Автор Тема: Еленко Ангелов - Лека нощ Нещастие - Част 3; Добро Утро Щастие - Част 1  (Прочетена 1036270 пъти)

0 Потребители и 11 Гости преглежда(т) тази тема.

Неактивен Vanesa_

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 110
Обърнахме темата на "Лека Нощ Щастие" - това, което в действителност се случва тук...



ПОЛОЖЕНИЕТО НА МЪЖА

Носталгията по живота
Ощетена или облагодетелствана е жената по отношение на творческия акт? Тук наблюдаваме едно от предимствата й спрямо мъжа, факт, към който мъжът реагира (несъзнавано) с чувство за малоценност. Тази тема е изследвана от Карен Хорни.
Можем да формулираме въпроса и така:
—Не се ли чувстват мъжете непълноценни в сравнение с жените, след като не могат да раждат и от плътта им не се отделя нищо живо? Не поражда ли у тях това „безплодие" чувство на безсилие и на непълноценност по отношение на живота?
Напълно уместен въпрос. Психиатрите знаят, че мнозина нормални мъже несъзнавано страдат поради това, че не са способни да създадат нищо „живо". Това е една от причините за пропастта, разделяща схващанията на мъжете и на жените за живота и за смъртта.
Много мъже са споделяли с мен (предавам само общото в думите им):
—Работим, изследваме, завладяваме, строим. Опитваме се да се превъплътим в делата и в децата си. Каква е ползата от това? Оставаме безлодни, защото всичко се извършва вън от нас.
Един индустриалец сподели дословно пак по същата тема:
—Създадох огромен завод, гордост за нашия край. Той е венецът на живота ми. Може би поколенията ще ме запомнят заради него и заради работата, която давам на много хора. Имам чувството обаче, че всичко това, включително и заводът, не може да развълнува душата ми, оставя в мен някаква горчивина. Заводът не е плод на утробата ми... Плод е на ума ми. Аз самият какво съм създал? Нищо. По-скоро нещо материално, което времето ще заличи. Хубава утеха, няма що!
Ако се вслушате внимателно, ежедневно ще станете свидетели на подобни разсъждения.
—Как е рожбата? (Разговор между инженер и изобретател.)
—Години наред съм носил в сърцето си тази творба. (Художник.)
—Нищо не може да се направи, колата е такава по „рождение"! (Автомонтьор разговаря с клиент.)
—Най-накрая идеята ми „видя бял свят". (Писател.)
—Лодката ми? Ами че тя ми е рожба! (Мъж, който сам бе построил малката си платноходка.)
—Тази машина е делото на моя живот. (Инженер.)
—Господа, утре ще присъстваме на раждането на детето! (Конструктор на сътрудниците си.)
Примерите са безчет.
Можете да се усмихвате, но признайте, че тези изрази напомнят думи на майки за децата им. Ще ми отговорите, че са само изтъркани фрази, но дори да е така, фактът сам по себе си е многозначителен.
Тези ежедневни фрази разкриват:
а)идеята за бременност („Носил съм в сърцето си тази творба");
б)любов към сътвореното („делото на моя живот", „моята рожба");
в)идеята за раждане („Утре ще присъстваме на раждането на детето").
Означава ли това, че мъжът е огорчен, защото не може да ражда в прекия смисъл, а и защото от това произтичат множество последици? Мисля, че да. Осмелявам се да го твърдя със сигурност.
Така е, защото можем да обгърнем с ръце, да се идентифицираме само с нещо живо, нещо, родено от нас самите. А какво може да прегърне мъжът? Безплътни идеи, неодушевени дела, време, което отминава, без да остави жива следа, време, което ражда тревожност, източник на надпревара, тласкаща човека все по-далече, все по-високо? Какво друго му остава, освен, както сам казва, жаждата за завоевания, която не е нищо друго, а метафизичен страх и обърканост?
Логиката е много проста: след като жената се чувства онеправдана, защото й липсват някои присъщи на мъжа способности, защо един мъж да не се чувства непълноценен, след като не притежава някои присъщи на жената способности?
Какво ненормално има в това мъжът да се чувства непълноценен в сравнение с жената-родителка? За мъжа изразът „плът от плътта" е напълно лишен от смисъл. Ще възразите: все пак мъжът също създава живот, защото дарява семето си. Ала той „изхвърля " семето вън от себе си, което е едно мигновено действие. Жената, обратното, носи това семе в себе си в продължение на определен период от време.
И тук също се прокрадва друга лъжа. Някои жени смятат, че са непълноценни в сравнение с мъжете, защото не могат да „създават" неща като мъжете. Става въпрос именно за неща, а не за живи същества. Казано другояче, мъжете произвеждат, а не създават. Тогава кой е в по-изгодно положение?
Може би един ден мъжете ще започнат да произвеждат живи същества в лаборатории? Напълно възможно. Но ще ги произвеждат, влагайки труда, а не ЛЮБОВТА си.
Този творчески акт отново ще се извърши извън тях. В това е вечният недостатък на мъжа спрямо жената, която създава, без да влага труд, бидейки такава, каквато е!
Така разбираме по-ясно горните примери, както и причината за силната привързаност на мъжете към делата им, които смятат за свои рожби. Носили са в себе си идеята, чакали са я да узрее, докато най-сетне дойде денят на символичното й раждане — появата й на бял свят.
Да се „строи" е недостатъчно
Всеки човек изпитва необходимост да остави нещо след себе си. Мъжът неизменно се стреми към тази чисто женска дарба. Подобно на жената и той иска в него да узрее нещо по негов образ и подобие. За него обаче са отредени само бездушните копия.
Съществуват и облагодетелствани мъже, например творците, които оставят след себе си СЛЕДИ В ЧУВСТВАТА. Мнозинството обаче „строи" неща и завладява непознати кътчета, за да компенсира неспособността си за истинско творчество. Такива са строителите на нетрайните, но внушителни Бразилии, които джунглата и пустинята ще заличат.
Те унищожават живота със завоеванията си. Защо да се чувстват неудобно от това? Нали не са сътворили нищо живо, а на всичко отгоре са изменили на природата.
Вероятно нямаше да има войни, ако истинските жени държаха съдбините на света в ръцете си. Как биха могли да подлагат на унищожение живота, след като самите те го създават?

