ВЪПРОС: Вие твърдите, че действащата в Северна Европа система за унищожаване на семейството
окуражава сексуалното насилие над децата. Как действа този механизъм?
ОТГОВОР: Сексуалните "малцинства" в Норвегия съвсем не са малцинства. Напротив, нормалните хора там са малцинство. Материалите на социолози, които може свободно да се прочетат, показват ясно: към 2050 г. 90% от населението на Норвегия ще е хомосексуално. Но на нас ни е трудно да си представим дори какво се разбира на Запад под термина "хомо". Западняците твърдят, че нашата представа за "гейове" и "лесбийки" е вече твърде овехтяла. На Запад са легализирани около 30 видове "нетрадиционен брак". Именно Норвегия е най-напреднала в това отношение, там "мъж" и "жена" са отживели понятия.Човек обикновено си мисли, че това не го засяга. Казва си:
- Да правят, каквото искат. Какво ме интересува мен, нали си имам моите деца?
Аз също разсъждавах така, защото въобще не знаех, че в цяла Европа са въведени секусални
стандарти, които регламентират възпитанието на децата по определен начин:
(
http://yadi.sk/d/oa3PNRtG3MysZ). Този регламент е задължителен за всички страни, които са
подписали съответната конвенция. Там в пряк текст се казва, че родителите заедно с лекарите и детските учители са длъжни да учат децата още от люлката на "различни видове любов". Специален раздел на този общоевропейски сексуален стандарт обяснява защо родителите и възпитателките са длъжни да учат европейските деца да мастурбират не по-късно от 4годишна възраст. Така например, на стр. 46 от въпросния документ се заявява, че новороденото бебе трябва да осъзнае своята "джендърна идентичност": дали е гей, лесбийка, бисексуал, травестит или транссексуал. А понеже понятията "мъж" и "жена" са изключени от този списък - можете сами да си направите изводите! Ако пък вашето дете все пак не си избере "джендър" - тогава ще му помогнат всемогъщата норвежка "Барневарн", финландската "Ластенсуелу", немската "Югендамт" и т. н.Норвегия е една от първите страни в света, която създаде Научно-изследователски институт към Университета в Осло, където се изучават самоубийствата на деца от 0 до 7-годишна възраст. От гледна точка на нормалния човек - много странно. Но според местната "Барневарн" е твърде естествено - щом децата наистина загиват след садистичните педофилски оргии, това официално може да бъде регистрирано като "самоубийство".
ВЪПРОС: Да се върнем към Вашата лична история...
ОТГОВОР: За втори път отнеха децата ми на 30 май 2011 г. На вратата позвъниха 2 полицаи и 2
сътрудници на "Барневарн". Отворих вратата, но я оставих на верижка, а началникът на полицията в Бьоркланген, лично бе дошъл, ми казва: "Идваме да вземем децата ви!". Звъня на адвокатката, тя ми казва: "Да, по законите на Норвегия сте длъжна да ги дадете. Ако окажете съпротива, пак ще ги
отнемат, но вече никога няма да ги видите. Длъжна сте да ги дадете, а пък служителите утре ще ви обяснят какъв е проблемът."Откараха децата веднага, дори не им позволиха да се преоблекат - и не ми показаха никакъв документ, никакво постановление...В норвежките вестници имаше описан случай: едно момче, което отнели от майка му още като малко, било изнасилвано във всички приюти. Той навършил 18 години, купил си пушка, върнал се "у
дома" и разстрелял приемните си родители.Отнели друго норвежко момченце, то плачело, искало "при мама". Лекарите казали: "Това е
параноя". Натъпкали го с лекарства, превърнали го в чучело. Чак, когато се намесили журналисти, го върнали обратно на майка му в инвалидна количка. Вече не можел да говори, отслабнал с 15 кг. Получил дистрофия, развили се необратими процеси.
След единствената среща, която разрешиха, по-големият ми син каза, че е написал писмо до руското консулство: "Ще умра, но все пак ще избягам от Норвегия. Няма да живея в концлагер!" И той успя сам да организира бягството си. В интернет се свързал с поляка Кшищоф Рутковски, който вече бе
успял да спаси едно полско момиченце от норвежки приют.
Полякът ми позвъни в последния момент, когато всичко вече беше подготвено, и ми каза:
- Ако изведа сина Ви без Вас - това ще е отвличане на чуждо дете. А ако е с Вас - значи, просто
помагам на едно семейство.Трудно ми беше да се реша, но изборът беше страшен: или и тримата да загинем в Норвегия, или да спася поне себе си и по-големия ми син... Да не дава Бог никому да изпитва това, което изпитвах аз!
ВЪПРОС: След завръщането Ви в Русия при Вас започна да се стича информация за подобни случаи. Разкажете за обществената си дейност.
ОТГОВОР: Ето такъв случай: Ирина С. 18 години живяла в Англия с приятеля си. Родила се дъщеря.
Веднъж Ирина случайно узнала, че нейният "приятел" е член на садо-мазохистичен клуб. Това
станало така: дъщеря й гледа телевизия, там показват местен състезател, а детето казва:
- Мамо, виж, този чичко си игра с мен на "доктор". О, а пък тази леличка си игра с мен във ваната...
Представяте ли си детето ви да каже такова нещо?
