Автор Тема: Какво препоръчваш?...  (Прочетена 268859 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Активен Морфей

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 509
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #300 -: Декември 22, 2008, 23:22:03 pm »
Дайте някоя книга за психология.
Виж тук има няколко  ;)
 
П.С. Alien  дай като имаш тогава, стига да са на Бъл. език само :)
« Последна редакция: Декември 22, 2008, 23:27:35 pm от Морфей »

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 783
  • Невъзможно е нищо
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #301 -: Януари 01, 2009, 22:42:49 pm »
Fight Club - книгата. Свалих я в електронен вариант от нета на английски език. Така не се губи смисъл през превода. Има я и на български.
Книгата се различава в много аспекти от филма и дава нов поглед над някои моменти и обяснява други, които не са ми били ясни.         

Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

koruin

  • Гост
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #302 -: Януари 02, 2009, 17:39:04 pm »
"Пътеписи" от Мартин Карбовски. Невероятна книга е просто, удоволствие да си губиш времето, а има и доста интересни мисли.  :P

Неактивен bubulina_78

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 16
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #303 -: Януари 05, 2009, 10:59:34 am »
Препоръчвам 3те части на автора Милан Миланов "Тайните подземия на България"!
Post Scriptum:Ако някой проявява интерес към книгите да ми пише PM!  ;)
« Последна редакция: Януари 05, 2009, 11:06:38 am от bubulina_78 »
Да пишеш за едно пени на дума е смешно. Ако човек наистина иска да натрупа милиони, най-добрият начи

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #304 -: Януари 13, 2009, 22:35:42 pm »

Неактивен benoni

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 183
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #305 -: Януари 14, 2009, 15:25:24 pm »
Един въпрос към Хорус имам. Понеже явно с интересува доста от китайската философия. въпросът ми е качествен ли е превода на сборника "Древни китайски трактати" озаглавен "Изкуството на войната" от поредицата им световна класика, издание на "Труд" от 2001 г. Естествено ако е чел или преглеждал томчето. Имам книжния му екземпляр но все не ми остава време да го прочета. Чел съм само откъси. Доста е труден за възприемане текста от неподготвен в тематката читател.
Българският превод е направен от руски  преводи от старокитайски.
Благодаря предварително.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #306 -: Януари 15, 2009, 18:38:21 pm »
Един въпрос към Хорус имам. Понеже явно с интересува доста от китайската философия. въпросът ми е качествен ли е превода на сборника "Древни китайски трактати" озаглавен "Изкуството на войната" от поредицата им световна класика, издание на "Труд" от 2001 г. Естествено ако е чел или преглеждал томчето. Имам книжния му екземпляр но все не ми остава време да го прочета. Чел съм само откъси. Доста е труден за възприемане текста от неподготвен в тематката читател.
Българският превод е направен от руски  преводи от старокитайски.
Благодаря предварително.

Нямам наблюдения над конкретния сборник за съжаление. Мога да ти кажа едно обаче. Аз лично съм скептично настроен когато говорим за превод през няколко езика, особено пък схемата руски-китайски, да не говорим за старокитайски. Двата последни са много различни и има много малко добри специалисти по старокитайски (който отгоре на всичко изисква и езотерично разбиране за нещата) в света – смятай колко добри българи има в този ред на мисли. Крум Ацев беше такъв, за съжаление вече го няма.

Не разбрах точно дали от военни трактати се интересуваш, нещо в стил Сун-дзъ? Там нямам конкретни интереси в момента и наистина не мога да кажа :) Мога да кажа за други неща ако имаш конкретен въпрос :)

Неактивен benoni

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 183
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #307 -: Януари 15, 2009, 19:25:01 pm »
Трактатът на Сун Дзь, чието наименование е и заглавие на въпросният сборник е включен, разбира се. Но има и чисто философски трактати, а не само във военната област. Интересите ми не бяха дотолкова насочени към китайската философия по времето, когато купих книгата. По-скоро се интересувам от историята на Китай. А тогава на книжния пазар поне в града, в който живея, такива заглавия си бяха екзотика, а и все пак бях чувал имената на някои от авторите на философските трактати като Конфуций, Хан Фейдзь, Лао Дзь и др. Колкото до езотеричната страна на нещата там познанията ми са доста скромни.
« Последна редакция: Януари 15, 2009, 20:26:38 pm от Mirotvorec »

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #308 -: Януари 17, 2009, 03:46:13 am »
   Препоръчвам "Списание 8". Излезе вече и първия брой за тази година.
   