ЗАЩО ЖЕНАТА СЕ ЧУВСТВА НЕПЪЛНОЦЕННА?

Мъжете винаги са смятали, че „жените са опасно съсловие". Това явление ще бъде предмет на отделна глава. Следователно трябваше да се обезвреди и подчини жената, вдъхваща страх. Най-лесният начин бе да се обяви за непълноценно същество и да бъде държана на почтено разстояние. В това отношение, честно казано, жените бяха направо разглезени: индийските махараджи не са натрупали такива несметни богатства, колкото жените безчестия и клевети. Второто следствие е, че жените наистина започнаха да вярват в своята „непълноценност", понеже им беше постоянно натрапвана, и се намразиха — всички заедно и всяка себе си. Това обяснява защо още от детството си всяка жена се къпе в това чувство. Може ле човек да премине през река, без да се намокри?
Жените винаги са живели по напълно чужди за тях норми и това важи днес повече от всякога. Обикновено мъжете съдят за жените, изхождайки от мъжките критерии, неспособни да се освободят от дълго трупаните несъзнателно предразсъдъци. Вярно е и обратното: много жени говорят за себе, преценявайки се според мъжките критерии.
Така нареченият социален прогрес на жената не е променил ни на йота нещата именно защото несъзнаваното не подлежи на промяна. Как при това положение жената да се уважава според истинската си стойност?

ИЗХОДЪТ ОТ ПОЛОЖЕНИЕТО?

За да се освободи жената от лъжата за своята непълноценност, съветваме я следното:
—Да не подхранва у себе си въображаеми непълноценности и превъзходства, а да избягва недостатъците на своята природа и да се възползва от предимствата си. Що се отнася до първите, да ги отстранява в рамките на възможното и да възвърне женствеността си. Колкото до вторите, да се старае да се запази като стабилен и неизменен център на човешкото общество.
—Да осъзнае колко уязвим и ощетен е мъжът без нея. Също както пътешественикът се завръща в родината си, на родна земя, в родния дом, така и мъжът, тласкан от безпокойството към постоянни завоевания, се нуждае от вътрешна спирка при жена и дом.
—Ако за жената е от първостепенна важност да бъде обичана и признавана като жена, то не трябва да става с цената на душевното й самоубийство, на превръщането й в подобие на мъж, нито в жена-дете или в пеперуда, прелитаща от цвят на цвят. Да не слуша никого, а да се доверява единствено на вътрешния си глас.
—Да си каже, че всичко е лъжовно, дори с риск да сгреши. В процеса на обновлението си да си върне всичко, което смята, че съответства на същността й.
—Да осъзнае, че лигавата търпимост е най-ужасният расизъм.
—Да отхвърли принудата на съвременния свят („ти трябва") и да следва собствения си глас („аз мога"). Само така ще съумее да добие представа за истинската си стойност, висока или ниска.
—Да знае, че и най-бегло изразеното искрено състрадание е по-могъщо от хиляди сражения или от сто хиляди идеи. Към кого ще протегне ръце раненият войн, ако няма вече жени?
Да осъзнае, че изчезването на жената би означавало смърт за човечеството. Ето защо трябва да се пази от новоизлюпените табута за надпревара, за борбеност, за дълг. Трябва да стои над тези неща, за да се съхрани като безценно предупреждение, което се задейства, когато лодката бъде отнесена от течението.
—Да направи всичко, за да запази трезвия си поглед на свидетел. Не можем да различим мравуняка, ако се превърнем в мравки. Как е възможно затворничката, която участва в изграждането на модерния скован свят, да съхрани трепета на душата си?
—Да разбере, че истинските герои са както мъже, така и жени, способни да се сражават и да изпитват състрадание. С тази разлика, че при жената състраданието се проявява преди началото на сражението и до него не се стига.
—Да знае, че женствеността блика от най-скромния жест на доброта, а когато обстоятелствата го наложат — от жеста на върховно милосърдие.
—Да открие корените на подценяването, на което е станала жертва.
—Да се опита да се върне към собственото си време и да се запита: къде се спрях, защо не успях да стана това, за което съм предопределена, в кой момент се оказах съзнателна съучастничка в играта с подправени зарове?
—Да се солидаризира с всеки, който иска светът да предпочете силата пред интелекта, качеството пред количеството, същността пред показността.
—И накрая да не слуша глашатаите, зовящи към премахването на различията между мъжа и жената. Подобно уеднаквяване е просто невъзможно. От друга страна, тези различия са нейно предимство и своеобразно богатство за всички хора. Напротив, тя трябва да афишира и да задълбочи тези същностни отлики, да възвърне облика си на Жена, символ на сила, висш интелект, мъдрост и състрадателност.

Една стара шега: открай време жената трябва да се хареса на мъжа, който пък трябва да ласкае началниците си.
Ето как, служейки си с жена си, мъжът очарова началниците си. Проституция, която никой не назовава с истинското й име.
Рационалистите са с физиономии на гробари. Всъщност те наистина закопават живота.
Много интересно е да се види жена сред бъкащите от идеи рационалисти. Постепенно тя става разсеяна. Погледът й започва да блуждае. Изгубва нишката. Чака „това " да свърши и разговорът да придобие човешки измерения.
Защото жената предпочита един порив на сърцето пред един милион идеи.
Тя не е в състояние да проумее напъните на мъжете да измислят някакъв Смисъл на живота. Неволно и без да го съзнава, жената изживява този Смисъл.

Съвременният човек не иска вече да е бозайник, а отказва да се превърне в робот до второ нареждане.
Той представлява животно, което се колебае между две зоологически градини.




