Тогава тя и моя предишен сътрудник буквално ме отнесоха до Джайънт Рок, няколко мили навътре в пустинята. Джордж фон Тасел всъщност беше живял под тази скала, в коплекс от стаи, докато кулата беше строена. След смъртта му, правителството затрупа входа, казвайки че там е твърде опасно за публичен достъп. Видях, че това е вход към долната Земя, и по-точно към подзебните “гнезда” на Влечугоподобните, от които има много на брой под пустинята Мохаве.
През следващите няколко месеца, Джордж спонсорира неколко семинара в околностите на Лос Анжелис. Беше подпомогнат от един от своите клиенти, жената на бивш вицепрезидент на голямо киностудио. Роузи 2 се сприятели с тази жена, след което се опита да създаде проблеми между нея, Джордж, Джанет и мене. Това беше все едно да ни хвърлиш всички в блендера и да го включиш. Всички пострадахме.
Докато бяхме в Калифорния, Роузи 2 обработваше един от наблюдателите, който също представяше глобални семинари и лекции. Тя ме заплаши, че ще ме унищожи и че ще работи с него, ако не правя каквото тя ми каже. Тя ми каза, че и той и аз сме подготвяни за важна позиция в света на илюминатите, но само един от нас може да я заеме. Тя винаги настройваше хората един срещу друг. Сигурен съм, че спеше и с него, както и с всеки друг, от когото имаше нужда. С течение на времето, докато планирах бъдещето си, семинарите и лекциите ми намаляха до нула. Бях без стотинка и бракът ми беше разнебитен.
След това Роузи 2 уреди двама ни и Престън Николс да придружим Джордж и клиента му до базата Монтаук. Освен това Джордж доведе една актриса, която беше жена на известен актьор от телевизионните драми. Жената пишеше хроника за живота на Джордж може би за книга или за филм.
През първото ни посещение на базата с тази група, поради проливния дъжд Престън и аз чакахме в колата извън входните врати. Роузи 2 помогна на другите да се промъкнат в комплекса. Тогава Престън и аз видяхме един бял пикап с калифорнийски номер бавно да ни подминава и мъжът вътре да оглежда колата ни. Тогава той отиде до вратите пред нас, обърна обратно и паркира на другата страна на пътя, няколко метра зад нас. Въобще не излезе от пикапа и замина след около 30 минути.
Следващият ден беше слънчев и красив. Всички се върнахме в базата, промъквайки се през задния вход, покрай един черен път. Видяхме че Армейския Инженерен Корпус извършва някакви реконструкции. Събаряха някои сгради и разчистваха други. Тичахме и се криехме в целия комплекс, избягвайки белите патрулни ванове, бавно движещи се по основните пътища. Роузи 2 ме отведе в една стара сграда в ужасно състояние, където бях държан като дете. Въпреки че аз се съпротивлявах, тя настоя да вляза. Незабавно сърцето ми за почна да тупка бясно. Не можех да дишам докато сцени от миналото ми започнаха да се изнизват през съзнанието ми. Тази сграда беше, където бяха пазени “напредналите” деца. Аз отговарях за тях, въпреки че бях тинейджър по това време. Изскочих навън, пресякох пътя и се изкачих по горист хълм до близката радарна кула. Без малко да бъда засякан от един бял ван. Събрахме се под радарната кула и решихме да отидем до оградата до гората. Не можехме да минем през бодливата тел, трябваше да вървим покрай пътя близо до няколко изоставени сгради. Точно в този момент бяхме хванати! Бял патрулен пикап бавно спря пред нас. Шофьорът беше млад мъж, работещ по реконструкцията. Роузи 2 отиде сама, за да говори с него през прозореца. Всички останали помислихме, че сега ще ни арестуват.
Роузи 2 се върна и ни каза че шофьорът няма да докладва за нас, ако веднага напуснем от там откъдето сме влезли. Почти бягахме до дупката във входния портал. Сега осъзнавам че Роузи 2 “познаваше” този мъж и че очевидно е имала ауторизация да бъде там. Всеки открит в базата Монтаук бива арестуван или като минимум безцеремонно изхвърлян със заплахи.
По-късно тази седмица, клиента на Джордж се върна в Калифорния, и останалите четири от нас отидохме до Мейн, родното място на Джордж. Взехме скутер към островите близо до брега на Портланд. През 1976, британски “приятел”, който срещнах в Близкия Изток, ме за заведе до Пийк Айлънд, база за церемониите и ритуалите на илюминатите. Къщите са собственост на богаташкия елит на Североизтока, които прекарват летата си там. Нещо странно се случи в една от онези къщи тогава и ето ме пак там. Джордж ни заведе до стари, разпадащи се военни бункери, каквито бяха построени на повечето от външните острови. По принцип предназначени да защитават пристанището от нападащи го флотилии, подозрително защо, всички те бяха построени далеч от брега, без изглед към водата. Огромните подземия бяха зациментирани, както и в базата Монтаук. Джордж си спомняше, че е бил тук като дете. Опитваше си да си припомни дълбоко погребани спомени. На мен тези местата ми изглеждаха прокълнати и зловещи.
