Вие сериозно ли си смятате, че децата вярваме на написаното в ХП?
Кхм... Не че искам да ви развалям представите за малките ви невинни отрочета, но повечето от тях
могат да мислят и отдавна са осъзнали, че има огромна разлика между фантазия и реалност. Всъщност възрастните са тези, които взимат на сериозно измишльотините из книжлетата. Съседката до нас събира пари за да отиде в Париж, за да види мистериозните знаци в картините на Леонардо

Ненормална история.
Колкото до това, че чрез ХП се учим да четем...
Ам,...ъъъъ..., извинете, да четем какво? Разни книжлета за Пенка, дето превърнала сливата в банан? Айде де! Ако въпросния подрастващ няма изграден вкус, Хари Потър не е само началната, но и крайната точка. В най-добрия случай.
Да, ама нали в началото трябва да се започне с нещо по-леко?...
Ест, но какво е това "начало" на 12-13, че и повече?
На тези години всеки вече си е изградил навици. Да не мислите, че след Роулинг малкото сладурче ще грабне Толстой? Не си правете илюзии. Както казах Роу ще е и началото и краят.
И познайте кой е виновен! Колкото и да е банално, това действително са родителите. Възпитание не значи само да научиш детето да яде със затворена уста!
Не казвам, че трябва насила да ни бутате разни произведения. Но, господи, толкова ли е трудно да отиде в някоя книжарница и да вземете някоя хубава книга от сорта на "Малки мъже", "Тайната градина", "Мечо Пух", "Винету", "Конникът без глава"... И не, определено не говоря за онези преработени варианти от две-три странички!
Оставете ги някъде, където детето може да ги види и да ги вземе. Рано или късно в поредния пристъп на скука ще посегне към тях. Поне с мен така стана.
Да, но ние у нас имаме детски книги, но малкия пак не чете?
Да чете какво? "Спящата красавица" и "Червената шапцица"? Или още по-зле, някоя помия от сорта на "Невероятен късметлия си, Дино". Ужас!
И не искам да обиждам никого. Това си е мое мнение.