Уважаеми много от мен SMSI-H казваш -
И дай отговор на въпроса: след като не знаем, кое е истинското ни аз... Как искаш да ти отговоря слагайки ме в тази рамка? Аз не съм съгласен с това... Виж на какво базирам намерението си за групово намерение за създаване на една много много по-приятна и щастлива реалност без да пренасяме всеки ден средно по три човешки живота на асфалтовите жертвеници(ето за това dragonn) и да търпим химически пръскания от студенокръвни изроди...
Отговарям ти от сърце сега, всеки сам избира и си преценява...
Кой съм Аз?
Днес може да има повече технологии, отколкото в миналото, но учудващо е съзнанието на хората за това, че то е все още същото. Хората все още базират реалността на това, което им е казано от елита. А реалността е Ферма. Матрицата Ферма е преди всичко състояние на съзнанието – честоти, вибрации, доброволни и насилствени. Матрицата е състояние на съзнанието, независимо дали си милионер, метач, бандит, полицай... Тези категории са само различни обори във Фермата, различни хомоти, по-горни или по-долни скари в „човечарника”. Кой съм аз? Откъде идвам? Къде се намирам? Къде отивам? Каква е целта? Това по-долу са част от моите „Сънувани отговори”, които твърдя с пълна осъзнатост:
• Кой съм аз? Аз съм Свръх Азът, приличащ по-скоро на плазмена топка, чиито хиляди разклонения(като Звездни лъчи) завършват с инкарнации(и на мъже и на жени), живеещи едновременно в различни епохи и времеви честоти. Да, хиляди животи едновременно! Това беше най-трудната истина, която схванах в „Моето училище”. Това е Свръх Азът с едновременна инкарнация(прераждане).
Идващ от „Х-измерения” и завършващ с едно от разклоненията си като мен в третото измерение(3Д) като събудена финална инкарнация, започнала живота си през 70-те години на миналия век. Свръх Азът е абсолютно безсмъртен.
• Намирам се тук и сега на планетата Земя в 21-ви век. Дори този 21-ви век е холографски движещ се механизъм, отговарящ на целта на Играта. Да, светът е холографско движение.
• Целта е трупане на опит - да преживяваме под различна форма живота, като мъж или жена, роден болен или със сребърна лъжица в устата, палач или жертва. С хилядите си разклонения Свръх Азът обитава почти всяка историческа епоха едновременно. Ние -истинските хора, сме едновременно прераждащи се, за разлика от Рептилите, които са последователно прераждащи се. При едновременно прераждащите се Свръх Азове всички животи се живеят едновременно и се трупа огромно количество опит, за разлика от последователно прераждащите се Свръх Азове. Точно това ни прави духовни гиганти пред последователно прераждащите се Рептили. Само на планетата Земя в цялата галактика Млечен път има условия за едновременна инкарнация. Парадоксът тук е, че това се е случило след генетичната намеса на технически много по-напредналите от нас Рептили в нашите стари човешки тела. При последователните инкарнации след смъртта следва прераждане на Свръх Аза им с цялата памет от предишни животи, т. нар. „кошерно съзнание”, паметта не е блокирана за разлика от тази при едновременно прераждащите се с хиляди свои Азове, преживяващи илюзията на историческата епоха. Свръх Азовете на едновременните инкарнации трупат опитности с амнезия за другите си опитности. Целта на всеки Аз(част от Свръх Аза) е да преживява опитности въпреки условията, в които е роден - приятни или неприятни, война, мир, здраве, болест и въпреки това да не изпитва страх и да не спира да го заменя с предпазливост.
Да осъзнаеш, че си тук, за да учиш и да си припомняш и въпреки всичко да бъдеш щастлив. Да осъзнаеш, че много, макар и грубо реалността прилича и на играта „Не се сърди човече”, където паразитни същности(главно Рептили – последователно прераждащи се) ти пречат и „чукат пионките ти”. Точно те изместват Матрицата Училище(нашето естествено състояние) с Матрицата Ферма. Най-силни са метафорите във филма „Затура”. Рептилите се стремят и успяват да увеличават по всякакъв начин количеството страх(а те дори се хранят с него), за да откраднат едновременните преживявания на Свръх Азовете ни за техните духовни джуджета – Азове. Да, това е играта накратко, която ми се преподава години наред в „Моето училище” и която наистина много трудно схванах. Затова не очаквам от Вас да приемете и узнаете бързо и лесно това. Рептилите(3Д, 4Д) използват религиозен страх, фалшиви ценности за егрегорната си технология, за да ни манипулират и държат във Фермата. Накратко - моят извод за всички тези сънища е, че аз съм разклонение на събудена инкарнация на моя Свръх Аз. Намирам се в холографска илюзия – Матрицата Ферма. Целият ми живот по-скоро прилича грубо на сценария от филма с Джим Кери „Шоуто на Труман” или на участник в „Не се сърди човече”. Цялата игра сега на планетата Земя е път, по който се боря срещу страха, индуциран в мен от рептилската Матрица Ферма за „да защитя живота си”.
Един от най-смислените филми(за мен, макар и грубо сравнение и че е категория Ню ейдж) на Земята е „Да защитиш живота си”(Defending Your Life).
. Целта на моя Свръх Аз е всички негови пионки(едновременни прераждания) да заменят страха(който ти си допускал въпреки естественото си състояние – щастието) с предпазливост, след „хвърляне на зара”. След физическата ми смърт, моментът много прилича на сценария от филма „В какво се превръщат мечтите” с Робин Уилямс. Но най-близко до истината е филмът „Да защитиш живота си” с Мерил Стрийп.
Главният герой умира в автомобилна катастрофа и се пренася в „Чистилището”, където се води „съдебен процес”. Основното обвинение е „колко от живота ти е живян в страх”. Забележете, че името на главният обвинител е Лейди Дракон. Ако страхът е преобладавал в живота ти, въпреки всички ситуации, в които си попадал и създавал, ти биваш осъден и върнат отново на Земята с една-единствена цел – да замениш страха с предпазливост, макар и трудно да осъзнаеш, че си духовен гигант, същество от първи ред, пред крадците на енергия, пред фермерите – Рептили с тяхната егрегорна технология. Ако си защитил живота си, т.е. тук на Земята не си се страхувал и треперил, като така си отделял и отдавал психичната си енергия за храна(Лууш) на последователните Рептили, преминаваш в следващото, водещо до победа квадратче в „Не се сърди човече”. Ако успееш да защитиш живота си, получаваш заслужената „лятна ваканция”. Това е нашето естествено състояние – Матрицата Училище.
Разберете ме правилно! Аз не съм нито ваш Учител, нито ваш Месия. Аз съм Подсказвач! Всички ние сме в един клас/училище. Разберете, уроците се повтарят, докато се научат.
В „Малкия принц” в монолога на Змията е скрита рептилската алегория за Земята затвор. Малкият принц е Свръх Азът, Детето във всеки от нас. Всичко, което съм осъзнал, сънувам и казвам, е прекрасно показано в „Да защитиш живота си”. Но според мен макар и алегорично най-точно Истината е представена в песните на любимите ми „Пинк Флойд”. Най-брилянтна е Истината в текстовете и видеото на „Brain Damage”, „Eclipse” и филмът „Стената”(Тhe Wall с Боб Гелдоф играещ образа на един инвенционален Сид Барет).