За пушачите с любов
Защо отново позволихме на политиците да ни употребят, подвеждайки ни за пореден път с най-демагогския си лозунг – „в името на човека“. Хем знаем уроците на историята: Ленин, Хитлер, „Цанков камък“, „Огледалото“, парк „Витоша“… и пак се хванахме на въдицата. А звучи красиво: „В името на човека…“ В случая на човека непушач.
Да, аз, непушачът, вярвам, че пушенето на цигари е неестествено и няма нищо общо с биологичната ни природа. Споделям мнението, че това е една от многото социално и изкуствено придобити от човека привички като употребата на алкохол, наркотици, захар, чалга… които са породени от търговската ни алчност и консуматорската ни същност. Другото общо между тях е, че всички те са безспорно вредни и ни правят физически, психически и финансово зависими.
Да, това са моите непушачески разбирания. Подобни са и на другите непушачи – и те са суперудобни да бъдат използвани в безсмислени войни. Да, ние не харесваме пушенето, но не ни карайте да мразим пушачите. Както човек доброволно и свободно е направил своя избор да пуши, така и отказванетo му от тях трябва да е доброволно и свободно.
Защото дори с безсмислената, миришеща, вредна и скъпа цигара в уста той запазва човешката си същност. Болен, зависим, беден… но човекът свободно е направил своя съзнателен избор. И когато със закон като този му се отнеме правото на свободен избор, то неговото оскотяване е гарантирано.
Точно в тази насока са последствията от закона за тоталната забрана на тютюнопушенето. Това е може би един от най-циничните и демагогски закони, защото в своята същност този закон прикрива провежданата в Европа и в света реална и ефективна политика за увеличаване употребата на цигари, а тя е следната:
1. Факт е, че Европейският, американският и др. съюзи на практика подкрепят, стимулират и субсидират цигарената суровина – тютюна. Само за 2013 г. същите тези наши правителство и парламент, които приеха закона за тоталната забрана,
независимо че сме
най-бедната държава
и в най-голямата криза, ще дадат над 73 000 000 лв. за субсидиране производството на тютюн! Не ми се мисли за милиардите в световен мащаб. И ЕС планира да прави това години напред.
А защо не се субсидира биопроизводството, ябълки, грозде и… Да въвеждаш забранителен закон с мотив, че целта му е да се ограничи тютюнопушенето, а да субсидираш тютюнодобива, е чиста демагогия и мимикрия. Това е още едно доказателство, че тоталната забрана не цели намаляване на тютюнопушенето. И респективно не го постига.
2. Факт е, че Европейският, американският и прочие съюзи създават и толерират най-благоприятните условия за производството и разпространението на цигари. Доказателствата са навсякъде около нас: най-многобройни от всички търговски обекти са местата за продажба на цигари: хилядите „клек-шопове“, хилядите специализирани „цигари&алкохол“ магазини, задължителното присъствие на входа, на изхода и на касите на всички малки и големи търговски обекти и заведения… с две думи – системата гарантира абсолютно навсякъде да можеш да си купиш цигари. Е, на този фон да забраниш пушенето в… заведенията за развлечения с мотива „грижа за нашето здраве“ не е ли демагогия?
Който не е разбрал как ни лъжат и защо този закон е циничен, е достатъчно да застане пред един от хилядите билбордове, рекламиращи цигари. И какво виждаме? 95% от него крещят: купи, пуши и… 5% предупреждават, че пушенето вреди… Ето каква е „грижата“ за нашето здраве.
3. Факт е, че и Европейският, и американският, и пр. съюзи нямат и не желаят да приемат и да прилагат реални политики, които да водят до фактическото намаляване на тютюнопушенето. Аз не съм нито политик, нито евродепутат, нито стратег, но в искреното си желание все по-малко хора да пушат съм убеден, че това е реално постижимо, но не със забрани, а с различни превантивни, възпитателни, включително и законодателни политики. Например: да се за-
възраст, обществена нетърпимост към непушенето, и много други ефективни политики. Но не с безсмислени забрани.