   Ето за какво става дума в пилотния брой от декември:
Цитат
Oт този месец тръгва българско научнопопулярно списание "Списание 8" - първото у нас издание за любознателните, след закриването на любимото на поколения българи "Космос". Основните теми в "Списание 8" са наука, екология, здраве.



Изданието разказва за уникални места и хора, за непопулярни забележителности, за интересни хипотези, за открития, нетрадиционни методи на лечение и невероятни лични истории, като акцентът му е върху България. Материалите са авторски, преводните текстове са изключение. Автори в изданието са известни учени и експерти от областта на космология, археология, физика, биология, медицина и т.н.

В пилотния брой на списанието можете да прочетете:

- За уникално откритие, което удивително прилича на извънземно, намерено до Благоевград
- За хипотезата на президента Желю Желев, че четвъртото измерение не е времето, както смята Айнщайн, а началото на координатната система, от където тръгват векторите за височина, широчина и дължина.
- За българския паунд! Специалистът по банкноти Костадин Христов прави сензационно разкритие, че през 1944 г. Чърчил е подготвил британски лири за България. Били са 25 броя и днес струват по 7500 долара.
- Невероятната история на едно момче, което 8 часа е било под лавина. Измъкват го като по чудо спасители, които тръгнали да си вземат ракия от съседна хижа.
- Както и защо Соломон Паси пие фреш от люти чушки

"Списание 8" е подкрепено от значими български личности. Това са президентът Желю Желев, българският глас в Космоса Валя Балканска, космонавтите Георги Иванов и Александър Александров, българският Индиана Джоунс - проф. Николай Овчаров, виртуозът Теодосий Спасов, египтологът доц. Сергей Игнатов, изп. директор на Ивестбанк, Цанко Коловски, основателят на инициативата "Горичка" - Магдалена Малеева, писателят Алек Попов.

В момента научнопопулярните списания у нас са 4, но всички те са чуждестранни заглавия, които излизат и на български език.

www.actualno.com

   В последния момент открих, че са пуснали и сайт. http://www.ossem.eu/ Има някой статии.
   А първия брой е от интересни 110 страници за 3,96лв.
   Ако някой се интересува може да препиша само съдържанието. Много теми....
Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

Неактивен benoni

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 183
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #309 -: Януари 18, 2009, 12:53:02 pm »
Румяна Угърчинска, авторка на “Истината за атентата срещу Йоан-Павел II”

Цитат
Румяна Угърчинска е родена през 1963 г. в София, но само 9 години от живота си е прекарала в България. Гимназия завършва в Париж, а френска филология - в СУ “Кл. Охридски”. После идва магистратурата по информация и комуникации в Сорбоната. Днес Угърчинска е редовен автор на различни френски вестници и списания, включително на най-печелившия седмичник “Мариан”. Главен редактор е на местното списание “Льо менсуел”. Чете лекции в Изследователския департамент по съвременни криминални заплахи на Парижкия институт по криминология към Университета “Париж II”.

Цитат
Впечатляващото разследване, продължило 10 години, е подплатено с фактология и с факсимилета на документи, събрани от Угърчинска при многобройните є срещи, интервюта, сверки с архивите в Рим, Париж, София, Вашингтон, Франкфурт, Истанбул. Книгата излиза точно 25 години след ареста на Сергей Антонов и лансирането на прословутата “българска следа”, която никога и не бе доказана, но която остана да тегне като клеймо над страната ни.

