Световна финансова криза 2008 - 2012

[oknele]

Въпреки, че не съм Финансист

  Пари, които не са обезпечени със злато са ценни толкова, колкото тоалетна хартия. Банкерите-лихвари пуснаха в действие цирка „10–ти ноември”. Целта - отвличане на вниманието от същността на лихварските престъпления. Лихвите, които изплащате сега са на пари, които не(трябва да) съществуват. Вижте старите банкноти! Споделил съм това и с мои приятели „висши” финансисти, които въртяха и сукаха, че не съм много прав, защото то целия свят е така, базирало се на производство и разни други глупости(за мен). Аз не споря с никой(от доста време вече), за мен това си потвърждава правилото и основен сегмент в тази Ферма, че е много трудно някой да разбере Истината, ако неговата заплата(кредит, робска ипотека) зависи от неговото неразбиране по въпроса. Лихвата е змей, огромен и многоглав!

 

Какво е световната икономика? Тя умишлено от векове се моделира по дизайн на Ферма, в който обаче крайния продукт сме ние - истинските хора, с нашето страдание в реалния абсурд на кредити и безбожни лихви. Едно от нещата, в които всички теоретици на конспирации са прави е, че световната икономика се базира на пари, които не съществуват, никога не са съществували и няма да съществуват, защото не могат да съществуват. Тези, които притежават банките, притежават също големите - корпорации, медии, научни авторитети, шоу бизнеса и продажните политици. Сега можете ли да разберете силата, с която ни убеждават, че статуквото на цивилизацията е правилно? Най-големият геноцид срещу човечеството по цялата Земя е капиталистическата лихва. Световната икономика се базира на пари, които не съществуват. Събудете се! Нима си мислите, че на този измислен американски образ Бил Гейтс и на разни потни, мазни шейхове парите им седят по трезори и сейфове в пачки. Става въпрос за стотици милиарди. Те съществуват само като електронни цифри в елитните банки. Да, тези банки с робските си лихви са елитните овчарски кучета, които пазят стадото и Фермата. Дотогава докогато истинските хора продължават да са волове, коне с капаци, свине, овце и кокошки, обожаващи уюта на Фермата Матрица, дотогава и много други покрай тях истински хора ще тънат в кал и мизерия. Сам човек е наистина само за тоалетната. Критична маса на брой хора осъзнали Фермата и спиращи да и служат, ще събори оградите за тези, които искат свобода. Розовото прасе в кочината е било някога смел глиган, от когото са треперели ловците. Страхливите кокошки някога са били свободни в небесата. Много от хората заробени до живот с ипотеки и кредити, живеещи в панелени кибритени кутийки и търпящи фирмената политика, някога мечтаеха да бъдат каубойци или космонавти – препускащи и свободни хора. Много пъти слушах това:   

-„Да ама нали всички правят така. И тук и на запад и на изток, всичко е с кредити и лихви”...

Ами яжте и изпражнения тогава, не е възможно милиони мухи да се заблуждажат за това! Аз имам само дебитна карта и никакви безумни кредити и депозити. Лихвата е зло! „Боен клуб”!

"Лека Нощ Нещастие" III Еленко Ангелов

[oknele]

Да, да Влечугоподобните...
За всеки, който иска да знае как Рептилите са в състояние да контролират човечеството толкова лесно, вие сте вашето собствено доказателство. Първо, вие мислите, че Пришълците са просто една безсмислица. Не се чудя кой е отговорен за даването ви на тази идея. След това вижте в портмонето си. Единната парична система(евро, афро, амеро) е равно на пълен робски контрол. Но нещо повече, вие уважавате властимащите, мръсните банкери, главните медии и вярвате на всичко, което ви казват. И така този вид невежество води до тихо доволство. И по тази причина Истината сега е най-малко популярното нещо на Земята, защото малко(с вас вече не) я търсим. Хората са си избрали да приемат една от Рептилските популярни системи от вярвания. Така че вие не можете да откриете Истината за контролиращите Земята ако постоянно вярвате на това, което същите тези контролиращи ви казват. Контролиращите Земята никога не биха ви казали с охота истината за себе си. Разберете, че Федералният резерв на САЩ е централната банка на САЩ и най-голямата частна корпорация. Собственоста и няма нищо общо с Американското правителство. Тази частна корпорация има право да емитира парични знаци - долари. И съответно доларовите банкноти са частна собственост предоставена на американското правителство срещу годишна лихва. Как може да има Федерален резерв в САЩ, който да е частна корпорация, да е независим от Правителството и в същото време да говорим за демокрация и върховенство на парламента и закона? Същото е и в България с БНБ(Българската народна банка). Сами си дайте отговор на въпроса кой държи долара и кой решава какво да си прави с него и с цялата империя наречена САЩ, а оттам и с целия свят. Те поставят на колене цялото общество и свят... Има една тънка подробност, която заобикаля всяка национална банка и тя е, че централната банка на дадена страна е „неинституционална организация”, тоест правителството няма законното право да търси отговорност на действията й. Нашите левове се печатат в Германия, централната ни банка слуша какво диктува централната европейска банка във Франкфурт. Например, утре „някой” може да напечата голямо количество левове, да ги пусне по институциите в обръщение и за броени дни да предизвика гражданска война. Демокрацията не се прави от партии и правителства. Ето нещо от Владимир Свинтила из „Лихвата е кражба”:

„Ето някои щрихи от тъжната българска картинка. През месец май 1989 г. комунистическото правителство по указание на банкерите - лихвари издава в Държавен вестник един „Правилник за работа на банките”, с който на дело се отваря път за превръщането на държавните авоари в частни. Вече „юридически” подготвени за ограбването на българите, банкерите - лихвари пускат в действие сценария „10–ти ноември”. Целта - отвличане на вниманието от същността на банкеро - лихварските мероприятия. Те се заключават в игри с курса на западните валути, което доведе до невиждана сиромашия грамадно мнозинство от българския народ, страхотна инфлация - през 1999 г., несуверенното българско правителство извърши смяна на парите с нови в съотношение 1000 : 1, което на математически език означава че самите власти в България признават минимум 100 000 % инфлация за периода(1989 – 1999 г.); ООД-та, финансови пирамиди, държавни пари, давани като необезпечени банкови кредити на частни лица и т.н. Днес съществува едно частно предприятие, известно като „Банкова консолидационна компания”, което контролира целият финансов живот в страната. В това предприятие например, по данни от Държавен вестник, участват лица като – Иван Костов, Емил Хърсев, Добри Жотев и мн. др.

