Световна финансова криза 2008 - 2012

[insomnia1304]

Fitch: На Запад кризата свършва, на Изток да му мислят
http://www.politika.bg/article?id=13380

[хадзапи]

На Запад кризата свършва на есен през март. В Германия каква данъчна тесла с ДДС са замислили, ако е така както ми казаха.

[lokmar]

Богатите станаха по-богати и това го нарекоха финансова криза.

[cdms]

БНБ пази резерви за 23 млрд. лева

Валутните резерви на БНБ нарастват за втори пореден месец до 23,26 млрд. лв. към 30 юни 2009 г. Това сочат данните на Централната банка, пише "Труд".

Официалните резервни активи са показател, който показва стабилността в държавата. В него се включват резервите в чуждестранна валута, в злато, както и стойността на ценните книжа.

Въпреки че през ноември 2008 г. сумата бе с 5 млрд. лв. повече, в последните месеци парите се задържат над нивото от 23 млрд. лв. Това опровергава писанията в чужди медии, че страната ни е пред колапс.

Резкият спад в края на 2008 г. се дължеше основно на намалението на задължителните минимални резерви, които банките държат в БНБ. Мярката влезе в сила от 1 декември и целта й бе да осигури ликвидност в системата и да смекчи ефектите от глобалната икономическа криза. Статистиката на БНБ показва, че през декември валутните резерви са намалели с 3,1 млрд. лв.

Месец по-късно бе предприета още една мярка за облекчаване на трезорите и резервите отново се стопиха - с 1,1 млрд. лв.

В края на 2008 и началото на 2009 г. правителството използва част от депозита си в БНБ. С парите бе увеличен капиталът на Българската банка за развитие и на Българския енергиен холдинг. Намалението на правителствения депозит също се отрази на валутните резерви на БНБ.

Ето как изглеждат официалните активи на Централната банка към 31 май 2008 г.: 18,47 млрд. лв. е стойността на ценните книжа, валутните депозити са в размер на 2,75 млрд. лв., златото се оценява на 1,74 млрд. лв., а 266,2 млн. лв. е депозитът на българското правителство.

Източник:http://business.actualno.com/new_250042.html

[Peacekeeper]

А Еврото за кога?

[insomnia1304]

 Меркел: Няма да плащаме за грешките на САЩ и Англия
Канцлерът смята, че алчността е причина за финансовата криза

 Канцлерът на Германия Ангела Меркел разкритикува на конгреса в Нюрнберг на Християнсоциалния съюз финансовите институции на САЩ и на Великобритания, предава радио Дойче Веле, цитирано от БГнес.

В острото си изказване Меркел посочила, че причината за световната финансова криза, разразила се от края на 2007 г., е усещането за всепозволеност, алчността, стремежът за удовлетворяване на лични потребности и се зарече да не допусне в бъдеще подобни злоупотреби. Лидерът на ХДС посочи, че световната икономика трябва да се организира така, че да служи на интересите на хората.

Меркел се обърнала към президентите на банките и с настоятелен призив да преосмислят бизнес стратегията си. Няма да допуснем ситуация, при която Уолстрийт и Сити да налагат своите представи за това как трябва да се печелят пари и след това да карат другите да плащат за техните грешки, подчертала тя и дълго била аплодирана от делегатите.

Германия ще използва световните икономически форуми в това число Г-20, за да постигне въвеждането на по-строги правила за регулиране на дейността на световните финансови пазари, заявила още тя пред делегатите на конгреса.
http://www.vsekiden.com/?p=54892

[insomnia1304]

Аз ще задам едно "подмолно" въпросче тука: "А тези компании които не участват в борсата? Те сриват ли се?"