интервю с авторката
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=9&aid=28

На 30 януари излиза българското издание от издателство "Милениум"
« Последна редакция: Януари 18, 2009, 12:54:41 pm от benoni »

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #310 -: Януари 20, 2009, 08:48:25 am »
Епоха на турбулентност

http://www.budilnik.com/index.php?act=showpost&postid=6740

Неактивен benoni

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 183
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #311 -: Януари 22, 2009, 12:08:34 pm »
"Тайнствени явления"

Хартвиг Хаусдорф

...Авторът ни предлага сензационен снимков материал, илюстриращ невероятните явления, събрани в тази книга: местности с обратна гравитация, тайнствени светещи кълба с интелигентно поведение, фотографирани мисли и спомени, спонтанно преминаване в друго пространство и време и внезапното и напълно необяснимо изчезване на хора и кораби...

http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=29268

Неактивен kompi

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 8
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #312 -: Януари 25, 2009, 14:17:06 pm »
http://www.gocho.org/?gclid=CImKkv7WqZgCFQG7Ggod03o9mw

Книгата се казва....*Гочо*   ,в момента съм на осма страница,невероятна сатира на един идеалист спрям о модерния свят,още на 4 стр. се споменава за масони които са на върха,квантов компютър и т.н.... ;)

Това е шедиовър според мен ,но най вероятно скоро ще затворят сайта......
Успях да си я изтегля,ако затворят сайта му пишете ми на лично съобщение да ви я изпратя....
Цитат
    В една малка и зле мебелирана стая седеше един дебелак на средна възраст и гледаше в кръга от светлината на нощната си лампа. Ако някой го видеше, можеше да си помисли, че чете, но това беше Гочо, а той никога не чете. Не че Гочо беше някакъв неграмотен простак, но той живееше в страна, в която никой не чете. Това беше най-забитата страна и Гочо се беше родил и израсъл в нейния най-забит град. Хората в този град не четяха, а гледаха телевизия. Гочо с нищо не се различаваше от своите съграждани и той не четеше, а гледаше телевизора, при това гледаше главно порно. Да не си помислите, че той е някакъв секс маниак. Не, според учените пристрастен към порното е този, който гледа повече от единадесет часа седмично. Според тази дефиниция Гочо е порно маниак, но не всяка седмица. Точно тази седмица той въобще не беше пристрастен, защото му бяха спрели кабелната телевизия поради баналната причина, че не си беше платил.

    Първо Гочо се зачуди дали да не се закачи незаконно и да гледа на аванта, както правеха повечето му съседи, но сърце не му даде да открадне от хората, които му доставяха единствената житейска радост. Затова, вместо да гледа по телевизията секс между негър и китайка, Гочо гледаше как две хлебарки се грижеха за продължението на рода си в светлината на нощната му лампа.

    – Ех, не е същото – въздъхна Гочо. Не му беше интересно, това не беше неговият биологичен вид. Може би ако беше и той хлебарка щеше да е супер, секс на живо. Да, ама той предпочиташе негъра и китайката, макар и те да не бяха точно неговият биологичен вид.

    Гочо обичаше да гледа млади руси момичета или поне изрусени. Искаше да гледа стандартен секс, който се прави по начини, свързани с размножаването, но, уви, порно каналите му пускаха нещо съвсем различно. Гочо не можеше да разбере, защо му пускаха всички други раси, освен неговата, и защо сексът беше свързан повече с отделителните процеси, отколкото с размножаването. Гочо не знаеше и дори и не подозираше, че има по-уми и много по-богати хора, които се грижат за него и знаят какво е добре за него да гледа, какво трябва да знае и какво трябва да мисли. Гочо не знаеше нищо за Съвета на Великите Мъдреци.

   

    ***

    По същото време, недалеч от Гочо, в един луксозен кабинет един човек мислеше по въпроса какво да открадне. Той беше облечен в перфектен черен костюм, ръцете му бяха обсипани със злато и диаманти, а на устните му седеше една идиотска усмивка. Това беше Безкрачко. Той е най-честният български политик, но не защото не краде, а защото е твърде тъп, за да покрие кражбите си. Всъщност Безкрачко не крадеше много – от тук стотачка, от там милион, но до милиард никога не беше стигал. Не че не искаше, но просто не знаеше как.