Как стана така, че едно частно предприятие на акционери, днес се поставя над съд, правителство и държава в нашата Родина?

Това положение се гарантира от задлъжняването на държавата към частното акционерно дружество, известно като „Българска народна банка”. Ето и един красноречив пример: според официален бюлетин на българското правителство за държавен бюджет 2000 очакваните приходи на българската държава са общо: 8 531 млн. лв., а очакваните разходи – 10 484 млн. лв(http://www.government.bg). Съвсем съзнателно обаче правителството пропуска да извести българските данъкоплатци какъв бюджетен дефицит прави това!             А сметката е проста: 8 531 – 10 484 = - 1953 млн. лв. Това е почти два милиарда лева! Около 19%! И кой ще покрива този дефицит? Обикновеният, нещастен българин, разбира се!

Така е замислена схемата на световното лихварство – „модерното робство”, както гениално се изразяваше американският поет Ездра Паунд. Големият дефицит поражда необходимостта от паричен заем. Частното акционерно дружество „БНБ” напечатва едни пъстри хартишки и ги дава като заем на несуверенното българско правителство, но и срещу съответната лихва. В действителност, акционерите от „БНБ” знаят много добре математическата невъзможност за изплащане на така създадените държавни дългове, но те не държат на връщането им, а на изплащането на лихвите по тях. Те нямат интерес държавата да съумее да си изплати дълговете, за да могат вечно банкерите - лихвари да получават лихви от своя длъжник. И се стига до едно такова положение поданиците на една държава с несуверенно правителство да работят като роби за частни акционери от едно частно предприятие, в случая БНБ.

Българи, погледнете собствените си български левчета! Някъде да се забелязва, че те са издадени от орган на българската държава? Пък и монетите? А, да са обезпечени със злато?”


"Лека Нощ Нещастие" III Еленко Ангелов

[oknele]

Относно: Световна финансова криза 2008 - ето това долу е основата на тази Ферма върху плаващи пясъци...(дано да не се повтарям с друг форумец, това също съм включил в "Лека Нощ Нещастие" III)

Посетете сайта http://www.moneyasdebt.net/, там има  Документален филм за паразитната парична система и то под формата на анимация „Мoney as Debt”. Ето и линк към You Tube -http://www.youtube.com/watch?v=vVkFb26u9g8 . Благодарен съм и на www.voininatangra.org , но най-вече на „buden /Често пишещ” за превода, които ви предоставям с моя редакция -

Процесът на създаване на пари е толкова прост, че мозъка ни първоначално го отхвърля като вариант. Ако хората разберат каква игра играят банките и правителствата те биха се ядосали до таква степен, че биха погнали да трепят банкерите и политиците по самите улици.
Повечето хора смятат, че правителствата създават парите, но не са напълно прави.   

По-голямата част от парите се създава в огромни количества от частни организации наречени „банки”. Те ги създават буквално от нищото. Парите се явяват един вид нашия дълг към банките. В момента в който ищецът се подпише - дава гаранция, че ще плати на банката парите плюс лихвата. Ако ли не то ще загуби колата си, къщата си, изобщо всичко което има някаква материална стойност влизащо в договора. Приказката за златаря, който станал лихвар, ще ни запознае как е започнало всичко това:

Някога много много отдавна почти всичко е било използвано като пари, просто е трябвало да бъде лесно преносимо и мнозинството от хората да считат, че притежава достатъчно голяма разменна стойност. За да може да се размени за храна, дрехи, строителни материали и др. Това са били да речем - красиви камъни, морски украшения, та дори и пера от птици са се ползвали като разменна монета. Но златото и среброто са били предпочитани измежду всички други, със своят блясък и красота, както и с мекота на метала и лесната му обработка. Така златарите се специализирали в обработката на тези метали и започнали да изработват златни монети като универсална разменна единица, която била приемана от всеки. Но не след дълго те решили да създадат сейф, където да държат своето богатство на сигурно място.                  По-заможните хора от обществото разполагащи с повече от тази разменна еденици започнали да търсят златаря(лихваря, по-късно вече банкер), за да могат и те да опазят своето злато. В трезорът на златаря било сигурно и срещу скромна такса, която му давали се възползвали от услугата. Годините минавали и банкера забелязал, че тези чиито злато той държал в сейфа си рядко допирали до собствените си богатства. Те разчитали на него да им наглежда златото и не го местели в друг сейф. Дори в случаите, когато отивали до сейфа за да вземат част от собственото им никога не били заедно всичките, а така златаря винаги разполагал с повече злато в трезора от колкото неговото собствено. С времето златарят пуснал друга разменна еденица за удобство, с която всеки бил съгласен – хартиени пари. Тези пари се използвали навсякъде(пазар и т.н), така че физическото злато стояло недокосвано в сефа му и станало тежко неудобно и излишно в търговията. Така той започнал да раздава на собствениците на злато хартиени пари, като заместител. Хартиените пари били удобни - сумите били просто написани на тях и не толкова тежки. Но междувременно банкера направил друг бизнес - започнал да дава назаем златото си срещу определена такса - лихва. Но за удовство търсещите заема не взимали самото физическо злато, а хартиените новосъздадени разменни единици(парите). Бизнесът му се разраствал и все повече и повече хора го търсели за заеми. Така в банкерът се родила нова идея – знаейки че притежателите на злато в неговия сейф много рядко допират до своето собствено, той решил да дава назаем и тяхното злато разбира се под формата на хартиени пари. С годините той се замогнал, но подозрението нараствало. Хората със златото в неговия сейф решили и го потърсели за обяснение. Отишли до сейфа и със собствените си очи се убедили, че златото им е там непокътнато. Не били глупаци и разбрали каква е играта на приятеля им златар(лихвар). Тогава те решили да му дадат благословията си да продължи, но като им дава процент от сделките. Или той да им дава такса, за това че те си държат златото при него, а не обратното. Така се създало лихварстово. Лихварят можело да плати с ниска лихва за използването на парите на собствениците с по-голямата лихва, която заемащите щели да му дадат след време. Така разликата се явила чиста печалба за златаря вече и банкер. Но и това не е начина по-който банките работят днес. Алчният банкерът не бил доволен. С разрастването на търговията в цяла Европа и самите заеми се търсели повече, но златото в сейфа му не било достатъчно да ги покрие. Така му се родила още по-еврейската идея - след като само той единствено знаел колко злато има в сейфа, то той можело да дава хартиени пари на искащите заеми, дори и те да надвишават физическата стойност на златото в трезора му. Единственият начин да го разкрият бил ако всичките собственици на хартиени пари отидат едновременно в сейфа му и се обедят с очите си, че стойностите не отговарят. Така банкерът станал изключтелно богат печелейки от лихви, които се трупали от даването на хартиени пари без реална стойност. У някои хора се родили подозрения, но идеята банкерът да създава сам парите била прекалено предизвикателна и фантастична за да е истина. И все пак с времето някои хора започнали да се усещат и да искат заеми в реално злато вместо в хартиени пари. Появили се и собствениците на злато, които поискали да си вземат своето от сейфа му. И какво се оказало, оказало се че банкера нямал толкова налично злато, колкото му поискали в замяна срещу хартиените пари. Стигнало се до т.нар. „бягство на банката”. Този процес представлява сриване на индивидулни банки и падането на доверието в цялата банкова система(имало е и други златари, след време лихвари, а по-късно превърнали се в банкери - не е бил един). Хората решили да съдят алчния банкер. Но големите кредити, които банкерите отпускали на времето се оказали важни и печеливши за развитието на европейската търговия в средновековието(някои хора станали много богати за сметка на чужди нации). Така вместо да го задържат решили да легализират тази дейноста на банкера. Банкерите се съгласили да сложат ограничения на парите които могат да създават за нужните заеми. Било решено съотношението да е 9:1 - напечатани изкуствени пари към реалната налична стойност. Били назначени инспекции, които да следят това печатане на пари. Още се стигнало и до създаването на закон, който задължава централната най-голяма банка да дава част от своето собствено злато на по-малките банки в случай, че те имат заплаха от ново „бягство на банката”. Така само в случай на едновременно „бягство на банката” на всички, само тогава златото дори и в централната най-голяма банка не би стигнало да покритие всичките искания и тогава системата би се срутила. Паричната система днес е стигнала до толкова уродливо развитие, че реалната физическа стойност на „парите” е като игла в купа сено в сравнение с електронните пари днес. Преди време щатските долари са били възможно заменими за себестойността им в сребро. Днес обаче те могат само да бъдат заменяни от други долари издавани от Федералния Резерв.

