От Нетинфо.бг
Световноизвестният космолог Джон Д. Бароу получава отличието заради изследванията си върху връзката между живота и вселената
16.03.2006
Световноизвестният космолог Джон Д. Бароу спечели наградата "Темпълтън 2006" (Templeton.org). Изследването на връзката между живота и вселената, което е една от основните теми в трудовете му, постави началото на нови перспективи по отношение на взаимовръзката между наука и религия. Наградата, чиято стойност е 795 000 британски паунда (над 1,5 млн. долара), бе обявена вчера на пресконференция в Ню Йорк. Дукът на Единбург ще връчи наградата на частна церемония в Бъкингамския дворец на 3 май. Темпълтъновата награда е създадена през 1972 г. от големия инвеститор и филантроп Сър Джон Темпълтън и всяка година се връчва на личност за изключителни постижения в областта на религията и науката. Това е най-известната награда за религия в света и е най-голямата годишна парична индивидуална награда, по-голяма от Нобеловата.
53-годишният Бароу работи в департамента по математически науки към университета Кейбридж. Написал е 17 книги, които са преведени на 27 езика, публикувал е повече от 400 научни трудове. Чел е лекции на места като Филмовия фестивал във Виена, официалната резиденция на британския министър-председател, замъка Уиндзър, Ватиканската резиденция и др. Номинацията му за тазгодишната награда е подкрепена от Томас Торанс, лауреат на "Темпълтън" за 1978 година, който казва:
"Отличителното в работата на Бароу е дълбоката връзка между онези аспекти от структурата на вселената и нейните закони, които правят живота възможен. Обширната работа върху тази проста идея е довела до значимо развитие на диалога между наука и религия."
Джон Дейвид Бароу е роден в Лондон през 1952 г. След като завършва бакалавърска степен по Математически науки, защитава докторантура в Оксфорд през 1977 г. с дисертация на тема "Нееднородни космологически модели". Негов научен наставник е бил прочутият космолог Денис Сиама. През същата година Бароу бива избран от християнската църква в Оксфорд за младши изследовател и лектор. Впоследствие спечелва стипендия за аспирантура в департамента по физика и астрономия към Калифорнийския университет в Бъркли и департамента по астрофизика в Оксфорд. През 1989 г. се премества в Астрономическия център в Съсекс, където през същата година става професор. Бароу работи като директор от 1995 до 1999 г., когато бива избран за професор по математически науки в департамента по приложна математика и теоретична физика в Кеймбридж. Член е на научното дружество и вицепрезидент на колежа Клер Хол в Кеймбридж до 2004 г. В Кеймбридж е избран и за директор на голям образователен проект, насочен към младите хора на възраст от пет до 19-годишна възраст (Millennium Mathematics Project). Проектът помага на младите да разбират математиката и всички нейни приложения. Миналият месец той е удостоен с наградата Queen's Anniversary в листата на честта във Великобритания. За първи път Бароу привлича вниманието на научните среди през 1986 г., след публикуването на първата си книга - "Антрофичният космологически принцип" (The Anthropic Cosmological Principle, 1986). Негов съавтор е Франк Дж. Типлър. Две години след това, през 1988 г., излиза и "Светът вътре в света" (The World Within the World, 1988). Ранните му творби разкриват широк обхват от теми, свързани с науката и религията и ги представят на език, разбираем както за читателите, така и за специалистите. Основните теми, които той засяга, са свързани с природата и ползата от математиката (Небесното "Пи"/Pi in the Sky, 1992), връзките между вселената и естетическа ценност ("Ловката вселена"/ The Artful Universe, 1995 и "Ловката вселена се разшири"/ The Artful Universe Expanded, 2005). През 2002 г. излиза "Константите на природата" (The Constants of Nature, 2002), в която са засегнати темата за връзката между астрономията и неизменното в природата. Последното, което е издал е "Безграничната книга: Кратък справочник за Необятността, Вечността и Безкрайността" (The Infinite Book: A Short Guide to the Boundless, Timeless and Endless, 2005). В нея се съдържат всички аспекти на безкрайността, поставена в контекста на математиката, науката и теологията. През 2002 г. режисьорът Лука Рокони поставя италианската пиеса "Безкрайност", вдъхновена от произведенията на Бароу. Пиесата е играна повече от две години и привлича изключителен интерес сред публиката в Милано. Още през 2002 г. тя печели наградата "Преми Убу" за най-добра постановка на италианската театрална сцена, а през 2003-та взема наградата "Италгас" за принос в изследване на взаимовръзките между физическата материя и духовността.
