Задавали ли сте си въпроса как общуват помежду си пчеличките? Как предават информация помежду си? Ние, хората говорим,пишем, ръкомахаме и какво ли още не за да се разберем и разкажем нещо/ и често пак сме неразбрани ;D/ А как го правят те? Много просто -танцуват!
ТАНЦЪТ НА ПЧЕЛИТЕ
При своя полет до постоянния източник, който посещават, пчелите се ориентират не само чрез зрението си, но главно чрез съвършената сигнализация – чрез т.нар. мобилизиращи (вербовъчни) танци на пчелите разузнавачки, които първи са открили този източник. Като напълни медовата си гушка с нектар или кошничките на задните си крака с прашец, пчелата разузнавачка облита цъфтящите растения, за да запомни тяхното местонахождение, след което се завръща в кошера, като се ориентира по запомнените предмети по пътя и по разположението на слънцето. Прилетяла в кошера, тя още на входа или по питите бива посрещана от 5 – 6 летящи пчели, на които предава нектара и във възбудено състояние започва да извършва вербовъчен танц. Танците са своеобразен “език” за пчелите. Те са два вида кръгов и осморков.
Когато източникът на (пашата), от който е прелетяла, е на близко разстояние (до 200 м), пчелата извършва кръгов танц. Тя бързо пробягва в малък кръг около една килийка и веднага се обръща на 180 градуса, като повтаря същия кръг, но в обратна посока. Така тя продължава да „танцува” на едно място около 15 – 30 секунди, при което обкръжаващите я пчели следват нейните движения с насочени към нея антени възприемат аромата, който тя е принесла от растенията. От там отива на още два – три участъка на питите, където повтаря същите движения. След това пчелата също напуска кошера и отново натоварена се завръща, като повтаря „танците”. Мобилизираните и възбудени пчели едновременно излизат и по аромата, който са възприели, намират източника на нектар или прашец. Те се привличат и от аромата на Насоновата жлеза, оставен в цветовете на пчелите, които са ги посетили преди тях.
Когато пашата е на по – голямо разстояние, „танцът” на пчелите е осморков. С него „танцуващата” пчела дава по – пълна информация на завербуваните пчели – посоката и разстоянието до пашата, както и нейната продуктивност и концентрацията на нектара. При осморковия „танц” пчелата най – напред пробягва в полукръг около няколко килийки, след което пробягва в права линия към изходния пункт като трепти, особено с края на коремчето си, вляво и вдясно. Като дойде на изходния пункт, тя отново пробягва в полукръг, но в противоположна посока, като по този начин описва осморка. След това отново прибягва по същата линия и като дойде до изходния пункт, повтаря същата фигура. Така тя „танцува” в продължение на 1 – 3 минути на едно място, като обкръжаващите я пчели се въртят заедно с нея. След това „танцуващата” пчела отива на друго място, където продължава да „танцува” по същия начин сред друга група пчели. Колкото е по – дълъг правият пробег и трептенията на коремчето са по рядко, толкова по – далече е пашата. Мобилизираните (завербованите) пчели възприемат информацията като „разшифроват” отделните елементи на този „танц”.
Когато „танцуващата” пчела пробягва по права линия нагоре по питата, това означава, че пашата е по посока на слънцето, а ако пробягва надолу, пашата е в посока обратна на слънцето. Ъгълът, под който правата линия на пробега се отклонява вляво или вдясно от отвесната линия на питата, е същият, който се сключва между двете линии, свързващи кошера със слънцето и кошера с пашата. Колкото „танцът” е по – продължителен, и трептенията на коремчето са по – чести, толкова е по – голямо разстоянието до пашата. Колкото „танците” са по – чести, толкова пашата е по – продуктивна (богата), а когато при трептенията на пчелата тя издава по – силен звук, концентрацията на нектара е по – висока, което по – силно мобилизира завербованите пчели да отиват на паша по дадените им „указания”. Когато пашата премине и нектароотделяне няма, пчелите преустановяват „танците”.
