Автор Тема: The Change/Промяната  (Прочетена 16464 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Princess_Deja

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 600
The Change/Промяната
« -: Октомври 14, 2012, 09:05:36 am »
От известно време ми прави впечатление, че те хубаво отвориха раздела, но за съжаление нищо философско не съм прочела  :nea:

За това реших да създам тази тема, която е свързана до известна степен с един раздел от философията- епистемология.

Идеята ми е, по-скоро да проведа нещо като проучване, чрез мненията на различни хора, с различен опит, психология и светоглед, да разбера механизма на промяната в едно зряло човешко съзнание.

За целта предлагам да обсъдим различни варианти, обстоятелства и причини, вследствие на които някои се развиват, а други си остават на определено ниво и не могат повече, хората, това им е капацитета  :unknown:

Нека започнем на първо място от най-близките си- братя-сестри, на сравнително еднаква възраст или от едно поколение, ако сме. Може и братовчеди, с които сме били достатъчно дълго време. Майки и бащи и различни семейни приятели на тяхна възраст.
След това да продължим с приятели, съученици и въобще познати, с които по една или друга причина сме имали пресечни точки през живота си.

Много интересен е и един друг момент, с началната представа при запознаване с някой и опознаване впоследствие- било сериозен партньор, т.е. някой с когото сте били достатъчно дълго заедно, но не е задължително да сте били семейна единица.

Да вземем предвид и различните външни фактори и влияния- като чисто политическа и икономическа обстановка, живота в малък-голям град (което го отбелязвам, единствено като възможност за професионално и образователно развитие, а не като непремена удобна среда, в която да си вирееш, но не и да се развиваш), здравословни и друг вид предизвикателства от чисто материален характер.

И накрая да заключим, дали си струва промяната и има ли конкретен смисъл от това, което научаваме през живота си, от опита който придобиваме и от цялото знание, което ни служи или напротив за определено съзнателно развитие.

Аз ще започна от средата на всичко това. С двама човека- мъже. На сравнително моя възраст (за протокола съм на 36 години). Единият ми е бил съученик от средното образование. Т.е. се познаваме от близо 20 години, като това са точно тези съзнателни години, когато започва самостоятелното съзнателно развитие на човек. А другият ми е просто познат, от около шест години, но понеже при него установих прекалено очевидната промяна в отрязък от година (за което си има причина, разбира се- и то тривиалната:"любовно разочарование") реших, че може по-ясно да се определи механизмът на промяната.

Ясно е, че преобладаващите и основни условия са заложени в самата психика на човек, но все пак е важно да се разбере, че има процеси, психологически, които могат да се управляват и насочват. В посока, която е по-добра за нас и живота ни.

Така. И двамата не ... ме впечатляват като развитие. Дори бих казала, че липсва такова.
малко уточнение: да правим разлика, между развитие и промяна

В първия случай ми е малко тъжно, защото все пак този човек ми е и сравнително близък, но за съжаление аз нищо не мога да направя. Във втория случай ми е по-скоро разбираемо, защото отново не мога да помогна, но поне живота ми не зависи от този човек, така че ми е просто като "случай" за проучването.

Почти убедена съм, че от тук списващите, поради последни наблюдения, ще се намерят дежурните трима, които няма да пропуснат да ми обяснят, колко е лошо да съдя околните и да не виждам гредата в собственото си око. Но на тях още сега ще им отговоря, че ... не ми пука  :D т.е. за някой трябва да ми пука, за да го съдя и да ме е грижа от това, което му се случва- а за тези двама човека не е така. Дори не е ... разочарование или пренебрежение отношението ми, а просто ... ми е все тая.

И сега, по-конкретно. Съученикът- да го кръстим "Боби"- е хубаво момче, привлекателно за жените, на което не му се учи особено, защото ... не знам- не му е интересно да знае. Каквото е научил от математиката да смята, за да не го излъжат в магазина, от литературата ... няколко клишета, чути от тук от там от романтични жени, които помнят подобни простотии и накрая за някаква що-годе тривиална професия може да се понапъне да изкара някоя по-сностна оценка, за да не е автомонтьорче, омазано цял живот с масло и мирис на бензин.
С няколко думи, живот по най-лесната плоскост без особено съпротивление в движението. Това е едно съзнателно отказване от развитие, а просто живеене удобно и съществуване, което не е полезно за никой конкретно, но и не вреди на никой. Така описано, сякаш е хармония, но за мен е ... античовешко. Тъй като за мен развитието на интелекта е нещо много определящо, което вече ме впечатлява, изпитвам нещо като "погнуса" от подобен тип хора. Нещо като към инсекти ...
Разбира се, горното ако се пробва да се обясни от някаква загриженост или приятелско откровение, дори ще последва черна, грозна, горчива обида и дори ще бъдеш намразен и заклеймен по най-безапелационният начин.  Както споменах обаче по-горе, на мен особено не ми пука колко хора ме мразят, за това и не се тормозя особено с подобно отношение, което за някои с по-слаби сърца жени, може да е крайъгълият камък за цялото им любовно щастие или нещастие занапред.
В този случай, може би е очевидно, че аз съм се променила, защото както описах по-горе ситуацията, човекът не смята за нужно да полага усилия в това. Ок- лоша-добра- аз съм си аз, признавам- различна съм.

