Доклад на Юджийн Скайлър за Баташкото клане
от Уикиизточник
Направо към: навигация, търсене
,,Докато войската и башибозуците възстановяваха по този начин реда в различните части на провинциите, Батак, едно голямо село, разположено в планината на около 30 мили южно от Пазарджик, бе разрушен от башибозуците на Ахмед ага от Барутина, или както понякога го наричат Доспат (Доспат балкан.) Чух, че бил изпратен там по заповед на Меджлиса на Пазарджик, но нямах възможност да се убедя, в истинността на това твърдение. Няколко башибозука са били видени около града в течение на три дни, когато накрая, на Гергьовден(5 май), когато хората били на черква, Ахмед ага се явил пред селото. След като жителите се консултирали кратко, си отишли вкъщи и останали по домовете си, приготвяйки оръжието си за да се защитават. След това изпратили хора при турците, за да разберат какво иска Ахмед ага. Първите двама пратеници били убити. Ахмед ага заповядал жителите да изпратят първенеца на селото, за да преговарят. Никой нямал желание да отиде, но накрая Вранко, един от чорбаджиите, или знатните люде, пожелал да отиде като претеник, след като нямало други желаещи. Той излязъл , придружен от съпругата си София-тя бе един от свидетелите, които се явиха пред мене- от трите си деца и още един чорбаджия, Трендафил, със своя син. Ахмед ага им припомнил, че бил естественият защитник на Батак, тъй като изглежда няколко генерации наред, той и неговите предшественици претендирали за нещо като протекторат над този населен район. Той им казал да имат доверие в него и да му предадат оръжието си, като тържествено се заклел, че никой не ще пострада и дори косъм от главите им не ще падне. Трендафил и синът му останали, като заложници, докато останалите се върнали в селото и оръжието било изпратено, натоварено в три каруци. Тогава било уредено башибозуците да бъдат разпределени по къщите в селото. По същото време Трендафил и Вранко били задържани, като заложници, докато завърши разпределянето по къщите. Докато жената на Вранко приготвяла обяд за Ахмед ага, който щял да остане в тяхната къща, дошли башибозуци, които започнали да я измъчват, за да получат пари. След като изтърпяла различни мъчения, тя припаднала и останала в това положение известно време, като малкото й дете било изтръгнато от ръцете й и хвърлено в обора. Дошли други бащибозуци, които я вдигнали, дърпайки я за косата, и тя им дала 460 пиастра-всикото, което имала. Башибозуците обаче мислели, че тя имала повече, съблекли я и намерили часовника на мъжа й. Тя искала да я убият, но те й върнали горните дрехи, взели я със себе си и я държали три дни. Междувременно след като взели, каквито пари и ценности могли от селяните, башибозуците събрали много от най-хубавите момичета и ги завели на един хълм вън от селото, където били запазени за задоволяване страстите на главорезите. Тогава започнало безогледно клане. Жени, момичета и деца били избивани в къщите и по улиците, докато много мъже били закарани на дръвниците и били обезглавени със саби. Много малко успели да убегнат от кордона на болшинството от жителите би убити в условия на огромно варварство. Съпругата на Вранко намерила труповете на своя мъж и на сина на Трендафил с отрязани глави. Селският първенец Трандафил е бил набучен жив на кол и опечен. Бременни жени били разпаряни и техните неродени деца са били изваждани на байонетите на башибозуците. Училището било изгорено с двеста жени и деца в него. Други къщи, в които 20, 30 или дори 40 жени са се били затворили, са били изгорени заедно с тях. Останолата част от селяните потърсили убежище в църквата и черковния двор, но бащшбозуците се прекачили през през висока ограда и всички селяни от черковния двор са били убити. За да бъдат запалени дървените части вътре в черквата, били използвани газ, слама и факли, а сабите и пушките свършили останалото. Младите момичета, които преди това били изкарани вън от селото били всичките изнасилени и след това обезглавени. Аз посетих Батак на 1ви август. Влизайки в селото, минах покрай една дупка на хълма, в която преброих повече от 100 черепа, които явно са били отрязани със остър инструмент. От малкия им размер и кичурите коса, прилепваща все още към тях, заключих, че без съмнение те бяха на жени. Кучетата, които бяха много на брой и гризяха костите, избягаха при моето идване. По нататък полето беше пълно с черепи и скелети.
Видях костите им, някои още с парчета месо по тях, натрупани в една низина откъм хълмовете, където ги глождеха кучетата. [Нито една къща не е останала цяла в тази прекрасна долина.] Дъскорезниците[-градът е въртял значителна търговия с дървен материал и дъски, които се намирали покрай] реката, са всичките [изгорени и от осемтях хиляди жители няма и 2000 да са останали.] [Тук са погинали над] 5000 души, голяма част от тях жени и деца и костите им, които са под развалините, и разлагащото се месо отравят въздуха. разпилени човешки кости, черепи, ребра, дори цели човешки скелети, глави на момичета, все още украсени с плитки от дълги коси, кости на деца, скелети, още покрити с дрехи. Тук видях къща, подът на която беше побелял от пепел и овъглени кости на 30 души, изгорени живи. [Тук беше мястото, където] селският първенец Трандафил е бил нанизан на копие и опечен [и където сега е заровен;] видях един трап, препълнен с разлягящи се трупове; един воденичен бент, изпълнен с подути тела; тук беше едно училище, в което двеста жени и деца, потърсили убежище вътре, били изгорени живи; тук видях и църквата и църковния двор, където още можеха да се видят около хиляда полуизтнили тела, които запълваха запълваха заградения двор и образувах куп, висок няколко фута, където между камъните, които напразно са били нахвърляни отгоре за да ги прикрият, се виждаха ръце, крака и глави, които тровеха въздуха със своята смрад. [След посещението ми по заповед на мютесарифа каймакаминът на Пазарджик бил изпратен в Батак с малко вар, за да улесни разлагането на телата и да предотврати избухването на ]епидемии. Ахмед ага, който е командвал клането, е бил декориран и повишен в чин юзбашия."
Заповядай