Св. Августин благодари на Бога, че не му е вменил отговорността за неговите сънища. Несъзнаваното е

Неактивен Vanesa_

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 110
ПОДЧИНЯВАМ ТОВА, ОТ КОЕТО СЕ СТРАХУВАМ
ВИСША СТРАТЕГИЯ


Ако попитаме мъжете: „Страхувате ли се от жените по принцип? А от собствените си жени?" — повечето ще отрекат с пренебрежение. Нима е възможно един мъж да се страхува от слабата жена?
Някои ще се усмихнат, заявявайки, че „такива не им минават", че трябва да се „обуздаят". Други ще потвърдят, че характерът или поведението на собствената им жена оправдава страха им. Ала всички ще премълчат тревожността, която изпитват в присъствието на жените изобщо.
Вероятно един на сто ще „признае искрено" страха си от жените, без да разкрие причината. Ще се замисли над това какъв тип жени го дразнят или го карат да ги избягва; какъв вид поведение на собствената му жена събужда безпокойството му.
Мъжът упорито изтласква усещането за страх от жените. Възпитан в един мъжки свят в духа на традиционно господстващата „безстрашна мъжественост", ако си го признае, ще падне толкова ниско в собствените си очи, че предпочита да се придържа към привидностите.
Дори да осъзнава страха си, мъжът няма да си позволи да го покаже пред жената, защото тя може да се възползва и да вземе отново надмощие. Подбудите могат да бъдат най-различни:
—да отмъсти за вековното чувство за непълноценност;
—да отприщи известни майчински инстинкти: да запази детето си, да не му позволи да порасне и да замине далече от нея. Символично тя желае да върне обратно в утробата си излязлата оттам мъжка рожба. По отношение на съпруга това поведение избива в авторитарност, проявяваща се в прекалена грижовност или заядливост. Мъжът действително е задушен, кастриран, закопчан за полата й;
—да се поддаде на парадокса, присъщ на много жени: изпадат във възторг, разбирайки, че мъжете се страхуват от тях, и в същото време ги презират тъкмо по тази причина.
Следователно мъжът трябва да прикрива страха си и да държи жената на разстояние.
Но дори тази тревожност да е общовалидна, тя се проявява различно в ежедневието според типовете мъже и жени и според обстоятелствата. Ето един типичен пример, който ще ни помогне да си представим гамата на възможните случаи.
За да се освободи от страха от жената (включително и собствената), мъжът е издигнал множество препятствия. Защото мъжът не желае да „властва" над жената в прекия смисъл на думата. Като мъжкар той обаче се нуждае инстинктивно да държи на разстояние самката, понеже се страхува да не бъде „погълнат" от нея. Тоест мъжкият индивид ще действа по начин, по който женската сила да бъде потискана, а не оставяна да се прояви свободно.
Обезвреждането на жената
За да се попречи на жената свободно да се изявява, е най-добре да бъде държана в подчинение. Навремето този метод се прилагаше точно, категорично, недвусмислено и брутално при всички обстоятелства.
Това препятствие продължава да е в сила и до днес, но вече по-коварно и по-фино замислено. Още повече, че давайки фалшива свобода на жената, мъжкото съсловие успява доста често да си придаде добродетелност и почтеност. Напълно несъзнавано впрочем.
Кои са основните, ежедневно прилагани от мъжете начини, за да попречат на жената да се издигне, за да я обезвредят, като същевременно си осигурят благоразположението й?
При положение, че мъжът изпитва дълбок страх от жената, напълно нормално е да се чувства непълноценен пред нея. Той или трябва да се освободи от това чувство, или да го компенсира някак. Това обяснява защо посочените по-долу модели на поведение са лъжливи, неискрени, макар и повече или по-малко несъзнавани.


В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: МЪЖЪТ СИЛНО СЕ СТРАХУВА ОТ:

Всичко в отношението на жената, което изглежда унизително, уронващо престижа (темата за „кастрацията", за „умъртвяването" на мъжката личност).
Всичко, подлагащо на съмнение силата, смелостта, външността на мъжа. Приема го като провокация, на която обикновено отговаря с „изправяне" на личността (агресивност, презрителност, самохвалство, високомерно безразличие).
Всичко, което поставя под съмнение мъжкия ум. „Ако се окаже по-умна от мен, ще ме задуши" (темата за „всепогаъщащата жена").
Всяко поведение или дума, които могат да свалят маската от лицето на мъжа, да го разголят, които показват, че външността му не съответства на същността му (темата за кастрацията).
Всяко поведение, предвещаващо избухването на „женския гняв", който мъжът изживява като безмилостен и от който не вижда спасение (темата за „всепоглъщащата жена").

Всяко поведение, което кара мъжа да мисли, че е обект на преследване, на следене, на шпиониране, на критики (темата за „жената-унищожителка").
Друга жена би ли се побояла от подобни поведения? Несъмнено, но много по-малко. Защото и другата жена принадлежи към женското съсловие, разполага със същите оръжия за нападение и за защита, дълбинното й несъзнавано е сходно.
Там, където една жена моментно ще се огъне пред друга, мъжът напълно се обърква, защото подобни поведения активират ОСНОВНАТА МУ ФОБИЯ
.



Св. Августин благодари на Бога, че не му е вменил отговорността за неговите сънища. Несъзнаваното е

Неактивен Vanesa_

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 110
ЖЕНАТА Е В СЪСТОЯНИЕ ДА СПАСИ МЪЖА

След тъмнината бликва светлина. След жената, която сковава мъжа, идва другата, тази, която може да го спаси от грешките му, от гениалните му хрумвания, понякога с катастрофални последствия, дори от болестите му.
„Страхотната" женска проницателност
Казахме, че жената е радар. Тя знае всичко, улавя всичко. Няма равна, когато трябва да се отсее вярното от невярното, същността от привидното. Но самата тя не го знае. Напомня на градинар, който инстинктивно открива изкуственото цвете, пъхнато в букета.

Да си припомним жената, за която стана дума по-горе. Тя оставя мъжете да се заглавикват и да се губят в догадки, да се суетят; и изчаква. А когато безпорядъкът се превърне в анархия, когато теориите се пукнат като балони, когато ги види как гребат към някой хоризонт, който поради тяхната разпиляност се отдалечава непоправимо, жената се намесва и връща обратно заблудените риболовци, кара ги да почувстват абсурдността на поведението си. След като им е показала верния курс, те отново потеглят с лодката.
С една дума, тя им казва каквото трябва и прави каквото диктува разумът. Или: прозирайки несъзнавано истинската същност на нещата, тя предугажда мъжките грешки, несъответствието в думите им, което неминуемо води до несъответствие в постъпките.

Женското начало у жената я кара буквално да се слее с Природата. Жената се е сраснала с реалността. Женското у нея е онтологично, то открива същността и пренебрегва привидностите.

Една жена ми каза:
— Огорчена съм, когато слушам как мъжете се хвалят с успехите и с идеите си. Но кои са те? Дори не подозират до каква степен ние, жените, ги усещаме такива, каквито са в действителност, като че ли са голи. Защо са нечестни към самите себе си?

