Мрачната визия на Джордж Оруел от "1984" вече е постижима

[Alien]

Антиутопията - възможна

Замисляли ли сте къде греши писателят визионер Джордж Оруел, създавайки своя антиутопичен роман "1984"? Защо мрачното тоталитарно общество, родено от неговото въображение, така и не се случва през въпросната година? Причината е не толкова в липсата на желание за налагане на тотален контрол - всяка власт, скрито или не чак толкова тайно, желае да постигне това. Оруеловата визия-предупреждение към бъдещите поколения не се сбъдва не толкова заради спосбността на хората да отстояват и да се борят за своите права и ценности. Замисляли ли сте се, че може да има и една по-тривиална причина: невъзможността подобно общество да бъде създадено с технологиите от 80-те години на миналия век. Нещо, което в момента не е точно така.

Пишейки своята програмна книга преди шест десетилетия (издадена е за първи път през далечната 1948 г.), Оруел очевидно е надценил темповете, с които човешката цивилизация ще се развива. Днес, 24 години след 1984 г., нещата като че ли изглеждат по-осъществими, поне от техническа гледна точка. Съвременните варианти на прословутите "телекрани", с които Полицията на мисълта следи всички герои в романа, вече опасват центъра на повечето мегаполиси под формата мрежа от камери за наблюдение. Пренаписването на интернет енциклопедията Wikipedia, което различни държавни агенции практикуват напоследък, също има Оруелов привкус - в някаква степен то буди асоциации с фалшифицирането на историята в "1984", което е в основата на прословутата управленска концепция на Големия брат: "Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото."

24 години по-късно...

Глобалната война срещу тероризма след атентатите от 11 септември и затягането на контрола по държавните граници дава сериозен тласък на индустриите, свързани със сигурността и охраната. Може би най-очевиден е бумът в областта на камерите за видеонаблюдение, които отдавна не са просто екзотика от интериора на банки, държавни институции или летища. В наши дни дигиталните "очи" вече са по улиците, следейки за нередности благодарение на своя интелигентен софтуер. Макар да не са точно копие на телекраните от "1984" (все пак не са по домовете на хората), по своите функции, възможности и мащаби на разпространение те определено започват да напомнят за тях.

По ирония на съдбата номер едно в областта на видеонаблюдението е Великобритания - родината на Джордж Оруел. На територията на страната в момента работят милиони полицейски камери, особено в центъра на Лондон, който е напълно покрит с тях. Освен за локализиране на предполагаеми терористи и най-обикновени хулигани тази наблюдателна мрежа се използва и за таксуване на автомобилите, влезли в британската столица (т.нар. система London Congestion Charge). Софтуерът, с който камерите работят, е способен да сканира и разпознава номерата на превозните средства, чиито собственици автоматично биват облагани с 10 паунда общинска такса. Разбира се, програмата може да изпълнява и по-полицейски задачи, като например засичане на издирван автомобил. Подобни видеокамери вече работят и в България - в участъка между централата на Булбанк и Орлов мост в София. Софтуерът им, наречен Talon, се използва в поне 20 държави и разпознава успешно около 96% от заснетите автомобилни номера.

Всъщност именно софтуерните приложения са нещото, от чието развитие зависи кога камерите ще могат да служат за тотален контрол. Като хардуерни параметри те вече предлагат достатъчно детайлна картина (от порядъка на 16 мегапиксела), остава само дигитализираното видеоизображение да бъде обработено по подходящ начин. За момента най-добрите специализирани програми позволяват засичане на изчезващ или появяващ се предмет. Подобни софтуери се използват от охраната на някои летища (за локализирането на потенциални бомбени заплахи) и големи търговски обекти (срещу кражби). За съжаление на службите за сигурност лицевото разпознаване за момента не е достатъчно ефективно. Поне засега.

"Големият брат" те слуша

Преминаването към цифрови телекомуникации облекчава неимоверно работата на полицейските органи, които се занимават със следене на телефонни разговори. Дигиталната епоха по всяка вероятност е оставила на улицата много хора от служба ДОТИ на МВР, чиято работа е по цял ден на седят със слушалки на главата, надавайки ухо за чужди тайни. В момента, тъй като болшинството от разговорите са в цифров вид, тази работа може да се върши от компютър. Софтуерните приложения в сферата на телекомуникационната сигурност позволяват разпознаване на ключова дума и дори на индивидуалната гласова модулация. Градските легенди говорят, че отделите по сигурността на телекомите пазят записи на всички разговори, проведени от определена група "интересни" техни клиенти. И въпреки че е практически невъзможно да се провери дали това наистина е така, поне едно нещо е ясно - съвременните технологии позволяват подобен сценарий наистина да се случи. Показателни са например споровете между българското МВР и мобилните оператори за това дали вътрешното ведомство трябва да има техническа възможност да влиза директно в компютърните им мрежи или пък претенцията на министър Емел Етем към GSM телекомите, според което те трябва да осигурят възможност за локализиране на даден абонат. Съвременните технологии позволяват да се установи местоположението на всеки собственик на мобилен телефон с точност до 300 метра чрез метода на т.нар. триангулация. Инсталирането на GPS предаватели във все повече устройства от своя страна ще направи прецизното локализиране на всеки от нас още по-лесна задача.

[Alien]

Комуникационни хищници

Пишейки "1984" преди 60 години, Оруел едва ли е можел да предвиди масовото разпространение на компютрите и раждането на интернет, затова следенето на онлайн информация не присъства в неговия роман. Ровенето в електронните пощи и засичането на "съмнителен" мрежов трафик обаче е основен приоритет на съвременните служби за сигурност. Двете най-известни инициативи в тази сфера са програмата Carnivore ("Хищник") на Федералното бюро за разследване (ФБР) и Echelon на щатската Агенция за национална сигурност (NSA).

