Тласкачът
Като млад четях много фантастични разкази, не че бях фен на фантастиката. Но в този жанр имаше преводи на американски и английски автори, разрешена империалистическа литература. Въпреки многото прочетено помня добре само един разказ от 60-те, на който не запомних автор и заглавие и ще съм благодарен да ми го посочите. Сюжета бе следният, на междугалактически транспортен кораб съставен от симбиоза извънземни им умира при инцидент “тласкачът”. Целият кораб е съставен от живи извънземни, дори и стените са същества, които си менят формата, командир е “мислителят”, а “тласкача” е човек, единственият, който не си мени формата, но може със силата на съзнанието си да прехвърли целият кораб от една галактика в друга. Този кораб изважда късмет, че злополуката им се случва в нашата галактика и с помощта на “двигателя” се добират до нашата планета в търсене на нов “тласкач”. В някаква гора намират подходящ индивид, мъж, средна възраст, несемеен. Слизат да приберат през нощта “тласкача”, но се оказва, че не случайно този живее сам в гората. Човекът е пияница и си няма идея как се прехвърля товарен космически кораб от една галактика в друга. Въпреки усилията на “мислителя” да въдвори ред сред бунтуващия се разнороден симбиозен състав, на чуждоземните същества планетата им харесва, защото тук никой не си мени формата и всеки може да се прави, на каквото си иска, без да е зависим от функцията си в някаква симбиоза. Всички дезертират в гората, дори и мислителят си избира формата на дърво, най-добрата поза за мислене, любимото му занимание.
Разказът поставя много интересни въпроси, мисля точно за този раздел, не знам защо го запомних толкова добре, сигурно въпреки хумористичният си стил на писане и особено забавен край има и сериозни въпроси за разглеждане.