И продължи:
— Жените поставят действията на второ място. Ние се интересуваме от човека. Знаем много неща, но не можем да ги изразим, защото нашият език е вътре в душите ни, не е рационален като този на мъжете. С разума може да се докаже всичко, дори абсурдът. Но душата никога не лъже; дори да искаме, не е възможно. И понеже сме неспособни да изразим ясно това, което изпитваме, оставаме безсилни наблюдателки на един фалшив свят, изгаряни от желание да предупредим за опасностите, без да можем да го сторим, защото възприемаме живота точно по обратния на мъжете начин. Затова го и отхвърлят.
„Познавам те, като че ли аз съм те правила!" — дума на майка или на съпруга.


Мъжът чувства как върху му тегне женският поглед. Казахме, че той го плаши. Затова извръща глава от този безмълвен и прозорлив поглед.
Женската проницателност безпокои мъжете. Защо ли? Защото знаят, че жените ги виждат такива, каквито са в действителност? Сигурно е така, но има и нещо друго. Да се върнем малко назад. Да си припомним колко много се страхува мъжът от това, че не представлява нищо. Колко много се страхува от собственото си небитие. До каква степен съзнава — въпреки привидните си успехи — колко е дребен в действителност.
Да си припомним и нещо друго: жената е естествен свидетел на човешката преходност. Още от дете тя знае, че плътта е ранима и преходна. Би могла да го заяви на мъ¬жа и така да се противопостави на изтърканата мъжка песен:
— Аз създавам живота, без дори да си мръдна и малкия пръст. Мога да зачевам живот поради самия факт, че ме има. Утробата ми е съдът, в който животът възниква от нищото. Аз най-добре зная откъде си тръгнал, как си преминал от непроницаемото несъзнавано към нищожното и временно съзнавано. Виждам как се вкопчваш в младостта си, в лъжовната си личност, в делата си, чрез които се надяваш да пребъдеш, в младостта си, коя¬то искаш да е вечна, в „привидното", което ти дава илюзията, че си недосегаем. Но дълбоко в себе си аз зная, че си между две спирки, и нищо повече. С учудване гледам колко си многословен и как се люшкаш насам-натам, за да забравиш какво си в действителност.

А мъжът? Той знае, че жената знае и го преценява точно, по човешки, че не вярва на жабите, които искат да станат биволи, и че неусетно поставя нещата на място и им отдава значението, което заслужават.

Уплашен, паникьосан, агресивен и засрамен, мъжът несъзнавано трепери пред този „свидетел", който изцяло го възприема с чувствата си от най-дребната до най-значителната му постъпка. Един мъж ми каза:
—Имам чувството, че „съм прозрачен" за жените.Мълчат си, но си имат точно определено мнение. Ето защо започвам да им се подмазвам...
Един адвокат:
—Губя нишката на мисълта си, щом като забележа,че колежката ме гледа. Не че съм свенлив, просто като че ли с поглед ми казва: „ Тия не ми минават!" Това се получава обикновено когато държа прочувствени речи, патетично размахвайки широките ръкави на тогата си. Дали не е, защото самият аз не си вярвам напълно? Имам чувството, че съм гол.
В ежедневието мъжът, блестящ оратор, започва да плете език само щом жената повдигне вежди иронично. Като събрание на самохвалковци, на което един разказва за триметровата щука, която е уловил, а другите, естествено, не му вярват нито дума и само чакат момента да разправят за собствените си подвизи. Кресливата и шумна компания млъква като по дадена заповед, щом се появи съпругата. Защо ли? Надушват, че жената може да каже: „Има по-конкретни неща от вашите празни приказки. Зная, че сте маски и в дъното на душите сте си останали малките момченца, които сте били."
С две думи, появи ли се жена, героите бият отбой, освен ако компенсирайки, не започнат да раздуват още повече.
Ясно е защо мъжът трепери. Жената не го взема на сери¬озно. Тя прозира истинското положение отвъд привидностите; с една дума, сразява фалшивите изхвърляния. Също като дете, разобличено от строгата и всевиждаща майка, всеки миг мъжът рискува да бъде разкрит. Мъжът чувства, че жената не се лови на въдицата, че се нуждае само от истината и от стабилността. Тук отново можем да повторим казаното по-горе: „Познавам те, като че ли аз съм те правила!"
Да следваме логиката: при условие, че нормалната и интелигентната жена е в състояние да открива мъжките заблуди, не е ли нейната роля в това да ги поправя? Да служи за ориентир на попадналите в открито море авантюристи, каквито са повечето мъже?
Да, мисля, че трябва да го стори. Тя е опитна в откриването на допуснатите грешки и е готова да изправи кормилото на лодката.
Ако съществува опасност жените да изгубят качествата си и те да се превърнат в недостатъци, то при мъжете несъответствията бързо стигат до патологии. Да имаш идеи и да ги осъществяваш, е отлично; но да се плъзгаш към абстракции и бездушни понятия, граничи с абсурда и с болестта. Ако мъжът мислено хвърчи, има опасност да се изгуби и да потъне, в резултат на което остава глух за всякакво възприятие.

Мъжете, за които стана дума, не са поети, а шизофреници . Трагедията при тях е, че създават философии и идеологии, технологии и финансови империи, които не почиват на конкретни идеи, а се доказват с помощта на научни разсъждения.
Очевидно тези мъже бягат от нещо. Защо са се превърнали в айсберги, след като и те като всички останали са имали някакви чувства? Защо не са станали технически специалисти и интелектуалци, а технократи и умници? Защо са построили свят на вещите, а не на хората, като се тръгне от тях самите?


Изтласкали са собствената си афективност, но не го знаят, тъй като изтласкването цели да съхрани нещо заровено, скрито, което може да стане опасно или да наруши болезнено равновесието на личността.
Психическият микроскоп би открил у повечето от тях убито от майката детство. Майчиното имаго е погълнало всичко без остатък. Но те не го знаят. Афективността им се отъждествява с майката, възприемана от тях като лоша или опасна, или още като майка, която задушава личността им; ето защо афективността им не може да се прояви. Женското начало у тях е олицетворение на майка им и на омразното им детство. Същата тази майка, която ги е научила да се страхуват от живота. Женствеността, вътрешният живот, отпускането, участието в дълбинното съществование представляват за тях синоним на дверите адови.
Затова се отдават на упоението от лъжливия рай на „идеите". Но как да ги убедим? Те са толкова далече, колкото и детството, което си мъчат да забравят, от което искат да запазят само лъскавите парцалки. Чувствата им са дълбоко замразени; но как да го разберат, след като са станали неспособни да чувстват?