Софтуерът Carnivore е разработен от експерти на ФРБ и се използва до 2005 г., когато е заменен с по-ефективна комерсиална програма, която има аналогични функции. Въпреки че служителите на федералното бюро официално го наричат "инструмент за мрежова диагностика", той има доста по-широко предназначение. Продуктът се инсталира на сървърите на даден интернет доставчик и на практика следи целия мрежов трафик, който преминава през машината. Става дума дори за информацията, която се предава транзитно към мрежите на други провайдъри и по принцип се игнорира от въпросния компютър. Когато засече съмнителен мрежов пакет на базата на ключова дума или самоличността на изпращача, Carnivore копира информацията и я анализира допълнително.

Благодарение на този софтуер ФБР може да разбере следните неща за един потребител: кои сайтове посещава, на кого изпраща и от кого получава електронна поща, откъде точи информация и каква е тя, кои са посетителите на даден сайт. Освен това програмата може да записва всякакъв стрийминг трафик като онлайн аудио и видео, както и интернет телефония. Според оскъдната официална информация Carnivore е бил инсталиран на машини в дейта центровете на много големи американски интернет провайдъри.

Някои от доставчиците, като например Earthlink, обаче не са много очаровани от идеята. "Няма да разрешим инсталирането на Carnivore, защото има потенциална възможност да наруши неприкосновеността на наши легитимни потребители и да намали ефективността на мрежата ни. Разполагаме с вътрешно софтуерно решение, което ни позволява да изпълняваме съдебни разпореждания [за проследяване] без присъствието на правителствени служители или апаратура в нашите сгради", гласи официално изявление на доставчика от 2000 г.

В сянката на студената война

Съществуването на другия легендарен проект за следене на електронни комуникации - Echelon, тъне в дълбока секретност. Създателите му и до момента отричат неговото съществуване. Официална информация за него за пръв път се появи през 2001 г., когато е публикуван доклад на анкетна комисия към Европейския парламент. От документа става ясно, че системата е изградена на базата на тайно споразумение от 1948 г. в началото на студената война (по ирония на съдбата това е и годината, в която е публикувана "1984"). В проекта участват 5 държави - САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия.

Според доклада на Европейския парламент Echelon представлява мрежа от разузнавателни сателити и наземни станции по целия свят, която прихваща телефонни разговори, мейлове, трафик на данни, спътникови комуникации и микровълнови предавания. Анкетната комисия на ЕС все пак отбелязва, че възможностите на системата вероятно не са чак толкова мащабни, колкото предполагат някои медии. Журналистически разследвания на тема Echelon обаче твърдят, че мрежата се използва не само за разузнавателни цели, но и за чист индустриален шпионаж. Новозеландският журналист Ники Хагер пише в свой материал, че САЩ са откраднали технология за производство на въздушни турбини от германска компания, както и технология за пренос и разпознаване на глас, разработена от белгийската фирма Lernout & Hauspie.

Който контролира миналото, контролира бъдещето

Замисляли ли сте се колко зависими сте станали от информацията, публикувана в интернет? Колко пъти седмично правите справка в електронния архив на някой вестник или в онлайн енциклопедията Wikipedia? Някои шеговито отбелязват, че глобалната мрежа се е превърнала в "мозъчна патерица" на младото поколение. И в крайна сметка защо да помните нещо, когато информацията е на 2-3 клика разстояние?

Този феномен обаче има и своята тъмна страна, защото онлайн информацията може да бъде постоянно редактирана, без потребителите да усетят това. По същия начин, по който главният герой в "1984" поправя старите вестници в зависимост от политическата конюнктура.

Наскоро стана ясно, че редактирането на историята наистина се случва онлайн. И то в най-популярната интернет енциклопедия - Wikipedia. Откритието е направено благодарение на един малък софтуер, наречен Wikiscan. Той е способен да засича IP адреса на машини, от които са променяни публикации в Wikipedia. Така създателите на онлайн енциклопедията с изненада научават, че от компютри на ЦРУ са поправени статиите за иранския президент Ахмадинеджад, за ядрения арсенал на Китай и за аржентинските ВМС. Или пък че от машини във Ватикана е премахната информация, касаеща терористичното минало на лидера на "Шин Фейн" Джери Адамс. Подобни редакции са правили представители на Републиканската и Демократическата партия в САЩ и дори холандското кралско семейство...

"Големият брат" става все по-голям

Дали обществото от "1984" наистина ще се случи? Може би не. Или поне не точно. В съвременния си вариант това вероятно би била една ентертейнмънт-антиутопия, маскирана с усмихнато лице. Едно общество, където хората не си дават реално сметка, че доброволно са се отказали от своите права. Все повече правозащитни организации отбелязват, че нарушаването на личните свободи и на неприкосновеността стават все по-масови и хората все повече ги приемат сравнително хладнокръвно. "Технологичният напредък, уеднаквяването на технологичните стандарти, съвместимостта между информационните системи и глобализацията на информацията подлагат на изключителен натиск малкото останали лични свободи", предупреждава и тазгодишният доклад 2007 International Privacy Ranking, огласен в сряда. На дъното на класацията попадат страни като Малайзия, Русия и Китай, най-голяма е защитата на личните свободи в Гърция, Румъния и Канада. От "демократичните" държави най-голяма е полицейщината в САЩ, "шампион" на ЕС е Великобритания... И,ако се замислим, може би от времето на Оруел досега не се е променило чак толкова много. Просто технологиите са станали по-съвършени...
Вестник Капитал