Антропология на една идея:Как да пресметнем цената на човешките слабостиАвтор: Елизабет Дикинсън
След началото на световната икономическа криза доверието към икономистите очевидно спадна. Свърши времето на вярата в ефикасния пазар и невидимата ръка. Дойде времето на поведенческата икономика, която подчертава, че хората са фундаментално ирационални актьори. Ние сме слепи за риска; решенията ни се базират на капризи; предпочитаме да консумираме сега, вместо да пестим за после. Човешката склонност към грешки, изглежда, е идеалното обяснение за необяснимата криза. Така, след като години наред беше смятана за странно течение, поведенческата икономика най-накрая е в светлината на прожекторите.
1759 г. Макар идеите на Адам Смит да оформят популярното възприятие за хората като homo economicus – особен вид, който взема рационални икономически решения, все пак по-малко известната книга на великия икономист “Теория на моралните чувства” признава, че несъвършената човешка психология влияе на икономическите решения. В продължение на век и половина обаче малцина изследователи разбират това прозрение.
20-те и 30-те В период на финансова динамика, последван от подем в САЩ, шепа икономисти, включително Ървин Фишър и Вилфредо Парето, започват да пишат за човешкия фактор във взимането на икономически решения.
1955 г. Психологът – бунтар Хърбърт Саймън предлага понятието ограничената рационалност, според което хората не обработват идеално информацията, както приема класическата икономика. Пренебрегван от много от съвременниците си, по-късно през 1978 г. Саймън печели Нобелова награда за икономика.
1986 г. Изследователите започват да изследват мозъка като преработващ информацията, а не само като реагиращ на стимули. Това прозрение отваря нови врати за обединяването на области от психологията с изследванията за взимането на икономически решения.
1988 г. Икономистите Хърш Шефрин и Ричард Талер представят поведенчески цикличен модел на спестяване. Хората не пресмятат спестяванията и разходите си така, че да поддържат постоянно ниво на консумация през целия си живот. Двамата икономисти откриват, че хората предпочитат незабавното удовлетворение.
1994 г. Дейвид Лейбсън е първият преподавател, нает от университет (Harvard), специално за да преподава поведенческа икономика.
1999 г. Тримесечното издание The Quarterly Journal of Economics посвещава цял брой на поведенческата икономика.
1999 г. Икономистът Терънс Оудиън допуска, че големият обем на търговията се дължи предимно на прекомерната самоувереност на търговците. Ако се изключат човешките емоции, е трудно да се разбере защо някой рационално би искал да купи акции от някого, който иска да му ги продаде.
2003 г. Бостънският клон на Федералния резерв кани учени на конференция с надеждата да почерпи мъдрост в областта на поведенческата икономика, която бързо набира популярност.
2008 г. Списание Money определя бестселъра на преподавателя Ричърд Талер и икономиста Кас Сънстейн, “Насочване: как да взимаме по-добри решения за здравето,
богатството и щастието”, като “интелектуалния скалпел на движението”.
Декември 2008 г. Статия в списание Pioneer Press в Сейнт Пол, Минесота, заключава: “
Единственият победител в схемата “Мадоф”:
поведенческата икономика.”
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=755067