Да, обаче, ако и като обясня втория случай и приемем като предпоставка, че все пак човек се променя, възможно ли е само за година да се осъществява такава забелижима промяна?

Ето и подробности за втория случай. Уточнението в предния случай е, че човекът живее в София повече от 15 години, почти от същото време откакто и аз. Вторият човек, го именуваме Косьо (не е нащо "коце" :D) живеещ в малко черноморско градче, за мен село Шабла. Интересна професия има - ама хайде няма да изпадам в подробности, че в малкото населено място всичко се знае и да не го притеснят човека, някакви досадни журналисти ...  :D Млад човек, по-млад от мен, но на една възраст, когато вече си търси жена като съпруга, а не само за веселби по заведенията и волен живот без ангажименти и отговорности. Хубаво синеоко момиче, ноооо прекалено младо като се срещат- 18-19 годишна. Съвременните млади жени не бързат да стават домакини и верни и отдадени само на един мъж през целия си живот. И момичето отива да учи във Варна и естествено изоставя доброто момче в селото да се утешава с местни още нерешили да учат момичета и жени.  И, когато се случва това, аз не защото съм толкова наивна и романтична, но си имам определение за "обич" и какво означава да обичаш някой истински и да държиш на него, та в началото му предложих да ... "се бори за нея", т.е. ако я е обичал достатъчно може да я убеди с някаква настоятелност да са заедно при определени условия. Той разбира се отказа и твърдо беше на позиция от ... "болката" и унижението може би, че тя ... "не го заслужава". Аз се опитах да го убедя, че това е вид изпитание, защото няма идеални хора и винаги има трески в отношенията, които с времето се изглаждат- но винаги е по-лесно и си струва да запазиш нещо познато и любимо, отколкото да търсиш или чакаш нещо ново. Не бях убедителна  :( Този път любовта загуби. И след една година, виждам същия човек- доста поотслабнал между другото- с ... усмивка, която не се смее и не ти се усмихва, а сякаш е гримаса на лицето, като останал тик от чужд живот. И поза. Сервилното и служебно държание на улегнал човек от живота, за който емоцията обич, заслужават само кварталните котки и кучета. Срещна и започна да излиза с местна жена, самотна майка с две деца, която му е била съученичка. Изглеждаше доволен и радостен като е с нея.
В този случай човекът се промени. Но с една обреченост непредполагаща отново развитие.

Струва ли си да се променяш тогава на тази цена?
"These are the times that try man`s souls" Thomas Paine

Неактивен meander

  • Не е лесно да си мъж. Много се отказаха...
  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 407
  • Мухата влиза само в отворена уста.
Re: The Change/Промяната
« Отговор #1 -: Октомври 14, 2012, 09:14:34 am »
Здравей Princess_Deja

Би ли си оправила заглавието.
Живи и здрави. :hi:
Мечтите ни помагат да не загубим посоката,а желанията ни помагат да загубим пътя.

Неактивен Пурку

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 318
  • Ти 'ше си лягаш ли?
Re: The Change/Промяната
« Отговор #2 -: Октомври 14, 2012, 15:22:08 pm »
А, де - ей това се казва изложение. Записвам се за темата :popcorn:
Ще дам моето скромно мнение в сондажното проучване на Princess_Deja по-нататък като се развихри темата. :)
От сега знам, че отговора ми ще бъде доста по-различнен от останалите, но принцесата каза, че търси различни гледни точки, различен светоглед.
Какво представлява човешката еволюция? - Пътят от примитивното през сложното към простото.