Те действително са шизофреници, които обикновено постигат големи успехи в области, от които човещината и душата са изключени. Те са бивши хора, превърнати се в най-обикновени мислещи машини.

Една жена ми каза:
— Много мъже не са нищо друго освен крачещи Идеи. Светът им е свят на идеи. Ако са политици, престават да се вълнуват от спасението на хората, дори когато искрено вярват, че не е така. Не разбират до каква степен пренебрегват човешката личност, въпреки че се кълнат в хуманността. Вълнуват се единствено от идеята сама по себе си. Правят опити, основани на Идеи, дори с цената на собственото си унищожение, както и на целия свят. Тези мъже не искат нито мир, нито война, но подпалват войни или сключват, мир с единствената цел да проверят действието на Идеята си. Как биха могли да са загрижени за днешните и за утрешните поколения, след като мислят абстрактно? Жените са хуманни и един предполагаем женски свят би бил като едно голямо семейство.

Здравата жена инстинктивно като куче-следотърсач чувства разликата между мъжа, който търси и прави открития в името на жизнеутвърждаваща цел, и този, който си играе с Идеи, с несъществуващи абстракции.

Със същото инстинктивно подозрение жената се отнася и към техниката. Не към техниката по принцип, а защото знае как бързо мъжът попада в плен на същата тази техника, готов да я превърне в система, лишена от радост и от сърце.
Тя чувства тези абсурди, надушва ги отдалеч, открива ги още щом се зададат. Но как да изрече или да изкрещи това свое чувство? Тя е робиня в един мъжки свят. Никога досега не е била толкова подчинена; тя работи за мъжете. Видяхме какво става, когато мъжете назначат умна жена. Просто я унищожават, премахват я като свидетел. Правят я своя съучастница, като не й позволяват да проговори и да ги издаде.
Със запушена уста и с вързани ръце как жената да каже това, което знае? По природа е неспособна да се изразява абстрактно. Тя е безсилна; чувства инстинктивно, че корабът потъва, а капитанът сляпо вярва на повредените апарати и технически прибори.
И така, жената бди. Закриля мъжете в битките им. Наблюдава ги, оставя ги да говорят, но самата тя мълчи. Знае,че те никога няма да могат да разберат основното: да сведеш чело над новосъздадения живот, да го съхраниш и да го отгледаш със сърцето си.

Знае и това, че мъжът винаги ще се връща при нея. И той знае, че тя знае: той, който си остава отчайващо тревожен пред въпросите, на които показните му победи не дават никакъв отговор. „Направих това, казва той, успях в онова; сражавах се и победих; но искам да ми кажеш ти какво мислиш по въпроса?" Защото и най-голямата победа над нещата не може да донесе на мъжа животрептящото ехо.
Тогава жената се превръща в слух, в мълчание, в очакване. А мъжът започва да говори, да търси отново и отново, докато тя изрече думата, която обяснява всичко.

Защото е вярно също така, че жената е Словото! Но кажете ми всички вие, мъже и жени, какво направихме днес с тази ЖЕНА?

Св. Августин благодари на Бога, че не му е вменил отговорността за неговите сънища. Несъзнаваното е

Неактивен Vanesa_

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 110
И нещо от мен, преди да ви оставя да си вървите там за където сте тръгнали:

Българино, заслужаваш   си ПСИХОлозите.

Българино, заслужил си си и жената,  на която подаряваш синтетични аромати, поради загуба на  онази фина чувствителност, която ти позволява  да се наслаждаваш на  естесвеното Й ухание.

Заслужил си си тази,  за  която не  отглеждаш пъстри градини с  живи  цветя,  а  "даряваш"  прекършени,  вехнещи, умиращи  такива.

Заслужил си си онази, на която  не знаеш да покажеш пътя към Д(ОМ)А,  защото сам си  изгубил  посоката...затовя я  утешаваш  по обществни за-Ведения....

Св. Августин благодари на Бога, че не му е вменил отговорността за неговите сънища. Несъзнаваното е

Неактивен Морфей

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 509
Мила Ванеса, предполагам причините за твоето поведение в 3:30 през нощта и 8:00 сутринта в Неделя да копираш дълги и досадни теми, на които мястото не е тук. Моля те, спри се! И аз си имам проблеми с моята жена, но не нападам другите момичета във форума, защото някоя си психоложка е написала нещо против мъжете. Днешните ни състояния за които говориш ти, са резултат от програми въведени в съзнанието ни от нашите "невидими божествени духове". И при жените е същото положение. А тези програми имат една и съща цел да разрушат естествените отношенията между жената и мъжа.  ;)

п.с. Оказа се, че жената живее в САЩ и затова пише по това време. За което се извинявам публично :)        
« Последна редакция: Август 11, 2009, 13:25:07 pm от Морфей »

Danielle

  • Гост
Морфей, знам, че съм ти много мила, но само на теб ли ти убягна, че приключих снощи с темата на Е. Ангелов, след като  писах преди няколко дни,  "Следва"?  
Къде беше до този  момент да ме помолиш да спра? Или изчакваше да ми наложат днес  БАН, за да се включиш смело с предположенията за среднощното ми писане на постове :)
Типична реакция на мъж, от онези за които  говори Пиер Дако малко по-горе в темата. Онези постове, които са ти неудобни.  

Допълнението, към това, което Еленко тенденциозно пропуска ли те дразни и оттегчава? И защо? Защо не се включи да отбележиш, че нещо липсва като противовес на " Жени, Жени"?  
 
Да те попитам и аз нещо: Как не ти бяха скучни 18-те страници изпълнени със свещени глупости и едни и същи цитати, които прехвърляш от сайт на сайт, но няколкото мои дълги поста те оттегчиха :)  Да направя ли предположение?
 
