Защо пък някой да ни държи насила във физическото тяло?!Ние сами сме пожелали да се инкарнираме ТУК и СЕГА(колкото и всеобхватно да е това понятие).Тези рептили и прочие същества могат да ни накарат да забравим кои сме,да забравим,че самички сме дошли в 3Д светът,дори могат да ни накарат да забравим,че сме нещо повече от една материална обвивка,доколкото материата въобще я има...Но никога няма да забравим подсъзнателно кои сме и какво сме...Тъй че в един момент,човек,ако търси истински и от сърце-просто си спомня,а спомни ли си-е,те тогава става забавно.То,така или иначе пребиваването ни тук е като в Лунапарк-каквото и да направим,то реално го няма,просто е една голяма,огромна,много истински изглеждаща ИГРА.Дори рептилите и другите същества са част от нея,просто играят или нима се очаква да спрат да си изпълняват ролите,за които те на свои ред са се инкарнирали,заради нас?!Хората сме много по-вълнуващи създания,отколкото можем,дори да предположим.Но наистина се чудя на тези,които сами се инкарнират по собствено желание(а напоследък са мнозинство)-рискуват толкова много,дори да забравят кои са наистина,само и само,за да могат да дойдат...Странни души. ;D
Баскервил: — Какво толкова обезпокояващо има в това, че хората се смеят? Абатът: — Смехът убива страха, а без страх не може да има вяра. Който не се бои от дявола, не се нуждае от никакъв Бог...Сцена от „Името на розата“ на Умберто Еко.Има ли страх-има принуда.Има ли принуда-липсва истинска вяра.