    В България се живееше много трудно, но най-трудно им беше на крадците. Те вече бяха окрали всичко и сега бяха останали без работа. Безкрачко беше закъсал дотолкова, че му се налагаше да краде от самия себе си. Тази вечер реши да открадне три километра водопроводна тръба. После се сети, че преди десетина години беше откраднал водоснабдяването и че тръбата всъщност си е негова, но Безкрачко не го правеше заради парите, а просто защото чувстваше нужда да го прави, така, както светците имат нужда да правят добрини, а Гочо – да гледа порно.

    ***

    През това време на другата страна на земното кълбо инженер Франк Христов чакаше пред кабинета на един от Великите Мъдреци. За тези, които не знаят, земята е кръгла и от едната й страна е нощ и там Гочо гледа порно и Безкрачко краде, а от другата страна е ден и хората правят пари. Там хората непрекъснато правят пари. Единственото, което може да ги откъсне от правенето на пари, е спестяването на пари. Хората в тази страна цял живот седят заключени в офиси и ядат сандвичи. От скъперничество не могат да си купят дори една паница топла супа. Всъщност, тези хора дори не знаят какво е това супа и какво е храна, единственото, което познават, е Fast Food.

    Франк, както и Гочо, беше гражданин на своята страна. Работеше, правеше пари и спестяваше. Беше облечен с костюм за пет хиляди долара, а отдолу носеше бельо за три долара, купено от някаква разпродажба. Имаше много американци, които носят скъпо бельо, но това бяха хора, които от това правят пари. Франк се отнасяше много внимателно към работното си облекло, но с бельото си не работеше.


 
;D ;D ;D  началото на книгата..............
Верен истинен чист и благ всякога бъди.         Петър Дънов

Неактивен merulious

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 548
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #313 -: Януари 28, 2009, 13:48:01 pm »
Въпреки, че книгата не е нова и вече е споменавана в някои постове по други теми, искам все пак горещо да я препоръчам като (според мен) в голяма степен достоверен източник на информация за пантеона на старите българи, за сътворението на човека, както и за произхода на рода Дуло и за част от историята ни- неща и други много интересни, които срещнах за първи път в тази книга.

СКАЗАНИЕ ЗА ДЪЩЕРЯТА НА ШАН (или Шан кизи дастани)
Епосът на Волгокамските Българи
Микаил Бащу, 882 г.

Ето линк за текста (за съжаление само на руски):
http://ziezi.net/volga/
...water can flow, and water can crash...

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #314 -: Януари 28, 2009, 21:43:10 pm »
Чаша вода и любов
 
Един празен център, една тайнствена празнина и мълчание

Възможен ли е смислен отговор на въпроса на въпросите? Стоян Гяуров представя книгата на Тери Игълтън “Смисълът на живота”.
 

Седем и половина милиона години. Толкова време е необходимо на Deep Thought, суперкомпютъра в романа на Дъглас Адамс “Пътеводител на галактическия стопаджия”, за да изплюе истината за същността на вселената и човека - “42”. Отговорът е неудовлетворителен дори за тази чудовищна машина, която решава, че питането не е било ясно формулирано и затова препоръчва да се направи един още по-голям компютър, който след още няколко милиона години да открие какъв всъщност е бил въпросът. Тери Игълтън, известният английски литературовед и културолог, знае въпроса, но припомня терзанията на Deep Thought, защото се отнася сериозно към общото подозрение: дали да се пита за смисъла на живота днес, след Йов, Ницше и Монти Пайтън, не е наивно, ако не и направо безсмислено? Прикрит зад реномето си на академичен бунтар, но явно и с поглед към пазара, Игълтън си е позволил да бъде така “непредпазлив” и да постави на книгата си плакатното заглавие “Смисълът на живота”, макар и с пълното съзнание, че това е “тема за откачени или за комици”.

