Надявам се името Пиер Дако (на френски: Pierre Daco) ви е известно - белгийски психолог и психоаналитик, роден през 1936 г. Той е ученик на Шарл Бодуен и Карл Юнг, член е на Международния институт по психотерапия и Международната Аналитична Фондация. Неговите работи са част от разпространението и посредничество на психологията.
Тъй като до този момент нямаме представени нужните ни материали от психолога Еленко Ангелов, ще се позовем на други източници:
ЖЕНАТА И НЕЙНАТА ДЛЪБИННА ПСИХОЛОГИЯ
Осъзнавайки своята същност, жените отново щяха да станат силни, мъдри, интелигентни и дееспособни. Така обновените жени постепенно щяха да проникнат във външния свят, който щеше да престане да се руши и щеше да възстанови равновесието си.
Вместо това внушаха на жената чувство за вина.
Убедиха я, че след като е домакиня, е виновна, защото не работи навън. Ако ли пък работи навън, е виновна, че не се грижи за дома си. Вмениха й вина за това, че има деца, за това, че няма деца, за това, че е хубава, и за това, че не е, за това, че е млада, и за това, че вече не е. С една дума, точно прицелени ужилвания, които разчоплиха старата рана на жената, вечното й чувство за малоценност и забраната сама да се грижи за себе си. Другояче казано, продължиха да й отказват правото на собствени права, В същото време привидно й разрешиха да направи някакъв избор: или да работи наред с мъжете и за тях, или да се превърне в затворничка, която сочат с пръст.
Да се поставим на нейно място. Принудена е едновременно да бъде и мъж, и жена. Преставайки обаче да бъде жена, не е в състояние да стане мъж. Сблъсква се с абсурда, с невъзможното; изразходва енергията си, без да се щади, стреми се да се освободи от чувството за вина, нагърбвайки се с грижите около готвенето, децата, професията си, директора, съпруга, собственото си преуспяване, любовта си. Разбира се, всичко това едновременно.
С други думи, унищожиха съкровената й същност, към която се е стремила от векове. И по такъв начин премахнаха полето за дейност, където в сравнение с мъжа тя притежава огромни и безспорни предимства.
Показната активност, професията се превърнаха в почти задължителни цели за нея. Започнаха да тръбят, че женският ум (който е нещо реално!) бил подобен на мъжкия. Ето как, без да дочака да си възвърне онова, което векове потисничество й бяха отнели, бившата робиня пожела да заприлича на бившия си господар.И се накипри със същите доспехи.
От хилядите писма на жени от всички възрасти, които съм получил през дългогодишната ми практика на психолог, съм разбрал едно: щастието, сигурността и истинската им личност са тяхното отечество.
Живеем във време, в което самоубийствената психология надделява над вътрешната сигурност, време, в което съкровената човешка същност е изместена от повърхностното и от показното.
Това обяснява огромното желание на съвременната жена да преоткрие сигурността.
Млади и стари, домакини и чиновнички, жените се стремят да разберат защо са мамени, откакто свят светува. Днес повече от всякога те си остават изиграни въпреки лъскавите подаръци, които получават.
Лъгани от всички, с втълпявано чувство за вина, те опасно се люшкат от едната крайност в другата. Какъв е изходът от това положение? Да превъзмогнат емоционалната си несигурност. Кой ще им помогне да го сторят? Тези ли, които ще им обяснят защо и преди, и сега ги държат настрана, защо ги изоставят, потискат, подчиняват?
Мъжете ги мамят неволно, понеже самите те изпитват постоянна тревожност, изкупителната жертва на която пък са жените. От друга страна, често и самите жени се самоизмамват, ставайки неволно съучастнички на мъжкото безпокойство, при което силната им женска природа се изражда в жалък, безплоден чар.
Жените трябва да разберат, че не са чак толкова ощетени, колкото им се струва. Всъщност те не са никак ощетени. Трябва да осъзнаят, че изпитваната от тях тревожност до голяма степен е неоснователна. И още нещо: понятието „жена" започва да се изпразва от съдържание.
Има ли изход от това безкрайно лутане? Не мога да отговоря. Колкото и да са оправдани бунтовете, на които сме свидетели, те са само видимата част от трудностите. Нико¬га досега не сме стигали до корените на антагонизма между половете.
Ето защо си поставям задачата заедно с вас да изследвам същността на жената, тъй като нейната драма е в това, че преставайки да бъде жрица на живота, тя се превръща в негова жалка слугиня.
ПИЕР ДАКО
Кураж, осъдени! Свободата е само един неприятен момент, който трябва да се изживее.
Повечето жени знаят какво ще им каже тази книга. Но не знаят, че го знаят.
Колко много са тези, които говорят за любовта с технически термини, а за техниката — с любовни слова!
Често ще бъда принуден да сравнявам жената с мъжа. Не мислете, че имам за цел да сътворя някакво негово копие, както често е ставало досега. Ще се постарая само да покажа каква може да бъде жената като противовес на това, КОЕТО МЪЖЪТ ВЕЧЕ НЕ Е.
Мъжът е започнал все по-често да умува и все по-рядко да реагира.
Еднаква заплата, дотук добре! А еднакво уважение?
Робини от хареми и гинекеи, куртизанки и любовници, съпруги и майки, потискани и независими, работнички и президентки, и преди, и сега жените са скритата власт, която ръководи света. В сравнение с подмолната сила на женското съсловие, дори и разгневен, патриархатът не е нищо повече от една невинна шега.
ИЗМАМАТА НА СВОБОДАТА
Госпожата умира, госпожата умря!
БОСЮЕ
Никога жените не са били така мачкани, така потискани, така близо до агонията, както в наши дни.Нашето време е най-ужасният период в цялата им история.Привидностите са лъжовни, защото капанът е заложен майсторски. В трудовото ежедневие представителите и на двата пола изглеждат еднакво сиви и безлични. Противоборството им обаче е ненакърнено, бих казал дори, станало е още по-ожесточено.Концлагерът на работата извън дома е ограден с цветя. Справедливите социални и юридически права на жените са напълно спазени, нещо повече — предлагат им работа в изобилие по цял свят. Кому принадлежи този свят? На мъжете, естествено!
Най-хитрото в този блестящо скроен номер е, че жената смята това ново положение като израз на новопридобитата си свобода. Мъжете, които желаят да видят жените заробени, могат да въздъхнат с облекчение. Готово, хванаха се в капана! Започнаха да губят своята самоличност и неповторимост. Вътрешният им блясък и сила са обезвредени.
Можем да си зададем въпроса: не е ли „жената" заплашен от изчезване вид? Би било добре дошло за мнозина. Защото не само мъжете, тласкани от постоянно чувство за безпокойство, са се опитвали да подчинят жените. Не са малко и жените, които могат да се нарекат „анти-жени". Именно те отхвърлят собствената си женственост, презират „женствеността" по принцип, подтикват посестримите си към война срещу мъжете... но всичко това в един мъжки свят.
А жените, които се стремят да постигнат не само вътрешна, но и външна свобода и отказват да продължават да изпълняват новите повели, именно те са призвани да осъществят това трудно дело.
От тези жени може би зависи всичко.