Преди време индивидуалните банки издавали парите като чекове, те били различни за различните банки и било възможно да ги отказваш, както днес можеш да откажеш чек от частно лице. Сега обаче се е създал монопола в паричната система. В днешно време парите са установени с указ от всички правителства и не можеш да откажеш парите като разменна единица. Ако не ги приемеш като разменна единица(или дълг) законодателството не би се наело да те защитава за каквото и да е било. Ако някой получава възнаграждеение то е в днешните пари. Ако някой получава възмездие, то също се изразява в стойността на пари, които лицето трябва да изплати. Идва въпроса ако правителствата и банките печатат „пари” заедно, защото банките не могат да оперират без помоща на правителствата, тогава какво е тяхното реално количество. Преди време количеството на „парите”(златото) не можело да надвишава количеството на стоките и услугите, които обществото можело да разменя. Така за да се увеличи количеството злато трябвало да бъде открито самото то, да бъде изкопано в някоя златна мина примерно. В настоящето обаче парите буквално се създават с даването на заеми или като Дълг(веднага с подписа на искащия заем). Колкото повече заеми дават банките, толкова по-богати стават самите те. И така лимитът на количеството „пари” може да е само един – сборът на всички дългове на хората, а те са постоянно нарастващи.
Днес правителствата заедно с банкерите слагат ограничение на създаването на пари, което само те си знаят какво е, но със сигурност надвишава 9:1 многократно. Банките не могат да работят самостоятелно без подкрепата на правителствата. Правителството позволява частни кредити да бъдат изплащани с държавна валута, законодателната система налага плащането на дългове с пари и т.н. Да речем, че се създава чисто нова банка и в нея все още няма депозити. Но инвеститори в банката правят начален депозит да речем +$1111.12 и ограничението наложено за създаването на пари от централната банка е 9:1.

Стъпка 1: Вратите се отварят и идва първия клиент искащ заем от $10,000 за да си купи нова кола. При ограничението 9:1, новата банка има законното право да умножи наличните си средства девет пъти. Така се получават нужните „пари” за заема. Това не са реални пари, а просто няколко натискания на бутоните по клавиатурата. Заемащия пише тази сума на чек и получава колата.

Стъпка 2: Идва клиент, депозира $10,000. Тези пари за разлика от началните средства, с които банката започва по закон не могат да бъдат умножавани. Но могат да бъдат делени по т.нар. правителствено ограничение 9:1 или 9,000(за нов възможен заем): 1,000(за резерв).

Стъпка 3: Ако тези $9,000 бъдат депозирани от трето лице, в която и да е банка(дори и в същата новооткрита) те стават законно средство за издаване на кредит(заем). Този път по техните „закони” получаваме $8,100(за нов възможен заем : $900(резерв). Или всеки нов депозит съдържа потенциал за издаването на заем малко по-малък от самия депозит. Така от заемите, които банките издават, се създават парите: 10,000 + 9, 000 = 19,000 + 8,100 = 27,100 + 7,290 = 34,390 + 6,560 = 40,950 и т.н. Не след дълго достигат почти $100,000.
Обаче ако парите, които се създават не бъдат депозирани, то този процес на умножение в банките ще спре. Това е непредвидима част която те не искат и се стараят да не бъде допусната. И така след време всичките тези пари в новата банка биват създавани благодарение на един депозит от $1111,12 стоящ непокътнат в централната банка, всичко с любезното съдействие и подпомагане от страна на Правителството. Друго относно тяхната система е, че техните документи трябва винаги да сочат депозити 10% повече от отпусканите заеми. Това ги прави привлекателни за депозити и отклоняващи обществото от истината, че заемите идват от депозитите. Ако обаче банката беше една единствена и печалбите от отпусканите заеми биват депозирани в същата банка, тогава ефекта няма да е толкова голям. Или онези отпуснати $1111,12 няма да има как да се превърнат в почти $100,000. За жалост банките работят като едно – заемите отпускани от една се явяват депозити за друга. Теоретично те са пак една банка, но ефекта е различен. А ако това ви звучи странно и трудно за възприемане, какво ще кажете за следното:

