Автор Тема: ДНК е с извънземен произход  (Прочетена 21494 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
ДНК е с извънземен произход
« -: Януари 16, 2007, 02:22:23 am »
Благодаря на WhiteRider  че ми показа тази интересна статия, която преведах и която хвърля доста светлина относно някои въпроси най - вече с фактите които се изнасят. Изследователите не са конспиратори и изобщо незагатват темата за рептили и прочие и затова техните изводи са по-различни, но пък напълно потвърждават доста теории във връзка с орязването на ДНК. Напълно е възможно  e и много добре да знаят за какво иде реч, но да се стремят да манипулират общественото мнение в определена посока. Но пак казвам - най важното в случая са изнесените факти за извънземни произход на живота на Земята!


ДНК е с извънземен произход


Група изследователи работещи над  Проекта Човешки Геном ще съобщят скоро, че  са направили удивително научно откритие. Те вярват, че така наречената  некодираща секвенция  (97%) в човешката ДНК е генетичен код от непозната извънземна форма.

Некодиращите секвенции са общи за всички живи организми на Земята, от гъбички през риби та чак до хората. В човешката ДНК те съставят по-голямата част от целия геном казва проф. Sam Chang, лидер на екипа. Некодиращите секвенции, също познати като „отпадъчна ДНК” са открити преди години и тяхната функция остава мистерия.

Забележка: ДНК секвенция (понякога генетична секвенция; на български означава последователност) е поредица от букви, представящта първичната структура на действителна или хипотетична молекула или верига ДНК. Възможните букви са А, Ц, Г, и Т (A, C, G, и T) и представят четирите нуклеотидни единици на една ДНК верига — аденин, цитозин, гуанин и тимин. Те обикновено се изписват една до друга без интервали, като например в секвенцията АААГТЦТГАЦ. Зашифрованата секвенция понякога се нарича генетична информация. Всяка поредица от произволен брой нуклеотиди, по-голям или равен на 4 може да се нарича секвенция. По отношение на нейната биологическа функция, която може да зависи от контекста, една секвенция може да бъде сенс или анти-сенс  и или кодираща или некодираща. ДНК секвенциите могат също така да съдържат "отпадъчна ДНК".


За разлика от нормалните гени, които носят информацията която  междуклетъчният апарат използва за да синтезира протеини, ензими и други вещества прозиведени от нашите тела некодиращите секвенции никога не са използвани за каквато и да е цел. Те никога не са изразени, което означава че информацията, която носят не се чете, не се синтезира субстанция и те нямат никаква функция изобщо. Ние съществуваме само с 3% от нашата ДНК.

Отпадъчните гени просто се радват на „разходката” със здраво работещите активни гени, предавани от поколение на поколение. Какво са те ? Как така тези неактивни гени съществуват в нашия геном? Това са въпросите, които много учени поставят и неуспяват  да им отговорят до момента на разбиващото откритие на проф. Sam Chang и неговия екип.

Опитвайки се да разбере  произхода и значението на отпадъчната ДНК проф. Chang осъзнал, че първо има нужда от дефиниция на „отпадъчна”. Дали отпадъчната ДНК е наистина отпадъчна(непотребна и бепредметна) или тя съдържа някаква информация, която не се съдържа в останалата ДНК по някаква причина? Веднъж той споменал въпроса на един свой познат Д-р Lipshutz, млад физик теоритик, станал специалист по ценни книжа на Wall Street. „Лесно” отвърнал Lipshutz. „ Ще пуснем твоите секвенции през софтуера, който аз използвам за да анализирам данните на пазара и това ще покаже дали тези секвенции са пълен боклук „бял шум”  или има някакво съобщение в тях. Тази нова порода анализатори със силна подготовка по математика, физика и статистика стават все по-популярни във фирмите на Wall Street. Те разглеждат внимателно гигабайти от пазарна статистика, опитвайки се да открият полезно съотношение между различни пазарни индекси и индивидуални акции.

Работейки вечери и уикенди, Lipshutz успява да покаже, че некодиращите секвенции не са отпадъчни и че носят информация. Комбинирайки масивна база данни от Проекта Човешки Геном  с хиляди файлове данни  разработени от генетиците по цял свят Lipshutz изчислил ентропията на Kolmogorov на некодиращите секвенции и ги  сравнил с ентропията на регулярните активни гени. Ентропията на Kolmogorov, представена от  известния руски математик преди половин век била успешно използвана, за да определи нивото на случайност в различни секвенции: от времеви секвенции  на шума в радио лампите до секвенции на писмата през 19в. в руската поезия. Принципно техниката позволява на изследователите  количествено  да сравнят  различни секвенции и да заключат кои носят повече информация от другите. „ За моя изненада ентропията на кодиращите и некодиращите  ДНК секвенции не бяха толкова различни” продължава Lipshutz. „Имаше шум и в двете, но не беше отпадък изобщо. Ако пазарната информация беше толкова подредена, аз щях вече да съм се пенсионирал.