Най-абсурдното във всичко което си мислите, че правите, е че  свидетелствате за лъжата  но не познавате истината. И то се вижда, инак нямаше да се стряскаш от символи като Пентаграма.
 
Ще ви мине все някога ... Нищо ново под Слънцето :),  друже!  
 
Цитат
Психологът Еленко Ангелов: Жената винаги трябва да остава загадъчна


Вярно ли е, че когато жената не се оставя да бъде покорена веднага, спечелването й се превръща в по-голямо предизвикателство за мъжа?
- С всяко нещо е така. Ако сме в ресторант и си поръчаме много неща, ще се заситим бързо. Същото е и при отношенията мъж - жена. Ако тя или той се разкрият напълно в началото, ще загубят интерес един към друг.

Мъжете предпочитат ли умни жени, пред такива с къса пола и дълбоко деколте?
- Да, но това важи за мъжете над 26-години. След тази възраст поумняваме. Искаме да се гушкаме и да разговаряме с някого след похотта и секса.

Защо по-успелите в любовта жени са с чувство за хумор и излъчване тип "Аз карам влака"?
- Лично за мен хуморът е много важен, както и способността на жените да се самоиронизират. Когато тя каже: "Ех, как съм се наляла" и то в мъжка компания, обезоръжава тези, които могат да я засегнат. Чувството за хумор винаги говори за уравновесен човек, неподвластен от интриги, а това е много секси.

Наистина ли мъжете харесват дръзки и пиперливи жени?
- На 100%. Те наистина са истинско предизвикателство. Пиперливи в смисъл, че не се страхуват да отстояват позициите си, дори да бъдат мъжкарани.

Получава се нещо като "Укротяване на опърничавата"...
- Това е заложено в нашето ДНК. То е по-скоро инстинкт, а не човешко поведение, вследствие на възпитание.

Значи мъжете обичат трудностите?
- Както жената избира за себе си силен мъж, не само физически и с дебел портфейл, а и като цяло, за да се грижи за потомството, по същия начин мъжът се привлича от жена, която може да оцелява. Това е заложено еволюционно. Не е лошо дори да е мъжкарана. Но това не означава, че жената, която по природа е по-скромна, трябва да се променя. Винаги трябва да слушаме сърцето си, да сме естествени, но и гъвкави. Ако не сме добри в едно, сме добри в друго.

Вярно ли е, че ако в началото на връзката кажем на някой мъж, че не търсим сериозна връзка, той ще се опита да промени това?
- В болшинството от случаите е точно така и това е стратегия на жените.

Защо често мъжете "прескачат огради" за жени, които не са
изключителни физически, а имат други качества?
- Тя може да не е супер секси, но да е прекрасна домакиня или да го е привлякла с таланта си на певица, с чувството си за хумор. Някои хора казват: "Какво е харесал в този крокодил?" Явно е намерил това, което е търсил. За мен лично една жена трябва да е хубава и поддържана, но е факт, че много жени, които не са суперкрасавици имат семейства, деца. Да си чаровна е много по-ценно от това да бъдеш красива.

Истина ли е, че ако жената се дърпа, прави се, че не й пука дали той ще й се обади или не, той точно тогава "пада в капана"?
- За съжаление това е абсолютен факт и се прилага постоянно. Но това, което съветвам и двата пола (имам опит и с хомосексуални двойки), е да свалят маските по-рано. Ако са естествени от самото начало ще спечелят много. Тогава между тях или ще се получи флирта, сериозната връзка и брака или няма да се случи нищо и ще се освободи място за друго изживяване. Друг факт е, че еднаквото привлича еднаквото. Народът го е казал: "Пари, при пари отиват", "Краставите магарета се надушват" "Каквото повикало, такова се обадило". Лъжата, маската, привличат същото. От друга страна мога да кажа, че противоположностите не се привличат. Говорим за пълно допадане в една връзка едва, когато има хармония в секса и сходни ценности на партньорите.

Защо се получава така, че доброто момиче се раздава, винаги е на разположение, а той губи интерес и накрая тя остава сама?
- Не трябва да се раздаваме веднага и във всичко. Човек се насища и започва да търси разнообразие.

Защо мъжете губят интерес когато разберат, че я притежават на 100% ?
- Така са устроени хората. Когато завоюват един връх, те се оглеждат към друг. Една жена трябва да остава загадъчна, независимо от възрастта си и да не бърза да раздава всичко. Интересно е това, което остава скрито.

Това означава ли, че ако мъжът получи всичко на първата среща, ще загуби интерес?
- Може да му дойде в повече. Случвало ми се е жена да се разкрие пред мен като прекрасен кулинар, невероятен интелект, забавен човек и аз съм блокирал. В такъв случай си казваме: "Това не е възможно, къде е уловката?"

Расте ли възбудата на мъжа, когато се страхува, че може да загуби жената до себе си?
- Трябва да се съглася, че е така. Клиенти и приятели са ми споделяли, че флиртуват, дори в тяхната компания от приятели: "За да се стреснем малко", както казват те. Понякогат това стряскане е фатално. Както казва актьорът Камен Донев - "Минавай мярката с мярка". Признавам, че и на мен ми се е случвало да изпадна в летаргия и когато срещите на приятелката ми със състуденти или приятели зачестят, много бързо съм се съвземал. Изведнъж съм се сещал, че дълго време не съм й подарявал цвете или парфюм или че все ходим в едни и същи заведения.


Интервюто взе Румяна Смилкова за списание „Всичко за Жената”




За да не ти е скучно ....


Цитат
Расте ли възбудата на мъжа, когато се страхува, че може да загуби жената до себе си?
- Трябва да се съглася, че е така. Клиенти и приятели са ми споделяли, че флиртуват, дори в тяхната компания от приятели: "За да се стреснем малко", както казват те. Понякогат това стряскане е фатално. Както казва актьорът Камен Донев - "Минавай мярката с мярка". Признавам, че и на мен ми се е случвало да изпадна в летаргия и когато срещите на приятелката ми със състуденти или приятели зачестят, много бързо съм се съвземал. Изведнъж съм се сещал, че дълго време не съм й подарявал цвете или парфюм или че все ходим в едни и същи заведения.
« Последна редакция: Август 03, 2009, 00:55:52 am от Danielle »

Неактивен Веселяк-У

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 24
Ванеса,моля те спри се, разводни темата!
Спокойно ще намериш мъжа който е за теб.
И стига си цитирала разни...Кажи нещо от теб.