През последните години като резултат от стабилното лобиране на банкерите, изискванията от нечии национални централни банки буквално са се изпарили. Ограничението за създаване на пари не е дори и 9:1. Така определени индивидуални банки създават парите от нула, не им трябва даже онзи $1111,12 депозит. Реалноста е, че банките създава толкова пари, колкото ние можем да заемем. А чрез медиите нашите нужди непрекъснато биват увеличавани - купете си това, купете си онова.

В истинския свят парите са излишни. Не можеш да услужиш на някой, който има нужда от дрелка за ремонт на апартамента си с дрелка нарисувана на хартия. Хартиените пари представляват касови бележки, които отчитат стойността на нашите дългове. Чудели ли сте се понякога как правителства, коорпорации, фирми, семейства и прочие могат всичките да са в заем по едно и също време и то в астрономическо големи суми? Как може да съществуват толкова много пари, за да се дават на заем? Това е, защото фактически не съществуват - банките ги създават. Ако нямаме дългове няма да има и пари. Как може хората, които произвеждат физическото богатство за живота(земеделие, животновъдство, фабрики и т.н.) да са длъжници на тези които не правят нищо. Повечето хора си мислят, че ако всичките дългове бъдат изплатени националната икономика ще се подобри(вярно единствено на индивидуално равнище). Но ако всеки си изплати дълговете истината ще е именно, че няма да съществуват пари. Оказва се, че сме зависими от кредитната система или ако не теглим заеми няма пари. Стигнали сме до такава деградация, че ако банките произвеждат пари ние сме в просперитет, ако ли не гладуваме. Но това не е всичко. Банките създават парите, но не и лихвите които се трупат, тях ги плащаме ние. И как след като те създават само парите ние трябва да връщаме не само парите, но и лихвите. Физически невъзможно. В дългосрочните заеми, каквито се отпускат за къщи или да речем държавните заеми(помощи), се получава така, че лихвите събрани надвишават самия заем. А това води до самото нефункциониране на икономиката. За да има функциониране на такъв вид икономика просто самото производство на парите трябва да е огромно. Но това увеличава и дъглът и т.н. и т.н. или обратното все тая. И двата варианта са неприелмиви. Единствено проточването във времето спасява самата система от банкрутиране. До кога ли? Парите улесняват производството и търговията, но с времето е неизбежно и те губят своята стойност. Освен в случай, че количеството производство на реалните богатства нараства с еднаква стойност с която и създаването на парите. Да си зададем 4 въпроса:

1. Защо самите правителства избират да вземат пари на заем от частни банки, след като те самите може да създадат нужните им пари, като при това няма да има да плащат лихва?

2. Защо изобщо парите трябва да се създават като дълг? Защо да не циркулират постоянно, с което ще се избегне нуждата от постоянно взимане на заем(дълг), за да може те да съществуват?

3. Как може система, зависеща изцяло на такова вечно нарастване да се използва за създаването на стабилна икономика? Не е ли логично, че тези две страни на равенството са просто несъвместими?

4. Какво има нужда да се промени за създаването на стабилна икономика?

Преди много много време слагането на такса(лихва) се е считало за измама и алчните хора(използвачи) са били наказвани дори със смърт. Тогава целта на „парите” е била само и единствено като необходимост от разменна единица. Всяка форма на правене на пари от нищото(без труд) е била заклеймявана, а хората използващи тези хитрини се считали за паразити. Но с времето въпросът, че даването на пари на заем крие своите рискове от загуба е взел превес и така се създало лихварството. Само дето днес това е излязло извън всякакви норми, логика и морал.

Възможно ли е общество, което да съществува вечно със стабилна парична система – Да! Изход е да не плячкосва осноните си източници на енергия, а се ограничава до наличното за деня. Примерно да не се унищожават повече гори, от колкото фактически се възтановяват(растат наново). Да се използват енергиини източници, които са обновими – Слънце, вятър, море, магнитни сили, гравитационни сили и т.н. Да рециклираме всичко и използваме това всичко наново. Популацията да е нито растяща нито намаляща, просто да се допълва от само себе си. Такова общество не би имало нужда от днешната парична система. Продължавайки да си представим, че хората с повече средства не дават заеми надвишаващи техните реални физически богатства. Ако някой обаче се изхитри и започне, като познатия ни от началото златар, то неминуемо след време ще се окажем на сегашното положение. А един ден потомците на този златар ще притежават всичко материално що има по света. Имаме нужда да променим системата. Трудно бихме убедили хората, че използването на банкови карти, книжни пари и подобни стимулират днешната система. Но как човек би се отказал от това и да мине отново на стока за стока(услуга)? Защото дори и да се върмен към системата жълтици, тези които нямат злато или сребро ще се окажат просто без пари. Основния проблем не е ли в алчността и липсата на морал на множеството хора по света. И дали това може да се промени у хората? Дали може да се създаде система, която след време да стане монопол, само че в нея парите да не са дълг. В този случай заемането на „пари” да се извършва срещу замяна на стоки, услуги или труд. Има нужда от промени в паричната система и избирателната система. Как гнидата да се превърне в пеперуда? Трябва обществото да го разбере и да започне да го изисква и то не от съседа си, а от управляващите. Това разбира се ще е трудно, защото интересите на банките са толкова големи, че чак минават хоризонта. Парите са просто една идея и реалния свят парите може да бъдат каквото си поискаме. За да се създаде такава система трябва парите да бъдат първо контролирани от управлението на държавата, а не от частни лица. Система с постоянно циркулиращи пари, където да не съществува лихва. Тези пари да се създават като Полза, a не като Дълг. Евентуално нарастване на количеството „пари” да отговаря единствено на увеличението на материалните блага на нацията. Управленията ще използват парите от таксите единствено за нуждите на населението, а няма да ги ползват за покриването на лихвите към банките. Защото няма да имаме национален дълг.