След година съвместна работа с Lipshutz, Chang бил убеден че има скрита информация в отпадъчната ДНК. Обаче как може някой да разбере нейното значение ако информацията никога не се използва? С активните секвенции се опитваш да  следиш клетката и да видиш какви протеини се правят използвайки тази информация. Това няма да работи при латентните гени. Ще има експеримент за да се тества една хипотеза; всеки трябва да се осланя на силата на мисълта си. Тъй като има букви , трябва да се тества на някакъв стар език, например Шумерски, Египетски, Еврейски и т.н. Проф. Chang измолил помощ от  трима специалисти в това поле, но никой от тях не можал да намери решение. Нямало никакви културни улики, никакви намеци за други познати езици, полето било твърде чуждо (извънземно) за лингвистите.

„Запитах се: Кой друг може да дешифрира скрито съобщение?” продължава Chang. „Разбира се – криптографите! В допълнение аз започнах да да говоря с изследователите в Националната Агенция по Сигурност (NSA).  Отне ми няколко месеца за да ги накарам да ми отговорят. Дали ми правеха проверка ? Накрая един млад сътрудник беше назначен да ми отговори. Той ме изслуша, поиска въпросите в писмен вид и след още няколко месеца ме отряза. Неговото съобщения беше учтиво и подло. „Върви по дяволите с твоите луди идеи. Ние сме сериозна агенция – това е Националната Сигурност пич. Ние сме прекалено заети”.

И така Sam  забрави за правителството и  започни да говориш с частния сектор. Така че аз започнах да се свързвам с консултанти по компютърна сигурност. Те бяха искрено заинтересувани  и двама дори започнаха да работят по моя проект, но техния ентусиазъм винаги избледняваше след около месец. Аз продължавах да им се обаждам  докато веднъж един от тях ми каза. „ С удоволствие бих работил по вашия проект ако имах повече време. Аз съм претоварен. Емисари от големи банки  и компании ме умоляват да запълня дупките в техните мрежи. Те ми плащат 500$ на час. Аз мога да ви дам образователно намаление, така че можете ли да си позволите 350$ на час. Да се бориш за 15$ на час за следдокторански изследвания е голяма работа в академията а 350$ на час звучеше като нещо извънземно. В последсвие проф. Chang бил препратен към д-р Adnan Mussaelian, талантлив  криптограф от бившата съветска република Армения. Бедният едвам оцелявал с 15$ на месец заплата и допълнителни непостоянни доходи от частни уроци на деца на арменски новобогаташи. Отпусната сума от 10 000$  за изследвания беше късмет за него и той започна да работи като бобър.

Adnan бързо потвърди откритията на  неговия предшественик от Wall Street: Ентропията показваше тонове от информация почти ясно видими. Не беше прекалено силна  криптографска система, не изглеждаше че ще е сериозен проблем. Adnan започна да прилага диференцирани криптоанализи  и подобни стандартни криптографски техники.

Той беше  работил 2 месеца по проекта когато забеляза че всички некодиращи секвенции обикновенно са предшествани   от една кратка ДНК секвенция.Много подобна секвенция  обикновено следвала отпадъчната.Тези секвенции познати на биолозите като „alu” секвенции, са навсякъде в човешкия геном. Тъй като те са некодиращи , отпадъчни секвенции  сами по себе си, alu са едни от най-често срещаните  гени изобщо.

Трениран като криптограф и компютърен програмист и имайки познания по микробиология Adnan подходил към генетичния код като към компютърен код. Работейки с 0,1,2,3( четири бази генетичен код) вместо с 0 и 1 от бинарния код било малко досадно, но компютърния код  било нещото, което той анализирал  и дешифровал целия си живот. Той бил на позната територия.Най- общия символ  в кода , който не причинявал действие бил следван  от голям отрязък латентен код. Какво е това ? Като се играел с аналогията Adnan хванал сорс кода  на една от своите програми и го поставил в програма, която изчислява статистиките на символи и кратки последователности (секвенции), прибор, който често бил използван за декодиране на съобщения. Кой бил най често срещания символ ? Разбира се това  бил „/”, символ за компютърен  коментар.

Забележка – в компютърната наука това е текст в програма, който не функционира в програмата, а се използва от програмиста да обяснява инструкции. Понеже не се сещам за термина на бг ще му викам коментара.)

 Той взел кода на  езика Паскал и разбира се! Кода между две наклонени черти в C никога не се изпълнява и никога не е имал за цел да се изпълнява, това не е код, това е коментара към кода.

Неуспявайки да устои на изкушението да продължи да играе с аналогията Adnan започнал да сравнява статистическите дистрибуции на коментарите в компютъра и генетическия код. Трябвало да има рязка граница. Това трябвало да покаже статистиката. Обаче отпадъчната ДНК  се оказала не толкова различна от активните кодиращи секвенции. За да бъде сигурен Adnan сложил програма в анализатора. Изненадващо статистиките на   кода и на коментарите били почти едни и същи. Той погледнал в сорс кода и осъзнал защо. Имало много малко коментари между  наклонените линии, и то било в голямата си част C код, който автора  решил да изключи от изпълнението, позната практика сред програмистите.

