Здравейте.
Редовно преглеждам някои западни източници,където нерядко намирам неща,които понякога доста или почти напълно съвпадат с моя та гледна точка.
В случая става въпрос за материал от корпорация RAND,за който се осведомих в деня на публикуването му,но поради ангажираност с лични битовизми чак сега пускам тук.
Малък увод:
Ние сме на фронта на Войната срещу Хората.Тази Война,за разлика от Пацифистите ,никога не спи.
War Never Sleeps,както биха казали т.нар. англосакси.Казвам го и аз.
А Пацифистите,дори да са искрени,са полезните идиоти на Врага (человечески).
Има ирония в това,че бих могъл да цитирам гнилия псевдофилосов Дугин с неговото „Войната е нашата майка“,но в различен контекст.
Войната е Нашата Майка,казвам аз,защото Войната е Майка на Свободата.
И този урок трябва да бъде преподаван на всеки Агресор.
Държим фронта.Който където е и както може.
Източник на двете картинки,които използвах:
http://patrioty.org.ua/blogs/boiovi-koty-zsu--velychezna-dobirka-foto-150176.html.....
Каква е вредата от разговорите с Русия? Много (голяма), всъщностИзточник:
https://www.rand.org/blog/2022/11/whats-the-harm-in-talking-to-russia-a-lot-actually.htmlот Рафаел С. Коен и Джан Джентиле ,22 ноември 2022 г
"Дайте шанс на дипломацията.“ Тази фраза се повтаря в почти всеки конфликт и войната в Украйна не е изключение. Хор от коментатори, експерти и бивши политици настояваха за мир чрез преговори на всяка крачка на бойното поле: след успешната отбрана на Киев, след като Русия се оттегли на изток, през лятото на забавения напредък на Русия в Донбас, след разгрома на Русия в Харковска област и сега, след отстъплението на Русия от Херсон.
Колкото по-добре се справяха украинските военни, толкова по-силни ставаха призивите Украйна да преговаря.(*)
(*).Неекспертното ми предположение е,че проруската пропаганда,идваща от западни кръгове,всъщност е швабоидна.От което следва предполагаемия отговор на въпроса,чии полезни идиоти са русофилистичните БГ ПУТриоти.
И днес вече не само експерти настояват за споразумение чрез преговори. Прогресивното събрание(*) на Камарата на представителите на САЩ написа писмо до президента Джо Байдън, призоваващо за дипломатическо решение, само за да го
оттегли малко по-късно. Лидерът на Републиканската камара Кевин Маккарти обеща да проучи внимателно военната помощ за Украйна и да
настоява за прекратяване на войната. Съобщава се, че дори председателят на Обединения комитет на началник-щабовете Марк Мили е
настоявал Украйна да преговаря, въпреки че впоследствие е дал ясно да се разбере, че
решението трябва да бъде само на Киев.(*)
(*).
https://progressives.house.gov/(*).Настояват,а после дават задна...видимата сцена на про- и анти-швабоидните задкулисни фракции?...
И защо да не преговаряме? Не е ли дипломатическото решение най-добрият — всъщност единственият — вариант за какъвто и да е вид дългосрочно споразумение между Русия и Украйна? И ако е така, каква би могла да е вредата от проучването на тези опции? Всъщност доста голяма: въпреки обичайния начин, по който се описва, дипломацията не е е е присъща и винаги добра, нито е безплатна. В конфликта в Украйна проблемите с натиска за дипломация са особено очевидни.
Вероятните ползи от преговорите са минимални, а очакваните разходи могат да бъдат значителни. Първо, аргументът, че повечето войни завършват с дипломация и следователно войната в Украйна ще бъде такава, в най-добрия случай е подвеждащ. Някои войни – като Гражданската война в САЩ и Втората световна война – са водени до горчивия край. Други – като Американската революция,
Испано-американската война, Първата световна война или Първата война в Персийския залив – бяха спечелени на бойното поле, преди страните да седнат на масата за преговори. Трети – като Корейската война – завършват с примирие, но само след като страните са се борили до безизходица. Обратно, опитите за дипломатическо уреждане, докато военната ситуация оставаше променлива – както се опитаха Съединените щати по време на войната във Виетнам и наскоро в Афганистан – завършиха с катастрофа. Дори ако повечето войни в крайна сметка завършват с дипломатически споразумения,
това не замества победата.В този конкретен момент дипломацията не може да прекрати войната в Украйна, просто защото руските и украинските интереси все още не се припокриват.