- „Банкерите притежават Земята. Ако ние хората си я върнем, но им оставим правата, те за нула време ще я купят отново.” Това са думи на сър Джошуа Стамп, директор на „Bank of England” 1928-1941 г., в същия този интервал от време определян за втория в категорията най-богат мъж на Англия. Преди години канадския заместник премиер взел интервюта с хора от улицата, както и от предприятия и фабрики и с други професионалисти в своите дейности на труд, но не икономисти. Направил го с цел да разбере знаят ли те как и от къде идват парите. Оказало се, че понякога дори и самите служители в банки(тези които са зад гишетата) не знаели за какво става дума. Първата банка в Англия - „Bank of England” отворила врати през 1694 г. е започнала да работи с огр

[darkstar]

Аз почти не ползвам банковата ситема, като получа чек само отивам и го осребрявам кеш и си харча парите.Ако ме карат да ги депозирам аз им отказвам.
Вярно губя малка лихва която мога да взема но това няма значение.

[insomnia1304]

 
Пет страни на ръба на фалита според Foreign Policy

Кои страни са на ръба да последват Исландия в икономическия и политически срив? Списание Foreign Policy разглежда петте страни, които според него са най-силно изложени на подобен риск.

Финансовата криза се оказа толкова сериозна във Великобритания, че Лондон получи нов прякор в международните медии – Рейкявик-на-Темза. Въпросът в страната вече не е кога ще влезе в рецесия, а кога ще влезе в депресия. БВП падна с 1,5 на сто през четвъртото тримесечие на 2008 г., а прогнозите на ЕС са за спад от 2,8% през тази година. Очаква се безработицата да нарасне до над 8 на сто до края на 2009, а около 23 на сто от британците оценяват задлъжнялостта си като „трудна за контролиране“.

Сривът на британската икономика е особено значим, тъй като тя зависи в по-голяма степен от финансовия сектор от повечето развити страни. Към момента британските банки имат външен дълг от около 4,4 трлн. долара, а за икономика с БВП в размер на 2,1 трлн. долара това е тежко бреме.

Политическите рискове пък са свързани с обрата на настроенията по отношение на правителството. Първоначално премиерът Гордън Браун спечели доверието на избирателите, поемайки водеща международна роля в отговор на кризата, но със задълбочаването на рецесията тенденцията се обърна. Скорошно проучване на общественото мнение показа, че близо 6 от всеки 10 британци смятат, че поредните най-скорошни мерки за възстановяване на икономиката ще претърпят неуспех, и съответно изказват предпочитание за опозицията.

Правителството вече национализира голяма част от финансовия сектор и инвеститорите се опасяват от още такива действия. Намесата на държавата проникна толкова навътре в икономиката, че донесе на страната още един прякор – Съветска Великобритания.

Ситуацията във втората страна в списъка на Foreign Policy – Латвия, вероятно най-много прилича на тази в Исландия. Бързият темп на растеж на малката развиваща се държава през последните години се дължеше на големи инвестиции от Европа, на огромен външен дълг, бум в потреблението и минимални спестявания. След ръст от 12,2 на сто през 2006 г., сега Латвия е сред най-лошо представящите се икономики в ЕС. От ЕК очакват БВП на страната да се свие с 6,9 на сто тази година и с 2,4 на сто през 2010, а безработицата да достигне двуцифрено число следващата година. Международният валутен фонд (МВФ) отпусна заем на страната, но пътят към възстановяването остава дълъг.

Икономическият срив заплашва не само средствата за препитание на латвийците, но и крехката демократическа система. Одобрението за правителството в момента е около 10 на сто. През януари над 10 000 души протестираха в столицата Рига срещу неуспеха на правителството на управлява икономиката. Недоволството прерасна в агресия, която предизвика репресии от страна на властите.

Една от най-нестабилните икономики в ЕС е тази на Гърция. Въвеждането на еврото по-рано подхранваше икономическия растеж, сега обаче е една от главните пречки страната да се измъкне от бремето на огромния си дълг. Обичайният метод за намаляване на дълга на дадена страна е обезценяване на валутата, но тъй като е член на еврозоната Гърция вече не контролира монетарната си политика. Страната може да е принудена да излезе от еврозоната.

Общественото напрежение в страната, което според мнозина се дължи на лошата икономическа ситуация, прерасна в яростни сблъсъци с полицията през декември. Изтеглянето на средства от социалните програми за спасяване на гръцките банки още повече намали доверието в държавата.

В Украйна пък съчетанието от експортно ориентирана икономика и нестабилна политическа система я превърнаха в една от сериозно засегнатите от финансовата криза източноевропейски страни. Износът на стомана е в центъра на украинската икономика и намаляващото международно търсене почти спря работата на фабриките. Страната беше спасена от пълен икономически колапс единствено чрез заема от МВФ. Наскоро обаче парламентът одобри дефицит от 3 на сто в бюджета за тази година, което е в разрез с условията на фонда за отпускане на заема. Това може да отложи следващото, крайно необходимо, плащане от страна на МВФ, което трябва да стане този месец.

Междувременно, докато страната върви към фалит, караниците между премиера Юлия Тимошенко и президента Виктор Юшченко продължават. Проучване, реализирано през декември, показва, че само 26 на сто от украинците смятат, че правителството може да се справи с икономическата криза в страната.

Даниел Ортега, президент на единствената страна в списъка, която не е в Европа – Никарагуа, обясни финансовата криза с изявлението: „Бог наказва САЩ“. Последиците от кризата обаче вероятно ще засегнат сериозно и неговата страна. Икономиката на Никарагуа в голяма степен зависи от средствата, които имигрантите изпращат на близките и роднините си. По оценка на централната банка тази сума е годишно между 800 млн. и 1 млрд. долара. Спадът на щатската икономика ще се изрази и в по-малко пари, изпращани от никарагуанските имигранти у дома. Освен това кризата доведе и до понижение на цената на кафето, което е основната стока за износ на Никарагуа.

