Още доказателства за същината на ДНК като програмен код!
Разработен е метод за записване на данни в ДНК
Американски учени разработиха нов метод за записване на бинарен цифров код в ДНК. Техниката е базирана на фрагментирането на ДНК молекулите и не изисква секвениране (определяне на първичната структура на ДНК). Дезоксирибонуклеиновата киселина може да бъде ефективен носител на цифрова информация, тъй като има голяма вместимост, стабилна е, устойчива към евентуални грешки и е способна да се възпроизвежда по естествен път. Голяма част от ДНК по правило не влиза в състава на никакви гени. Това дава възможността тя да се използва за кодиране на странични данни. Размерът на ДНК фрагментите не е голям - една нуклеотидна двойка е дълга само 0,33 нанометра. В това крайно ограничено пространство обаче може да се съхранява огромен обем информация.
Натаниел Портни и колегите му от Калифорнийския университет предложиха новия метод за записване и извличане на цифрова информация от ДНК. Той се базира на разлагането на ДНК молекули на парчета с определена дължина. Чрез новия способ учените успяха да закодират 12 бита данни (4 букви по 3 бита) в ДНК фрагмент с дължина 110 нуклеотида. След това те успяха да възстановят данните от него. Последователността от четири азотисти нуклеотидни основи (ЦТАГ) кодира 1, а от осем (ЦТТАГЦАГ) - 0. Между тези последователности учените поместили ограничители. В ДНК бил "вшит" участък, обработен с радиоактивен фосфор. ДНК фрагментите били маркирани с ограничителите и после сортирани в агарозен гел чрез електрофореза. В резултат на това изследователите успели да открият изходния участък и да възстановят бинарния код.
Новият метод на кодиране е относително евтин, твърдят създателите му.
"Класа" 29 февруари 2008 , 10 стр.