Adnan който имал религиозни наклонности  си мислел за  божествената ръка , но след като анализирал спагети кода вътре в секвенциите той се убедил че който и да е писал този малък код не е Бог. Който е писал активната, малка кодираща част на човешкия генетичен код не e бил много организиран,  а по-скоро разхвърлян програмист. Изглеждало така сякаш някой от Microsoft го е писал, но по времето когато това е станало на Земята е нямало Microsoft.

« Последна редакция: Януари 16, 2007, 02:36:53 am от Alien »

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Re: ДНК е с извънземен произход
« Отговор #1 -: Януари 16, 2007, 02:23:53 am »
На Земята ? Било като светкавичен удар.. Дали генетичният код на всичко живо на Земята е писан от извънземен програмист. И после понякакъв начин доставен тук за изпълнение ? Идеята била луда и плашеща и Adnan й се възпротивявал с дни. После той решил да продължи. Ако некодиращите секвенции  са части от програма, които са отхвърлени или изоставени от автора, има начин да се накарат да работят.Единственото нещо което трябва да се направи е да се махнат символите на коментарите и ако частта между /*........*/ символите има смислов ред може да се събере и изпълни! Следвайки тази линия на мисли  Adnan избрал само тези некодиращи секвенции, които имали точно същата честотна дистрибуция на символи както активните гени. Тази процедура изключила коментарите на Марсиански или Q или какъвто е да е бил език. Той избрал 200 некодиращи секвенции, които много точно наподобявали истински гени, лишил ги от /*, // и подобни неща и след няколко дена колебания изпратил емейл до неговия американски шеф молейки го да  намери начин да  ги постави в E-coli (неква бактерия) или някакъв друг приемник и да ги накара да работят.

Chang не отговарял 2 седмици. „Помислих си че съм уволнен, признава д-р Mussaelian. С всеки ден  негово мълчание аз осъзнавах  все повече и повече колко налудничава беше моята идея. Chang щеше да заключи че съм шизофреник  и ще прекрати договора. Той най-накрая отговори и за моя изненада  той не ме уволни. Той не повярва на извънземната ми теория, но се съгласи  да опита да накара секвенциите да работят”.

Биолозите са се опитвали много години да накарат тези отпадъчни секвенции да се изразят, без успех. Понякога нищо не се получаваше, понякога беше отново отпадък. Не беше никак изненадващо. Хванете прозиволна част от изключен компютърен код  и се опитайте да го прибавите към другия. Най-вероятно ще се провалите. В най-добрия случай ще получите странни резултати. Анализирай кода внимателно, извади цяла функция от коментарите и може да проработи. Заради внимателните статистически анализи на Mussaelian 4 от от 200 секвенции, които той избрал  започнали да работят, произвеждайки малки наличности от химически съединения.

“ Очаквах с нетърпение отговора от Chang” казва д-р Mussaelian. „Дали ще бъде повече или по-малко нормален протеин или нещо извън обикновеното”? Отговорът бил шокиращ – било субстанция, за която се знае че се произвежда от няколко типа  левкимия при хора и животни. Изненадващо 3 други секвенции също произвели  химикали свързани с рака. Вече не изглеждало като съвпадение. Когато някой събуди жизнеспособен латентен ген, той произвежда протеини свързани с рака.Изследователите започнали да търсят сред базата данни на  Проекта Човешки Геном за четирите гена, които те изолирали от отпадъчната ДНК. Накрая 3 от 4-те били намерени там  като активни неотпадъчни гени. Това не било голяма изненада защото след като гените на рака произвеждат протеина, трябва да има някакъв ген , който  да кодира. Изненадата дошла по-късно. В активната неотпадъчна част на кода, гена за който става въпрос(изследователите го наричат “jhlg1” съкратено от junk human leukemia gene – отпадъчен ген на човешката левкемия) не бил предшестван  от “alu” секвенция, т.е символа /* липсвал. Обаче завършващият /*  символ накрая на "jhlg1" бил там .Това обяснило защо "jhlg1" не било изразено в дълбочината на отпадъчната ДНК, но работел добре в нормалната активна част на генома. Този, който е писал основния генетичен код  за хората изключил част от  от големия код  като ги обхванал в /*... */ , но изпуснал някои начални /* символа. Компилацията изглежда доста бoклучава, добър компилатор  дори от земния Microsoft, най-вероятно ще откаже да   (compile)-  в компютърната наука означава да преведе програмата на езика на машината) такава програма.

Проф. Sam Chang със своите студенти започнал да търси за гени свързани с различни ракове и в почти всички случаи те открили, че тези гени са следвани от alu секвенция (т.е протеин като коментар на завършващ символ */), но никога предшестван от ген с начален коментар /* !  Това обяснява защо болестите причиняват клетъчни повреди  и тяхната смърт, докато раковете водят до продукция на клетки и разтеж. Поради това, че само няколко фрагмента от големия код са изразени, те никога неводят  до последователен разтеж. Това , което взимаме с рака е израз на само няколко от гените чужди на хората и симбиози с  някои гени на бактериални паразити, които водят до нелогични, чудати и очевидно безсмислени парчета от живи клетки. Тези  парчета имат свои собствени вени, артерии и своя имунна система, която енергично отстоява на всички антиракови лекарства.

