Сондата "Нови хоризонти" стига Плутон през 2015-а
Това ще е първата среща на земен космически апарат с деветата планета и спътника й Харон
20.01.2006
След неколкократно отлагане поради силния вятър космическата сонда на НАСА "Нови хоризонти" (New Horizons) бе изстреляна снощи от площадката в Кейп Канаверал към най-отдалечения край на Слънчевата система. Това ще е първата среща на земен космически апарат с Плутон и спътника му Харон, но тя ще се състои чак през 2015 г. На сондата има седем прибора, чиито измервания трябва да хвърлят светлина върху атмосферата, климата, повърхността и геоложките особености на деветата планета. Всичко, което знаем до момента за Плутон, може да се напише на гърба на пощенска марка, а след тази мисия ще разполагаме с доста повече, коментираха специалисти от НАСА. Самата сонда е с размерите на пиано и тежи по-малко от 500 кг, но е най-бързата по рода си и при отдалечаването от Земята скоростта й достигна близо 58 000 км/ч. Докато стигне основната си цел, тя ще измине траектория от над 4,8 млрд. км, а освен Плутон и спътника му, ще изследва още обекти от пояса на Кайпер. Тази мисия следва традицията, установена от "Маринър", "Пайъниър" и "Вояджър", похвалиха се от НАСА. Преди изстрелването американската космическа агенция бе обект на критики заради наличието на борда на плутониево гориво, чието разпръскване в атмосферата при евентуална авария би причинило радиоактивно замърсяване. Според експертите на НАСА обаче такава вероятност е била минимална. Сондата лети с енергия, равна на две обикновени 100-ватови електрически крушки и произвеждана от един-единствен радиоизотопен термоелектрически генератор, обясняват създателите й. След като в началото на 2007-а премине край Юпитер, където ще изпробва как работи изследователската й апаратура, "Нови хоризонти" ще изпадне в "електронна летаргия" и ще остане в това състояние през по-голямата част от пътуването си до Плутон. Учените ще изключат почти всички системи на борда, а останалите ще проверяват веднъж годишно. Плутон е най-малката планета в Слънчевата система и носи името на владетеля на Подземното царство в римската митология. Спътникът й Харон пък е кръстен на лодкаря Харон от древногръцките митове, който превозва душите на умрелите през реката на забравата Стикс. Планетата е открита на 18 февруари 1930 г. от астронома Клайд Томбо, но според някои учени не е достатъчно голяма, за да се нарича така, а двете с Харон представляват по-скоро двойна планета. С температура на повърхността -233 градуса по Целзий Плутон напомня по-скоро леденото ядро на комета; орбитата й също я отличава от останалите планети в Слънчевата система. Тя е по-малка не само от нашата Луна, но и от още шест други естествени спътника - Йо, Европа, Ганимед, Калисто, Титан и Тритон.