Ирина отишла при английски детски психолог, а той й казал:
- Скъпа, личи, че сте изостанала, живеете във вчерашния ден. Това въобще не са извращения - а креативен секс за елита.
Тя си замълчала и тихо, кротко започнала да подготвя бягството си за Русия. Ето, това е умна жена.Отначало в Норвегия узакониха т. нар. "еднополови бракове". После - осиновяването на деца от "еднополови родители". А сега вече има такива смелчаци сред еднополовите, които настояват да имат право да се женят за приемните си деца. Ако ние, нормалните родители, продължим да седим като пънове и да чакаме неизвестно какво - ще загубим тази битка с еднополовите или всякакви там други "джендъри" за нашите и вашите родни деца. Днес зони на експеримента са Северна Европа, Германия, САЩ и бившите британски колонии: Канада, Австралия, Нова Зеландия.Мисълта за открита съпротива ми позволи да не се пречупя и да не полудея там, в Норвегия. Всеки родител в Европа е длъжен да разбере: през последните 30 години структурите, които са заинтересовани от търговията с деца, преразпределят демографските маси и утвърдиха в общественото съзнание мисълта, че родители и деца не са едно семейство. Сега децата принадлежат на някакви абстрактни общности или на държавата. Не само това, но по Хагската конвенция за отвличането на деца, която Русия подписа през 2011 г., децата принадлежат на държавата, където са се намирали последните 3 месеца.
Философията, намеренията и проектите на тези чудовища отчасти се разкриват от висши служители в управляващата Работническа партия; норвежкият министър по проблемите на децата - Лисбакен, заявява в свое интервю, без ни най-малко да се притеснява: "Аз съм хомосексуалист. Искам всички деца в Норвегия да станат като мен". Именно той беше инициаторът на държавната програма по "новото възпитание" на децата: в детските градини бяха иззети всички книжки с приказки от типа на "Пепеляшка", "Червената шапчица", братя Грим... Вместо тях на децата беше предложена друга литература, полова, например: "Кралят и кралят" или "Децата-гейове". Там, например, принцът се влюбва в друг принц или в краля, момичето-принцеса си мечтае да се ожени за кралицата. И
възпитателките бяха задължени да четат тези книжки на децата и да им показват съответните
картинки.
Друг случай. Руски туристи пристигнали в Нова Зеландия на екскурзия: баща, майка, дете.
Родителите се скарали на детето, или пък то плачело високо - но от кафето или хотела позвънили в службата за "закрила" на децата. Пристигнал екип "спасители", които отнели детето от "родителите-садисти". Руските дипломати се бориха повече от година, за да може детето да се среща с биологичните си родители.
Самата аз вече 2 години водя дела за правото да виждам по-малкия си син. Андерш Брейвик, който изби 77 души, има право всеки ден да телефонира на роднините си. Осъдените на смърт в цял свят имат право да пишат писма и да говорят по телефона - а майката няма възможност да поговори с детето си!Между другото, за Брейвик: той "спасяваше" Норвегия именно от същата управляваща партия -"Арбайт парти", а го обвиниха, че мразел мюсюлманите. Брейвик на 4-годишна възраст е отнет в приют на "Барневарн" и после "пуснат по етапен ред". Всяко ново приемно семейство го изнасилвало, каквато е традицията в Норвегия. После, като младеж, 9 години подготвял акцията си. Мисля, че сега са го изолирали и са му казали: "Ще имаш, каквото поискаш, но само мълчи на тази тема!" Този аспект на неговата история се появява в медиите, шведски журналисти разровиха историята.В Норвегия родителите получават от държавата разрешение да виждат откраднатите си деца веднъж за 2 часа на всеки 6 месеца. Това е максимумът.Не става дума просто за педофилия. Това е друг феномен. Само в малката по население Норвегия
има 19 000 дружества за превръщане на децата от "вехти" (мъж, жена) в различни, нетрадиционни
"джендъри". Детето принудително бива насочвано към хомосексуална и друга нетрадиционна
сексуална ориентация. Това е нещо като организиран "тренинг" именно с такава цел.
ВЪПРОС: Честно казано, трудно е да се повярва във всички тези ужаси...
ОТГОВОР: Докато вие се чудите да повярвате или не, вече се появи цяло поколение родители, които живеят именно с този ужас насреща си. Всичко това в съвременна Европа се сервира като "толерантност". Сиреч, децата още от люлката били имали право на сексуални предпочитания и сексуално разнообразие. Срещу мен и вас, срещу родителите и децата, действа активно много добре организирана световна престъпна мрежа. Този чудовищен експеримент вече 30 години се развихря в Европа. В Норвегия са иззети 200 хиляди деца, в Швеция - 300 хиляди, във Финландия - 250 хиляди, ами в Германия и цяла Западна Европа - това е цяло едно откраднато поколение.
ВЪПРОС: На този фон нашата Русия изглежда като остров на християнските ценности...
ОТГОВОР: Често ми казват: "Ето, ти отначало избяга на Запад, а сега стана яростна патриотка!" Да, вярно е: аз съм патриот по неволя. За да оцени човек нашата Русия, може би трябва отначало да загуби всичко. Аз платих прекалено висока цена за грешката си: със страшен опит и със собственото
си дете. |
www.russkiemateri.ruПревод: Любомир Чолаков, lyubomircholakov.blog.bg