За да влоши още повече нещата, тенденцията за все по-авторитарна политика на Ортега, стар враг на САЩ още от Студената война, му навлича враждебността на развитите страни, от които Никарагуа зависи за помощи.
investor.bg

[oknele]

Както пеят металните Металика - "Тъжно но Истина"...

[insomnia1304]

             
             Руският бизнесмен Андрей Смирнов:

  Зад Прамод Митал стои Ахмед Доган

- Г-н Смирнов, откога се познавате с Валентин Захариев?
- Запознахме се в началото на 1993 г., когато той още беше управител на фирма, не мога да си спомня точно как се казваше -"Бе Ем Ве - Кар", или "Кар - Бе Ем Ве", и искаше да продава автомобили БМВ в Русия.
- Да нямате предвид фирмата на Атанас Тилев "Дару кар"?
- Да, точно така - "Дару кар", къде Валентин Захариев беше изпълнителен директор.
- Кой всъщност ви запозна с него - Мирчо Петков - Циганина?
- Да, Мирчо Петков, аз никога не съм го наричал "Циганина". По онова време двамата имаха намерение да правят съвместен бизнес в Битоля. Но Мирчо използва запознанството ми с Валентин Захариев, за да вземе от него 20 хил. долара, гарантирани уж от мен. В смисъл, че аз ще доставям стоки от Русия за общите им сделки. Само, че Мирчо похарчил парите без да свърши работа. Така между него и Захариев отношенията се усложниха, Мирчо бе принуден да издаде на Захариев запис на заповед за дължимата сума, която въпреки всичко остана висяща. Историята е дълга и заплетена, не е мястото тук да я разказвам.

Важното, че в крайна сметка, опитвайки се да си върне парите Валентин Захариев предложил на Мирчо Петков да реализира следната операция - да намери фирма с руско участие, на базата на която да бъде създадена офшорна компания и през нея двамата да продават и купуват метали. Основната цел на замисъла е да се печели от курсовите разлики между покупките и превода на парите от сделките. Според плана тези разлики - само спрямо курса на долара, трябваше да бъдат много големи. Както разбирам сега от изявленията, които направиха Захариев и Божко Бонев, сумата от тези разлики е достигнала до над 200 млн. лева.
- Каква е била идеята - къде е трябвало да се регистрира подобна компания?
- Идеята беше българска фирма с чуждестранно участие да се регистрира в Кипър и след това да започне да работи в Косово и в България.
- Конкретно как изглежда схемата?
- Металът примерно се доставя от "Кремиковци" за металургичния завод в Косово, парите от продажбите минават през офшорната компания и уж се връщат на "Кремиковци". Казвам "уж", защото реално пари не са се връщали, а са се превеждали по банкови сметки в Америка на името на Валентин Захариев.
- Вашата фирма "Скад" ООД има ли нещо общо с тая схема?
- Аз никога не съм желал да участвам в такава сделка. Защото знаех, че между Мирчо Петков и Валентин Захариев има неуредено вземане-даване. Но двамата искаха да осъществят схемата, за която говорим.
- Чул сте това със собствените си уши?
- Не просто съм чул, имаше подобни разговори с мен. Но с това всичко приключи. Мирчо се опита да ме излъже по някакъв начин аз да дам документите на някоя от фирмите, регистрирани в България, в които моята съпруга е съдружник с руски граждани...
- В кои години се водиха тези разговори?
- През 1995-а -1996 година.
- А кога разбрахте, че всъщност идеята е реализирана и фирма, носеща името на вашата "Скад", само че с една добавка "и ко", е регистрирана в Кипър?
- От ваша публикация г-жо Шахъмова, в която прочетох, че фирма "Скад" - като офшорна компания "и ко", е длъжник на "Кремиковци" - веднага се сетих за ония стари разговори и затова се обадих на вас. Но и веднага си направих проверка във фирменото отделение на Софийски градски съд, за да видя има ли някакви пререгистрации и промени във фирма "Скад" ООД. Защото освен моята съпруга в нея участват като съдружници мои приятели руснаци, които никога не са идвали в България и не биха могли да направят каквато и да била пререгистрация на дружеството. И както бях сигурен точно това установих в съда - във фирменото дело няма никакво движение от 1995 г. насам. Странното е обаче, че открих друго - в компютърната система "Дакси" за фирмено разузнаване фигурира пререгистрация на "Скад" ООД от 2001 година. Нещо, което би могло да стане само по изрично заявление на учредителите-собственици, а те такова изобщо не са подавали. Още повече, че за целта трябва да има и протокол от общо събрание, решение за увелечение на капитала и т.н., каквито документи фирменото дело на "Скад" ООД в съда липсват. Възниква въпросът кой е пререгистрирал дружеството и е писал заявление, без съгласието на неговите четирима собственици?
- И как си отговаряте на този въпрос, подозирате ли някого?
- Аз не подозирам. Доказано е, че цялата документация на моите фирми, която се съхраняваше в моята стая в резиденцията в Правец, където живяхме пет години, преди да ме изгонят от там е открадната. И то точно от Мирчо Петков. След това Валентин Захариев не се е появявал в резиденцията, но Мирчо през 1999 г. започна да работи в металургичния завод в Косово, изкарваше от там наличната техника.
- В крайна сметка какво ще предприемете, защото ако действително вашата фирма се окаже основен съдружник в кипърската "Скад и ко", вие дължите на "Кремиковци" над 200 млн. лева?
- Моите руски съдружници са уведомени за случая и ще предявят сериозни претенции както към Мирчо Петков за тези му действия, така и към Валентин Захариев, който е използвал името на нашата фирма. Освен това ние като съдружници имаме юридически право да предявим претенции, че оборотът на "Скад и ко" е направен, а полагащите ни се дивиденти не са получени. Няма значение сега на кого дължи тези пари кипърската офшорка, за което спорят Митал и Захариев. Ние ще сезираме и прокуратурата за извършената фалшификация. Предприехме и действия за проверка на офшорката в Кипър пред тамошните власти - за да се види кой, как я е регистрирал, чии са подписите и прочие. Ще направим всичко възможно да помогнем на правосъдието и на разследването.
- Но от "Кремиковци" АД могат да поискат от вас да връщате дълговете, познавате ли се с новия собственик на комбината Прамод Митал?
- С него ме запозна още през 1995 г. Ахмед Доган. Господин Митал тогава направи оглед на резиденцията в Правец. Мога да кажа, че всъщност ние му помогнахме да влезе в България в качеството му на физическо лице - изпратихме му покана, "приглашение". Затова ме помоли Ахмед Доган.
- А пък с г-н Доган кой ви запозна, пак Мирчо Петков ли?
- Не, бившият депутат от Великото народно събрание Иван Палчев. Това стана през 1992 г. в резиденцията в Правец, когато той заедно със Слави Бинев създаваха организацията "Защита". Тогава, но след мен, с г-н Доган се запозна и Мирчо Петков. А сега, както разбрах от други - добре информирани лица, действителният собственик на "Кремиковци" е Ахмед Доган. Той всъщност стои зад индийската фирма на г-н Прамод Митал.

