Всеки има правото да иска каквото си поиска, жени пари, това май не е ясно на хората. Но те сами предварително си внушават, че не е възможно да имат каквото си поискат ( защото не вярват в себе си) и така сами ограничават духа. После веднага прибавят към „искам” собствените си ( следователно строго субективни) морални съждения. Мога ли да искам и какво моето „искам”, ще причини на 50 000 човека от Папуа - Нова Гвинея? И аз съм длъжен да мисля за това докато искам нещо? Длъжен съм да знам или поне да предвидя, какво моето „искам” би причинило на папуасците?
Моралистите говорят за това, че трябва да се замисляш, дали не причиняваш с твоето „искам” вреда на други хора. Тоест, те застават на арогантната позиция, че знаят най-добре от всички и със абсолютна сигурност, кое е универсално правилно и кое е универсално грешно за хората. Що? Кой им е дал това право да се изказват от името на хората, кое е добро или кое е лошо за тях? И с това стават същите като агресорите. Агресори, които обаче ще ми налагат да съм добър и да мисля за всички останали. Ще ми налагат да мисля и живея, както те ми кажат, че било „правилно”, а не както моето изконно право на свободен избор повелява.
Аз пък искам, някой моралист да се обоснове, защо той смята, че неговата позиция е универсално правилната и важаща за всички хора, а не е лично-субективна и като такава - резултат на субективните моралните системи, които той си е изградил и които несъмнено са изграждани постепенно, първо от родители, после от образование и общество. Норми, като блато, в което той е затънал до гуша и не може да види по-далече от тях.
Защо моралистът смята, че той има право да ми каже, кое е правилно и кое не е? Ами ние ако мислим, че той не е прав? И ето конфликтът е готов. Затова утопията никога няма да работи . Защото, за да работи, хората не трябва да са лицемери ( тоест винаги да казват това, което мислят без да страдат от излишни комплекси, дали няма да обидят някой) Тоя фалш за който бай дъ уей самият „И-ти” говори в темата за псувните. Хем ми говори за фалша в интонацията и начина по който нещо може да бъде казано, хем ако му кажа да каже на ей оная лелка, че е дебела, сигурно няма да го направи, за да не я обиди. Защо, бе? Защо да е обидно, че е дебела. Кво като е дебела? Нищо, за мен е нищо, защото не ми пука кой е дебел и кой слаб. Но някой, пак така арогантно, преди това е определил от неговата си арогантна, лична позиция и ни е наложил ограничителни норми, които казват : дебелото е грозно, слабото е хубаво. И стадото следваме тези норми. И затова трябва да съм тактичен ( разбирай фалшив) , за да не обидя хората. Тактичен, което си е баш лицемер. Да, ма с тая си тактичност, ти не даваш на хората ясен и честен сигнал за истинското си мнение за тях , а фалшиво такова. И от там и те изграждат за себе си фалшиво, нереално мнение. И това резултира в абсолютно фалшива идентичност. Те започват да мислят за себе си, като за един напълно нереален образ, просто оглеждайки се във фалшивото мнение на околните. От там тръгва лавината на лъжата, (имало и благородна такава) която рано или късно застига и самите моралисти. Защото моралистите са лицемери, тъй като те самите не живеят 100% по нормите, които сами проповядват. Защото и на тях им се налага да лъжат. А утопичен свят с лъжа в него, не е възможен.
Разбира се, едно обективно съзнание, (което не е възможно за индивиди с 5 фини тела, каквито са хората) вижда нещата по друг начин, то разбира мъките на страдащите, то се опитва да им съчувства, да ги облекчава до колкото може. Това обективно съзнание, самó прави избор как самото то да действа и какво самото то може да направи, за да облекчи нечие страдание. То не се качва на високи трибуни, да проповядва на хората да бъдат морални. То прави нещата самó. И му е достатъчно то самото да знае какво прави, тоест не му е необходима публика за добрите му дела.
Което не може да се каже за моралистите с емоционално съзнание. Същото това, обективно съзнание, е разбрало, че да иска жени или пари, по никакъв начин не го удовлетворява духовно, защото когато не е било обективно, а емоционално съзнание, то също е искало жени и пари и когато ги е получавало, не се е чувствало задължително щастливо. Но, когато ги е искало, си е мислило, че ще бъде щастливо, ако ги получи. Това съзнание е било емоционално и вече не е. То се е издигнало над дребните си материални желания, разбирайки, че те на са го обогатили. Това обективно съзнание ще иска вече съвсем други неща. То ще е състрадателно към страдащите, но няма да го видите на митинг или мирна демонстрация, защото то знае, колко е вредно да налагаш на другите дори и мир. Защото каквото и да налагаш на другите, ти нарушаваш изконнното им право на избор. Ти ставаш, от радетел за мир и свобода, в агресор, който налага мир и свобода ( типичен пример са комунизма и социализма).
Изборът на всеки индивид е личен и обикновено от това, какъв е избора, съответният индивид ще бере плодовете на посаденото. Законът : каквото посееш, това ще пожънеш. Когато реколтата му е лайняна , ще си каже: О, май сбърках с това семе. Другия път явно ще трябва да насадя друго, но сега имам лайнаната реколта и ще трябва да живея с това, което съм насадил, поне докато дойде време за нова сеитба. Рано или късно, личният ти изборът те застига. Тогава и само тогава, сам разбираш, дали е бил правилен избор или не. Ако си нарушил нечие право, ти си потъпкал свободата му. Ако мислиш, че като нарушаваш правата на лошите, това те прави добър, е това е великата грешка, която много моралисти правят.
Май трябва да се отвори тема за морала, за да може да се разнищи целия му фалш. Че тука вече сме бая оф топик.
Тема: The Secret (Прочетена 126159 пъти)
Декември 08, 2005, 15:46:18 pm