„Нашата хипотеза е че по-висша форма на живот се е ангажирала да създаде нов живот  и да го посади на различни планети. Земята е само една от тях. Може би след програмирането нашите създатели са ни размножили по същия начин по който ние размножаваме бактерии в колби. Ние неможем да знаем техните мотиви – дали е било научен експеримент , или начин да се подготвят нови планети за колонизация или е стар техен бизнес да разпръскват живот  във вселената. Ако погледнем от наша гледна точка и с наши термини, извънземните програмисти най- вероятно са работели над един голям код, който се състои от няколко проекта и тези проекти е трябвало да произведат различни форми на живот на различни планети. Те също са пробвали и различни решения. Те написали големия код  и го изпълнили, нехаресали някоя функция , променили я или добавили нова, отново пробвали с изпълнението, направили още подобрения, пробвали отново и отново. Разбира се рано или късно срокът изтичал. Мениджърите им ги натиснали  за незабавно финално изпълнение на проекта. На програмистите било наредено да преустановят своите идеалистични планове и да се концентрират само над един проект – Земя. Много вероятно в бързината програмистите са орязали драстично големия код и са доставили само основната програма предназначена за Земята. Обаче по това врме те небили сигурни кои точно функции на големия код могат да послужат в бъдеще  и кои не и затова те го запазили целия.Вместо да изчистят основната програма като изтрият всички линии на големия код, те ги превърнали в коментари  и в бързината изпуснали няколко /* символа в коментарите тук таме, така че човешкият вид да има нелогичен разтеж на маса от клетки, които ние познаваме като рак.”

Има три опции към проблема. Или да се изтрият всички /* символи и коментари  и да се изчисти по този начин основния код  или да се добавят всички тези липсващи */ и да се избегне нелогичното смесване на основния код с големия код. Алтернативно в другата трета опция могат да се премахнат всички / символи и да се остави големия и основния код да работят като една завършена  програма. За нещастие нито една от тези опции е в рамките на нашите възможности. Ако успеем ефективно да вмъкнем гени в хромозомите на жив човек, нашето уникално откритие ще означава незабавно излекуване на всички ракови заболявания за всички бъдещи ракови случаи, поне от гледна точка на програмиста. Теоритично ние можем да го направим в лаборатория, но ние нямаме практически средства да имплантираме  поправена ДНК в  живи субекти. Мистерията на „отпадъчната ДНК” и  рака изглежда решена, но не очаквайте скоро лекарство. Най-доброто което можем да направим сега е да е да се опитаме да  подхраним нова  безракова линия от  хора с все по-малко бъглив основен  генетичен код. Това ще отнеме много време. За нас и нашите деца няма надежда на хоризонта.

„Обаче от гледна точка на програмиста има също и позитивен изглед. Това което виждаме в нашата ДНК е програма съдържаща 2 версии, голям код и основен код. Първия факт е че пълната програма със сигурност не е писана на Земята – това  сега е потвърден факт. Вторият факт е че гените сами по себе си не са достатъчни за да се обясни еволюцията. Трябва да има още нещо в играта. Каво е или  къде  е ние не знаем. Третия факт е че никой създател на нещо дали ще е композитор, инжинер,  или програмист от Марс или от Microsoft няма да остави своята работа без опция за подобрение или ъпгрейд. Оригиналното е че този ъпгрейд е вече приложен – отпадъчната ДНК е нищо повече от скрит латентен ъпгрейд на нашия основен код. Ние знаем от известно време че някои космически лъчи  имат силата да модифицират ДНК. Като имаме това напредвид правдободобно решение е в наличност. Извънземни програмисти могат да използват само едно малко проблясъче на правилната енергия някъде от Вселената за да инструктират основния код да премахне всички /*…*/ симвооли и да се слее с големия код („отпадъчната ДНК”) и бързо да започне работата на  нашата цяла ДНК .Това ще ни промени завинаги. Някои от нас за месеци , някои от нас за поколения. Промяната ще бъде не толкова физическа (освен това че ще изчезнат рака, болестите и късия живот), но ще ни изтреля интелектуално.

Изведнъж ще се озовем във време сравнимо със съвместното съжителство на Неандерталци и Крьоманйонци. Старото ще бъде заместено давайки  живот на нов цикъл. Пълната програма е елегантна, много умна самоорганизираща се самоизпълняваща се , саморазвиваща се  и самопоправяща се. Това е софтуер за високо развит  биологичен компютър с вградени връзки   към неостаряващата енергия  и мъдрост на Вселената. Софтуерът който  е в нас ни дава или къс  живот с болести или  потенциал за суперинтелигентно същество с дълъг здравословен живот. Това поражда въпросите дали премахването на  основния код е дело  на прибързали програмисти (както на нас ни изглежда) или премахването на активността на големия код  е целеви акт, който може да бъде спрян дистанционно когато се пожелае това?
Рано или късно трябва да осъзнаем невероятната идея че целия живот на Земята носи генетичния код на своя извънземен братовчед и че еволюцията не е това което ние мислим че е. Откритието може да разтърси много корени на човечеството – нашите вярвания в същността на Бог  и в нашата власт над собствената ни съдба. С правилната парадигма ние можем да открием един ден, че всички форми на живот  и цялата Вселена е само едно огромно интелектуално упражнение  с мисли изразени  математически  по Дизайн от Създател.