http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=118&Itemid=71

[insomnia1304]

    
 
Банките ни одраха кожата с помощта на БНБ. Високите лихви убиват

Иван Бакалов
09.02.2009

      Банките в България приключиха 2008 г. с най-високата печалба за последните 10 години – гордо отчете БНБ. В цифри печалбата им е 1 387 000 000 лв. (словом – един милиард и триста осемдесет и седем милиона лева).
По това време в САЩ фалират банки, в Европа правителствата наливат пари, за да ги закрепят. Това българските банки дали са по-умни нещо, че печелят, когато по света другите го закъсват? ;D ;D ;D ;D

      Има едно просто обяснение – българските банки са най-големите кожодери в еврозоната. С помощта на централната банка – БНБ. Основната лихва на Европейската централна банка още миналата година беше свалена на 2%. На централната банка в САЩ е 0,25% от есента, в Япония – 0,5%. Във Великобритания централната банка от октомври до сега свали основния лихвен процент от 5% на 1%. Сега там има абсурдна ситуация - някои банки са давали жилищни кредити с договори за 1,01% под основния лихвен процент. Тоест - сега банките трябва да дават пари на заемополучателя, вместо той да им плаща лихва.

      А в България наопаки - основният лихвен процент през ноември беше повишен на 5,72% (а за жилищни и потребителски кредити тази цифра е умножена по 2 до 6 пъти). Чак сега, от 1 февруари, БНБ се сети, че нещо става и свали лихвата на 3,92%. Основната част от печалбата на българските банки била от лихва, отчита БНБ.

      По света лихвата е ниска, за да не убие бизнеса, фирмите, икономическата активност, включително на отделния потребител по време на криза. В България лихвата е висока, за да убие и фирмите, и да доизтреби българина в условията на сриващ се износ, намаляващи туристи и икономическа криза, за която тук още се правят, че не я забелязват.

      Докато в Европейския съюз лихвите по кредити и потребителски заеми варират от около 6% (Ирландия) до 12% (Португалия), в България лихвите са от 10 до 30%. Като се почне от тези, трудните, за които банките искат 10 поръчители и куп такси за документация и проверки и се стигне до разни джем-мет, ай-бай кредити.
В момента из Европа, заради кризата, банки дават лихви по депозити по 9-10%. У нас банките дават 5-6% (това, че пускат лъжливи реклами за 11% - за първите 3 месеца и др. подобни - не трябва да подвежда). Е, как няма българските банки да се нагушат с печалба, а БНБ да ги гали по главицата, че са отличници? Имали били много добро качество на активите и били най-добре “провизираните” банки в света. Да ги чумата тръшне, както казват бабите.

      В България, дори да се подмамиш по някой кредит с уж по-ниска лихва, после откриваш, че има разни такси за обслужване, които го правят по-скъп, отколкото ти изглежда. Има такси за обработка на документи, за изготвяне на оценки и т. н. Българските банки са измислили дори такса за неоснователна рекламация. Тоест – някой ти източил от банковата карта някаква сума, ти се оплакваш, а банката ти казва – ако рекламацията е неоснователна, ще платиш 10-20 евро за проверката. А нали знаеш как се спори с банка? Като нищо могат да ти кажат, че имаш 3 ръце и 4 крака и парите си си ги откраднал сам. И това е.

      Също така, взимат кожодерски такси за превод. А западните банки например не взимат такива такси в рамките на ЕС. Така че, българските банки се държат така, сякаш България още не е член на ЕС. Друга характерна особеност на тукашните кожодери са лихвите по кредитни и дебитни карти. Из Европа, щом получаваш по някаква сметка заплатата си, получаваш куп екстри - не ти взимат такси при преводи, плащания, теглене. Тук – за каквото и да мръднеш, ти скубят от сметката. Такси, лихви, наказателни лихви…

      Хеле пък измислените им кредитни карти, които въобще не могат да се сравнят с кредитните карти на западните банки – по каквито и да е условия. Никой не коментира тези особености на българските банки. Пред тях потребителят е на колене, винаги одран и винаги с неоснователни претенции. Докога ще търпим този банков терор, който БНБ, оглавявана от чиновническо-партийна номенклатура, отчита като успех?

      Никак не е смешно, защото в България тази година всички ще сърбат попарата на високите лихви. И банките ще станат собственици на хиляди жилища, които останали без работа българи няма да могат да изплащат и ще загубят.

e-vestnik.bg
 

[Eon]

http://www.euronews.net/en/article/11/02/2009/obama-bank-plan-falls-flat-on-wall-street/

[Eon]

18 септември 2008 – на косъм от глобален финансов колапс?

investor.bg
12.02.2009 12:21

На 18 септември, малко след фалита на инвестиционната банка Lehman Brothers, световната финансова система е била на прага на тотален колапс, става ясно от интервю с американския конгресмен от Демократическата партия Пол Канжорски, излъчено от телевизионния канал C-SPAN.

„На 18 септември, около 11 ч. сутринта, Федералният резерв на САЩ отчита огромно изтегляне на средства от сметки на паричния пазар. За по-малко от два часа от банките са изтегелени 550 млрд. долара. Финансовото министерство на страната взема решение да окаже помощ на пазара, като налива в системата 105 млрд. долара, но бързо разбира, че тези средства са недостатъчни да спрат „вълната“ от тегления. Затова властите решават да блокират временно всички сметки на паричния пазар и да обявят гаранция по всички депозити до 250 хил. долара“, разказва Канжорски.