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re: The Change/Промяната
« Отговор #3 -: Октомври 14, 2012, 18:22:14 pm »
Баси работата!
Добре изглеждащ, сравнително млад мъж, интелигентен и с добра работа.
Че и лоялен. Иска да се жени и тъгува по разделената си любов.
Това някаква фантастика трябва да е. Такива мъже няма. Сигурно принцесата пуска въдички с измислени персонажи.
После пък си хванал самотна майка с две деца. Не, че нещо лошо, но така както беше описано в историята, на примирение излиза явно.
Как е възможно, след като всичките жени са толкова добри и невинни? Толкова ли не можа да намери барем една от тях? Така както звучи (от форумите напоследък), би трябвало да има тълпи и тълпи добри момичета, дето само чакат да се омъжат за някой.
По-сериозен отговор ще дам малко по-късно.
Но и в крайна сметка какво може да очаквате от едно село? Това да не ви е приказка от народните, където за баш момъка има задължително баш момата. В реалния живот, ако живееш на село нямаш хич избор, с кой да се събереш.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re: The Change/Промяната
« Отговор #4 -: Октомври 14, 2012, 19:24:18 pm »
Или да обобщим, дали е по добре да ергенуваш или да ходиш из улиците със усмивка тип зомби  :D.

Принцесо ти ме утепа  :D, а как беше навремето ...... взехта Ганке взехта и на Ганка ногите и кат локуми, радостна и доволна, а на мъжа над достойнството му расте ли расте ееееххххх спомени спомени ....... :D.
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен Arcane

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 51
Re: The Change/Промяната
« Отговор #5 -: Октомври 14, 2012, 19:39:21 pm »
Моето виждане е, че има основно 2 вида промяна. Такава, породена от причина и друга, породена от следствие. От изложението на историята разбирам, че Косьо се е променил от следствие (резултат от предишната любов). Другата промяна (причинната) е да си кажеш например: "стига толкова кръчми, безотговорен живот или живот тип ден за ден, защото това ще ме докара до...". Т.е. бъдещето следствие от този начин на живот води до причината въпросната личност да се промени. За едната се искат много усилия и воля, докато с другата в повечето случай те "жигосва" самия живот.

Струва ли си да се променяш тогава на тази цена?

Каква е целта/амбицията за цената, която трябва да се плати. Косьо може да е имал за цел да се ожени за принцесата (любовта на живота си), но целта му може да е била и само да се ожени и да създаде семейство. А може и просто да си го видяла по време на "един от онези дни" и затова да ти се е струвал с гримаса на лицето ;).

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: The Change/Промяната
« Отговор #6 -: Октомври 14, 2012, 20:36:37 pm »
Принцесо ти ме утепа  :D, а как беше навремето ...... взехта Ганке взехта и на Ганка ногите и кат локуми, радостна и доволна, а на мъжа над достойнството му расте ли расте ееееххххх спомени спомени ....... :D.
Беше Радка.. :D

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re: The Change/Промяната
« Отговор #7 -: Октомври 14, 2012, 20:44:20 pm »
Беше Радка.. :D

Е то Радка е от мюзикъла  ;).
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен Iveta

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 265
Re: The Change/Промяната
« Отговор #8 -: Октомври 15, 2012, 00:14:53 am »
Ще отговоря малко клиширано:
1. хората не се променят, само променят начина, по който възприемат света и нещата, около себе си;
2. любовта никога не губи, ако е истинска;
oтговорна съм за това което пиша, но не и за това което разбирате.

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re: The Change/Промяната
« Отговор #9 -: Октомври 15, 2012, 11:13:57 am »
Тази епистемология ,хич не ми се върза с разказа.
Не може да се съди по външните събития,без вътрешния свят на човека. Има хора които ненавиждат промяната.Още повече че днес се рекламира сигурността повече от всякога,а има ли сигурност няма промяна. Хората не се познават, не знаят кое ще ги направи щастливи , страхуват се да предприемат рискове, не са смели. Авантюристичния дух е в малък процент хора.Много се мислят за авантюристи,малко са.Всеки мечтае да обиколи света,но всеки уикенд ходи в един и същи парк. Така е и с живота.Не можем да съдим никой, не знаем какъв е живота му, не знаем какви са амбициите му, какви са компромисите му, каква е съдбата му. Всеки сам избира и аз не бих могла да осъдя тези двама човека. Промяната за мен е много важна и я обожавам,но и това не е добре,питай мъжа ми, той ще ти каже колко му е хубаво ,всеки ден ново нещо да му сервирам,побеля от мен. По принцип ме дразнят хора,които са неспособни да поемат рискове,но ги и разбирам, те се страхуват ,че ще загубят почва под краката си, страхуват се че ще загубят илюзорната си сигурност.

