Ще споделя някои наблюдения: по първата част на статията има доста интерсни твърдения, които не трябва да се пренабрегват и най-вече тезата за общуването на собствения език като специфична система.
Аз го отдавам на това, че говорейки на един език народът създава своеобразно енергийно поле, в което се развиват общностни тенденции.Когато се използва еднакъв понятиен апарат впоследствие е много трудно една мисъл формирана на един език(например на български) да носи същия енергиен зараяд, ако се преведе.Така че тук думите на Св.Кирил Философ са много точни.
"Когато древнобългарският език изпълнил мисията си, престанал да съществува" и " Свещените познания на древните българи са възродени от светите братя Кирил и Методий в свещената българска глаголица".
Това е доста странно-древнобългарският език, предполагам става въпрос за езика на прабългарите, се е смесил със славянския и поради това не мисля, че е коректно да се смята, че Кирил и Методий са ползвали някакъв прабългарски код, още повече, че те активно са взаимствали най-вече от гръцки.
Поради горепосочената причина е и странно да се прави аналогия между Българи и Бог, защото корена на българи наистина е древен, а Бог е славянска дума.(смята се, че самите прабългари са се именували \"българи\", което е и поводът за гордост, защото и днес държавата ни е България, а не Славяния или нещо, оказващо по-голямата численост на славяните при формирането и последващото развитие на българската държава в периода VII-VIII век).