Срива се на Мойсей "жезъла"... ;D

Защо не бива да гласуваме за неолиберали?
Георги БОРИСОВ

    По време на Парижките преговори за мир след Първата световна война един представител на британското министерство на финансите предлага свой план за следвоенното възстановяване на европейската икономика. Той рязко възразява срещу тежките условия, които Лондон и Париж се готвят да наложат на Германия. А тъй като възраженията му не са приети, напуска демонстративно преговорите с предупреждението, че не иска да е съучастник в подготовката на следващата световна война. И черната му прокоба наистина се сбъдва.
    Този далновиден англичанин е Джон Мейнърд Кейнс (1883-1946 г.), високопоставен държавен служител и преуспяващ бизнесмен, а впоследствие и световноизвестен икономист. Любопитен факт от неговата биография е, че е женен за руска балерина и посещава трикратно СССР.
    Именно Кейнс е ученият, който доказва, че саморегулацията не е присъща за т.нар. пазарна икономика, поради което държавната намеса в стопанския живот е задължителна. Нейната основна задача е да се противопоставя на алчността на олигархията, на инфлацията и безработицата. Именно тази теория ляга в основите на държавите на “всеобщото благоденствие”, изградени след Втората световна война в редица западни страни.
    От началото на 70-те години обаче олигархията започва постепенно разграждане на “силната”, на социалната държава. Точно в това се състои например политиката на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. Този деструктивен процес се засилва още повече след разпада на конкурентния социалистически обществен строй в Източна Европа, когато олигархията вече не е принудена и от външния фактор да си играе на “всеобщо благоденствие”. Постъпателният демонтаж на социалните държави впрочем продължава и до ден-днешен както на Запад, така и на Изток, доколкото съответните народи позволяват това.
    Този демонтаж се извършва под знамето на неолибералната теория на американеца Милтън Фридман (1912-2006 г.), която ратува за максимално оттегляне на държавата от икономиката, ликвидиране на нейните социални функции и пълна свобода на действие за олигархията. Тъкмо тази антихуманна практика е причината за сегашната глобална рецесия с всичките й прелести – масови фалити, срив на производството, стопяване на средната класа, астрономическа безработица и т.н., и т.н. Пак тя е в основата на множество стопански катастрофи по света през последните десетилетия – например в Чили на Пиночет, Русия на Елцин или България на СДС и Кобурга.
    Но да се върнем към теоретика на регулираната пазарна икономика Кейнс – същия, който предсказва избухването на Втората световна война. За отбелязване е, че той не е единственият, който мисли така. “Когато една държава се управлява зле, панацеята е най-често инфлацията, а после – войната” – пророкува и Ърнест Хемингуей. На същото мнение в наши дни е дори Пат Бюканън, съветник на Никсън, Форд и Рейгън, както и противник на Джордж Буш-младши в президентските избори през 2000 г. Напоследък Бюканън е яростен критик на инфлационната политика на Федералния резерв (частен финансов съюз на глобалната лихварска олигархия, маскиран като централна банка на САЩ). И мишената в никакъв случай не е избрана случайно – именно този банков монструм е основният лост на неолибералния волунтаризъм, който докара света до днешното състояние. И това не е първата глобална злина, предизвикана от “федералния” резерв. Не някой друг, а тъкмо бащата на неолиберализма Фридман доказа, че Голямата световна криза (1929-1933 г.) също е резултат от дейността на въпросната частна мошия.
    Ще добавим само, че от Луканов насам България се управлява предимно от либерали, като в момента най-опасната предизборна платформа е програмата на ГЕРБ.
    И така - долу Фридман, неолиберализма и глобализма, да живеят Кейнс, социалната държава и човешката солидарност!
 
           Източник:http://www.novazora.net/2009/issue25/story_05.html

[insomnia1304]

Светът посочи виновните за "Великата рецесия"

Нациите по света определят САЩ и банките на развитите икономики като отговорни за световната финансова и икономическа криза.

Това показват данните от допитване, проведено от американската неправителствена организация „World Public Opinion" и университета на Мериленд, предаде РИА Новости.

Сред 19-те нации участвали в допитването 49% отговарят, че по много причини настоящата „Велика рецесия" е следствие на икономическа политика на САЩ, а 33% смятат, че Съединените щати са изиграли определяща роля.