Неактивен merulious

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 548
Ванеса,моля те спри се, разводни темата!
А темата е за...?
И цитатът си е съвсем подходящ за темата :) Все пак авторът е същият  :P
И хайде, МЪЖЕ, толкова ли нямате контрааргументи, та почнахте веднага да кълцате с бръснарските ножчета... тънко- тънко.  :-X
Темата е интересна като противовес на множеството писания против женското съсловие. Според мен може би би било по- добре да отворим направо нова тема, ама като си представя докъде може да стигне съпоставянето на половете... много жлъч ще се излее, много банове ше има  :D :-\ :P
« Последна редакция: Август 03, 2009, 09:26:21 am от merulious »
...water can flow, and water can crash...

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Какви ти контрааргументи ...

тези сапунени полюции просто няма как да бъдат коментирани.

Преувеличения, лъжи, генерализации, тонове измислици писани от някоя незадоволена дама.
(не говоря за Ванеса, тя ги е копирала очевидно от някъде)


Мъжете си говорели за щуки, и като влязла жената в стаята и всички се умълчали и взели да гледат като насрани бебета.
Е, и кво да му коментираме на това?  :o ::)

Мъка, мъкааа, би казал Моканина, ако гледаше от някъде ...

Винаги съм го казвал - само реалността е мерило, за това какъв Юнак (Юначка) си. От Реалността по-справедливо и вездесъщо няма.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен Vanesa

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 10
Можеше и без БАН за Vanesa_.

Еленко Ангелов е прав за изкривеното женско поведение, противопоставящо се на красивата женската природа, но нека не изпускаме от уравнението и мъжете. И в крайна сметка стигаме до един изход, цитиран от Еленко десетки пъти от филма “Родени убийци”: “Само любовта убива Демона!”. ;)

Save The Planet-Kill Yourself!

Неактивен oknele

  • Moderator
  • Пишещ
  • *****
  • Публикации: 812
  • Всъщност
    • www.thespiritofoknele.org
Нека се коментира следното. В "Добро Утро Щастие" I(последни редакции за досадни правописни грешки преди да излезе на хартия) има тема "Мъже, Мъже", но вместо нея предоставям следния откъс от предстоящата книга - Знание. Главата е сглобена от мен благодарение на Уикипедия(свободната енциклопедия) и Мохамед Али - не великия боксьор а арабина открил гностическите ръкописи, през 1945 г. край Наг Хамади в Северен Египет...

Откъс от "Добро Утро Щастие" I, Еленко Ангелов -

                                      Знание

Знанието за Битието на старогръцки се нарича Гнозис - езотерично проникновение. Анонимните гностически системи се наричат Офитски. Това, че не са кръстени на някой основал ги велик учител, доказва, че са много, много стари... Името е от гръцки -„Змия”. Гностични братства почитат Змията, внушила на Ева и Адам да опитат забранения плод... Гностиците са наричани „хилядоглавата Лернейска хидра”, заради многото си школи с общо убеждение, че човека трябва да придобие знание(гнозис) за всички тайни на битието. Според гнозиса тайната е, че Господ няма власт над нашия свят. Власт над него има Демиургът (Архитекта), създателят му, който е пленил изпадналите в Хората - Божественослънчеви лъчи наричани Спинтери. Техният източник може да унищожи този свят, но не и да го управлява. Но унищожавайки го, той би унищожил и тези искри... Според гностическата космогония светът, днес е резултат на грешка - лоша случайност с грандиозни последствия. Гностиците спорят дали Демиургът съвпадащ с Яхве(Бога от Стария Завет) е зъл, или не. Дали е пленил изпадналите Божественослънчеви лъчи умишлено, или не. Тази неяснота, както и самата породила я случайност, е от изключително разгърнатите властови йерархии в гностическата космогония. Изпадането на Духовните Божественослънчеви лъчи в Долния свят се дължи на едно погрешно движение в „многосъставното тяло” на Бога, състоящо се от същински център и множество излъчвания - еманации... „Погрешното движение” става в самата му периферия, в последния Еон(Вечност). Оттам искрите духовна светлина изпадат в Материята, която е на „самото дъно” на властовата йерархия на Демиурга. Той не се занимава пряко с нея, а през една поредица от породени от него Архонти(Управители).
Двете „царства” функционират като огромни магнити или водовъртежи. Така са устроени, че нищо тяхно да не излезе навън. Веднъж попаднали в системата на Демиурга, Спинтерите се оказват част от нея и тя, съобразно самото си изначално устройство, ги завърта в себе си. От друга страна, техният източник ги притегля обратно по силата на същия движещ принцип. А и те се стремят към него. Така двете царства се оказват въвлечени в „неизбежен конфликт”. Гностичните братства заключават, че Демиургът е лош не по причина, а по природа...

В гностическия апокриф Евангелие на Филип, Карпократ учи, че „добро и лошо” не съществуват. Те са само човешки мнения за нещата. Моралните закони били създадени от Архонтите, за да ни държат в робство. Те внушили на човека да конструира реалността в понятията на противоположностите и го държали мотивиран от награди и наказания. По този начин го въртели вечно в цикъла от живот и смърт, възпрепятствайки Божественослънчеви лъчи да се освободят и да се слеят отново с Бога. Така че Земята е всъщност планета - затвор и този, когото обикновено хората наричат Бог, е именно Демиургът - върховният Архитект. Началник на затвора. Той е Дяволът, Земята е Адът, а хората са всъщност „хипнотизирани Ангели”, намиращи се в състояние на кошмарен транс.

Изход е истински събудилите се хора - съзнаващи, че са духовни същества с човешко преживяване, да не спазват сатанинските заповеди, да не се страхуват от наказание, защото те вече са в Ада. Изход е да освободиш ума си, да се събудиш от съня и вече откриваш огромната си сила. Да проумееш, че идеята за греховете е част от Хипнозата на хората - божествени слънчеви лъчи е също главен Изход.

