагах да се откажем и да се върнем в града. За моя най-голяма изненада обаче към обяд открихме мястото. Толкова точно и подробно ми го беше описала Ванга, че беше невъзможно да допуснем, че сме се заблудили. Видяхме и скалата, която се беше разпростряла на северния край на малка поляна. Огледахме внимателно цялата местност, но не забелязахме в нея нищо особено. Миришеше много приятно на напечени от слънцето различни треви и билки, из чистия планински въздух се гонеха пеперуди и мушици, трептяха на слънчевата светлина листата на големи разперени дървета.
   По едно време следобед небето помрачня и не след дълго заваля проливен дъжд. Потърсихме подслон под короните на дърветата, но след около час всички бяхме мокри до кости. На едно равно удобно място бяхме опънали и палатка, където бяхме оставили връхните си дрехи и храната, но и брезентът не устоя на силните дъждовни струи и водата проникна в пакетите. Всичко се намокри. Валежът продължи около два часа, после дъждът спря, но небето остана облачно и мрачно. Стъмни се. Запалихме буен огън, за да се изсушим, и решихме край него да прекараме нощта. Това ми се струваше доста лекомислено, още повече че бяхме само петима души в непрогледната нощ, наоколо нямаше хора, а и всичко, което носехме, беше подгизнало от вода. Приятелите ми обаче настояха да не спираме посред път, да положим усилия да дочакаме тук идващия ден, за да видим дали нещо ще се случи. Непрекъснато ме глождеше мисълта, че идването ни в това съвършено непознато място е напразно, защото небето си остана облачно през цялата нощ, не се виждаше нито една звезда и аз искрено се съмнявах, че на другия ден ще наблюдаваме слънцето.
   Посрещнахме утрото на приказки край димящата жарава на огъня. Небето се беше изчистило от облаците и се готвеше да посрещне първите слънчеви лъчи.
   Веднага прекосихме поляната и застанахме в подножието на скалата. Не знам защо решихме да застанем точно там и да очакваме нещо, неизвестно какво, щом изгреят първите слънчеви лъчи. Вероятно за това решение натежа откритието от предния ден на един от приятелите, че в горния край скалата има - вероятно много отдавна издълбани - три кръга, „соларни”, както ги наричат археолозите, с големина на малка чинийка от сервиз за кафе, които образуваха триъгълник, чийто остър връх сочеше към земята.
   Половин час не се случи нищо. Но след това един слънчев лъч заигра по върха на скалата, слезе по-надолу до соларните кръгове и започна да се движи по тях от ляво на дясно, описвайки светлинен триъгълник. Наблюдавахме тази игра на светлината около двадесет минути и след това почти цялата скала бе огряна от слънцето.
   Без да сме специалисти и археолози, без да разбираме случайна ли беше тази игра на светлината, или сме били свидетели на някакво интересно явление, самият факт, че Ванга ми каза да наблюдаваме първите лъчи на слънцето точно на този ден - 5 май - и то ни даде своето странно доказателство (щом е казано - ще го видим!) - всичко това ни изпълни със странно вълнение и възбуда.
   През целия ден коментирахме случилото се, разглеждахме скалата и кръговете във форма на триъгълник, които я „бележеха”, и зачакахме да падне нощта, за да видим какво ще ни покаже слънчевата посестрима - луната.
Повтори се историята от предишния ден. Около три часа, преди да се стъмни, отново заваля проливен дъжд и отново се намокрихме до кости. Небето остана прихлупено и облачно. Малко след това се стъмни. Застанахме пред скалата невярващи, че можем да видим нещо друго, но скоро установихме, че облаците постепенно се разчистват, и след около половин час видяхме и първата звезда на небето.
   Тогава един лунен лъч, дори не разбрахме как се появи, повтори светлинната игра на слънчевия лъч от сутринта.
Беше около 21 часа.
   Навсякъде беше тъмно. Лъчът докосна върха на скалата и после, многократно докосвайки соларните кръгове от ляво на дясно, около петнадесет минути описваше вече познатия ни триъгълник с остър връх, насочен към земята. След това лъчът изчезна. Стояхме неподвижни в тъмнината на два-три метра от тъмната скала и никой не смееше да пророни и дума, но вероятно и петимата сме мислели едно и също: случайна ли е тази игра на светлината по скалата, или между тях има някаква закономерност.
Но най-невероятното започва сега.