Украинците разбираемо искат страната си обратно. Те искат репарации за щетите, нанесени от Русия, и отговорност за руските военни престъпления. Русия, напротив, даде да се разбере, че все още възнамерява да подчини Украйна на волята си. Тя официално анексира няколко региона в източна и южна Украйна, така че оттеглянето сега би било равносилно за тях на отстъпване на части от Русия. Икономиката на Русия е в руини, така че не може да плати репарации. А пълната отговорност за руските военни престъпления може да доведе до изправянето на руския президент Владимир Путин и други висши служители на подсъдимата скамейка.
Колкото и западните наблюдатели да желаят друго,точно сега подобни контрасти не предлагат жизнеспособен дипломатически път напред.Нито е вероятно дипломацията да предотврати бъдеща ескалация. Един от най-често срещаните рефрени за това защо Съединените щати трябва да дадат шанс на дипломацията е ,за да предотвратят Русия да изпълни заплахите си да използва ядрени оръжия. Но какво кара Русия да заплашва с ядрена употреба на първо място? Вероятно това е така, защото Русия губи на бойното поле и няма други възможности. Ако приемем, че „дипломатическото решение” не е евфемизъм за украинската капитулация, както настояват привържениците му, изчисленията на Русия дали и как да ескалира няма да се променят. Русия пак щеше да губи войната и да търси начин да обърне шансовете си.
Дипломацията може да намали човешкото страдание,
но само в периферията. По време на конфликта Украйна и Русия са договорили размяна на затворници и сделка за разрешаване на износа на зърно. Този вид тактическа дипломация по тесен въпрос със сигурност беше добре дошла новина за пленените войски и онези части на света,които зависят от украинския износ на храни. Но изобщо не е ясно как да се ускорим от тези относително малки дипломатически победи. Русия, например, няма да се откаже от атаките си срещу украинската инфраструктура към зимата, докато се опитва да замрази Украйна в подчинение, защото това е една от малкото тактики, които са останали на Русия.
В същото време по-широката дипломация
има цена. Натискането на Украйна да преговаря сега, изпраща поредица от сигнали,
нито един от тях добър: сигнализира на руснаците, че могат просто да изчакат западните поддръжници на Украйна, като по този начин протакат конфликта; това сигнализира на украинците – да не говорим за други съюзници и партньори по света – че Съединените щати може да се борят добре за известно време, но накрая ще ги изоставят; и казва на американската общественост, че нейните лидери не са инвестирали в това да доведат тази война докрай, което от своя страна може да увеличи вътрешната нетърпимост към нея.
Преждевременното започване на преговори носи други разходи. Както Байдън отбеляза през юни: „Всички преговори отразяват фактите на терена.“
Байдън е прав.
Украйна сега е в по-силна преговорна позиция, защото воюва, а не говори.Въпросът днес е дали Украйна в крайна сметка ще си върне контрола над Донбас и Крим, а не над Харков и Херсон.
Това нямаше да е така, ако някой се бе вслушал в тълпата(*) „дайте шанс на дипломацията“ през пролетта или лятото.
(*). Швабоидна тълпа,бих казала аз.
Има много причини да вярваме, че Киев ще бъде в още по-силна позиция при договаряне с течение на времето. Украинците постигат поредица от успехи – последно превземането на Херсон – така че имат оперативен импулс. Въпреки че Украйна претърпя загуби, западната военна помощ продължава да пристига. Въпреки ракетните удари на Русия по цивилната инфраструктура, украинският морал остава силен.
За разлика от тях Русия е на заден план. Нейните военни запаси са унищожени и се тя бори да придобие алтернативни доставки. Усилията за мобилизация накараха толкова много руски мъже да избягат от страната, колкото в крайна сметка бяха мобилизирани да се бият в Украйна.
Освен това, както оцени Институтът за изучаване на войната ,
„руските мобилизирани военнослужещи са показали, че са недостатъчно обучени, лошо оборудвани и много неохотни да се бият“.За разлика от това, споразумението чрез преговори - дори и успешно да замрази конфликт - идва с
множество морални, оперативни и стратегически рискове.Оставя милиони украинци да страдат под руска окупация. Това дава шанс на руската армия да се възстанови, преквалифицира и да поднови войната на по-късна дата.Преди всичко, паузата дава време на разнородната международна коалиция, подкрепяща Украйна, да се разпадне, или по собствено желание, или поради усилията на Русия да вбие клин в коалицията.