Греховете не съществуват, както не съществуват „добро и лошо” на планетата-затвор Земята. Те са само човешки мнения на манипулирано поведение.
« Последна редакция: Август 06, 2009, 18:29:31 pm от oknele »
http://www.thespiritofoknele.org/ Всъщност единственият истински закон е този, който води към моята

Неактивен Tuki

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 134

Изход е истински събудилите се хора - съзнаващи, че са духовни същества с човешко преживяване, да не спазват сатанинските заповеди, да не се страхуват от наказание, защото те вече са в Ада. Изход е да освободиш ума си, да се събудиш от съня и вече откриваш огромната си сила. Да проумееш, че идеята за греховете е част от Хипнозата на хората - божествени слънчеви лъчи е също главен Изход.

Греховете не съществуват, както не съществуват „добро и лошо” на планетата-затвор Земята. Те са само човешки мнения на манипулирано поведение.

Мда Планетата затвор Земята! Тук е Ада! Хм хм хм  ::)
Кой, питам аз е отговорен за това, че хората са се появили на тази лоша планета затвор, където е Ада, кой? Как кой? Жената! В момента, в който е родила човека, той попада на този толкова лош свят на страдания. Тя ражда хората и те попадат тук, за да страдат.
А и нали именно жената е виновна за това хората от Рая на Небето да попаднат на Земята, поне така учи християнството. А преди това вина има и змията - символ на плодородието, на смъртта и прераждането и продължаващия живот в материята, на Майката-Земя. А и нали жените и Майката-Земя са едно. Виновни са!

А кой е виновен за смъртта? Пак жената.  :-\ Нали тя е докарала хората на този смъртен свят като ги е родила. Като умрат ще попаднат в утробата на Майката-Земя, право под земята.

Тези подсъзнателни влияния и вярвания действително са залегнали дълбоко в ума на хората, но те влияят повече на мъжете.

Майката-Земя, Богинята и Природата са едно. Жената също. Опитите да се подчини Природата, да се подчини жената, тази липса на хармония и наличие на сериозни вътрешни противоречия са резултат от подсъзнателните страхове, които съществуват при хората.

Колкото до Ада и Рая и християнството - Ада и Рая са вътрешни състояния на ума. Ако човек иска да се отърве от земните страдания, то той трябва да се научи да премахва от ума си земните пориви, желания и останалото, на което учат будистите например. Състоянията на Нирвана, на излизане от Самсара също са състояния на ума, а не външно място на вечно блаженство. Къде дават тъй, да можеш вечно да се забавляваш.  ;D  :P


, помисли си, защо точно влечугоподобни? Защо точно змията и дракона? Защо не друго същество? А на Изток драконите са добри същества.  ;) В миналото на много места на Земята змията е била положителен символ.
« Последна редакция: Август 03, 2009, 14:33:42 pm от Tuki »

Неактивен oknele

  • Moderator
  • Пишещ
  • *****
  • Публикации: 812
  • Всъщност
    • www.thespiritofoknele.org
 ;D "Следвайте своите религиозни и поп лидери!" http://vbox7.com/play:1748216b
« Последна редакция: Август 05, 2009, 19:58:09 pm от oknele »
http://www.thespiritofoknele.org/ Всъщност единственият истински закон е този, който води към моята

Неактивен oknele

  • Moderator
  • Пишещ
  • *****
  • Публикации: 812
  • Всъщност
    • www.thespiritofoknele.org
Ок, щом това ви е по-интересно от масонски мистрии, рептилски чантички и папа нацист...    

                              Мъже, мъже

Мъже, ние сме мъже само, когато сме истински. Следват съветите ми на мъж в христова възраст. Като момче стъпих за малко в някои локви, за да видя колко са дълбоки. Искам да кажа на събратята си по боксерки много повече от две страници, но ще кажа достатъчно.

За мен рептилските фермери много отдавна са програмирали мъжкото поведение да подтиска естествената си природа и да попълва формуляри с изисквания. Трагично е, че повечето мъже преповтарят битовизмите на бащите си. Днес голям брой от мъжете притежават емоционалната зрялост на играещ джобен тенис пубер, открил мастурбацията и досадността на пор вдовец, щом веднъж са му разбили сърцето. В тръс и с въздухарска гордост, пречейки като капаци на цигански кон, много мъже подминават великолепни жени(има ги).

Мъжете, не слушащи природата си заслужават рептилките, втори не разпознават ангела до тях, трети са си самодостатъчни с приятелките си, които все завършват на jpg. и avi.

Сега вие, мъже с почистените вежди, оставете пинсетите завинаги на жените. Излезте от „миетросиксуалната” хипноза на световната чалга. А вие, „горяни”, оправете подмишниците, сапун, лек парфюм и пак си бъдете себе си! Високата скорост не е секси! Татуирайте си го!
А за киселите гъзари, постоянно не знаещи какво им е? Вижте сега, когато жена потърси къде ви е и ако не го намери – е точно това ви е. А вие повече от 90% роби с шарени бесилки, в офис курниците, ако бях това, което сте сега, бих се взривил. Дори не сте влечуги. Плъхове сте с бельо, с името на някой моден педал, рекламирано от футболист.

Пуберите до 25 години, казвам ви от личен опит, че не е нужно задължително да се напивате(друсате) като комодски варани, за да ви е весел купона. Пийте си литър - два, не повече. Защо трябва да си махате главата? Майтап... Днешните демонични капани на егрегора за секси фитнес телце включват Менделеева таблица от протеинови-анаболни, удрящи в топките гадости(но с вкус на лимон...). Спрете да се набутвате с пари и изсипете в тоалетната всичката гадост за „бързи бицепси”. Месо, яйца, мляко и зеленчуци и бутайте яко до отказ на лежанката. Точка! Аз съм благодарен на великолепната жена до себе си, която е много по-силна от мен и истинските мъжки приятели, не питащи кое време е, а къде да дойдат да помогнат. Това си е моя живот и мойте ценности, а вие мъже просто „Мъдете Здрави” или продължавайте да се криете като гущерчета... Боен клуб!

Мъже ако ще сте лъвове, бъдете лъвове а не котенца! Няма да чуете за лъв, който се оплаква какво говорят за него хиените...
                      

                                                                         Еленко Ангелов, „Добро Утро Щастие” I, откъс
« Последна редакция: Август 07, 2009, 17:27:51 pm от oknele »
http://www.thespiritofoknele.org/ Всъщност единственият истински закон е този, който води към моята

Неактивен gunsnroses

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 2
Така си е, брат! :)

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27