   Няколко минути след това южната гладка страна на скалата, пред която стояхме, светна някак отвътре като екран на телевизор и сред планинската тъмнина тя се открои в светлосиво. И миг след това се появиха в открояващ се бял цвят... две фигури. Бяха огромни и заемаха почти цялото осветено пространство -гладката стена беше висока не по-малко от пет метра и около 3-4 м широка, фигурите се виждаха толкова отчетливо и се открояваха така релефно, че имах чувството как всеки момент могат да се отлепят от стената и да тръгнат към нас. Беше толкова потресаващо, че ние буквално се вкаменихме - от това, което виждахме със собствените си очи, и (защо да крия?) - от страх...
   Толкова добре съм запомнила тези фигури, че няма да ги забравя, докато съм жива. Отляво на скалата на преден план в цял ръст стоеше възрастен мъж, по-скоро старец, с дълга до земята роба и дълга до раменете коса. Лявата му ръка беше отпусната по тялото, а в дясната, протегната напред, държеше някакъв предмет - нещо като топка, кръгло, но не беше топка, по-скоро някакъв непознат уред.
   На по-заден план, но по-горе и по-вдясно стоеше втората фигура. Не знам защо, на мене ми заприлича на фараон. Това беше млад мъж, който седеше в нещо като кресло, с прибрани един до друг и спуснати надолу крака и ръце, положени на облегалките на стола. На главата си имаше висока шапка, на която от двете страни над ушите стърчаха издатъци като антени.
   Фигурите стояха достатъчно време на скалата, така че успяхме да ги огледаме и запомним добре. След това скалата „угасна”, стана отново тъмна и всичко наоколо се покри с непрогледна тъмнина. Отникъде не идваше и най-малка светлинка, за да помислим за някакви светлинни ефекти.
Когато се посъвзехме и осветихме с фенерче часовниците си, установихме, че сме наблюдавали видяното около двадесет минути.
   След това бързо отидохме до палатките, по неизречена команда буквално за броени минути събрахме светкавично багажа в тъмното и осветявайки си пътеката само с фенерче, блъскайки се в коренища и камъни, мълчешком и с неподозирана от нас бързина се смъкнахме надолу и след около два часа видяхме първите светлини на града.
   Почувствахме се сигурни от близостта на хората и започнахме да говорим. Оказа се, че и петимата сме наблюдавали тези фигури и описанията ни не се различаваха едно от друго...

   Може би масова психоза? Но ние не знаехме защо трябва да стоим пред тази скала и през ум не ни е минавало, че ще видим нещо на нея. Репликата на Ванга беше: „Трябва да наблюдавате първите лъчи на слънцето и на луната.”
   Поради роднинството ми с Ванга някой може да помисли, че аз съм била предупредена и психически подготвена за някакво събитие, дори и да не съм знаела какво е то. Добре, но другите хора? Бяхме различни по възраст и образование и по разбирания. А за Вангините видения относно поставянето от някакви същества на двете невидими за нас скулптури тогава въобще не ми мина през ума. Не ми минаваше и до днес, когато започнах да пиша за Ванга и извадих от папките си записките, оставени в библиотеката ми още през 1979 година. Значи не можем да говорим и за внушение. Какво беше тогава? И защо Ванга ни изпрати на това място?
   Веднага на другия ден отидох при Ванга и й разказах всичко подробно. Беше й много интересно, но не пожела да направи никакъв коментар.
   Но това, което видях тогава, не ми дава мира и досега. За какви фигури става дума - дали за тези, които е видяла Ванга, или за някакви други? Дали това е мястото, което тя знае, но не го казва, или то е някакво друго място? Какви са тези фигури, кой ги полага тук и защо, с каква цел?
   След време още няколко пъти ходихме на това място и сутрин, и вечер, но повече не видяхме нищо.
   Решихме да не споделяме с никого за това необикновено преживяване, защото ще прозвучи като разказ от фантастичен роман. Спомних си думите на Ванга: „Ще дойде времето на „чудесата” и науката ще направи големи открития в областта на нематериалното. До 1990 година ще бъдем свидетели на изумителни археологически открития, които коренно ще променят познанията ни за света от древни времена. Всичкото скрито злато ще излезе на повърхността на земята, но ще се скрие водата. Това е определено!
   Дълбоко вярвам в казаното от Ванга за бъдещите открития на съвременната наука. Надявам се един ден тя да открие ключа към тази странна загадка, която беляза живота ни с докосването до „нещо свръхестествено” и така категорично промени представите ни за много неща...


Откъс от книгата на Красимира Стоянова - "Ванга – ясновидката"
« Последна редакция: Ноември 28, 2005, 02:45:30 am от Horus »

coroviev

  • Гост
Re: Какво стана с гробницата на Бастет в Странджа???
« Отговор #37 -: Ноември 28, 2005, 20:48:26 pm »
Чувал съм за гробницата. Имаш ли представа къде точно се намира и дали е достъпна? Имам роднини в Малко Търново и някои села и ако има възможност може да я разгледам. Кажи само къде се намира.
Ако въпросът ти е все още актуален,става по следния начин:стигаш Малко Търново,отиваш в музея,наемаш гид-иначе не става,те се обаждат на граничарите,които идват с джип и те возят до мястото срещу лев на км.Мои познати бяха там миналата семица и казаха ,че със собствен автомобил не можеш да стигнеш,освен ако нямаш джип.Намира се на около 28км.от града.Не е забранена зона,откакто махнаха кльона.

