Автор Тема: Сблъсъка на Титаните 2  (Прочетена 5015 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен File099

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 143
  • Търсач на НЛО
Сблъсъка на Титаните 2
« -: Декември 11, 2010, 23:54:29 pm »
Тази тема представлява кратък и абсолютно непретенциозен технически анализ за причините за поражението на Вермахта в операция “Цитадела” – последното крупно настъпление на немскофашистките съединения в източна посока.  Курската танкова битка/5.07-12.07.1943/  е най-голямото и  определено е най-тежкото танково сражение в историята на човечеството. Съотношението на силите в танкове, пехота и авиация е грубо казано 1,5 в полза на комунистите. Участват 2500 немски и около 2700 руски танка и САУ, съветски войници в това оперативно-стратегическо направление са над 1,2 милиона, а немските около 800 000. Основното немско въоръжение на решаващите сблъсъка войски PanzerTruppe са новите танкове <Тигър> и <Пантера> . В мемоарите си Рокосовски споделя, че 45 мм противотанкови юмруци < РускаСтомана012> не са успявали да пробият дебелата 100 мм броня на тежките немски танкове <Тигър> отпред и поради тази причина се налагало съветските защитници да стрелят във всяко най-слабо място на кой е да е танк – веригите.Най-разпространеният и естествено най-резултатен съветски танк Т-34/76(Designed, 1937–1940) също не е бил в състояние да пробие 100 милиметровата броня на Тигрите/120 мм в зоната на картечницата/ , а само отстрани където дебелината на бронята е била 60 мм. От своя страна както твърдят немските специалисти, те дават гаранции на PanzerTruppe за оръдието на Тигъра/88 мм конвертирано от противо-авиационно оръдие/, че “може да унищожи всичко на дистанция до 1000 метра”(Discovery Sky Channel). Теоретичният обсег на това оръдие е бил близо 4000 метра.
 





Ако трябва да бъдем пределно реални руската отбрана е било физически невъзможно да се пробие и то не заради изключителното руско разузнаване/него просто го изключваме/, а заради 6те полоси на отбрана дълги напречно десетки километри, изпълнени с мини пространства и траншеи за пропадане на всякакъв тип бронетехника. Няма армада на света било тя и тази на  PanzerTruppe която да премине успешно и със сравнително приемливи загуби/говорим за максимум 30%/ през такъв отбранителен ад ако ще да е и с 5000 танка!Единственият правилен “изход” за Хитлер е бил изтощителна позиционна война докато се добере до атомно оръжие за каквото му увира главата много по-късно. В противен случай както историята показва само се хабят безценни ресурси, а всеки един изгубен немски танк…е “изгубен завинаги”/Discovery sky Channel/.


Съществен психологически момент в хода на подготовката на защитата е нареждането на Сталин да не се евакуира местното население в района на Курск за да не спадне духът на армията.


От руска страна битката се води от грубият и нещадящ жива сила Георги Константинович Жуков известен с изказването си "Бабы опять нарожают" (Жените пак ще народят), когато го упреквали, че не му е жал за загиналите войници. От  немска – оперативният гений Манщайн.
Те двамата имат коренно различен концептуален подход във виждането си за предстоящият грандиозен сблъсък и прав ще се окаже именно Жуков който ще използва танковете като кавалерия за бързоходни и усилени с авиация щурмове над тромавата немска танкова армада която залага на по-мощните си оръдия и дебелата си броня което за условията в Russland е откровена глупост.
Манщайн и в най-черните си кошмари изобщо и не е предполагал, че не само на немските танкисти няма да се отдаде възможност да стрелят от голяма дистанция по руснаците освен рядко и в изолирани случай, но и ще се стигне до директни танкови тарани и ръкопашни схватки между екипажите!
Всъщност от генерал-щабна гледна точка грандиозната немска атака е безсмислена защото в ОКВ има предател който работи за Сталин. Този предател наричан във военната литература и филми <Щирлиц> оперира с пресни документи които веднага са доставяни на масата в Кремъл. По този начин Ставката/военно временно командване на СА/ знае пътя по който ще минат немските бронетанкови и потопехотни съединения.
Отделно от това донесенията на НКВД идеално се връзват с прогнозите на Рокосовски откъде ще се опитат да минат немците. Така цялата оперативна картинка на ситуацията става абсолютно безнадеждна за хитлеристите.


Но в тактическата зона на отбраната нещата не са толкова прости колкото ги дават по някои от филмите. Примерно основният съветски танк по това време Т-34/76 не  е в състояние да пробие челно 100-120 милиметровата броня на Тигъра и затова на дистанции от порядъка на 300 метра се налага да стреля само отстрани.
И като прибавим безсилието на руските противотанкови юмруци на големи дистанции над 300 метра  нещата се решават буквално в последните секунди преди фашистките зверове да преминат отбранителната линия. Всъщност точно по идея на Рокосовски и Жуков плътността на тези противотанкови юмруци е била 10 на 1000 метра, тоест на всеки 100 метра средно аритметично е имало по едно такова оръдие.
Точно полосите, забавянията свързани с преодоляването им, танковите тарани и мините които вбесяват генерал-полковник Гудериан/Инспектор на PanzerTruppe(автор на блестящата книга "Achtung Panzer!(1937)")/ и осуетяват пробиването на отбранителните линии.


Няма да се впускам в конкретни оперативни подробности за това която армия къде е минала и какво е направила. На кратко курската танкова битка се решава на Прохоровка на 12ти юли. 5та Гвардейска танкова армия и 2ри Корпус на SS съставен от 1ва SS дивизия <Лейбщандарте> и 2ра бронетанкова SS дивизия <Das Reich> жестоко се сблъскват  и настава невероятен хаос за какъвто “геният” Манщайн не е и помислял.
Според някои самозвани западни историци предимно във ФРГ и Великобритания руските загуби на това място били 1:10 в полза на германците. Аз не съм бил там за да потвърдя или отрека техните думи, но когато Съветското командване изхождайки от реалната опасност фронтовата линия да бъде пробита от 2ри Танков корпус на СС въвежда в бой останалата част от 5та Гвардейска танкова армия съставена от 18ти и 29ти танкови корпуси, това решение окончателно накланя везните в полза на руският лагер.
300 немски танка са унищожени само в този участък от фронта през 12 юли. Адът на Прохоровка води до тотално разбиване на двете елитни немски бронетанкови дивизии SS-"Leibstandarte" и SS-"Das Reich" и оттам провал на немската армия да пробие фронтовата линия на изток на единственото място, където това се оказва възможно.


Резултатите от Курската танкова битка няма да ги коментират отново. Но те ясно и недвусмислено показват в каква степен техническото превъзходство може да се окаже безсмислено...Особено при добро разузнаване.


Изготвил:Веселин Алексеев.

 
Източници:

Военните мемоари на Рокосовски,

Военните мемоари на Жуков ,

Discovery Sky Channel
 
« Последна редакция: Декември 12, 2010, 16:29:13 pm от Black Adder »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27