Съгласен съм с вас, че човек като е в подобна среда - с много компютри и периферни устройства, много колеги около него, започва да се чувства зле. Но се замислих за университетите. И там ли със същия замисъл наблъскват 200 човека в една аудитория, за да слушат лекции? Например, в моя ВУЗ, моя поток, сме 350 човека които би трябвало да имат лекции едновременно. Абсолютно всеки ден едни и същи страсти владеят студентите, как така успяват всички да се засмеят в един и същи момент? Това е то, механизмът на стадното мислене, в тълпата е по - лесно, не е нужно да поемаш отговорност, имаш усещането, че си някак си защитен. А всички си мислим, че е с цел оптимално оползотворяване на наличните ресурси - много по лесно е един даскал да си изпее лекцията пред всички наведнъж, вместо да ги дели на 10 парчета, и поотделно.
А не са само офисите на големите фирми или залите във висшите училища. Този принцип е налице и в дискотеките, но там е много драстично положението. Винаги съм се чудил какво има в тези нощни заведения, какво намират моите връстници там. Чувал съм много интересни изказвания от рада на "Много яко се разбиваме като отидем във Варна на дискотека!" или пък "Вчера в Бургас направо умряхме от кеф в дискотеката".