Сриналият се ипотечен пазар в САЩ постави най-големите в света финансови дружества на ръба на фалита, и в последстви се отрази негативно на всички икономики, както на САЩ, така и по света.

Интересно е да се отбележи, че 26% от хората смятат, че виновна за кризата е политиката на Китай - „световния цех за сглобяване". А 38% предполагат, че Пекин определено е изиграл негативна роля. Все пак в никоя от страните, където е проведено изследването, подобна гледна точка не е сред доминиращите.

Допитването показва още, че 42% от анкетираните безусловно обвиняват за днешната криза банките - чуждестранни или родни, които заради свръхприходите са предприели неоправдани рискове. Най-критични към националните си банкови системи са американците и британците.

41% пък признават, че виновни са и самите кредитопулчатели, които са теглили безотговорно жилищни кредити, поставяйки банките на границата на банкрута.

Допитването е проведено между 4 април и 12 юни в 19 страни по света /вкл. Палестинската автономия/./News.bg

http://www.dnesplus.bg/Business.aspx?d=288741

[lubarski]

Човек търка очи и се пита: къде е кризата? През първото полугодие американска банка Ситигруп е реализирала печалби за 6,7 млрд. долара, Голдман Сакс и ДжейПи Морган Чейс са спечелили по 2,7 млрд. долара, а Банк ъв Америка - 2,4 млрд. долара.

Също така удивително като тези огромни печалби е възраждането на инвестиционното банкиране - онзи сектор, който миналата година донесе милиардни загуби на банките и тласна в бездната гиганта Леман Брадърс.

Така например високата печалба, реализирана от Дойче Банк, се дължи именно на инвестиционното банкиране, пише днес онлайн изданието на "Дойче веле".

Колкото и да е парадоксално,

причината за тези печалби трябва да се търси тъкмо във финансовата криза:
още по темата
Обама: Бяхме на ръба на пропастта
Обама: Бяхме на ръба на пропастта
3 коментара към статията 3 | Статията е разгледана 3675 пъти3675
ОИСР: 30 млн. безработни заради кризата
0 коментара към статията 0 | Статията е разгледана 1151 пъти1151

държавите, които отпуснаха десетки милиарди за спасяване на банките, се нуждаят от пари.

Американските банки получават в момента средства от Централната банка при извънредно изгодни условия, след това отпускат парите на държавите под формата на облигации - и печелят фантастично при емисиите на облигациите.

Същият е механизмът, който се използва и за кредитирането на предприятията.

Що се отнася до работата с частни клиенти обаче Дойче банк е много далеч от някогашните си милиардни печалби.

От април до юни този най-голям финансов институт на Германия е спечелил в този сегмент едва 55 млн. евро - срещу 328 млн. през същото тримесечие на миналата година.

Спадът се обяснява преди всичко с компенсациите, изплатени на съкратените служители в този сектор. Съкратени бяха 1100 работни места, което само през второто тримесечие бе свързано с разходи за 150 млн. евро.

Въпреки милиардната печалба анализаторите сбърчват чело, когато хвърлят поглед върху кредитния баланс на Дойче Банк: банката е увеличила седемкратно предохранителните премии за неизплащането на кредити.

Шефът на банката Йозеф Акерман е убеден, че стабилизацията на банковия бранш и световните финансови пазари ще продължи с необратим темп. Той изрази задоволство от постигнатите досега резултати, но отказа да се ангажира с прогноза за второто полугодие: всичко зависело от развитието на глобалната икономика.

Източник: vesti.bg
Работата е ясна, няма какво да се коментира. От тази криза банките се оядоха още повече. И нека някой каже, че това не са дерижирани събития, а ествествени процеси  ;D

[insomnia1304]

МВФ: Кредитната криза струва $10 трлн.
Глобалната криза е струвала $10 трлн., на правителствата по целия свят, съобщи Меджународния валутен фонд (МВФ).
Богатите страни са похарчили $9.2 трлн. в подкрепа на финансовия сектор, а развиващите се икономики са вложили $1.6 трлн.