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Re: Какво стана с гробницата на Бастет в Странджа???
« Отговор #38 -: Декември 01, 2005, 16:36:41 pm »
Според мен военните са си взели каквото е било ценно за тях от гробницата както и направиха с дупката в Царичина. Дори е възможно за да не се рови много нарочно да са сложили радиоктивни елементи, но ценните неща са си ги взели за проучване.
Военните имат определени критерии и разбиране за света. Според критериите им е ценно, което може да послужи на оръжейните им технологии от една материалистична гледна точка. Според разбирането им за света последният също е материалистичен, макар всеки пагон тайно да се надява там горе нещо да го пази, когато пищовът му го издъни. Но тази надежда е срам за пагона и той никога няма да я признае - често дори и на себе си!
Та с такава ценнотна гледна точка и с такова виждане за света нашите извънземни брътвежи не касаят много военните, доколкото в тях не се съдържат податки за подривна дейност или за нови технологии, които те могат да оценят. Казвам всичко това от убеждението, че наистина най-светите ни неща в тези дупки (а и не само в тях) си остават подминати от така инструктираното съзнание да търси определена материална цел. Жалкото е само, че като слаба и сателитна страна, сигурно отдавна вече сме изнесли каквото интересно сме намерили и находката вече се разработва в някоя специална лаборатория... Но пак казвам - наистина ценните неща са от друга категория и остават недосегаеми за пагона, просто защото той се е предубедил със своя пищов. И така, нека да продължаваме да медитираме - сега трябва да отворим вратите над нас, а безпокойството, че военните ще ни отнемат светините, е само блъф на едни черни братя, които всячески се мъчат да впръскат страх сред редиците ни. Не се поддавайте на такава глупост - Акашовите записи например, за които Ultrafutur постоянно споменава, никoй никога и по никакъв начин не може да ни отнеме!
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Oberon

  • Гост
Re: Какво стана с гробницата на Бастет в Странджа???
« Отговор #39 -: Декември 01, 2005, 17:16:49 pm »
Дааа, прав си Драконе:)

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
Re: Какво стана с гробницата на Бастет в Странджа???
« Отговор #40 -: Декември 01, 2005, 20:27:50 pm »
Съм За и аз.
Драконе, ...... истински Летящ Дракон, а не като онези падналите.... ;)
И моето виждане е такова. Всичко предизкващо стрес, агресия, омраза и ненавист, без значение дали със или без основание, са ако не дело то поне от полза единствено на проПадналите.
А доста от съфорумците ни им помагат ... :(
Свобода на избора, какво да се прави.
Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 667
  • In Lies We Trust...
Re: Какво стана с гробницата на Бастет в Странджа???
« Отговор #41 -: Декември 01, 2005, 23:41:08 pm »
IYIjorovelev - "flyDragon" означава "водно конче" - само за информация.

В България има хиляда неща. Аз смятам, че нещата си стоят в гробницата на Бастет - един от кивотите още е там. В Царичина също...
А и що мислите дирят тези американски подводници в Черно море. Търсят Ноевият ковчег.

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
Re: Какво стана с гробницата на Бастет в Странджа???
« Отговор #42 -: Декември 02, 2005, 04:25:16 am »
За мене си е "летящ Дракон"
FLY
[flai]
I. 1. хвърча, летя
to FLY high хвърча високо (и прен.)
2. пътувам/превозвам със самолет, управлявам, пилотирам (самолет, ракета, космически кораб)
3. пускам (хвърчило)
.................
DRAGON
['drægən]
1. дракон, змей
2. свиреп човек, строга възпитателка
3. вид къса карабина, войник с такава карабина
4. драконов гущер (Draco)
5. астр. DRAGON Дракон (съзвездие)
6. книжно хвърчило
7. бот. растение от вида Dracunculus, Dracontium
the Old DRAGON дяволът, сатаната
.................
водно КОНЧЕ зоол. dragonfly.

.........
Това ми каза речника  :P

А по темата, много е вероятно още в древноста да са преместили съдържанието.
Както вече споменах, един приятел при опитност извън тялото, получил сведение, че Орфей (или друг тракиец) е преместил "нещата" на по сигурно място.
Няма как да го установя....освен да се метна в астрала и хоп, на експедиция в миналото. Ако ми е по силите....

Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

Oberon

  • Гост
Re: Какво стана с гробницата на Бастет в Странджа???
« Отговор #43 -: Декември 02, 2005, 09:52:35 am »
Доста от съфорумците помагат на пропадналите?
Как да го разбираме това ?

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 794
  • Невъзможно е нищо
Re: Какво стана с гробницата на Бастет в Странджа???
« Отговор #44 -: Декември 02, 2005, 20:11:17 pm »
Сигурно има предвид, че напоследък форума много изпростя.  :(
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27