Неактивен Princess_Deja

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 600
Re: The Change/Промяната
« Отговор #10 -: Октомври 15, 2012, 12:52:17 pm »
знам че знаеш какво е "епистемология", но да припомня, за да си помислиш пак дали се връзва или не. Това не е логика, според някакви правила или закони, а раздел във философията, който се занимава и интересува от определени проблеми на познанието.

Цитат
Епистемология“ буквално означава наука за познанието. "Епистемологията изследва как опознаваме нещата, какви са границите на нашето познание и доколко можем да припишем достоверност на това наше познание."[1]

Епистемологията вербализира мисълта, че знаем нещо като аргументираме и обусловим именно онова, което твърдим, че знаем. Епистемологията не трябва да се бърка с изследванията върху познанието на психологията, макар че и тя се занимава, но далеч по-небрежно, с механизмите на познанието.

Относно отговорите ... не че не предположих евентуално анализиране на конкретните ситуации, без значение дали са истински, измислени, взаимствани от книга, чути или интерпретирани от постановка или сериал- не ме интересуваше конкретното ви мнение за подобни истории, или да се сетите за аналогични. Исках да разбера нещо за промяната в мисленето на хората. Ако не можете да прецените за околните и близките, сигурно за вас самите може да решите кое и как ви е накарало да си промените възгледите.
За причините, следствията и обстоятелствата, отново са чисто допълнителни фактори, които и да се изследват и установят, не могат със сигурност да са основание за психолози и психиатри какъв би бил правилният подход при определени житейски предизвикателства.

С няколко думи ... като изключим иронията на някои свежари  :D мога да отбележа, че ще ми е много тъжно, ако разбера, че преобладаваща част от хората всъщност не се променят. Било от страх, било от достатъчно самочувствие и липса на самокритичност. Но и така да е ще го преживея :)

И нещо за улеснение. Не искам да чета присъди и констатации. Поставете се на мястото на някого и какво ви е накарало да се промените. За мен лично факторите са много, но преобладаващо са разочарованията. Е, имаше един два неочаквани проблясъка, но те бяха по-скоро за цвят, отколкото да са принципът, в който да повярвам ...
"These are the times that try man`s souls" Thomas Paine

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re: The Change/Промяната
« Отговор #11 -: Октомври 15, 2012, 13:35:43 pm »
1.С няколко думи ... като изключим иронията на някои свежари   :D

2.Не искам да чета присъди и констатации. Поставете се на мястото на някого и какво ви е накарало да се промените.

1.Благодарско за свежари, така се и чувствам  :D.
2. Давам пример със себе си, до казармата бях спортист след малка здравословна случка се наложи да спра спорта ...... после 2-3 кутии цигари и ичкия стигаща до литър с условието че никога никой не ме е виждал да залитам и падам по земята ;) ( направо се гордея с мене си  :D)
От 7 години не кусвам абсолютно никакъв алкохол а от 3,5 години не пуша, бягам като кон и влача едно 60 килограмово другарче с мене си, а сега ти ми кажи защо и как съм го направил.

Опа, не писах годинките, не че някои не ги знаят, почти 53.
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re: The Change/Промяната
« Отговор #12 -: Октомври 16, 2012, 05:31:07 am »
old4, че ти си бил млада пушка бе! Така както се оплакваш, ще каже човек, че си над 60те.

Принцесо, сега малко по-сериозно по твоята тема.
Липсват ти в разказа много моменти, които реално са важни за да се състави мнение. Ако продължаваш да искаш отговор, ако можеш поясни. За каква промяна говориш, за каква обреченост. За каква борба, и тн.
Не става ясно и каква е причината твоя познат да го удари на гордост и да не иска да се бори.
Девойката е поела инициатива и му е казала, че го напуска?
Друго, което не ми е ясно, самотната майка с деца се представя като лош избор? Ами те, форумните самотни майки ще заподскачат сега. А са доста. Т.е. да приемам ли и аз официално тая теза в разсъжденията? Да не ме разпънат отново?  :D

Без уточнителните въпроси, които задавам, аз виждам нещата така.
1. Както вече казах, да живееш в село Шабла, не ти предлага особени възможности. Включително и да намериш връзка.
2. Момчето е слаб духом (а може би и телом) и лесно се примирява. Няма амбиция. Подозирам, че предната мадама я е уцелил с много късмет.
3.Възможно е и прекалено сервилно да е изразявал любовта си.
4. Възможно е и секса да не е било нищо особено. (това не е валидно, ако точка 3 е била изразена в много силна степен)
5. Задоволява се с малко и се примирява. Няма лични граници, няма чувство за лична цена.