Превод: Alien

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
Re: ДНК е с извънземен произход
« Отговор #2 -: Януари 18, 2007, 20:19:33 pm »
Интересно наистина.....
Ето и от мен един материал публикуван във "Вселена Наука и Техника"

Какво управлява поведението на гените?
Не за всичко е отговорна ДНК. Във всяка клетка на тялото
„висшестоящо" управление на наследствеността решава
кои гени ще се проявят и кои - не


Как дадена стволова клетка в ембриона успява да се развие и да създаде повече от 200 различни видове клетки? Макар че не променя гените си, тя няма нищо общо с първоначалната клетка. Този въпрос все по-често си задават учените, занимаващи се с изследвания на столовите клетки и клонирането. Който го разреши, вероятно ще държи в ръката си и ключа към новите начини на лечение.
„Всичко се определя на епигенетично ниво!", казват изследователите на стволови клетки. Епигенетиката е най-модерната вълшебна думичка в техните среди.
Зад понятието, произлизащо от гръцкото „епи" („висшестоящ"), се крие по-висша степен на управление на генетиката. Със записа на ДНК геномът дава „плана за строителство" на живота, но, за да го прочете правилно и да може да работи с него, клетката се нуждае от ефективна организация. Затова човешката наследственост притежава своего рода система за подреждане и каталогизиране. Протеиновите вретена представляват „папките" на ДНК с малки молекули - метилови групи -като етикети. Епигенетиците все още не познават всички характеристики на тази биологична система за класифициране. Най-грубо казано, смята се, че даден отрязък, навит плътно около вретената и носещ множество метилови „налепи", е почти неактивен. Неопаковани отрязъци без подобна маркировка обаче са активни: тяхната информация се прочита и от закодираните вътре строителни планове се произвеждат протеини, които изграждат клетки или извършват обмяната на веществата.
Стволовите клетки са бебетата сред клетките. Те се различават много ясно по епигенетичния си модел на маркиране от „възрастните" специализирани тъканни клетки. При тях всичко е ясно: клетките се размножават бързо и притежават способността да поемат различни пътища на развитие. Чак по-късно те се специализират и узряват например до нервни клетки. Блокират се „гени в младежка възраст", които между другото отговарят за многото възможности на развитие и силната размножителна способност. За сметка на това се активират гени, които помагат на готовия неврон да развие характерните си свойства. Накратко: При растежа си клетката променя своята епигенетична програма. Само така е възможно след оплождането от малката купчинка еднакви ембрионални стволови клетки да се развие цялостен организъм с кожа, коса и функциониращи органи, макар че всяка отделна клетка притежава един и същ геном.
Така работи природата. Изследователите на стволови клетки много биха искали да преобърнат този процес на развитие, т.е. да изтрият епигенетичните следи в клетъчното ядро, за да върнат телесна тъкан в ембрионоподобно състояние, защото като всемогъщи клетъчни владетели ембрионалните стволови клетки крият голям потенциал за регенеративната медицина. Един ден те биха могли да послужат за възстановяване на увредена тъкан, например при хора, страдащи от Паркинсон, или при парализирани от кръста надолу. Идеални за тази цел биха били клетки, които са генетично идентични с тези на пациента и които неговата имунна система не разпознава като „чужди". Така би се намалил рискът от отхвърляне.
Но всемогъщите владетели на клетките съществуват само в много ранните стадии на ембрионалното развитие и не се срещат в тялото на възрастни. Въпреки това, за да имат на разположение стволови клетки от самото тяло с потенциала на ембрионални, учените работят върху нещо, което звучи като научна фантастика: епигенетичното препрограмиране.
„По принцип е възможно", казват епигенетиците. Природата е предвидила ново програмиране на клетки. Такова например се осъществява по време на узряването на яйцеклетки и сперматозоиди и след оплождането. „И в двата случая върху хромозомите изчезват епигенетични маркировки и след това се поставят нови." Двете препрограмирания имат различни цели: в зародишни клетки е важно да се пренесат отпечатъците на родителите. След оплождането препрограмирането поема грижата да прехвърли клетките в основното състояние на „всезнайкото", за да може развитието да протече правилно.
Това голямо разчистване и следващото го ново отпечатване на генома изследователите се опитват да имитират при клонирането по метода на овцата Доли. Точно както при зачеването на известната в цял свят клонирана овца те инжектират ядрото от една телесна клетка в предварително отделена яйцеклетка, от която е взето ядрото, с надеждата, че протеините на яйцеклетката ще дадат нов старт на епигенетичната програма. Само че процентът на грешките при този процес е доста висок. Проблемът е, че на епигенетично ниво всичко протича доста некоординирано. В повечето от образуваните ембриони учените откриват върху хромозомите епигенетични модели, които не им изглеждат „нормални". До този момент те не са установили някаква система и затова не могат да се опрат на нещо, което да им подскаже какво не е наред при препрограмирането.