Както обикновено Роузи 2 управляваше нещата. Докато бяхме в Мейн тя даже купи годежни пръстени за нас двамата за хиляда долара в брой. Имаше даже и по-скъпи от тези, които тя повече хареса за пет хиляди. Смяташе да поиска от мнимия си съпруг да й изпрати парите за тях, но когато се върна вече бяха продадени. Настоя да кажа на всекиго, че аз съм ги купил за нея.
През последната ни вечер, ние отидохме до портала на Военновъздушната база Брунсуик. За мен нямаше съмнение, че този район беше използван за ритуали и церемонии. Градът имаше тежка, негативна енергия навсякъде в него. Тук беше, където по-малкия брат на Джордж беше ударен и убит като дете от кола, която беше следвала училищния им автобус мили наред. Бащата на Джордж никога не предяви обвинения срещу убиеца. Майка му беше изпратена на някаква електротерапия в Бостън и имаше странни отношения с лекуващия я лекар. По начина, по който беше станала катастрофата, приличаше на инсценирана от илюминатите. Само две години преди това на точно същото място, Джордж без малко да бъде убит от шофьор, каращ с превишена скорост. Очевидно по-ранно провалилото се жертвоприношение беше извършено по-късно. Чрез Джордж аз се запознах с една жена, която даде името ми на свой приятел в Парамаунт Студиос, който работеше за Ла Вар Бъртон. Те работеха по проект за възникването на живота на Земята. Историята беше измислица, базирана на известни факти. Обадиха ми се, искайки да базират един от героите на мен. Тогава ми казаха за една жена ангажирана в продукцията, която “по случайност” се оказа моята депрограматорка и контрольорка в началото на 90-те години!
Казах на Ла Вар, че не мисля, че тази жена ще бъде щастлива от моето участие. Бях прав! Тя заплаши студиото със съд, след което ми се обади в къщи да ме заплашва да не издавам повече информация. Проектът беше спрян и бях обвинен за това. Няколко месеца след нашето пътуване до Мейн, Джордж ми разкри, че тайно се е обадил на моята бивша депрограматорка и я е разпитвал за мен. Той е записал разговора на касета и клиентът му го е прехвърлил на хартия. Това се е случило преди нашето пътуване до Монтаук и Мейн. Той ми каза за всичко това едва след като се върнахме в Калифорния. Бях страшно разочарован, отново се почувствах използван и манипулиран. Как може да се преструва на мой приятел, когато тайно разговаря с някой, който открито заплашва да ме унищожи? Джордж очевидно беше далеч по-подъл отколкото можех да предположа. Всички тези хора бяха част от някаква голяма игра на илюминатите. Може би те съзнателно знаеха или може би те живееха изцяло под властта на програмирането си. И в двата случая картината беше доста грозна. Нямах повече нищо общо с никой от тях, освен с Роузи 2. Тя все още беше мой контрольор. Скоро след тези събития аз и Роузи 2 се оказахме в Анкорейдж, Аляска в последния й опит да ме отстрани от семейството ми и от обществото. Скоро след това се завърнах в Лонг Айлънд и бях обгърнат от изпратената ми от Бога жена и прекрасните ми дечица. Ако не бяха те, родителите, сестра ми и няколко добри приятели, сега щях да съм в плен на илюминатите.
КРАЯТ НА РОУЗИ 2
Където и да отидохме, Роузи 2 ме държеше лишен от сън и от храна, само на хапчетата, с които ме тъпчеше. Когато се завърнах в къщи през юли, 2000, имах 18 следи от спринцовки на гърба си. Тя оставяше стаите в хотела страшно горещи, след което ги правеше ужасно студени. Непрекъснато пръскаше някакви “парфюми” из стаите, твърдейки че прикриват миризмата от цигарите й. Наричаше ме мошенник и казваше на хората, че е следващата ми жена. Разправяше, че Джанет е психично болна и трябва да бъде затворена, а децата ни да бъдат взети от нея. Непрекъснато принизяваше семейството ми и правеше всичко възможно да ме изолира от каквато и да е подкрепа от близките ми.