В крайна сметка ще дойде време за преговори. Това ще бъде, когато Русия признае, че е загубила и поиска да сложи край на войната. Или ще дойде, когато Украйна каже, че възстановяването на нейната територия не си струва продължаващата болка от руската бомбардировка. Досега нито един от двата сценария не се е случил.Всъщност единственото смекчаване на позицията на Русия беше изявлението на Путин миналия месец, което привидно изключва използването на ядрена енергия - поне за момента. Отделно от това, Кремъл изглежда възнамерява да удвои усилията си, въпреки че армията му продължава бавно да бъде изтласквана от Украйна. Това трудно може да се нарече покана за преговори.
Може ли тези аргументи срещу рефлексивния призив за преговори да означават, че войната ще продължава с месеци и вероятно дори години?
Може би. Но все още не е ясно дали има жизнеспособна дипломатическа алтернатива. А дори и да имаше, Украйна трябва да избира дали да го преследва или не.
В крайна сметка Украйна и нейният народ плащат цената в кръв.Ако Съединените щати и техните съюзници изпращат десетки милиарди долари военна и икономическа помощ на Украйна, това е само малка част от това, което Вашингтон наскоро е похарчил за отбрана и други войни.Благодарение на отличното използване на тази помощ от украинците, на военната заплаха
от втория по важност противник на Съединените щати беше нанесен сериозен удар. Студената, макар и жестока, реалност е, че възвращаемостта на Запада от инвестициите му в Украйна изглежда висока.
Суровостта на тези реалности обаче не прави настоящите призиви за споразумение чрез преговори морални. Ако дипломацията означава пробив за споразумение, когато обстоятелствата на бойното поле диктуват друго, това не е непременно морално по-оправданият или стратегически по-мъдър подход. Понякога борбата, а не говоренето, е наистина по-добрият вариант.„Всичко си има време“, казва Еклесиаст, включително „време за война и време за мир“. Ще дойде време за дипломация в Украйна. Дано да дойде скоро. Но не изглежда,че ще е днес.
Рафаел С. Коен е директор на програмата за стратегия и доктрина в проекта RAND AIR FORCE. Джан Джентиле е заместник-директор на Армейския изследователски отдел на RAND.
Този коментар първоначално се появи във Foreign Policy (*) на 22 ноември 2022 г. Коментарът дава на изследователите на RAND платформа за предаване на прозрения въз основа на техния професионален опит и често на техните рецензирани изследвания и анализи.
(*).
https://foreignpolicy.com/2022/11/22/russia-ukraine-war-negotiation-diplomacy-settlement-peace-ceasefire-armistice-putin/
*****
Ще завърша с една песен,която за мен е подходящ емоционален фон.
Буквата „V“,която напоследък предизвиква негативни асоциации,на мен си ми харесва отпреди (да се инкарнирам Тук).
Прочее,наскоро се сетих,че ми е било пред очите - РФ също е Федерация.
Майната им на федерастите,това си е нашето „V“.
V като Vanquish
Текст/превод:
https://genius.com/Two-steps-from-hell-vanquish-lyricsVanquish (Побеждавай,Преодолявай,Превъзмогвай)
Никоя победа не идва без цена.
Преценявай поражението от всяка страна.
Побеждавай.
Битката може да бъде спечелена, но войната все още бушува.
Преодолявай.
Славата избледнява в истината за това,което е изгубено.
Не можем да пренапишем страницата на историята
Но можем да се поучим от грешките си.
Превъзмогвай.
Надделяващата мъдрост от миналото не може да бъде отречена.
Превъзмогвай.
Кръвта и сълзите на войната.
Мащабът на жертвата.
Побеждавай.
Не знам какво е искал да каже художникът с тази картинка,но за мен е подходяща.
Кой според каквото е чел да си я тълкува.Например - „Поклони се на Кралицата“ .
Може,ама само
ако искаш да покажеш уважение.И зависи на чия Кралица.
Аз я тълкувам така:
„Изправи се,Дете мое и Превъзмогвай шитнята на федерастите“.
Vот так именно.
*****
https://www.youtube.com/watch?v=e2YzLx2A2bc&list=RDe2YzLx2A2bc&index=2 
