Бойко: "Ходещият мъртвец"
Добри Божилов - 13 Март 2007
При силно облъчване с радиация се получава феномен на т.нар. " ходещи мъртъвци "- външно измамно прекрасно състояние
Добри Божилов
При силно облъчване с радиация има един феномен на лъчевата болест, който се казва „ходещи мъртъвци”. След началното заразяване и първите симптоми, следва т.нар. „латентен период”, в който състоянието на болния видимо се подобрява и той изглежда и се чувства съвсем нормално. Това обаче е измамна илюзия, защото след това идва същинското развитие на болестта и изключително мъчителна смърт. В този междинен период на заразените им казват „ходещи мъртъвци”. Те не знаят, че времето им е преброено, а преди да свърши, им предстоят много болезнени дни и часове. Облъчените спасители в Чернобил, изпаднали в латентния период, се чудели защо ги разкарват по болници и ги помпат с лекарства, при положение че те се чувстват добре. Единици от хилядите участвали в потушаването на аварията, са живи днес.
В българската политика също вече има един „ходещ мъртвец”. Той бе поразен от атомна бомба, изстреляна от Вашингтон, но произведена в България. В момента той демонстрира много жизнени сили и способност да се бори с враговете си. Това обаче не е нещо уникално и неповторимо. Военните стратези са разчели възможностите да се ползват пълноценно облъчени войници именно в латентния период. Това са войници с ограничен времеви обхват. Бойко Борисов сам си е генерал, но е едновременно и войник-еднодневка. Най-успешното, което може да направи, е в латентния период да задвижи някакви политически процеси, от които ще се възползват след това други.
Никой „ходещ мъртвец” не изглежда обречен. Той може да тича, да подобри олимпийски рекорд, да прави секс, да работи и дори да излети в Космоса. Но състоянието му отвън се различава от състоянието отвътре. И ако лекари го прегледат внимателно, те ще видят цялостния вътрешен разпад на жизнено важните структури на организма.
Точно от подобен преглед има нужда Бойко, за да се осъзнае, че не върви на никъде и всичко, което прави, дори да е успешно, ще облагодетелства някой друг.
Вътрешните симптоми на болестта му са катастрофални. Слуховете за съмнителното му минало винаги са съществували. Но което е по-важно – те никога не са били оборвани. Бойко до момента не е обяснил какво е правел, преди да стане главен секретар на МВР и защо охранителната му фирма се свързва със силови групировки. Всичките му обяснения са свързани с кариерата му в МВР. Медали, дипломи, заловени наркотици, снимки с чужди величия и пр. Един много добър настоящ PR, който обаче не отговаря на трудните въпроси на миналото. А самото то винаги може да бъде извадено от авторитетен източник и да се превърне в аргумент без контрааргумент.
Това, което сега отговори Бойко, ще каже и в бъдеще – всичко било лъжа, той бил награждаван, натопил го някой български враг… Но това са общи приказки, а не отговор какво е правел в ИПОН, как се е сдобил с участие в СИБанк, има ли приятели в СИК, и т.н., и т.н.
Не са обаче само слуховете. Обективен факт са десетките неразкрити убийства точно по време на секретарстването му. Обективен факт е и този, че повечето от избитите са от конкурентната на СИК групировка ВИС. Обективен факт е и простата констатация, че заловените тук-там наркотици не са оправдание за убийствата. Убийствата все пак са по-тежки престъпления от дрогата и не може успехите в едното да подменят другото.
Обективен факт е и, че заловените много наркотици у нас не са заслуга само на Бойко, а на обстоятелството, че сме на основна пътна артерия на тази контрабанда и е нормално и заловеното да е повече. И преди Бойко, и след него, продължаваме да сме в челото по конфискувана и изгорена дрога. Очевидно не би било коректно да се сравняваме със страни като Швеция или Исландия, от където не минават никакви пътища за наркотици, и които са заловили далеч по-малко…
Най-сериозният симптом на болестта на Бойко обаче не е миналото, а е настоящето му. Бойко е политик от типа на повечето останали – работи със сериозна външна подкрепа, която го легитимира и в замяна получава някакви позиции тук. Такива са почти всички в елита ни. Много е трудно да не си такъв в страна без сериозна икономика, която фактически не може да се издържа сама, има постоянни платежни и търговски дефицити, и се нуждае постоянно от външно наливане на пари.
Лошото настояще за Бойко е, че очевидно губи външно политическата си опора. И доколкото за страна като България няма шанс да се реализира напълно изолирано лидерство от типа на Лукашенко, Кастро или Ким Чен Ир, то без тази подкрепа, той няма как да успее в българската политика. Очевидно САЩ ще си намерят друг „кон” в България, позициите на ГЕРБ в Европа са рехави, а връзките с Русия се държат от БСП. Така не става ясно с кого ще си партнира генералът. Дори ортодоксалният национализъм и изолационизъм вече е взет от друг. Свита и опасна ниша, но все пак ниша. И все пак у друг…
Реалистично погледнато, за ГЕРБ вече няма място в българското политическо пространство. Това е партия от лидерски тип, със силно уязвим лидер, и без външна опора. Каква политика може да провежда тя? Какво може да постигне лидерът и? Вероятно не нещо повече от това да уреди няколко случайни и никому неизвестни имена на изборни длъжности. Еднократно… Евентуално…
www.bgfactor.org