„Ако това не беше направено, изчисленията на финансовото министерство тогава показваха, че до 14 ч. следобед на 18 септември от банковата система на САЩ са щели да бъдат изтегелни 5,5 трлн. долара. Това щеше да доведе до пълен колапс на финансовата система и на икономиката като цяло, а в рамките на 24 часа вероятно щеше да се срине и световната икономика“, казва още конгресменът.

„Тогава се проведоха много дискусии какво би се случило при един подобен сценарий. Това щеше да бъде краят на нашата икономическа и политическа система в настоящия й вид“, коментира в Канжорски в интервюто.

На 15 септември миналата година фалира една от най-големите инвестиционни банки на Wall Street, Lehman Brothers – институция с близо 160-годишна история. Това бе и най-големият банков фалит в САЩ. Дълговете на Lehman бяха за над 600 млрд. долара.

Фалитът на инвестиционната банка е сочен и за една от основните причини за последвалото рязко свиване на световните кредитни пазари, довели до изострянето на финансовата криза в последното тримесечие на миналата година.

Изявлението на Пол Канжорски хвърля светлина върху процесите, развили се непосредствено след фалита на Lehman, и разкрива колко реална е била опасността от глобален финансов крах.

[Eon]

Русия, Китай и Бразилия – все така устойчиви на кризата

investor.bg
12.02.2009 12:46

Единствените големи фондови пазари, които отчитат ръст от над 8 на сто тази година, са китайският, руският и бразилският, а индийският основен индекс регистрира малка промяна. Това е достатъчен сигнал, че страните от т.нар. група BRIC (по инициалите на английски на четирите държави) показват устойчивост на кризата, немислима за САЩ, по-голямата част от Европа и Япония, пише Bloomberg.

Въпреки че доказателствата варират, има индикации, че потребителите в четирите най-големи развиващи се страни все още не са в „хибернация“, като в Китай те са подпомогнати от пакет стимули на стойност 4 трлн. юана (585 млрд. долара). Перспективите, че търсенето на метали от Русия и Бразилия ще се задържи, доведе до ръст на акциите на Vale do Rio Doce с 27 на сто тази година и на Северстал - с 65 на сто.

Китайският Shanghai Composite Index се е повишил с 22 на сто тази година, което е най-голям ръст от световните основни индекси, руският Micex е скочил със 17%, а бразилският Bovespa е добавил 8,8 на сто. Индийският Bombay Stock Exchange Sensitive Index е загубил 1,2 на сто, но все пак е с четвърто най-добро представяне от 15-те най-големи световни пазара.

За сравнение щатският Standard & Poor’s 500 се е понижил със 7,7 на сто заради срива на банковите акции, европейският Dow Jones Stoxx 600 е паднал с 2,6%, а японският Nikkei-225 Stock Average – с 13%.

Все пак въпреки обещаващите перспективи на BRIC, още е твърде рано да се купуват акции на тези пазари, тъй като оценките не са паднали достатъчно, за да се компенсира рискът, че рецесията ще продължи по-дълго от очакванията на инвеститорите, смята Джейсън Хепнър, специалист по стратегии към Standard Life Investments в Единбург.

Предвид лошите икономически новини от BRIC, Хепнър коментира: „Необходима е известна сигурност по отношение на перспективите за глобален растеж или оценките трябва да паднат до абсолютни крайности, където да усещаме, че всякакви бъдещи лоши новини вече са включени в цените”. Нито едно от тези условия още не е покрито, добавя той.

В Китай двумесечният ръст на индекса на производствената активност подхранва спекулациите, че усилията на правителството да възобнови растежа имат ефект.

„Китайците имат много пари и големи банкови сметки и сега ги харчат”, твърди инвеститорът Джим Роджърс, известен с нетрадиционните си изказвания. „Китай ще излезе от тази ситуация в по-добро състояние от повечето останали страни”.

Глобалната рецесия принуди индийската централна банка да намали силно основния лихвен процент, а правителството обяви мерки за общо 31 млрд. долара за поддържане на растежа.

Очаква се индийската икономика да нарасне със 7,1 на сто за годината до 31 март спрямо едва 0,5 на сто глобален ръст, прогнозиран от Международния валутен фонд. Анализатори обясняват тази тенденция, освен със стимулите за икономиката, и с все още силното вътрешно потребление.

Перспективите пред Бразилия и Русия пък са добри благодарение на залежите им от метали, необходими за инфраструктурни проекти.

Робин Грифитс от Cazenove Capital коментира, че страните от BRIC, и по-специално Китай и Индия, все още са в „дълготрайна положителна тенденция” заради по-бързия ръст на населението и икономиките им от този на развитите държави.

[insomnia1304]

Руските милиардери оредяват
13 февруари 2009 20:20
http://www.deltanews.bg/index.php?id=8907

[Eon]

Руската икономика се срива

investor.bg
16.02.2009 17:18

Индустриалното производство на Русия се е смъкнало с 16 на сто през януари на годишна база вследствие на глобалната икономическа криза, съобщава ВВС.

Регистрираната стойност е най-големият годишен спад на показателя от октомври 1994 година насам и идва след понижение от 10,4 на сто през декември миналата година.

Промишленото производство на страната се понижило с 24,1 на сто през януари, докато добивът на суровини се е свил с 3,6 на сто. Особено драматичен е сривът при производството на автомобили, който възлиза на цели 79,7 на сто.

Свиването на производството е по-голямо дори от това, отчетено през септември 1998 година, месец след началото на острата криза в Русия, която доведе до спиране на плащанията по външния дълг на страната и драстични борсови спадове в Централна и Източна Европа.

Заради проблемите на кризата властите в Русия предупреждават, че икономическият растеж на страната вероятно ще бъде на нива в близост до нула през настоящата година, с което ще бъде сложен край на продължилия десетилетие икономически бум.

Основните трудности за страната идват заради острия спад в цената на петрола, който завърши 2008 година на цени под 50 долара за барел, след като през юли достигна рекордните 147 долара за барел.

[P.E.A.C.E.]

На 12.2.2009 Русия е недосегаема от кризата, а на 14.2.2009 - обратното.
 

[Eon]

Едното е фондов пазар, другото е икономиката.