Конкретно за това момиче, едва ли е имал печеливш вариант след като тя е решила да го остави.
Дори да се премести във Варна с нея не би помогнало. Вземе ли една жена инициативата, няма връщане назад. Може би грешката му е била доста по-рано. Нещата, които изброих. И най-вече липсата на амбиция и планирането в дългосрочен план. Не е въпроса само да чака, да се оженят, и да заживеят щастливо. Той е можел да предвиди предварително момента, че тя ще иде да учи в друг град. Това е най-естественото нещо за един млад, амбициозен човек. Трябвало е предварително да мисли и планира. Да се развива той сам. Да мисли за местене в друг град. За по-добра професия и тн.
И каква е толкова тая интересна професия в село Шабла? Мародер на глинени амфори?
И какво му е образованието?
Това са все съществени неща. (за които момичето си е направило сметка)

А го има и варианта да я зареже и той. Така както тя го е зарязала.
И да се вземе в ръце и да потърси сериозно. Определено не е лесна работа да си намери човек сериозна връзка. Дори може да се наложи да смени града.
Може да се наложи и да си смени поне отчасти характера. Да се насили да прави неща, които не му се правят. Въпрос на достатъчно липса на мързел и наличие на мотивация е.

И в най-крайна сметка, кой каквото прави, за себе си го прави. Негов е избора на действия, негов е живота със емоциите, щастието и страданията. Няма какво да го мислиш. Той трябва да мисли за себе си.
« Последна редакция: Октомври 16, 2012, 05:36:07 am от Tangrata_ »
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re: The Change/Промяната
« Отговор #13 -: Октомври 16, 2012, 07:09:06 am »
old4, че ти си бил млада пушка бе! Така както се оплакваш, ще каже човек, че си над 60те.

Де си ме видял да се оплаквам, а за "младата пушка" благодаря  ;). Другият път като дойдеш в Бургас  и ако предупредиш навреме може и да срещнеш "младата пушка" и неговият 60 килограмов приятел.


П.С. Малко не си наясно за някои неща в живота ама ще го израстеш  :D.
« Последна редакция: Октомври 16, 2012, 07:20:32 am от old4 »
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен Princess_Deja

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 600
Re: The Change/Промяната
« Отговор #14 -: Октомври 16, 2012, 10:17:27 am »
Old4, мерси за споделеното, но са ми нужни и малко твои собствени размишления. Поне за едно от нещата, като начало: Защо не си продължил да спортуваш, дори и непрофесионално или активно като преди? Спирайки, точно каква промяна установи в себе си. Респективно в околните. Сигурно са ти правили впечатление мъжете с добре-оформени тела на близка до твоята възраст, макар да не си гей. Ако са приятели, негласно си установявал други техни недостатъци.Че не са толкова интелигентни като теб или че нямат красива жена като твоята и т.н.
Спирането на цигарите и алкохола ... как да ти кажа- е хубаво и здравословно. Някой ден и аз сигурно ще спра, но  дори да е някакво усилие на волята и промяна в чисто здравословно отношение ... и вкусово (щото и аз съм спирала цигарите няколко пъти, и храната става една такава по-вкусна- алкохол не бих казала, че толкова редовно употребявам като цигарите, но като бях бременна и после няколко години след това също не съм близвала и не ми е липсвало, но не установих конкретна промяна поради тази причина) не мисля, че като светоглед, психология и конкретна промяна в отношението ти към определени хора, към определени твои принципи и възгледи нещо се променя. Развило ли се е някакво по-критично отношение, към хора, които не водят здравословен живот?

Аз например в момента, ще ви споделя, че се намирам в период, в който се уча на търпение. Буквално това не ми се отдаваше. Много съм импулсивна, експанзивна и отделно че ми е вредяло доста до момента /като винаги съм се оправдавала със зодията, характера, гените, че съм се метнала на татко и т.н./ по-лошото е, когато започнах да установявам подобно нездравословно поведение в детето си. За да не страда и да съм му добър пример, реших да се променя. Признавам трудно е. Дори и в началото виждам съвсем радващи ме резултати. Просто казано- вече като ми се случи нещо и се надигне първата емоция, не просто броя до десет, а съвсем съзнателно си лягам и заспивам, защото утрото е по-мъдро от вечерта.

И така :)

След малко и на Танграта ще отговоря, само да помисля малко, а и да покажа, че с горното не лъжа ;):)
« Последна редакция: Октомври 16, 2012, 10:20:48 am от Princess_Deja »
"These are the times that try man`s souls" Thomas Paine

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27