Епигенетичният хаос е причината само изключително малка част от заченатите по този начин ембриони да се появят на бял свят. При клонираните мишки се раждат само един процент, при това силно увредени, тъй като поради непълното препрограмиране върху важни ембрионални гени остават грешни маркировки и гените „застиват" в неактивно състояние. Това прави невъзможно нормалното развитие.
Въпреки неуспехите и неяснотите при репродуктивното клониране учените продължават да се занимават с въпроса за трансфера на ядрото и то най-вече при терапевтичното клониране, при което ядро от клетка на пациент бива пренасяно заедно с генетичната си информация в яйцеклетка. От тази яйцеклетка се развиват ембрионални стволови клетки, които могат да послужат за „отглеждане" на клетки заместители за разрушени органи.
Епигенетичният хаос, поради който при репродуктивното клониране масово измират ембриони, не представлява проблем при терапевтичното клониране, защото при лечение със стволови клетки клетките се имплантират в тялото на пациента. Тук те имат пряк контакт с клетките на тялото, които ще им помогнат правилно да настроят епигенетичното си програмиране. Другояче изглеждат обаче нещата, когато от Стволовите клетки трябва да се „произведе" животно - тогава клетките имат около себе си само свои идентични копия.
Още преди години чрез опити с мишки учените са доказали, че терапевтичното клониране може да даде резултати. Но критиците предупреждават, че ембрионалните стволови клетки са епигенетично нестабилни и затова могат да крият риск от рак и други болести. И действително, различни изследователски групи са доказали, че в епруветката размножените ембрионални стволови клетки на мишки показват различни маркировки с метилови „налепи", които блокират гените. Това показва, че епигенетиката е протичала неконтролирано в различни посоки.
Учени от британски изследователски центрове обаче са изследвали шест гена в човешки стволови клетки, които са получили типичен епигенетичен отпечатък, но не са показали никакви отклонения.
Все още няма прецизен начин за създаване на стволови клетки чрез епигенетично препрограмиране. Клонирането е възможно донякъде, но е трудно и оспорвано от етична гледна точка. Науката все още е доста далече от епигенетичното препрограмиране на клетките с помощта на прост биохимичен коктейл. Затова някои учени вече работят в съвсем друга посока, за да подмладят клетките на тялото по епигенетичен път - те използват сливането на клетки. В края на 2004 г. учените са успели да препрограмират нервни клетки на мишки, като слели невроните с ембрионални стволови клетки или с техните клетъчни ядра. И в двата случая резултатът бил успешен.
Наскоро учени са съобщили, че са успели да съединят клетки от човешка кожа с човешки ембрионални стволови клетки, като препрограмирането било осъществено докрай. В кожните клетки били намерени гени, характерни за Стволовите клетки.
Въпреки тези успехи в момента методът на сливането на клетки не е приложим за лечение със стволови клетки, защото при сливането се образуват клетки с двоен хромозомен набор, тоест с 92 вместо с 46 хромозома. Този проблем трябва да бъде отстранен, защото излишните хромозоми могат да причинят на организма големи увреждания. Засега това е технически невъзможно. Сливането на клетки обаче е добър повод да се разбере повече за епигенетичните процеси и факторите, обуславящи препрограмирането. В информацията за този процес се крие ключът към нова епоха в биомедицината, в която ще бъдат открити съвършено нови методи за лечение, ако програмата на тъканните клетки действително може да бъде „върната назад" и тъканните клетки бъдат върнати обратно „на стартова позиция".
Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
Re: ДНК е с извънземен произход
« Отговор #3 -: Януари 18, 2007, 20:25:49 pm »
Несигурна възможност
Стволови клетки от пъпната връв са спасили живота на много хора. Но струва ли си да се замразяват клетките на новороденото за по-късно?
Преди раждането на детето бъдещите родители трябва да вземат много решения - от това как да се казва до начина на раждане. Пъстри брошури в кабинетите на гинеколозите внушават на двамата родители, че най-доброто, което могат да направят за детето си, е да съхранят кръвта от пъпната му връв. На много места частни медицински фирми предлагат да замразят клетките, намиращи се в пъпната връв на бебето, нещо като биологична застраховка „Живот", в случай че по-късно порасналото вече дете се разболее. Тези медицински фирми обещават, че клетките от пъпната връв могат да се използват за лечение на различни болести като рак, диабет или заболявания на имунната система.