Огромните суми ще бъдат възстановени от правителствата, но ще станат причина за дългосрочни бюджетни дефицити. Разходите включват капиталови инжекции за $1.1 трлн., покупки на активи за $1.9 трлн. и гаранции за $04.6 трлн.
Страните от групата на Г-20 ще натрупат бюджетен дефицит в размер на 10.2% от техния брутен вътрешен продукт през 2009 г., сочи доклада на МВФ. Това може да се превърне в най-големия дисбаланс за повечето страни от Втората световна война. Най-голям се очаква да бъде бюджетният дефицит на САЩ, който може да стигне 13,5% от БВП, и този на Великобритания и Япония, който може да се повиши до 11,6% и 10,3% до края на 2009 г.
http://www.deltanews.bg/index.php?id=24012

А нашият дефицит с колко ли ще се увеличи още?

[insomnia1304]

HSBC и Barclays пострадаха от натрупването на "лоши" кредити


Британският гигант HSBC отчете спад на печалбата преди данъци с 57 на сто, свивайки я до 5 милиарда долара за първото шестмесечие на годината, информира ВВС.

С увеличаването на "лошите" дългове в САЩ, Европа и Азия, банката бе принудена да отпише активи на стойност 13,9 милиарда долара - с 39% повече, отколкото бяха извадени през първите шест месеца на 2008 година.

В момента в HSBC тече процес по закриване на повечето кредитни операции в САЩ, където банката отчете най-големи загуби заради проблемните ипотеки към звеното Household International.

Финансовата институция, обаче, успя да регистрира добри приходи от инвестиционни сделки - 6,3 милиарда долара, което, според анализаторите на ВВС, е изключение във време на криза. Банката се опитва и да разшири дяла си на ипотечния пазар във Великобритания, което също е доста амбициозно на фона на нежеланието да се отпускат каквито и да било заеми.

Същевременно, Barclays пък отчете 8-процентно увеличение на печалбата преди данъци за първото шестмесечие в размер на 5 милиарда долара, макар и анализаторите да очакваха значително по-слаб резултат. Доброто постижение на банката се дължи на удвоените приходи от инвестиционна дейност.

Въпреки това, "лошите" кредити набъбнаха двойно, което също доведе до отписване на многомилиардни активи и загуби от дейността на банката на пазара на заеми.
http://www.budilnik.com/index.php?act=showpost&postid=8485

[insomnia1304]

Антропология на една идея:
Как да пресметнем цената на човешките слабости
Автор: Елизабет Дикинсън

     След началото на световната икономическа криза доверието към икономистите очевидно спадна. Свърши времето на вярата в ефикасния пазар и невидимата ръка. Дойде времето на поведенческата икономика, която подчертава, че хората са фундаментално ирационални актьори. Ние сме слепи за риска; решенията ни се базират на капризи; предпочитаме да консумираме сега, вместо да пестим за после. Човешката склонност към грешки, изглежда, е идеалното обяснение за необяснимата криза. Така, след като години наред беше смятана за странно течение, поведенческата икономика най-накрая е в светлината на прожекторите.

1759 г.
     Макар идеите на Адам Смит да оформят популярното възприятие за хората като homo economicus – особен вид, който взема рационални икономически решения, все пак по-малко известната книга на великия икономист “Теория на моралните чувства” признава, че несъвършената човешка психология влияе на икономическите решения. В продължение на век и половина обаче малцина изследователи разбират това прозрение.

20-те и 30-те
     В период на финансова динамика, последван от подем в САЩ, шепа икономисти, включително Ървин Фишър и Вилфредо Парето, започват да пишат за човешкия фактор във взимането на икономически решения.

1955 г.
     Психологът – бунтар Хърбърт Саймън предлага понятието ограничената рационалност, според което хората не обработват идеално информацията, както приема класическата икономика. Пренебрегван от много от съвременниците си, по-късно през 1978 г. Саймън печели Нобелова награда за икономика.