Казваше ми, че децата ми са изгубени за мен и никога повече няма да ги видя. Блокираше телефонните обаждания от семейството ми и заплашваше да ги убие. Тя накара някой да се обади на сестра ми посред нощ, твърдейки че съм аз. Този човек й е казал, че съм бил взел наркотика екстази и съм смятал да се самоубия.
Докато ме държеше в Анкорейдж, Аляска тя отвори банкова сметка под името “Роузи 2 Свердлов”. Оптиваше се да ми изкара шофьорска книжка в Аляска и да наеме апартамент за двама ни. Знаех, че трябва да избягам преди да бъда завинаги загубен за близките си. При пътуването от Анкорейдж обратно до дома й в Орландо спряхме в Ню Йорк и аз й казах, че трябва да видя децата си. Тя ми нареди да й се обаждам всеки ден и отхвърли всичко което семейството ми правеше, за да ме накара да остана.
Когато влязох през вратата на къщата си, се почувствах като че ли се събуждам от кома. Чувствах се като герой от филма “Плезантвил”, който вижда как светът от черно бял се превръща в цветен. Едва тогава осъзнах какво съм причинил на семейството си. За моя изненада Джанет ме посрещна топло. Според Роузи 2, Джанет е тази, която е крадяла пари от мен, отваряла е тайни банкови сметки и е имала множество любовни афери докато ме няма. Всеки ден Роузи 2 ми повтаряше тези неща отново и отново, наблюдавайки отговорите и реакциите ми, докато можеше да предизвика желаната от нея реакция само с един поглед към мен.
По време на последното ми отсъствие, Джанет беше се обадила на всеки, който имаше нещо общо с Роузи 2 и нас, лично или професионално и беше събирала и записала множество факти. Въпреки че не бях спал цяла нощ (което не беше необичайно за мен по това време), ние прегледахме с нея всичко, което беше записала. В течение на няколко седмици Джанет работеше с мен, за да депрограмира всичко, което Роузи 2 беше направила с мен, като в процеса доведе и цялото ми семейство, най-близки приятели и бизнес партньори, докато аз се върна до “нормалния” си вид. Всъщност отне няколко месеца докато успея да се възстановя.
След като ефектът от наркотиците отшумя, бях шокиран през какво бях преминал, но осъзнах че достатъчно от “истинското ми аз” беше останало, за да не може никой да ме контролира изцяло, както бяха направили в Монтаук. Въпреки наркотиците и псиконтрола, на някакво ниво аз достатъчно поддържах самосъзнанието си, за да се измъкна от ситуацията и да се върна в къщи при любимите ми. Роузи 2 беше успяла да намери слабите места и да подхрани страховете ми, използвайки ги срещу мене. Но това беше всичко, което тя бе успяла да направи. Тя не можеше и не успя да уязви най-дълбоката част от душата ми, съдържаща способностите и знанията ми.
Роузи 2 ми навреди по много начини. Отклоняваше средства от всичките ми семинари, след което запазваше част от печалбата като нейно “заплащане”, плюс Джанет и даваше 10% от всички приходи и плащаше пътническите й разходи. Тя открадна всичките ми камери, бележки, дрехи, дребни вещи, както и самоуважението ми. Тя даже открадна единствената снимка, която имах на баба си – снимка от Съветски паспорт от началото на 1900-те, която беше незаменима. Отмъкна и фотоалбум, съдържащ снимка на първата ми депрограматорка и снимка с автограф на мой клиент, който беше починал, както и няколко от фотоалбумите на Джанет. Открадна и едно 10-доларово радио, което много обичах. Открих, че списъкът от престъпленията й е по-дълъг от ръката ми. Уведомихме полицията и ФБР в Ню Йорк и Флорида, макар че не очаквахме нещо да излезе от това. Роузи 2 ми беше казала, че е имало заповед за арестуване, но не уточни за какво по-точно. Каза ми, че ще трябва да се укриваме около 2 години.
Тя беше обработвала няколко други човека докато беше с мен. Искаше да спи с тях, след което да им отнеме парите и бизнеса, през това време представяйки се за техен бизнес партньор. Между тези хора бяха Дейвид Муурхаус, организатора на Международния Научен Конгрес Дейн Стониър, и писателя Дейвид Ике. Аз предупредих всеки от тях, но само Девид Ике ми отговори. Сега това е техен проблем.