Напоследък и много родилни домове приканват родителите да дарят кръвта от пъпната връв. Родителите се питат как да постъпят.
От медицинска гледна точка пъпната връв действително е много ценна заради Стволовите клетки на фетуса, които се намират посредата между ембрионалните и адултните стволови клетки. Макар да не са толкова податливи на промени като ембрионалните, тези клетки имат други две предимства:
•   За получаването им не е нужно да бъде разрушаван човешки ембрион, т.е. от гледна точка на етиката използването им не е оспорвано.
•   Досегашните резултати показват, че за разлика от ембрионалните стволови клетки от тях не се развиват тумори. Освен това фетусните стволови клетки са по-способни за промяна и се размножават по-добре от адултните стволови клетки от костния мозък на възрастни.
От края на осемдесетте години лекарите използват фетусни кръвни стволови клетки за лечение на болести, предимно на левкемия, както и на рак на лимфните жлези и на генетично обусловени заболявания на кръвта и обмяната на веществата. Ако обикновената хемотерапия или облъчването при рак на кръвта не са достатъчни, лекарите унищожават цялата заболяла кръвотворна система и с помощта на здрави стволови клетки от донори я заместват с нова. Проблемът е, че често не може да се намери подходящ донор, защото клетките на приемника и донора трябва да съвпадат най-малко по шест тъканни показателя. Тук могат да бъдат използвани Стволовите клетки на фетуси, защото клетките от пъпната връв са по-поносими и трябва да съответстват само на четири тъканни показателя.
До този момент по света около 5000 пациенти са получили трансплантация на фетусни стволови клетки. Колкото повече клетки се присадят на даден пациент, толкова по-голям е шансът те да се „заселят" в тялото му и да образуват нова, здрава кръв. За килограм телесно тегло са необходими минимум 30 милиона стволови клетки. Препарат, приготвен от кръвта на пъпната връв, не съдържа достатъчно клетки, необходими за възрастен човек. Затова две трети от пациентите, лекувани с фетусни клетки, са деца. Междувременно учени вече са разработили метод, по който на възрастни пациенти с левкемия едновременно могат да бъдат трансплантирани два препарата от пъпна връв.
В целия свят има общо около 40 обществени банки за пъпна връв, на които родителите могат да дарят кръвта от пъпната връв на новороденото си дете.
Учени от цял свят работят върху методи за получаване на тъкани от фетусни клетки - кости, мазнина, нерви, мускули или сърдечни мускули, които могат да бъдат използвани за лечение на рак, сърдечни инфаркти, костни дефекти или мозъчни увреждания. Първите резултати от опити с животни са обнадеждаващи, но засега приложението при болни хора е от сферата на бъдещето. Вероятно ще изминат още десетки години, докато от пъпната връв започнат да се произвеждат лекарства.
Това не пречи на фирми да търгуват с тези надежди на хората. В момента в цял свят в над 100 частни банки за стволови клетки се съхраняват приблизително 1,3 милиона препарата от пъпна връв.
Тези фирми обаче ловко премълчават, че в света има едва 20 пациента, на които са били присадени собствени стволови клетки, т.нар. автотрансплантанти. Те са страдали от изключително редки болести като невробластом (тумор на нервните клетки) или от апластична анемия. От частните банки са известни около 60 случая, в които кръв от съхранена пъпна връв е била трансплантирана на брат или сестра или близък роднина. Дали някога ще бъде възможно най-разпространените болести като сърдечен инфаркт, рак или диабет да бъдат лекувани със замразени фетусни клетки, все още е неизвестно.
Подведени от рекламата, някои родители смятат, че Стволовите клетки са панацея. Освен това често частните рекламиращи фирми замразяват препарати от пъпна връв и тогава, когато няма достатъчно клетки за бъдеща трансплантация. Обществените банки съхраняват препаратите, само ако е налице определен брой клетки. Ако няма достатъчно кръвни клетки, тези препарати не се изхвърлят, а се използват за изследвания. Няма и никаква гаранция, че след десет години замразяване клетките ще останат неувредени. С други думи, съмнително е, че инвестицията от 2000 евро си струва. Ако все пак родителите се решат на тази стъпка, трябва да са сигурни, че фирмата, към която са се обърнали, ще съхранява препаратите в тяхната страна, за да може съответното законодателство да се намеси в случай на фалит.
В някои страни има родители, които с парите от детските добавки плащат вноските в частна банка за препарати от пъпна връв. Тези средства биха били обаче много по-разумно вложени в добра застраховка „Злополука", защото рискът на детето да се случи нещо у дома или на пътя е много по-голям от този то да се разболее някой ден от болест, която може да бъде излекувана със собствените му фетусни стволови клетки.
По материали от чуждестранния печат
внт