Въпроси и отговори през историята

Тъкмо днес, през модерната епоха, човек е гложден както никога преди от съмнението в безцелността на съществуването и въпросът на въпросите тегне постоянно като сянка над мислите и чувствата. Това е нещо ново. През Средновековието човешкият живот има твърд фундамент, известен под името Бог. Човешкото съществуване е благодат и божи дар и доколкото някой изобщо би се сетил да постави този еретичен въпрос, той би могъл и сам да си отговори: смисълът на живота е в това, че го има Бог. За древните юдеи също би било непонятно да се питат какъв е смисълът на живота, защото и за тях отговорът е очевиден: Яхве и неговите закони изпълват човека и осмислят съществуването му. Игълтън отбелязва, че в далечното минало хората не са си блъскали главите над този въпрос не само заради непоклатимата си вяра, но и защото социалната им практика е била много по-солидна от нашата: “Смисълът на живота се е изчерпвал до голяма степен във функцията му в рамките на едно по-голямо цяло, на общността.”

Големият въпрос за смисъла се появява обикновено, когато установени роли, убеждения и условности се окажат в криза. Такъв момент настъпва – и оттогава няма връщане назад - през Новото време, с уронването на религиозния мироглед и задълбочаващото се съзнание за самотата на човека, и достига кулминацията си през 20 в. “Може би миналият век разсъждаваше така отчаяно върху въпроса за смисъла на съществуването, тъкмо защото за този век човешкият живот имаше такава нищожна стойност. А днес пък животът изглежда може би абсурден в сравнение със смисъла, който е имал преди.” Модерни автори като Чехов, Кафка или Бекет се занимават с проблема за безсмислието, защото модерността все още си спомня времето, когато е имало или е би трябвало да има смисъл в изобилие. Типичното модерно произведение на изкуството все още е под впечатлението за една подредена вселена и затова изживява угасването на смисъла като скандал и непоправима загуба. “Тези произведения кръжат около един празен център, една тайнствена празнина или мълчание, маркиращи мястото на изчезналия смисъл. Нуждата от осмисляне на нещата създава истински трагичното напрежение, присъщо на модернизма.”

Нищото като начин на живот

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Интересна е констатацията на Игълтън, че ако предмодерните култури се занимават с големия въпрос по-малко отколкото Кафка, то същото важи и за постмодерната култура, чийто себичен, нецентриран и произволен характер той разнищва без никакви задръжки. “В прагматичния климат на глобализирания капитализъм, с неговия скептицизъм към голямата картина или големия разказ и неговото лишено от илюзии отношение към метафизичното, ‘животът’ е само една от редица дискредитирани тоталности.” Постмодерността проповядва разграждане, релативизъм и отрицание на самата представа за някакво “по-дълбоко” значение. Игълтън прави любопитното наблюдение, че “постмодерното съзнание е твърде младо, за да си спомня съществуването на истината и смисъла”. За постмодерните търсенето на върховен смисъл е потискаща илюзия, която ограничава свободата на човека: “Да се твърди мрачно, че животът няма смисъл означава да се хванеш на въдицата, че той изобщо би могъл да има смисъл”.

В творчеството на Самюъл Бекет, “заседнало по средата между модерност и постмодерност”, авторът вижда най-яркия творчески израз на проблематиката за без-смислието на живота. Всичко в света е многозначително и неопределено. Дали очакването на Годо е събитие или отсъствието на такова? Чакането е един вид нищо, вечно отлагане на смисъла, предусещане за бъдещето, което се превръща в начин на живот в настоящето. “Но най-големият парадокс на Бекетовото творчество е в това – подчертава Игълтън, - че то запазва носталгичния копнеж по истина и смисъл, въпреки че в средата му зее една смислоподобна дупка”.

С лека стъпка и на достъпен език, разчупен от залпове английски хумор, Игълтън пристъпва към центъра на тази “абсурдно претенциозна тема”. Той открива нов фронт, като припомня спора за “присъщия” и “привнесения” смисъл на литературното произведение; една алтернатива, която той отхвърля с твърдението, че смисълът е в двупосочна зависимост от текст и читател. Същото по аналогия той отнася и към живота: “Смисълът е резултат от взаимодействието между нас и действителността.” Човек определя сам себе си, но на базата на дълбока зависимост от природата, света и другите хора. Ние не можем да започнем от нула – дори и да искаме. “Представата, че аз бих могъл сам да определя смисъла на моя живот, е илюзия.” Или казано другояче: смисълът на живота, доколкото има такъв, трябва да се търси в човешкото общение; “особено днес, когато по линия на глобализацията транснационалният капитализъм допринесе така много за създаването на едно единно човечество”, пише марксистът Игълтън без капка злоезичие.