Тя беше омотала с игрите си още Аризона Уайлдър, Брайън Десбороу и Ройал Адамс. Примамваше хората с фалшивия си южняшки чар и лъжливи обещания. Нейните жертви са заможни богати хора или бедни хора с потенциал за реализация. Крайната й цел е тяхното унищожаване. Смъртта не значи нищо за нея. Тя се моли на много демони, между тях един на име Абраксис. Тя дори ми каза как е умъртвила новородени. Вземаше кръв и сперма от тялото ми, за да прави сексуални магии. Тя е истинска демонична чума, изпратена от дълбините на ада и контролирана от Влечугоподобните илюминати. Дръжте си очите отворени – тя е висока 160 см, изрусена, с тен, набраздена кожа и широк нос. Има дълбок, южняшки глас и говори вулгарно. Носи колко се може по-малко дрехи. Обича да излага на показ татуировката на два делфина на задните си части, която според мен е някакъв визуален тригер. Такъв тип изображения на тялото често се използват при програмирането. Тя твърди, че е към края на 30-те си, но всъщност е родена през 1940-те. Винаги носи оръжие и е опасна. Имаше информация за мен, която може да е дошла единствено от илюминатите. Използваше типични похвати на илюминатите – взимаше известни истини и ги преправяше така, че да служат за целите й. Непрекъснато ме държеше в състояние на объркване. Често ми разправяше нещо и когато по-късно се връщах към него в разговорите ни, тя казваше, че това никога не се е случило или се е случило по съвсем различен начин.
Накара ме да й издам информация, която не бях казвал на никого през живота си. Нейната психо техника беше “разделяй и владей”. Тя ме отдели от жена ми, семейството и децата ми, моят дом. Непрекъснато бяхме на път просто, за да бъдем на път. Казваше ми, че имам семинар някъде и когато пристигах, се оказваше, че няма никакви семинари. Тогава обвиняваше спонсорите ми и съсипа отношенията ми с тях. Взе голи снимки от мен и ми каза, че ще ме въведе в порно-индустрията. Принизяващи дейности са другия начин да се съсипе нечия индивидуалност, за да се програмира.
Разкривам всичко това, защото не искам някой друг да стане жертва на схемите и инсинуациите й. Освен това в случай, че нещо се случи с мен или семейството ми, тя трябва да е главната заподозряна. Също разкривам тази информация, защото искам всеки да знае, че въпреки всичките ми знания и способности, аз още веднъж бях жертва. Въпреки това, използвайки знанията си, аз успях да се измъкна.
2000-та година не беше лесна. Финансите ми бяха съсипани и въпреки това бях с приповдигнат дух – тя не беше успяла да осъществи плановете си. Не успя да унищожи нито мен, нито брака ми, нито семейството ми, нито способностите ми да разпространявам знанията си. Семейният ми живот е по-пълноценен от всякога. Сега знам, че жена ми и децата ми ме обичат безусловно. Ние всички научихме важни уроци за психоконтрола и манипулирането и след като го преодоляхме, продължихме да показваме на другите как те също могат да бъдат подсъзнателно манипулирани на много нива и какво могат да направят за да се освободят.
Благодаря на всички, които ми се обадихте или ми писахте за молитвите и подкрепата ви. Има толкова много добри хора около нас. Детайлите, които споделих са само върха на айсберга. Моето намерение е да се уча от опита си, не да се осланям само на него и да продължа нататък. Имам още много работа за свършване и в момента съм се съсредоточил да възстановя живота си. Животът понякога е по-странен и от измисленото.
Сигурен съм, че тъй като се провали с мисията си с мен, Роузи 2 на свой ред е станала мишена. Единственият начин да се реабилитира пред илюминатите е да им предостави следващата им жертва. Тя действително има намерение да изземе известна международна конференция в Колорадо. Основателят на конференцията на свой ред също е Масон, така че той също може би участва в плана й. Той не я спря да идва на конференциите, въпреки че аз го предупредих за нея. Каза само, че е знаел, че тя лъже за възрастта си и че е по-близо до 60-те.
Другите й жертви самите те също са играчи. Предупредих всички. Сега остава играта да бъде изиграна. Научих ценни уроци от тези събития. По този начин Роузи 2 се превърна в най-добрия ми учител. Йоханес я обичаше, но за него тя беше “нещо”. Тези стари чувства биват използвани от майсторите играчи. Вече е време Роузи 2 да буде отрязана от лозата, на която тя расте. Това цвете загуби аромата си пред много много време.
Смятам, че Дийн беше убит от Роузи 2 през авуст 2001.
Превод: Пламката
Редакция: Таня Темелкова
Прикачвам и файл с
Chapter 1: Destroyers,
SECTION 2: Unusual Programming & Experiments от книгата
13-Cubed CASE STUDIES IN MIND-CONTROL & PROGRAMMING
Тема: 13-Cubed CASE STUDIES IN MIND-CONTROL & PROGRAMMING By Stewart A. Swerdlow (Прочетена 13901 пъти)
Юли 04, 2015, 18:27:32 pm