Joro Velev:
Дали обяснението за епигенетичното програмиране има нещо общо с подозирания неземен програмист?
Нищо не се споменава за нишките в структурата на ДНК?

Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

Eon

  • Гост
Re: ДНК е с извънземен произход
« Отговор #4 -: Януари 19, 2007, 10:21:18 am »
Благодаря ви за статиите. Доста интересни са.

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re: ДНК е с извънземен произход
« Отговор #5 -: Януари 19, 2007, 10:56:52 am »

Дали обяснението за епигенетичното програмиране има нещо общо с подозирания неземен програмист?
Нищо не се споменава за нишките в структурата на ДНК?



Да, което може да ти подскаже доколко истинни са тези "открития" - манипулаторите опитват да създават версии на реалността, в които колкото повече хора повярват, толкова по - добре... :-[
musica universalis

Antonium

  • Гост
Re: ДНК е с извънземен произход
« Отговор #6 -: Януари 19, 2007, 11:14:16 am »



Група изследователи работещи над  Проекта Човешки Геном ще съобщят скоро, че  са направили удивително научно откритие. Те вярват, че така наречената  некодираща секвенция  (97%) в човешката ДНК е генетичен код от непозната извънземна форма.

Некодиращите секвенции са общи за всички живи организми на Земята, от гъбички през риби та чак до хората. В човешката ДНК те съставят по-голямата част от целия геном казва проф. Sam Chang, лидер на екипа. Некодиращите секвенции, също познати като „отпадъчна ДНК” са открити преди години и тяхната функция остава мистерия.



Добре де, като 97 % от ДНК е обща за всички организми на Земята, как се прави заключението за непознатата извънземна форма.
Извинете, ама отдавна пледирам за повече мислене във форума. :)

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Re: ДНК е с извънземен произход
« Отговор #7 -: Януари 19, 2007, 13:16:16 pm »
Добре де, като 97 % от ДНК е обща за всички организми на Земята, как се прави заключението за непознатата извънземна форма.
Извинете, ама отдавна пледирам за повече мислене във форума. :)
Ми много ясно-всички организми са извънземни.
 Предлагам да организираме стачка пред народното събраниеи да изискаме повече мислене!
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Antonium

  • Гост
Re: ДНК е с извънземен произход
« Отговор #8 -: Януари 19, 2007, 13:28:51 pm »
Добре де, като 97 % от ДНК е обща за всички организми на Земята, как се прави заключението за непознатата извънземна форма.
Извинете, ама отдавна пледирам за повече мислене във форума. :)
Ми много ясно-всички организми са извънземни.
 Предлагам да организираме стачка пред народното събраниеи да изискаме повече мислене!
Confirm!!

Eon

  • Гост
Re: ДНК е с извънземен произход
« Отговор #9 -: Януари 19, 2007, 14:23:30 pm »
Възможността ДНК-тата на живите организми да е донесена отвън на Земята ми се струва напълно реална опция. Но не можах сякаш от текста да разбера възоснова на какво се претендира, че тя е извънземна (т.е. извън земята)?


Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Re: ДНК е с извънземен произход
« Отговор #10 -: Януари 19, 2007, 15:34:20 pm »
Добре де, като 97 % от ДНК е обща за всички организми на Земята, как се прави заключението за непознатата извънземна форма.
Извинете, ама отдавна пледирам за повече мислене във форума. :)
Ми много ясно-всички организми са извънземни.
 Предлагам да организираме стачка пред народното събраниеи да изискаме повече мислене!
Confirm!!

Ами нали точно тва е идеята да се докаже че целия живот на Земята е бил донесен и предварително програмиран. На всичко отгоре конспирацията за орязаното ДНК и оттам непълното развитие на човека също се потвърждава въпреки съвсем различните цели на публикацията. Какво пак неразбра Трандев. Притеснява те, че този път предположенията ги изказват учени физици и биолози, за които не върви  да се каже че нищо неразбират ли ?
И защо извънземен ли ? Ами защото това е най-логичната аналогия. След като цялата планета служи като една почва или колба за развъждане на този живот е съвсем нормално този дето пуска "бактериите в колбата" да е извън нея - тоест - извън Земята или извънземен.
« Последна редакция: Януари 19, 2007, 15:42:05 pm от Alien »

Eon

  • Гост
Re: ДНК е с извънземен произход
« Отговор #11 -: Януари 19, 2007, 15:38:45 pm »
Абе интересното е как като събереш някакви неорганични съединения и се получава органично, т.е. живо нещо.

Мамата си трака... тоя дето е измислил тия работи е голям фен.

Иначе мен не ме притеснява факта, ако живота на Земята е дошъл отвънка.

Неактивен WhiteRider

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 521
  • *terrafim*
Re: ДНК е с извънземен произход
« Отговор #12 -: Януари 19, 2007, 15:51:50 pm »
интересна е аналогията с компютърен език (мисля, че от тук идва изводът, че днк е програма за живот, вложена отвън и реализирана на земята). обаче в интерес на логиката (не че я застъпвам, но все пак е добре да се погледне от мн гледни точки) може би ние сме достигнали до същия начин на програмиране, използване на логически команди, за да командваме предаването на информация чрез кристали (отново аналогия с днк, кристалната структура е тази, която се активира и препрограмира при днк активации). т.е. ние сме измислили компютърният език, защото вече имаме заложен такъв в гените си.

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Re: ДНК е с извънземен произход
« Отговор #13 -: Януари 19, 2007, 15:53:52 pm »
Същества развили се на Земята са си земни,независимо дали са донесени от космоса или не.
 А много учени подкрепят теорията за панспермията.
 Но че група извънземни са създали животни и хора...тц.
Най-вероятно е нещо от типа на Одисеята на Артър Кларк-извънземните са побъркали из мозъците на изостаналите хоминиди
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен WhiteRider

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 521
  • *terrafim*
Re: ДНК е с извънземен произход
« Отговор #14 -: Януари 19, 2007, 16:00:02 pm »
естествено, че сме земни, какви да сме. принадлежността към някоя планета се определя не от днк-то, а от връзката със съответния логос (съзнанието в центъра на системата, в случая земната).

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27