Тук и сега

След като постулира, че смисълът на живота е в общата цел на хората, Игълтън не изненадва с извода, че тази цел е стремежът към щастие. И наистина, какво по-общочовешко от щастието. Само че какво е щастие? Авторът разглежда и отхвърля различни тълкувания, за да се съгласи накрая с Аристотел, според когото истинското щастие е в свободното разгръщане на човешките способности. Игълтън е склонен да приеме щастието за смисъл на живота, но смята, че това не е окончателният отговор на големия въпрос. Тогава, може би, власт, богатство? Не, за Игълтън това са недостойни кандидати, дисквалифицирани от техния инструментален характер и податливост към опорочаване чрез превръщане на средствата за живот в самоцел. “Удивително е, че през 21 в. материалната организация на живота заема същото централно място, както и през каменната епоха”, диви се той. Много по-убедителен за него е аргументът на Фройд, комуто смисълът на живота се провижда в неговата крайност. Именно смъртта придава интензивност на съществуването и устойчивост на морала, поставя ни в положение да видим нещата такива, каквито са, и да им се радваме; в тази стоическа перспектива смъртта дори обогатява живота. И все пак Игълтън отхвърля Танатос като един твърде мрачен бог.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Ако животът има смисъл, той не е от този вид; смисълът не е екстракт от някаква формула, твърдение или езотерично откровение, а определен начин на живот; той не е метафизичен, а етичен. “Вечността не се съдържа в зрънце пясък, а в чаша вода”, чашата, която подаваш на жадния. “Който действа така, живее с любовта.” Зад вратата, която Игълтън ни отключва, не се крие някакво потресаващо разкритие, а онова, което и без това много хора правят. Любовта във видението на Игълтън няма нищо общо с чувствения копнеж, а се доближава до християнската любов към ближния. Така погледнато тя може да бъде и другото име на щастието. Онова, което авторът нарича любов, е начинът по който  съчетаваме индивидуалния си стремеж към пълноценно осъществяване с факта, че сме социални същества: животът има смисъл само чрез другите и с другите. Игълтън привлича за свидетел Витгенщайн, който фокусира още повече неговата дефиниция: “Ако има вечен живот, той трябва да е тук и сега”, казва австрийският философ, а на друго място в своя Tractatus допълва: “Ние усещаме, че дори всички възможни научни въпроси да получат отговор, това изобщо не би засегнало нашите житейски проблеми. Разбира се тогава няма да има повече въпроси; и тъкмо това е отговорът. Решението на проблема за живота става видно от изчезването на този проблем.”

Епитафия за Д. Ф. У.

Дейвид Фостър Уолъс беше един от най-талантливите и интересни американски писатели. През септември миналата година той се самоуби, неспособен повече да се съпротивлява на измъчващите го депресии. Три години преди това, в 2005, Уолъс произнесе пред абсолвентите на Кениън Колидж една забележителна реч: “Плуват си две млади риби и срещат една възрастна риба, плуваща в обратната посока, която им кимва и казва: ‘Добро утро, момчета. Как е водата?’ Двете риби продължават да плуват още известно време и изведнъж едната се обръща към другата и казва: ‘Какво по дяволите е това вода?”

Така започва речта на Дейвид Фостър Уолъс. А така завършва: “Истината с голямо И се отнася за живота ПРЕДИ смъртта. Става дума за най-обикновен усет – усет за онова, което е така истинско и важно, така незабележимо в своята заобикаляща ни отвсякъде вездесъщност, че трябва непрестанно да си напомняме: ‘Това е вода, това е вода.”

Terry Eagleton, Der Sinn des Lebens. Ullstein


http://www.dw-world.de/dw/article/0,,3942549,00.html

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27