1986 г.
     Изследователите започват да изследват мозъка като преработващ информацията, а не само като реагиращ на стимули. Това прозрение отваря нови врати за обединяването на области от психологията с изследванията за взимането на икономически решения.

1988 г.
     Икономистите Хърш Шефрин и Ричард Талер представят поведенчески цикличен модел на спестяване. Хората не пресмятат спестяванията и разходите си така, че да поддържат постоянно ниво на консумация през целия си живот. Двамата икономисти откриват, че хората предпочитат незабавното удовлетворение.

1994 г.
     Дейвид Лейбсън е първият преподавател, нает от университет (Harvard), специално за да преподава поведенческа икономика.

1999 г.
     Тримесечното издание The Quarterly Journal of Economics посвещава цял брой на поведенческата икономика.

1999 г.
     Икономистът Терънс Оудиън допуска, че големият обем на търговията се дължи предимно на прекомерната самоувереност на търговците. Ако се изключат човешките емоции, е трудно да се разбере защо някой рационално би искал да купи акции от някого, който иска да му ги продаде.

2003 г.
     Бостънският клон на Федералния резерв кани учени на конференция с надеждата да почерпи мъдрост в областта на поведенческата икономика, която бързо набира популярност.

2008 г.
     Списание Money определя бестселъра на преподавателя Ричърд Талер и икономиста Кас Сънстейн, “Насочване: как да взимаме по-добри решения за здравето,
богатството и щастието”, като “интелектуалния скалпел на движението”.

Декември 2008 г.
     Статия в списание Pioneer Press в Сейнт Пол, Минесота, заключава: “Единственият победител в схемата “Мадоф”: поведенческата икономика.”

http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=755067

[Peacekeeper]

И какви са прогнозите, кога ще свърши тая криза?! Заплатите паднаха!

[daskala]

1994 г.
     Дейвид Лейбсън е първият преподавател, нает от университет (Harvard), специално за да преподава поведенческа икономика.


Опитват се да оправдаят кризата с поведението на хората,в същото време поведението на хората се манипулира от тях.Кой разви философията "спестените ти пари които не си изхарчил за себе си,не са твои пари"? От тук до тезата, че е добре да харчиш  чуждите пари взети на кредит е много близо.

[insomnia1304]

Най- големият банков банкрут в САЩ от началото на годината
Colonial беше специализирана в кредитиране на развойни компании, активите и се оценяват на 25 млрд долара

Американските финансови регулатори издадоха в петък, 14 август, заповед за закриването на банка Colonial, специализирана в кредитирането на развойни компании, съобщава Associated Press. Активите на Colonial BancGroup Inc. се оценяват на 25 млрд долара, което я прави най- голямото финансово учреждение, банкрутирало в САЩ от началото на годината.

Активите на Colonial и 22 миллиарда долара, които са в депозитни сметки, се предават на конкурента на банката- компанията BB&T, обяви Федералната агенция по застраховане на влоговете (Federal Deposit Insurance Corp.). Всички 346 клона на Colonial в щатите Алабама, Флорида, Джорджия, Невада и Тексас също преминават към BB&T. Още от днес, събота, 15 август, бившите клонове на Colonial работят под табелите на BB&T.

Colonial, отбелязва AP, беше един от най-големите кредиторски развойни проекти в Невада и Флорида и пострада силно след срива на пазара на недвижимостите в тези щати през 2008-ма. Ако през 2007-ма на американските борси акциите на Colonial струваха средно 25 долара едната, то през май 2008 те стигнаха до 50 цента.

Закриването на Colonial, по предварителни разчети, ще струва на американската система за застраховка на влоговете 2.8 млрд долара. Най- голяма загуба - 10.7 млрд долара Фондът за застраховка на влоговете понесе през юли миналата година, когато своето съществуване прекрати банката  IndyMac, която работеше на пазара на ипотечното кредитиране.
http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=3&id=20231