SMSI-H,
очаквам с нетърпение инфо. Доста се чудих какво ще предложиш. Вероятно паста от восък, колофон и терпентин, каквато се ползва за обработване на музикалните инструменти, приклади за пушки, дърворезби и луксозни мебели.
Хе-хе... Това е изобретение на някакъв пчелар от България. Четох методиката в "Пчела и кошер" или в "Пчели" преди три-четири години. Открил е универсален начин за защита на кошерите, който не съдържа химични препарати. Неговият метод се основава на импрегнирането на дървото.
Желателно е кошерите да бъдат нови, небоядисани и небезиросани, с една дума само сглобени. Ако са стари, старата боя трябва да се свали обезателно с бормашина и четка не с пистолет за свалане на боя. Пистолетът ще трябва после. Трябва да има и добро количество пчелен восък.
По отношение на обгарянето един личен пример. Преди години като ставах пчелар, с баща ми ремонтирахме стари кошери. За да ги пригодим накрая ги обгаряхме с газова горелка за дезинфекция. По една случайност баща ми се престараваше, почти запалваше дървото отвътре, а някои от кошерите ги обгаряше и отвън. Аз ги бях боядисал. Сега дойде време за ново боядисване. Някои задни страни на дадандблатовите са нагнили повърхностно в долните краища, но и точно тези страни имат горни участъци обгорени с горелката. Там, където дървото е обгорено под боята си стои така почти черно и здраво, боята лесно се сваля от този участък, но дървото изобщо няма и помен от гнилостни процеси. Сега ще кажеш, че повърхностния слой на дървото се разлага от обгарянето. Но тъкмо в това е идеята. ПОВЪРХНОСТНИЯ СЛОЙ ДА СЕ РАЗЛОЖИ, ЗА ДА НЯМАТ МИКРООРГАНИЗМИТЕ КАКВО ДА ЯДАТ!!! Ей това е цялата идея на обгарянето. Въпреки че дървото е с леко нарушена повърхностна структура, ЦЕЛУЛОЗАТА В ПОВЪРХНОСТНИЯ СЛОЙ Е НЕГОДНА ЗА КОНСУМАЦИЯ ОТ МИКРООРГАНИЗМИТЕ!!!
Сега си спомням и една статия от преди петнадесетина години. На някои египтолози им е чудно, как египтяните са обработвали дървените си статуетки и някои дървени пособия, че те са се запазили по няколко хиляди години, без да изгният, без да са изядени от насекоми и да не са изгнили от микроорганизми. Как са обработвали старите египтяни дървото си остава загадка, но факта си е факт. В момента има египетски дървени издели, които могат да се ползуват и са годни, но са на няколко хиляди години. Естествено е, че са обработвани със смоли и препарати против насекоми. Може и да са обгаряни в началото. При кошерите не може да се употребяват природни продукти против насекоми, защото в кошерите се отлеждат насекоми. И ако се обработи дървото с такива природни химикали, пчелите ще избягат. Затова според мен единствената най-добра природна обработка на кошерите си истава комплексното обгаряне-импрегниране на кошерите с горещ въздух /може да стане и с газова горелка със слаб огън/ и пчелен восък.
Значи така. Човекът е открил защо кошерите гният. По две причини. Първата е, защото в дървото се просмуква влага, а втората е защото благодарение на влагата дървото се разлага от гъбички и бактерии.
За да не се просмуква влага в дървото, то трябва да се импрегнира с восък, който БУКВАЛНО ДА ПОПИЕ В ДЪРВОТО, не с безир. Мисълта му е, че восъкът не се разлага в природната среда /той не гние/, ако не са ларвите на пеперудите, които да се хранят с него.
За да се унищожат мицелите и бактериите, на дървото трябва да му се нагрее повърхностния слой с висока температура, до леко покафеняване, ТОЕСТ ДА СЕ ОБГОРИ.
Всичко изглежда просто като логика, но не е. Свалянето на боята не е лесна работа, особено на ръка с ръчна четка. просмукването на восък в дървото е още по-трудно.
Човекът е еспериментирал и се е убедил в правилността на метода си. Направил е следното. Върху добре почистен кошер равномерно е настъргал на дребно с ренде восъчни частици. Разбира се, че е направил това върху успоредната на пода на стаята страна /тази която се пада най-отгоре, когато кошерът се сложи с едната си страна да легне - това се прави, за да не се стича разтопеният восък, да не капе и се губи излишно/. След това с обикновен калорифер е разтопявал восъка и е изчаквал дървото да придобие кафеникъв цвят и восъкът напълно да попие в дървото /то да стане почти сухо/. Щом е работил с калорифер, сигурно е правил експеримента си преди петнадесетина години, когато още нямаше масово по пазара пистолети за нагряване и сваляне на боя. Аз мисля, че с такъв пистолет или с газова горелка нещата ще станат много по-лесни, отколкото да се държи във въздуха тежкия калорифер. Става бавно, не като боядисването, но пък за сметка на това е ефективен процес. В резултат имаме идеално изолиран кошер за всякакви атмосферни условия, който няма нужда от боядисване, трудно ще се разсъхне впоследствие, и заради обгарянето дървото няма да се разпада от гниене. Това е по-дълготраен начин за импрегниране от безира, защото восъкът по принцип не се разлага в природната среда /изсъхва, троши се и се разпада на прах, но си остава восък/, а когато е импрегниран в дървото, ще изветрее във възушната среда много по-трудно и по-бавно.