Затова резултатите от въведения на 1 юни закон
нямат никакъв ефект
върху „нашето здраве“, а само наложиха следните констатации:
1. Най-бедните граждани в ЕС – българите, не разбрахме защо от 27 държави в ЕС България е сред тези само шест, въвели тоталната забрана? Защо не последвахме примера на другите 20? Например Белгия, където дори в самия Европарламент има обособени места за пушене. Защо ни направиха „по… от папата“, без да сме такива?
2. Същите българи не разбрахме защо не бе оставен да действа поне няколко години (както правителството беше декларирало) предишния изключително удачен преходен вариант на закона, който забраняваше пушенето навсякъде, дори в самолетите, но позволяваше на милионите пушачи, които имат същите като нас права, да имат своите малки „островчета“, т.е. освен заведения за непушачи да има и заведения за пушачи при задължителни изисквания за вентилация и обособени помещения? Какво страшно видяхте в това?
3. И преди 1 юни, и днес няма нито една организация и никой не е против законът да забранява пушенето на работните места, в транспортните средства (и най-вече в самолетите), болниците, държавните и частните обществени места и… изобщо навсякъде, където хората работят, учат, ползват обществени услуги. И след като за тези забрани имахме национален консенсус и той беше залегнал в предишния закон, защо бе приет нов – този на тоталната забрана?
4. Малко ли ни беше, че ни разделиха на граждани и селяни, на бедни и богати, на леви и десни, на интелектуалци и депутати, на… та
позволихме този закон
да ни раздели
още – този път на пушачи и непушачи?
Скоро имам рожден ден и бих желал да поканя приятели, колеги, близки… нормални хора, от които нормално над 50% са пушачи, между които дъщеря, съпруга, партньори… Но къде? Вкъщи няма място, в заведенията и в собствения ми клуб не се пуши, в парка е студено. По дяволите! Защо ми отнехте възможността за избор? Да, аз съм непушач, но по никакъв начин не желая гостите ми да не са до мен, на дансинга, на топло, да не сме заедно… а да мръзнат навън изолирано като прокажени и наказани… а наказани за какво? Да пушиш не е престъпление. Не, не ми се празнува този рожден ден, а съм непушач… И това е може би едно от най-ужасните последствия от безумния закон, който превърна празниците на хората в поле на разделение, заменяйки основния им смисъл – да събираме. И преди 1 юни ние, непушачите (50%) имахме пълно право в заведенията наша собственост (50%) да забраним пушенето защо ние, непушачите, не го направихме. Защо? А пожелахме и задължихме пушачите да си забранят пушенето
В името на нашето здраве, така ли? Пълен цинизъм.
6. А сега, когато абсолютно навсякъде не се пуши, защо, по дяволите, ние, непушачите, престанахме да посещаваме заведенията? Защо? Нали това искахме? Начукахме им го на мръсните пушачи, а сега да ги видим! Това ли беше смисълът на закона за нас, непушачите?
7. А колкото до пушачите… резултатът от тоталната забрана е… няма нито един отказал се! И няма как да има, тъй като философията на този закон не води по никакъв начин до отказване от употреба на цигари, а само казва на пушачите къде нямат право да пушат. И повечето спазват закона – престават да ходят по заведения и си пушат колкото си искат все по-често вкъщи… хем близо до децата. Браво на закона. И не зная дали има някаква връзка, но по официални данни от митницата от 1 юни до 1 ноември консумацията на цигари се е увеличила с 8,2%!
Тъй като досега не открих нито един положителен резултат от закона, започвам да се питам дали пък това не са искали създателите му?
Ето защо аз, непушачът, ще продължа да ходя на митинги, докато парламентът не възстанови справедливостта.
Ще продължа да убеждавам всички и да споделям моето мнение колко е безсмислено и несвободно да се пуши, но и за миг няма да престана да уважавам тяхното решение и личния им избор, дори да е различен от моя.
За пушачите с любов. Това е пътят да захвърлим цигарите завинаги.
Атанас Янкулов
