Обама към банкерите: "Искаме си парите обратно!"http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=842520Американският президент предложи най-големите финансови институции на страната да поемат част от бремето на кризата
Едни го нарекоха справедливо наказание, други – чист популизъм. Предложеният в четвъртък сутрин от американския президент специален десетгодишен налог върху големите банки идва във време на растящо недоволство заради високата безработица, рекорден бюджетен дефицит и спадащ рейтинг на новата администрация.
Обявената мярка предвижда за десет години банки, застрахователни институции и други финансови институции с активи над $50 млд. (с изключение на спестителните влогове) да бъдат обложени с 0,15% данък. Мярката трябва да компенсира очакваните загуби от около $117 млд. от спасителния пакет в размер на $700 млд., гласуван в края на 2008г. след краха на инвестиционната банка Lehman Brothers. Около петдесет от най-големи финансови институции като Bank of America, Citigroup, Goldman Sachs Group, JPMorgan Chase & Co. и Morgan Stanley ще бъдат засегнати от новата мярка. Тя трябва да донесе около $9 млд. приходи на година.
Подробният план за новото облагане ще стане ясeн през февруари когато админстрацията на Обама ще представи проектобюджета си за фискалната 2011г. Мярката съответно ще трябва да бъде обсъдена и гласувана от американския Конгрес. Ако бъде прието, новото облагане ще влезе в сила от 30 юли.
Въпреки че популярно е известна като спасителната програма за закъсалите банки, т.нар. Troubled Asset Relief Program или съкратено TARP включва и кредитни линии за големите автомобилни производители и облекчения за финансови институции, готови да променят ипотечните условия на закъсалите платци като мярка срещу лавинообразно растящия брой американци, загубили на домовете си. Последното перо се очаква да генерира значителната част от прогнозираната загуба от $117 млд. Автомобилните производители Chrysler и General Motors като и ипотечните компании Fannie Mae и Freddie Mac, които също бяха спасени от държавата, обаче няма да бъдат засегнати от новия налог. Ако загубите по TARP не бъдат възстановени до 2020г., облагането може да продължи още няколко допълнителни години.
От своя страна голяма част от банките вече са върнали кредитите си на държавата с лихва, а други въобще не са прибягвали до тях. Въпреки това президентът Барак Обама нарече новия данък
Tакса отговорност за финансовата криза
“Моят ангажимент е да възстановя всеки цент, който е дължан на американските граждани. И решителността ми да постигна тази цел само нараства, когато видя доклади за големи печалби и неприлично големи бонуси в същите фирми, дължащи продължаващото си съществуване на американските граждани, които не са напълно обезщетени и които още срещат трудности в тази рецесия,” заяви Обама. После емоционално нарече изразените преди това опасения на банковото лоби “изкривена логика, по която данъкоплатците трябва да понесат бремето на спасяването, а не индустрията, която спечели от него. Ние си искаме парите обратно!”
Аргументът на администрацията е, че дори да не са се възползвали от кредит по TARP, големите са банки са били облагодетелствани от активната и скъпа на намеса на държавата по време на кризата. Явно сметката на Обама е да спечели на няколко фронта – подкрепа сред обществото, което търси да накаже виновните и нов източник на приходи за затваряне на рекордния бюджетен дефицит.
Американският президент обяви, че целта на новият налог не е да наказва, а да промени поведението. “Няма вече бизнес като преди,” заяви на няколко пъти той. След рекордния спасителен план от $700 млд. и рекордното недоволство към него, Белият дом явно се стреми да сигнализира, че системата когато държавата след всяка криза трябва да спасява компании, защото са “твърде големи, за да ги оставим да банкрутират”, ще се промени. Държавата ще продължава да е насреща, но
спасителният пояс ще струва солено на спасените после
Обявяването на новия налог идва след шокиращите признания на банкери пред американския Конгрес от началото на седмицата. Изслушванията са пред специално създадената Комисия за изясняване на финансовата криза, която трябва да излезе с доклада си през декември. Изказванията на Джейми Даймън (JPMorgan Chase), Браян Мойнихън (Bank of America), Джон Мак (Morgan Stanley) и Лойд Бланфейн (Goldman Sachs) предизвикаха вълна от недоволство и жлъчни статии в американските медии.
Бланкенфейн например се опита да се измъкне с фразата, че част от аспектите от финансовата криза са “божа работа, нещо като земетресенията”. Джейми Даймън пък бе остроумен. Той обясни, че когато дъщеря му го попитала “Тате, какво е финансова криза?”, отговорил: “Нещо, което се случва на всеки пет до седем години”. Тези изказвания съвсем не подобриха имиджа на банкерите.
Въпросът около новия налог от 0,15%, освен явната му популярност сред американските медии и обикновени данъкоплатци, е доколко наистина ще
промени досегашната култура управителните съвети на банките
В речта си Барак Обама обяви, че се надява данъкът да не бъде прехвърлен на клиентите, а за него да бъда използвани спестени средства от огромните бонуси, раздавани на висшия мениджмънт. Това явно е желанието на президента, друг е въпросът доколко ще се случи.
Ако вярваме на прогнозите на повечето експерти възможността е минимална. Според британския Telegraph промяната на поведението, особено това на големите корпорации е трудно нещо и още по-малко вероятно – чрез директна държавна намеса. Маршъл Фронт, председател на инвестиционния посредник Front Barnett Associates заяви пред Reuters, че “шамаросването на банките с налог е политически привлекателна идея на много фронтове. Но тя ще е и финансов удар по корпорациите, които данъкоплатците се опитваха доскоро да спасят”. Председателят на Федералната корпорация за гарантиране на депозитите в САЩ Шийла Беър много предпазливо пък обяви, че нейната агенция не е била консултирана по повод на новия налог. Това бе изтълкувано като негласно неодобрение на мярката.
Опасенията и остри реакции съвсем не намаляват шансовете за прокарване на налога през Конгреса. Някои демократи дори настояват за по-голямo облагане от 0,15%. “Банките явно ще се борят до край, но като се има предвид съществуващия обществен гняв срещу тях, обичайните аргументи срещу високите данъци няма да минат тук. Без да съм виждал текста на предложението, веднага му давам шанс 60:40,” коментира пред Reuters известният бюджетен експерт Стан Колендър.
Да видим, с какво ще се промени ситуацията в Америка и света. Освен с това, че ще сгрее нечии сърца за известно време.
